Хм, а защо се е наложило ходенето на семеен терапевт преди единствения проблем, който споменаваш?
- Публикувана: 15 окт. 2021, 13:48 ч.
- Последно мнение: 7 дек. 2021, 02:25 ч.
Дразнеща свекърва
Защото си имам други проблеми с доверието в мъжете и семейството, още от детството. Имахме много тежко тинейджърство с втория мъж на мама и твърдо бях решила, че повече семейства не желая, след първия неуспешен опит. После срещнах мъжа ми и започнах да усещам как човека е читав, а аз не мога и не мога да му повярвам. Дори сега, вече семейство, винаги в главата си имам резервен план как бих се оправила сама, ако нещо започне да ме тормози.
mimsi111, случило ли се е нещо, с което баща ти да провокира тази промяна? Ако просто така е променил отношението си, дали утре няма да го промени и спрямо детето ти? Задай си въпроса как би постъпила, ако започне да се държи така с детето ти и дали би го изпратила и него при баща ти?
Mого интересни коментари. За последната авторка - бащата е гост в дома им и съветите са да се съобразявал / да си ходел. За предната авторка - свекървата е гост - всички да се съобразяват с нея и да й благодарят (за това, че са си изхарчили спестяванията за заемите й и за да и осигурят уют ли? ). Много двоен стандарт. Ако е свекърва - тя винаги е права и е цялата в бяло, ако е тъст/тъща - аут?
Четене с разбиране се казваше, нали? Ако не виждаш огромната разлика си е твой проблем.
Тук бащата е гост.
Тук бащата е гост.
И осъзнавам, че най правилно е да сме отделно, но се питам как две години живяхме в абсолютна хармония. Плана винаги е включвал и тати.
Абсолютно същата ситуация като в множеството истории в тази и другата свекървенска тема. Защо се учудваш?
Снахата се съгласява да живее при свекървата, в началото всичко е цветя и рози, след време обаче започва да се дразни, а по-късно раздразнението преминава в откровена омраза.
А при вас дори не живеете в дома на баща ти...
Ти сама се поставяш в ситуация да избираш между мъжа си и баща си. А с малко дипломация би могла да запазиш добри отношения и с двамата.
Още нещо – не ми се струва здравословно да считаш, че с баща ти сте едно семейство. Семейството сте ти, мъжът ти и децата. Ако нямаш мъж – ти и децата.
Баща ти не е бил част от семейството ти дори когато си била дете, защо сега?
Да, но въпроса( и моя и на авторката) не беше кой има право и кой не, ясно ни е на всички кой е излишния и в двата случая, а как да се научим да живеем заедно, без подобни драми. Всички коментари са единодушни, че такъв вариант няма. Само отделни къщи. Благодаря Ви, че се включихте. Ще видим какъв вариант ще мислим, така, че да не си развалим семейството.
Абсолютно съм съгласна за това, всяко семейство да живее отделно. Така причините за дрязги ще са много по-малко. Това не означава естествено да забравим близките си, да не им помагаме като са болни и т.н, а да не се дразним от всякакви битовизми.
В случая на mimsi обаче има една голяма червена лампа и тя не е дали баща и ще се отдели. Поведението на мъжа и може да се прехвърли върху детето, да започне и то да му пречи и да го дразни. Да си зададе въпроса тогава как би постъпила, би ли изпратила детето са живее при дядо му.
В случая на mimsi обаче има една голяма червена лампа и тя не е дали баща и ще се отдели. Поведението на мъжа и може да се прехвърли върху детето, да започне и то да му пречи и да го дразни. Да си зададе въпроса тогава как би постъпила, би ли изпратила детето са живее при дядо му.
Mimsi, нещо ми се струва, че и двамата ти мъже се пробват да те манипулират. Тати е свикнал да си му мини wife, съпруга ти след брака регресира и става примитивен териториален патриарх… Баща ти хубаво ти е помагал, ама е имало взаимен интерес - делите си наем, ти му слугуваш, той гледа детето. Работила си, не си зависела от него. Обаче и мъжа ти не ми е читав. Прикрит домашен терорист - преди да те оплете, ти се е правил на рицар, ухажвал е и баща ти - и като си спечели позициите, си показва истинското лице. Следващата жертва ще е първото ти дете, ако го оставиш да надделее с баща ти. Та, при хубав мъж и аз бих те посъветвала да отбиеш баща си, но с този специално, усещам, че пак ще упреш да ти е бавачка. Затова по-добре си дръж близо кръвта. Друго, което много не ми харесва е, че вие сте от 2 години заедно, ти от 2 години ходиш на терапевт… и си и бременна… рецепта за катастрофа
Имало е условие преди да започнат отношение, че бащата ще е част от домакинството. Това е било ясно на мъжа още в началото, като усеща, че вече не може да я спази, знае къде в вратата.
С ММ също преди да започнем връзка, седнахме и си казахме кой какви очаквания има. Например за това къде ще живеем, в кой град, важни неща за нас. И ако на някой от нас му щукне нещо в главата, другия не е длъжен да си променя коренно живота, заради приумици. Същото е и при авторката, довчера всичко е било наред, днес нещо му е щукнало на мъжа и айде. Не става въпрос дори за бащата, днес той е проблема, утре нещо друго.
С ММ също преди да започнем връзка, седнахме и си казахме кой какви очаквания има. Например за това къде ще живеем, в кой град, важни неща за нас. И ако на някой от нас му щукне нещо в главата, другия не е длъжен да си променя коренно живота, заради приумици. Същото е и при авторката, довчера всичко е било наред, днес нещо му е щукнало на мъжа и айде. Не става въпрос дори за бащата, днес той е проблема, утре нещо друго.
Аз съм с допълнащ въпрос към mimsi: Как се държи мъжа ти с твоето дете?