Различни мнения относно отношенията с родители

  • 11 193
  • 251
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 1 376
Аз съм за разделянето, но от финансова гледна точка е невъзможно. Особено в големите градове. Търсенето на партньор с тази цел е също глупаво. Най-добрият вариант за млади хора е чужбинския - събират се двама-трима и наемат голям апартамент. Всеки си има стая и т.н. Познавам много хора, които живеят по този начин и са ОК. Ако ме изгони мъжа, то сигурно ще търся тоя вариант, нищо че имам две половини от апартаменти - нека си живеят жените. С 1000-1200 лв чисто+кредит наем в София не мога да плащам. Още повече, че искам нормален квартал.
Иначе, майка ми ако я питаш - доживот трябва да съм с нея. Хем е живяла на моята възраст с една много "блага" свекърва и още не могат да се гледат.
Баща ми, лека му пръст, ми отказа каквато и да е финансова подкрепа, въпреки ужасната ми заплата от 500-800 лв за да се изнеса, защото не бях омъжена.
Да, хубаво е някой да ти чисти. Аз самата съм много мързелива. Но вече да живея с родителско тяло ми идва прекалено на нервната система.

# 91
  • Мнения: 11 450
Нар, аз бих оставила всеки да живее както му е кеф. И в Библията е казано: не съди, за да не бъдеш съден. Около нас, който се изнесе до преди десетина години беше заклеймяван в неуважение към родителите и труда им да им построят къщи. Вярвам обаче, че всичко това остава в миналото, обществото много се промени и нито Ние, нито нашите деца ще бъдат като предходните поколения. Убедена съм, че това да живееш с родителите си вече е архаизъм и никой повече няма да го прави. Същото като да си осоляваш бебето или да го повиваш. Минало, забравено.

# 92
  • София
  • Мнения: 19 258
Soul Free, това е при положение, че трябва да отиде непременно на квартира. А какво е мнението ти при наличие на свободно жилище?

# 93
  • Мнения: 36 278
При свободно жилище, предполагам, че сам ще поиска да се изнесе.

# 94
  • София
  • Мнения: 16 192
Ън, след акто мъжът ти е слаба ракия и му е дал ключ, те съветвам ти са си събереш багажа, да се върнеш в предишното жилище, и да ги оставиш двамата да си живеят.

Това синът да преследва родителите си в жилището, което са си направили да избягват от него, е потрес. В друг вариант бих ти препоръчала да смените ключалките и да му пренесете багажа, ама подозирам, че липсва воля за такива действия. То за да е такъв, от вас е дошло, сори, но е факт.

# 95
  • София
  • Мнения: 20 847
Тая тема ми е болна. Имам 31 - годишен син, тоест келеш. Иначе не мога да го определя. Отдавна му предложихме да се изнесе, ние да плащаме наема....Пари има. работата му е сравнително добре платена. Ще му стигат и остават да живее добре, обаче не ще....
Ън, ако на щерката не потръгне тази връзка, да запознаваме "дечицата" Laughing

# 96
  • Мнения: 11 450
Куку, харесваш ми, действаш с кадифени ръкавици.

# 97
  • Мнения: 7 967
Пак ще го напиша- шута в г*за на определена възраст не оправя автоматично всички пропуски във възпитанието до момента. Гледам масово около мен се възпитават мамини детенца или поне такива със силно ограничена самостоятелност за възрастта им, като ги натирят след това на 18-20, следва отчуждението или други проблеми. Когато се възпитават правилно, идва си момента сами да поискат да се отделят. Или това да стане с леко побутване най-много.

# 98
  • Мнения: 15 058
На него предполагам не му е самотно, ако живее без родителите, а му е мързеливо и иска да се възползва от принципа "тате носи, мама меси, да живей трудът". Ако родителите не го искат и го накарат сам да се обслужва, може би няма да е толкова привързан, та чак завързан за тях.
Но агентът-провокатор - бащата - може пък да се кефи синът да е при тях, да си говорят, да си гледат мачове - такива едни човешки бащинско-синовни отношения. Това мога да го разбера, но ако мама не е ок с тази идилия, тя трябва да ги насмете и най-вече да се разбере с бащата.

# 99
  • София
  • Мнения: 16 192
Шутът в гъзъ не оправя пропуските във възпитанието, абсолютен факт, но в даден момент, без него, просто не остава нищо друго освен да си отглеждаш стайното растение, колкото да не умре. След като родителите са безсилни да го направят човек, поне да оставят животът да го научи.

То това със самотата е като с ч**ите. Докато има кой да ти е компанийка и да ти принася, какъв стимул ще имаш да търсиш партньор и развитие?

# 100
  • Мнения: 18 524
Крис, аз си имам правило - на хора, за които ми пука, не правя това, което на мен не искам да ми бъде направено.
То и за хора, за които не ми пука, пак съм така...
Ако са с еднакви виждания по въпроса, ок, но в случая примерно на Ън минсе струва, че е някаква любима в СО конфигурация - жената слугува, мъжете гледат мачове. Та затова мъжът ù е такава мека Мария. Тя да каже така ли е. Ако ги остави двамата да се оправят и със слугуването, ми се струва, че бащата бързичко ще заеме нейната страна и гледането на мачове с детето ще е само с писмена покана.

# 101
  • София
  • Мнения: 38 335
Слугинажа в отношенията по дифолт скапва бъдещите творчески планове.

# 102
  • София
  • Мнения: 20 847
Куку, харесваш ми, действаш с кадифени ръкавици.
Да видим какви ще ги надробят младите, довечера ще се запознаваме.
Още ми държи влага как баща ми намираше информация за гаджетата и роднините им и затова не се меся открито.
Скрит текст:
Ако щете, вярвайте, последно ми се случи 2007 г. - бях се изнесла от къщи, живеех при нашите. Обаче той държеше да уведоми родителите на любовника ми, че синът им е развалил семейството и горкото детенце (тогава на 14) ще страда. Подозирам, че е намерил адреса по името на бащата в стар телефонен указател. Само че завари само нас двамата в апартамента, родителите си ходеха на вилата, та не му се получи.

Последна редакция: чт, 04 ное 2021, 16:20 от Cuckoo

# 103
  • Мнения: 11 450
Куку, откакто прочетох за твоите родители, повече никога няма да се оплаквам от моите.
Благодаря ти, че си така искрена. Много рядко е това нещо в наши дни.

# 104
  • Мнения: 7 967
Шутът в гъзъ не оправя пропуските във възпитанието, абсолютен факт, но в даден момент, без него, просто не остава нищо друго освен да си отглеждаш стайното растение, колкото да не умре. След като родителите са безсилни да го направят човек, поне да оставят животът да го научи.

То това със самотата е като с ч**ите. Докато има кой да ти е компанийка и да ти принася, какъв стимул ще имаш да търсиш партньор и развитие?

Щото чи***ите не са като е***нето.... Simple Smile
Иначе да, изгонването може да се приеме като последен шанс да се постигне нормално развитие, но при някои цената е висока, а крайния резултат незадоволителен.
За самотата не съм съгласен, мен ми е действало потискащо, особено като имах един кофти период заради жена, тогава беше особено неприятно. Така че съм против гоненето на сила, поне до определена възраст. Сега за някой на 30+ вече може би е наложително, ама нямам преки наблюдения.

Общи условия

Активация на акаунт