Различни мнения относно отношенията с родители

  • 11 172
  • 251
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 859
По-важно е да се опита дори и при живот с родители да бъде максимално самостоятелен - домакинстване, работа, лични разходи, някакви сметки вкъщи е много важно да започне сам да поема.
Трудно е у нас с мизерните заплати на повечето хора да плащаш наем/заем за жилище. Ако има семейни имоти е лесно да бъдеш самостоятелен.  Лично аз пред наливане на пари за чужди хора предпочитам на родителите си да ги давам. Така и така трябва да им помагам.
Иначе браво на младежите, които смогват да живеят отделно и плащат всичко, че и спестявания имат.
Аз лично не бях научена на самостоятелност и обвинявам родителите си за много грешки, които се допуснаха.

# 31
  • Мнения: 9 100
Не мисля, че нормален здрав пълнолетен човек би искал да живее с родителите си. Моята дъщеря отсега ме подготвя, че след гимназия иска да живее на общежитие или квартира и да си ходим на гости в един и същи град и съм сигурна, че така ще го направи.

# 32
  • Мнения: X
  Лично аз пред наливане на пари за чужди хора предпочитам на родителите си да ги давам. Така и така трябва да им помагам.
Иначе браво на младежите, които смогват да живеят отделно и плащат всичко, че и спестявания имат.
Аз лично не бях научена на самостоятелност и обвинявам родителите си за много грешки, които се допуснаха.
Мен ме изритаха на 13 и ми казаха даваме ти по 60 лв. на месец. Това ти е заплатата, а работата ти е да учиш и тренираш. От там произлязоха едни други проблеми. Така, че не ги обвинявай. Може би това е за добро, но със сигурност е по-добре от моят вариант.
За помагането спор няма, но е хубаво родителите да не прекаляват с този жест.

# 33
  • Мнения: 312
В темата имах предвид отделяне като в частност да се издържа само момичето /момчето,а не мама и тате да плащат всичко в другият град , защото това не е самостоятелност,а прищявка .

# 34
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 838
Не е прищявка, на това му се казва учене. Когато бях студентка, нямаше къде да се работи и малцина от приятелите ми заработваха нещо. Сега работа за студенти да искаш, ама преди 25+ години не беше точно така.

# 35
  • Мнения: 8 600
Всичко е до вътрешно усещане и когато си готова. Ако ,се чувстваш добре при родителите си, няма нужда да се доказваш, като голямата самостоятелност. Това казах, и в предишната тема....Никой нормален родител, не би изгонил детето си, ако то няма потребност да се отдели.

# 36
  • Мнения: 859
 Лично аз пред наливане на пари за чужди хора предпочитам на родителите си да ги давам. Така и така трябва да им помагам.
Иначе браво на младежите, които смогват да живеят отделно и плащат всичко, че и спестявания имат.
Аз лично не бях научена на самостоятелност и обвинявам родителите си за много грешки, които се допуснаха.
Мен ме изритаха на 13 и ми казаха даваме ти по 60 лв. на месец. Това ти е заплатата, а работата ти е да учиш и тренираш. От там произлязоха едни други проблеми. Така, че не ги обвинявай. Може би това е за добро, но със сигурност е по-добре от моят вариант.
За помагането спор няма, но е хубаво родителите да не прекаляват с този жест.

Обвинявам, защото тази самостоятелност, бутане за всичко да се опиташ и пребориш сам, е изключително важна за живота ти напред. От детството започват много проблеми и е важно да се мисли. А не да отгледаш цвете под стъклен похлупак, да му внушаваш, че не може нищо само, че все ще си край него да го пазиш от света и после да очакваш чудеса и да се чудиш защо е провал.
Самостоятелност не е само успешно плащане на наем и консумативи някъде сам. Започва се с други неща.
Иначе има родители, които цял живот се бъркат в личните дела на децата си - достатъчно теми има за разведени по тази причина. Пък нека да живеят отделно и от 10-годишни..

# 37
  • София
  • Мнения: 2 245
Не разбрах кое е различното. На умничките студенти в друг град им плаща друг телефона, а на тъпичките неучащи не им се полага? А с умничките студенти в същия град какво правим - и те харчат хляб и ток?

Не казвам, че на едните се полага повече от другите,  къде пък видя такова нещо. Просто отблязах, че животът извън дома също учи на самостоятелност - ако не е финансова, то ще е поне битова, което пак е по-добре от нищо.

# 38
  • София
  • Мнения: 38 334
На никой нищо не се полага изначало.
Помага се колкото искаш и колкото можеш. И когато някой го направи за теб, благодариш.

Първо това да се научат децата, после да си спазват уговорките и да си преценяват бюджета и възможностите.

# 39
  • Мнения: X
 Лично аз пред наливане на пари за чужди хора предпочитам на родителите си да ги давам. Така и така трябва да им помагам.
Иначе браво на младежите, които смогват да живеят отделно и плащат всичко, че и спестявания имат.
Аз лично не бях научена на самостоятелност и обвинявам родителите си за много грешки, които се допуснаха.
Мен ме изритаха на 13 и ми казаха даваме ти по 60 лв. на месец. Това ти е заплатата, а работата ти е да учиш и тренираш. От там произлязоха едни други проблеми. Така, че не ги обвинявай. Може би това е за добро, но със сигурност е по-добре от моят вариант.
За помагането спор няма, но е хубаво родителите да не прекаляват с този жест.

Обвинявам, защото тази самостоятелност, бутане за всичко да се опиташ и пребориш сам, е изключително важна за живота ти напред. От детството започват много проблеми и е важно да се мисли. А не да отгледаш цвете под стъклен похлупак, да му внушаваш, че не може нищо само, че все ще си край него да го пазиш от света и после да очакваш чудеса и да се чудиш защо е провал.
Самостоятелност не е само успешно плащане на наем и консумативи някъде сам. Започва се с други неща.
Иначе има родители, които цял живот се бъркат в личните дела на децата си - достатъчно теми има за разведени по тази причина. Пък нека да живеят отделно и от 10-годишни..
Това е така, но аз пропуснах пубертета, защото трябваше да решавам въпроси, които не стоят пред доста пълнолетни. Но на 13, 15, дори на 18 години си си лайно и при първият порой без подкрепа, знаем приказката.
За това възпитанието и подкрепата в определени граници е много важна част.
Вярно трудно ти е било, но си се справила. За което еваларка.

# 40
  • Мнения: 18 521
Скрит текст:
Мисля, че хората, които са съчетавали изнасяне с учене и самоиздържане, са твърде малко. То, ако се замисли човек, някакъв прост среднист какво точно може да работи и какви пари точно може да изкара с въпросната работа, че и да се самоиздържа?

Не говорим за самоиздържане, а за покриване на поне част от разходите, които не са малко за един възрастен човек. Било като принос към семейството, било най-малкото за покриване на собствените младежки нужди - барове, таксита, дрехи, техника. На 20 години родителите да ти плащат телефона и да ти дават джобни за дискотека не ми се струва много ок.

С изнеслите се в дрг град да учат е по-различно. Там дори родителите да плащат пълна издръжка и да не се налага да работи, младежът придобива самостоятелност от самия факт на отделното живеене - налага му се да си плати сметките, да си изпере дрехите, да си сложи нещо за ядене. Не е като на курорт у мама и тати до 40-ата годишнина
Тук говориш точно за разходите и кой е на курорт и му плащат телефона, а не за самата самостоятелност. И излиза точно, че ако си у вас, се предполага едно, но в студентския град се предполага друго.
Между самостоятелност и независимост има разлика. Не е нужно непременно да даваш своята ½, ⅓, ¼ или там ¹/х, където х е броят членове на домакинството. Чак толкоз чисти сметки мисля, че няма нужда.

# 41
  • Мнения: 10 569
Не разбрах кое е различното. На умничките студенти в друг град им плаща друг телефона, а на тъпичките неучащи не им се полага? А с умничките студенти в същия град какво правим - и те харчат хляб и ток?

Не казвам, че на едните се полага повече от другите,  къде пък видя такова нещо. Просто отблязах, че животът извън дома също учи на самостоятелност - ако не е финансова, то ще е поне битова, което пак е по-добре от нищо.
На 16 г. бях ученичка и живеех с родителите си. Сама си перях дрехите, чистех целия апартамент, можех да готвя, плащах сметките (с пари на родителите) и пазарувах. Единствено не изкарвах пари. Та битово може да се подготви човек и вкъщи, стига родителите да не го третират като бебе.

# 42
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 838
Това не е самостоятелност, а някаква съпричастност към семейния живот. И аз пазарувах като бях дете и вършех разни досадни задължения, но честно да си призная не ми помогнаха много тези неща като се отделих от нашите. Самото отделяне учи, да се блъскаш сам в живота. Родителите пак помагат, ама си сам, трупаш опит, правиш грешки.

# 43
  • Мнения: 18 521
Аз пък докато ида студентка, почти нищо не пипвах у нас сама. Само следобед помагах на баща ми, който е с дребен бизнес.
В първи курс и да готвя се научих, и по график чистех квартирата (тогава живеех със съквартиранти) и ограничавах работата на печката в стаята, за да не плащат родителите ми излишно изхарчен ток.
Не смятам, че нещо съм се счупила, понеже не съм поела лично задължението всеки четвъртък след училище сама да чистя къщата. Не смятам и че с поети комунални като студентка не съм се научила аз да си правя сметката - нали аз си разпределям парите?
Някои хора просто не искат да го правят. Няма значение къде, с кого и как живеят, нито колко харчат.

# 44
  • Мнения: 4 915
Децата ми излязоха от къщи едновременно, на 18 и на 19 години, защото отидоха да учат в София. Работят от 16-годишни всяко лято, като студенти също работеха. Плащахме таксите и изпращахме пари, които стигаха за задоволяване на базовите нужди, но не и за глезотийки. След университета и двамата казаха, че няма да се върнат у дома, нищо лично, много сме близки, но искат да са самостоятелни. Баща им го преживя доста тежко, особено когато синът се върна в града за около година-две, но си нае апартамент и отказа да живее с нас. ММ се тръшкаше тогава: "Аз за кой се блъсках да правя голяма къща?!", но аз напълно подкрепях сина. Сега са вече над 30, напълно самостоятелни, имат собствени жилища в друг град.
На 20 все още не е странно да живееш с родителите си, но над 30 си е вече притеснително.

Общи условия

Активация на акаунт