Чери,четох те в другата тема за свекървите.Сама казваш,че си властна,попаднала си и на властна свекърва.Ами то партньора ти е за ожалване.
за ожалване е ахахаха , че си е намерил кучка като майка си… не съм лицемерна. - Публикувана: 15 окт. 2021, 13:48 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2021, 02:25 ч.
Дразнеща свекърва
властна съм , но не се бъркам в отношенията на хората, не съм нагла , нахална и още 100 неща
за ожалване е ахахаха , че си е намерил кучка като майка си… не съм лицемерна. 
Тъй наречената кучка, не би имала и един приятел, няма да вирее и на работа, ако беше такова зло. Вероятно и тя не се бърка в отношенията на хората, не е нагла , нахална и още 100 неща, когато иде реч за "чужди" хора. Тъй че тепърва ще стане ясно, дали не сте си гърне и похлупак. Щерките търсят в съпруга, баща си. Ама мъжете се женят за майките си, каквото и да мислят съпругите.
...Щерките търсят в съпруга, баща си. Ама мъжете се женят за майките си, каквото и да мислят съпругите.
Не всеки възприема семейния модел на родителите си като най-прекрасния на света.
Здравейте,известно време живяхме при родителите на мъжа ми. Вече съм казвала,че има доста силна връзка с майка си. Проблемът е ,че тя започва твърде много да си налага мнението за каквото и да е било и то пред мен,дори и моето мнение да е различно от нейното ,което изключително много ме дразни. Аз казвам нещо,тя след мене друго.Опитва се все да е над мен к да не остане назад.Когато й отговоря малко по-остро или тя на мен ,той не взима отношение и не защитава нито една от двете. Изобщо не се съобразява ,всеедно му е жена.Искам да ми дадете съвет как да постъпя ,за да запзим добри отношения с мъжа ми. Да разговарям ли с него на тази тема или да започна да я контрирам по някакъв начин.
Добре де сега нали не живеете при тях. Какъв е проблема? Пък и имаш възможността да си моделираш по твой вкус. Едва ли някои от тук коментиращите го познава по-добре от теб и ще ти даде адекватен съвет. Ключа е в теб!
...Щерките търсят в съпруга, баща си. Ама мъжете се женят за майките си, каквото и да мислят съпругите.
Не всеки възприема семейния модел на родителите си като най-прекрасния на света.
Абсолютно. ММ казва, че съм тотално различна от майка му и затова се разбираме така добре.
...Щерките търсят в съпруга, баща си. Ама мъжете се женят за майките си, каквото и да мислят съпругите.
Не всеки възприема семейния модел на родителите си като най-прекрасния на света.
И двата пола трябва да са наясно, че половинката не е мама/татко, които винаги ще ти прощават и те обичат безусловно.
"Сал майчино сърце знае истински да люби на света"
Ако нямате деца най-добре се освободи от тази тежест. После,ако имате деца нещата така ще де задълбочат в отрицателна посока за теб. Не знам на колко години си и дали искаш да създадеш семейство,но от личен опит ти казвам че нещата ще стават все по-зле с такъв мъж и такава свекърва.
Проблеми със свекърва ми нямам, нито с детето и.
Ако имам да казвам нещо на нея, то го казвам на нея. Посредници не ми трябват.
Никога няма да искам от сина и да вземе страна, защото не е нормално човек да избира между родител и партньор. Само когато си представя как той ме кара да избирам в подобна ситуация и ми става гадно.
Приела съм, че тя е човек. Човек със собствените си разбирания и характер. Има неща, които ме дразнят, но те са част от нея, не са се пръкнали с моята поява. Та и вероято целта на живота и не е да вкисва моя
Аз също не съм цвете, но тя ме е приела.
Когато получа съвет, който не съм искала, приемам, че просто иска да помогне. Никой не помага от лошотия.
Когато има нужда от помощ е нормално мъжа ми да и помага и ще го прави. Когато иска да види децата е добре дошла, защото са и внуци. И те така
Двете сме различни и с различни разбирания за много неща. От хигиена, през ежедневие и т.н. Но съм я приела такава каквато е и ми е ясно, че не живее, за да ме дразни. В крайна сметка както аз съм станала част от живота и, по волята на сина и, така и тя е станала част от моя.
Обаче постигнатото горе е от втори опит
След добре взети уроци със свекърва 1 и опитите ми да чакам сина и да ми оправи отношенията с нея и т.н
Ако имам да казвам нещо на нея, то го казвам на нея. Посредници не ми трябват.
Никога няма да искам от сина и да вземе страна, защото не е нормално човек да избира между родител и партньор. Само когато си представя как той ме кара да избирам в подобна ситуация и ми става гадно.
Приела съм, че тя е човек. Човек със собствените си разбирания и характер. Има неща, които ме дразнят, но те са част от нея, не са се пръкнали с моята поява. Та и вероято целта на живота и не е да вкисва моя
Аз също не съм цвете, но тя ме е приела.
Когато получа съвет, който не съм искала, приемам, че просто иска да помогне. Никой не помага от лошотия.
Когато има нужда от помощ е нормално мъжа ми да и помага и ще го прави. Когато иска да види децата е добре дошла, защото са и внуци. И те така
Двете сме различни и с различни разбирания за много неща. От хигиена, през ежедневие и т.н. Но съм я приела такава каквато е и ми е ясно, че не живее, за да ме дразни. В крайна сметка както аз съм станала част от живота и, по волята на сина и, така и тя е станала част от моя.
Обаче постигнатото горе е от втори опит
След добре взети уроци със свекърва 1 и опитите ми да чакам сина и да ми оправи отношенията с нея и т.н
Скрит текст:
Проблеми със свекърва ми нямам, нито с детето и.
Ако имам да казвам нещо на нея, то го казвам на нея. Посредници не ми трябват.
Никога няма да искам от сина и да вземе страна, защото не е нормално човек да избира между родител и партньор. Само когато си представя как той ме кара да избирам в подобна ситуация и ми става гадно.
Приела съм, че тя е човек. Човек със собствените си разбирания и характер. Има неща, които ме дразнят, но те са част от нея, не са се пръкнали с моята поява. Та и вероято целта на живота и не е да вкисва моя
Аз също не съм цвете, но тя ме е приела.
Ако имам да казвам нещо на нея, то го казвам на нея. Посредници не ми трябват.
Никога няма да искам от сина и да вземе страна, защото не е нормално човек да избира между родител и партньор. Само когато си представя как той ме кара да избирам в подобна ситуация и ми става гадно.
Приела съм, че тя е човек. Човек със собствените си разбирания и характер. Има неща, които ме дразнят, но те са част от нея, не са се пръкнали с моята поява. Та и вероято целта на живота и не е да вкисва моя
Аз също не съм цвете, но тя ме е приела.
Когато получа съвет, който не съм искала, приемам, че просто иска да помогне. Никой не помага от лошотия.
Когато има нужда от помощ е нормално мъжа ми да и помага и ще го прави. Когато иска да види децата е добре дошла, защото са и внуци. И те така
Скрит текст:
Двете сме различни и с различни разбирания за много неща. От хигиена, през ежедневие и т.н. Но съм я приела такава каквато е и ми е ясно, че не живее, за да ме дразни. В крайна сметка както аз съм станала част от живота и, по волята на сина и, така и тя е станала част от моя.
Обаче постигнатото горе е от втори опит
След добре взети уроци със свекърва 1 и опитите ми да чакам сина и да ми оправи отношенията с нея и т.н
Обаче постигнатото горе е от втори опит
След добре взети уроци със свекърва 1 и опитите ми да чакам сина и да ми оправи отношенията с нея и т.н
Бих добавила,че о свекърва до свекърва и от мъж до мъж има разлика и в крайна сметка не всеки разбира от сума. Дори и да се говори директно с нея. Ако сина й,партньора няма мнение на свекървата ако не иска да разбира от дума не я разбира особено ако вижда че сина й не заема страна.
Скрит текст:
Проблеми със свекърва ми нямам, нито с детето и.
Ако имам да казвам нещо на нея, то го казвам на нея. Посредници не ми трябват.
Никога няма да искам от сина и да вземе страна, защото не е нормално човек да избира между родител и партньор. Само когато си представя как той ме кара да избирам в подобна ситуация и ми става гадно.
Приела съм, че тя е човек. Човек със собствените си разбирания и характер. Има неща, които ме дразнят, но те са част от нея, не са се пръкнали с моята поява. Та и вероято целта на живота и не е да вкисва моя
Аз също не съм цвете, но тя ме е приела.
Ако имам да казвам нещо на нея, то го казвам на нея. Посредници не ми трябват.
Никога няма да искам от сина и да вземе страна, защото не е нормално човек да избира между родител и партньор. Само когато си представя как той ме кара да избирам в подобна ситуация и ми става гадно.
Приела съм, че тя е човек. Човек със собствените си разбирания и характер. Има неща, които ме дразнят, но те са част от нея, не са се пръкнали с моята поява. Та и вероято целта на живота и не е да вкисва моя
Аз също не съм цвете, но тя ме е приела.
Когато получа съвет, който не съм искала, приемам, че просто иска да помогне. Никой не помага от лошотия.
Когато има нужда от помощ е нормално мъжа ми да и помага и ще го прави. Когато иска да види децата е добре дошла, защото са и внуци. И те така
Скрит текст:
Двете сме различни и с различни разбирания за много неща. От хигиена, през ежедневие и т.н. Но съм я приела такава каквато е и ми е ясно, че не живее, за да ме дразни. В крайна сметка както аз съм станала част от живота и, по волята на сина и, така и тя е станала част от моя.
Обаче постигнатото горе е от втори опит
След добре взети уроци със свекърва 1 и опитите ми да чакам сина и да ми оправи отношенията с нея и т.н
Обаче постигнатото горе е от втори опит
След добре взети уроци със свекърва 1 и опитите ми да чакам сина и да ми оправи отношенията с нея и т.н
Няма как да ми влезе в спалнята, защото съм си у нас, не у тях. То в детската ще да е влязла, ако сте в нейното жилище
Обаче, ако е у нас и чуе, детето, а ние не и дойде да го вземе - Добре е дошла! Кой бяга от едно добро наспиване? Ние не
"не ставаш за майка" - това не го е казала на 100%
И пак казвам 2ри опит ми е. Първия път мълчах и чаках да се сети, че има граници свекърва 1 /и сина и той/. Ми не стана.
И пак казвам 2ри опит ми е. Първия път мълчах и чаках да се сети, че има граници свекърва 1 /и сина и той/. Ми не стана.
И пак казвам 2ри опит ми е. Първия път мълчах и чаках да се сети, че има граници свекърва 1 /и сина и той/. Ми не стана.
Но за мен си е факт. Бях млада, пълна с очаквания за идеалното семейство. Хем се вбесявах, хем си мълчах и чаках милото и майка му да се светнат.....ми избраха ми мебелите, пердетата, плануваха ми празниците, образованието ми не било важно /магистратурата като си завърших/....И аз мълча и чакам - 10години. Когато сина и беше с любовницата си, свека идваше да спи у нас, при мен и детето, без да съм я молила.В един момент откачих и и казах да си заминава.Накрая ми обясни, че "Ако ние сме от едната страна на планетата, ти си от другата"...Казах си, че втори път това няма да стане.
Интересно е, че свекърва 1 не се меси на новите снахички. Та грешката с нея си е била лично моя.