Различни мнения относно отношенията с родители

Възрастта учи на тънкото изкуство да ти пука все по-малко.
Всъщност за много неща са били прави, но прекалено агресивно са налагали вижданията си. Но и доста са ми помогнали, имам солидна основа като образование, жилище, а това, че не съм я надградила много, си е моя вина. Отчасти и тяхна, защото не може да гледаш някого в саксия и да искаш после да е пробивен. Баща ми е такъв, обаче на 14 е отишъл на квартира в града, на 20 в София и така...

Чудя се как може един 20 годишен да се чувства самотен и сам да иска да стои при мама+тате?!? Разбирам ако финансовото положение не му позволява, но иначе...?! Не знам, не разбирам...

То едва ли е заради самотата. Тате носи, мама меси..... Ако не го пипват за нищо - сметки, грижа за дома, естествено, че ще му е добре там.

Фил и аз се надявам моите деца да са като мен, да искат самостоятелност, гаджета и секс. Но ако са друг тип, ще го приема.

Наистина ми е странно. Като човек излязал от вкъщи на 18 ми е чудно какво толкова трудно има. Да, първият път като ходиш на обществена пералня не е фън, но се свиква. А и в началото си готвиш разни буламачи. Но пък си независим. И си правиш буквално, каквото си искаш. Бях на 21-22, когато се върнах в България да си карам задължителния 4 месечен стаж. В началото си виках какъв кеф, отново вкъщи. Ами бързо ми пролипсва самостоятелността.

И аз се чудя каква самостоятелност може да се придобие на 20 години, когато мама и тате ти плащат наема, сметките, дават ти джобни, пълнят ти чантите и хладилника, на някои даже ходят и да им шетат... Ама видиш ли, много голяма самостоятелност е това. Ми битови навици могат да се придобият и без това, ако целта е да си шеташ и да се оправяш с домакинство.
Ако е заради гаджетата и излизанията- ми на 20 е странно да имаш вечерен час и да те ограничават с кой се виждаш, така че в такъв случай наистина отделянето е наложително, ама друга причина да бъде налагано като единствен правилен вариант, поне аз не виждам.

Ако беше живял сам, вместо при мама и при татко, щеше да знаеш. Сега и да ти разказвам няма да разбереш.

Те с мама и тати не се чувстват самотни. Напротив, те заменят нуждата от компания, точно както в гореспоменатия пример, ч**ията замества секса. И не, не е същото, но не изисква усилия, не се налага да се поизпотиш, бързо и лесно. Пък и като не знаеш точно какво пропускаш, не ти липсва много много.

Иначе, най-малкото човек се научава да разпределя време, задачи и някакъв бюджет. Сега, ако мама идва да шета, а тате пълни касичката, нещата са малко проформа, но тогава поне ще усети липсата на човешко присъствие и евентуално ще се бори да си намери някаква компания.

Ми не съм съгласен с вас, много добре знам какво е по мои приятели и състуденти, и не съм изпуснал нищо. От към излизания, барове и гаджета- също. Съжалявам да ви го кажа, ама много се превъзнасяте. Почти всичките ми връстници се изнесоха във втората половина на 20-те, а тези изнесли се рано по принуда изобщо не го смятаха за нещо супер свръх по-по-най хубаво от нашето. Ама всеки е свободен да си мисли за собствените постижения като за най-постижения.

Рф, просто не опира само до изнасянето. Има си хора, които и докато са с родителите ще ги дърпа да се справят сами. Но те обикновено не си търсят оправдание да си стоят вкъщи, а се развиват през цялото време. Когато се изнесат, нещата се случват безболезнено. Не ми казвай, че човек, който се натриса при опиталите се да избягат от него родители, го слагаш в тази категория?

Рф, ако родителите им осигуряват всичко, проблемът е на родителите.
Ние, например, само им помагаме, но основната грижа (вкл. финансова) си е тяхна.
И смея да твърдя, че понякога откривам, че са по-самостоятелни от самата мен дори.

Дано успея да натъпча в главите на моите деца, че никой за нищо не им е длъжен. Познавам млади хора, които очакват светът да им се постели на килимче, компания, работодатели и гаджета сами да дойдат да ги търсят... Никаква инициатива, само едно искрено учудване що не се случват нещата... Грам енергия няма у някои млади мъже и жени, грам желание и устрем да се променят нещата... Гният пред компютрите и телевизорите, нямат мечти, цели. Нищо, нищичко. Философия житейска е Кот доди. Главното постижение за деня е да идат до супера да си купят манджа от топлата витрина. Дори не излизат, защото няма с кого. Пенсионерите водят по-интересен живот, да му се не види! Аз, дъртата, водя по-интересен живот, е*а ти. Ако не познавате такива млади хора, трудно ще повярвате, че съществуват.
От друга страна имам и контакти с будни млади човеци, яхнали целите си, свободни, уверени в крилата си. Някои летят из облаците, но това е нормално все пак. Не знам как се получава огромната разлика между едните и другите.

Говоря за мен си. Иначе и аз виждам потресаващи примери, но там решение поне аз не виждам.

Естествено, че младеж, който не се чувства независим у родителите си ще желае да се изнесе. За да поиска някой да се изнася трябва позитивите от изнасянето да надвишават негативите. Когато аз се изнесох знаех, че отивам на непознато, чуждо място и стандартът ми на живот ще падне, но желаех да опозная лондонските музеи и английските замъци, живеейки в международна, космополитна среда, както и да имам възможност да си излизам по латино партита, възможностите за които в тогавашна България намаляваха. Ако майка ми имаше същия апартамент в Лондон и живееше там, нямаше и през ума да ми мине да се изнасям или бих се изнесла в Ню Йорк, Сао Пауло, Буенос Айрес или друго далечно място. У майка ми нямах право да водя гаджета с преспиване и да устройвам джамбурета извън РД и НГ, примерно. Живот с гаджета не беше и много приет преди 30+ години. Днешните родители приемаме купони, гаджета, всичко, но за днешната младеж това вече не е забранен плод и съответно не е силно желано за да тръгнат да ядат буламачи и да се перат в обществени перални.


Не съм се изнесла по принуда, обаче като заживях сама не желаех да се срещам с момчета, живеещи у родители. Все пак плащах наем и не исках да идват да ме таковат в собствената ми квартира, а у тях средата да е семейна и скучна, а не купон като у някой живеещ самостоятелно. В този смисъл за момче, което иска да има гадже става трудно ако няма допълнителен терен. За момиче това няма никакво значение, разбира се. За някой geek или nerd, който не се интересува от връзки с жени, детската стая си е супер.

Не е само до постижения (въпреки, че и това го има), а до степен на доволност и щастие. Например ми се случва да съм носталгична по първото ми самостоятелно жилище. Беше 20м², под покрив, но беше супер. И само мое. Липсва ми този период.