Различни мнения относно отношенията с родители

  • 11 186
  • 251
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 17 116
Решихме ние да се изнесем. Ремонтирахме и обзаведохме. Той се домъкна почти веднага. Настани се и не иска да се маха.
Ама явно и сте го улеснили в пренасянето у вас Wink Нямаше да е там ако няма ключ, нито пък ако не сте му оставили стая да бъде негова и въобще ако имахте желание да не е у вас. Аз съм абсолютно "за" глезенето и това да се създават удобства за децата, но ако човек иска те да се отделят като станат на 30г то би трябвало родителите да започнат да ги учат на самостоятелност поне две десетилетия по-рано. Отношенията с родители започват да се оформят от бебешка възраст, а според някои и от по-рано.

# 76
  • Мнения: 25 419
И аз хич не исках да се изнасям от къщи и даже след  като се събрахме с мъжа ми ходех да си вечерям и преспивам у нас Simple Smile

Според мен това значи, че хората са добри родители и имат хубава връзка с детето си, макар и вече голям човек. Моето няма търпение да се изнася и даже в чужбина иска да ходи, нещо, което аз въобще не предвиждах като опция и ме плаши като перспектива. Аз обичам родители и деца да живеят близо и да се виждат често.

Но все пак пораснали хора трябва в един момент да освободят клетите си родители от присъствието си и да ги оставят да живеят малко собствен живот. Не може да ги обгрижваш до безкрайност и колкото и да е, да се тревожиш къде ходи, кога  се прибира, как му върви живота в подробности. Ако пък не ходи никъде - още по лошо, да си мислиш  пък ще си намери ли приятели и половинка и прочие. В един момент пътищата се разделят и това си е естествено.

# 77
  • Мнения: 9 106
Ън, на ваше място ще му бия шута. Честно, може да съм зла, но това не е нормално. Той никога няма да си мръдне пръста да има свой живот, докато се крие под полата на родителите си. Навлек е, да, защо някой се зачуди на това определение не знам. Това родителите ти да избягат от теб и ти да се довлечеш в новото им място да продължиш да сучеш е точно това и по-лошо дори - вредно за самия него. Споделяла си и преди, че ти тежи тази ситуация и мога да те разбера. Надявам се да успеете да го отбиете, преди напълно да се е провалил.

# 78
  • Мнения: 5 137
Ева, лесно е да го кажеш, когато не ти се случва.
Ей, затова смятам, че разлъката си има момент и изпусне ли се, отича ..
А родителите сме жалостиви..

# 79
  • Мнения: 5 739
На една приятелка, родителите многократно се опитваха да и обяснят, че трябва да се изнесе, да е самостоятелна, с мъж или без.
Но на нея и беше по лесно така. Говорим за жена над 30. Пробваха говориха, обясняваха нищо. Тя пак си стоеше при тях.
Накрая взеха мерки. Направиха стаята и склад. Но яко пълен склад, защото в началото тя само разбутваше нещата и си лягаше.
Да го гледаш отстрани е жалко.
Моите момчета са предупредени, че на 18 трябва да могат да се изнесат в противен случай - пазарен наем за стаята, плюс цялото пазаруване, чистене и т..н.
Това се случва и сега, без наема, защото нямат 18. Но лигльовци, които да не могат да са самостоятелни не искам. Това ще им се отрази и на семейният живот. Да работят, да си купуват апартаменти, да имат посока и смисъл.

# 80
  • Мнения: 36 278
Не мога да си представя да си изгоня детето, защото трябвало еди какво си..... Да, хубаво е да има самостоятелност, но не винаги е възможно, особено ако се живее в голям град, където наемите са високи. Аз лично бих възложила някакви отговорности - почистване, готвене, плащане на сметки. Ако иска да се изнесе, няма да го спирам, разбира се.

# 81
  • София
  • Мнения: 19 258
Историята познава родители, които не смеят да си изгонят детето и им слугуват вечно. Имаме познати на нашите години (около 45), които живеят при свекърите с двете си деца. Истина е, че са в апартамент, който сигурно е по-голям от нечии къщи, но на мен ми е странно. Свекърът почина, лека му пръст, но до последно работеше, пазаруваше, плащаше сметки. Свекървата готви, чисти, гледа децата, които вече поотраснаха. "Младите" си живеят живота - не дават и лев за нищо у дома, освен за някой неотложен ремонт, обикалят по света и у нас, забавляват се и обясняват, че няма смисъл да харчат за жилище, понеже това няма на кой друг да остане.
Не знам как ще реагират някой ден ако и двете им деца решат да останат да живеят с тях.
Но те са такъв тип хора. Купончета, разходки.
Тъстовете живеят на село и няколко пъти в годината палят колата и идват на гости, пълнейки мазето и фризера за месеци напред с месо, сирене, зимнина. "Младите" нямат време да помагат и на село.
То не е луд, който яде баницата, разбира се.

# 82
  • Мнения: 11 451
Е те тия са построили комунизма!

# 83
  • Мнения: 36 278
Когато се заженят, тогава вече трябва да се отделят. Поне според мен. Аз лично ще съм ужасна свекърва, така че няма да мелим брашно със снахата, сори!

Аз лично също познавам такива хора. Живеят със свекърите, имат дете. И най-интересното е, че има къде да се изнесат, т.е. празно жилище в града, но не искат. Така им е удобно и лесно.... А снахата само говори свекървата каква гад била....

# 84
  • София
  • Мнения: 38 335
Това си е класика, как. Да се навреш у свекини и да си вечно неблагодарен и да мислиш нея за всичко зло, пропускайки факта, че милото е мухльо.

# 85
  • София
  • Мнения: 19 258
Soul Free, моите познати имат също жилище, но е много малко (гарсониера мисля) и го дават под наем. Парите са си за тях, а не за домакинството.
Но пък въпросната снаха само хубави неща говори за свекърва си. Колко е добра, грижовна и т.н. Мед й капе от устата, та поне жената чува хубави думи, но за мен е немислимо да си го причиня.
Това ми е висш пример за антисемейнти отношения.

# 86
  • Мнения: 15 058
Тая тема ми е болна. Имам 31 - годишен син, тоест келеш. Иначе не мога да го определя. Отдавна му предложихме да се изнесе, ние да плащаме наема. Не искал. Е, добре. Купих с наследството си от родителите апартамент и му предложих да си го направи както иска и да иде там. Пак не искал. Решихме ние да се изнесем. Ремонтирахме и обзаведохме. Той се домъкна почти веднага. Настани се и не иска да се маха. Не искал да живее сам. Казах му да си намери приятелка, и да живее с нея. Рано му било да търпи още отсега такива отношения.
Замислям да се върнем ние в стария апартамент, след като пооправим малко, но не знам дали ще се откопчим лесно. Вече ми омръзна, искам да живеем сами, не искам да ми виси голям мъж на врата още. Мъжът ми е виновен, че му даде ключ. Не проумявам как някой няма да иска да живее сам и то в собствен апартамент. Само пълен кретен ще откаже.  Страх ме е, че като се върнем пак ще се довлачи, няма спасение, дано някоя го излъже, иначе няма спасение.
Пари има. работата му е сравнително добре платена. Ще му стигат и остават да живее добре, обаче не ще....
Пишеш "домъкна", "довлече"... но пред него дали сте толкова откровени? Дали му казвате, че вие искате да сте сами, или, че за него ще е по-добре да е сам? А и с мъжа ти би трябвало да сте единни, докато ето, дал му ключ.
Разберете се мъжа ти да отправяте еднакси послания. Кажете недвусмислено, че ВИЕ желаете да живеете сами и няма да приемете да е с вас. Сменете ключалката и не му давайте ключ.
Ако сте достатъчно ясни, няма да дойде, а и да дойде, без ключ няма да стане. И непременно преработете "неговата" стая на нещо: кабинет, стая за фитнес и йога, работилница - каквото и да е, но без легло в нея.

# 87
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 839
Наемите в България, дори и в големите градове са повече от достъпни. Когато човек е сам, наистина ще е трудно да плаща режийни, храна и наем, ама така е в цяла Европа. Затова се споделят жилищата, я с гадже, я с приятел. Което не означава, че трябва да си изгониш детето на 18, ама пък да му слугуваш до неопределена възраст също е зле. Баланс трябва, баланс.

# 88
  • Мнения: 18 524
Е те тия са построили комунизма!
Паразитизъм се нарича. Смучат и от двете страни.
За достъпността на наемите и живота със съквартиранти мога да кажа 2-3 думи от първо лице и личен неколкогодишен опит, но ще са в защита на не-изнасянето.

# 89
  • Мнения: 36 278
Наемите в България, дори и в големите градове са повече от достъпни. Когато човек е сам, наистина ще е трудно да плаща режийни, храна и наем, ама така е в цяла Европа. Затова се споделят жилищата, я с гадже, я с приятел. Което не означава, че трябва да си изгониш детето на 18, ама пък да му слугуваш до неопределена възраст също е зле. Баланс трябва, баланс.

Баланс, баланс, ама един младеж на около 20 г. изключитено трудно би вързал двата края, ако трябва да плаща и наем. При среден наем от 500 лв. /350 на стая да речем/, режийни ги сложи 100 лв., храна, облекло, транспорт.... По-високи заплати от 1000 лв. за младежи едва ли ще дават дори и в София. Всеки си знае, разбира се, но да изгоня детето си в името на някаква самостоятелност или пък понеже "така трябва", ми се струва прекалено.

Със съквартиранти също не е лесно да се живее. Ако е студент в друг град, разбирам, обаче аз ще живея в същия град и детето ми ще е на квартира?!? Не знам, не ми се струва ок....
Като се зажени, да си правят вече сметката как ще живеят и как ще се оправят със сметките. Тогава си стават друго семейство и може да им се помага, но не по подразбиране....

Общи условия

Активация на акаунт