питам тук, дано не е проблем. при подаване на молба за развод по взаимно съгласие (с насилник) как точно се случва вземането на подпис от насилника? по служебен път адвокатът ли го търси?
- Публикувана: 8 ноем. 2021, 16:32 ч.
- Последно мнение: 20 апр. 2023, 20:14 ч.
Домашното насилие – тема №3
питам тук, дано не е проблем. при подаване на молба за развод по взаимно съгласие (с насилник) как точно се случва вземането на подпис от насилника? по служебен път адвокатът ли го търси?
Какво значи да го търси по служебен път?! Нали двамата подписват доброволно? Взаимно съгласие... Двамата са съгласни и подписват молбата и споразумението. Може да отидат при различни адвокати и пак да постигнат споразумение. Може и при един адвокат, по различно време, да не се засичат.
Адвокатът никого не търси. Поне аз. Не ми се е налагало да търся другия съпруг и да му се моля да дойде да подпише. Абсурдно е.
Адвокатът никого не търси. Поне аз. Не ми се е налагало да търся другия съпруг и да му се моля да дойде да подпише. Абсурдно е.
Здравейте!
Момиче на 25г съм.
Човекът с когото живея от 1.5г, от близо година упражнява физически тормоз над мен.
Започна с проява на агресия пред мен, блъскане, чупене, ритане. Впоследствие прехвърли агресията си върху мен.
Започна с блъскане и подмятане дори на обществени места, посред бял ден.
Исках да напусна, кълнеше се, че ще се промени, накара майка си да ме моли за втори шанс.
Върнах се, простих му.
Но това беше само началото, от тогава се е случвало десетки пъти вече.
Като всеки следващ път е по-агресивен от предишния. Хваща ме за гърлото и ме души, стиска гърдите ми, блъска главата си в моята.
Грозна картинка е. Днес извади електрошока по мен, но не го използва и ми каза, че иска да ме види на некролог.
Само, ако знаете колко го мразя и колко е жалък в моите очи...
Поглеждам се в огледалото със сълзи на очи и се питам, за това ли ме е родила майка ми и толкова ли е трудно да съм щастлива?
Ако ме питате защо стоя, от месец-два сме с ипотека. Аз изплащам моята част от общото ни жилище. Той няма никакви задължения.
Мислила съм като краен вариант- ограничителна заповед. Не мога да повярвам, че стигнахме дотук с "любовта на живота ми".
Пиша за кураж, може би от това имам нужда...
Момиче на 25г съм.
Човекът с когото живея от 1.5г, от близо година упражнява физически тормоз над мен.
Започна с проява на агресия пред мен, блъскане, чупене, ритане. Впоследствие прехвърли агресията си върху мен.
Започна с блъскане и подмятане дори на обществени места, посред бял ден.
Исках да напусна, кълнеше се, че ще се промени, накара майка си да ме моли за втори шанс.
Върнах се, простих му.
Но това беше само началото, от тогава се е случвало десетки пъти вече.
Като всеки следващ път е по-агресивен от предишния. Хваща ме за гърлото и ме души, стиска гърдите ми, блъска главата си в моята.
Грозна картинка е. Днес извади електрошока по мен, но не го използва и ми каза, че иска да ме види на некролог.
Само, ако знаете колко го мразя и колко е жалък в моите очи...
Поглеждам се в огледалото със сълзи на очи и се питам, за това ли ме е родила майка ми и толкова ли е трудно да съм щастлива?
Ако ме питате защо стоя, от месец-два сме с ипотека. Аз изплащам моята част от общото ни жилище. Той няма никакви задължения.
Мислила съм като краен вариант- ограничителна заповед. Не мога да повярвам, че стигнахме дотук с "любовта на живота ми".
Пиша за кураж, може би от това имам нужда...
Здравейте!
Момиче на 25г съм.
Човекът с когото живея от 1.5г, от близо година упражнява физически тормоз над мен.
Започна с проява на агресия пред мен, блъскане, чупене, ритане. Впоследствие прехвърли агресията си върху мен.
Започна с блъскане и подмятане дори на обществени места, посред бял ден.
Исках да напусна, кълнеше се, че ще се промени, накара майка си да ме моли за втори шанс.
Върнах се, простих му.
Но това беше само началото, от тогава се е случвало десетки пъти вече.
Като всеки следващ път е по-агресивен от предишния. Хваща ме за гърлото и ме души, стиска гърдите ми, блъска главата си в моята.
Грозна картинка е. Днес извади електрошока по мен, но не го използва и ми каза, че иска да ме види на некролог.
Само, ако знаете колко го мразя и колко е жалък в моите очи...
Поглеждам се в огледалото със сълзи на очи и се питам, за това ли ме е родила майка ми и толкова ли е трудно да съм щастлива?
Ако ме питате защо стоя, от месец-два сме с ипотека. Аз изплащам моята част от общото ни жилище. Той няма никакви задължения.
Мислила съм като краен вариант- ограничителна заповед. Не мога да повярвам, че стигнахме дотук с "любовта на живота ми".
Пиша за кураж, може би от това имам нужда...
Момиче на 25г съм.
Човекът с когото живея от 1.5г, от близо година упражнява физически тормоз над мен.
Започна с проява на агресия пред мен, блъскане, чупене, ритане. Впоследствие прехвърли агресията си върху мен.
Започна с блъскане и подмятане дори на обществени места, посред бял ден.
Исках да напусна, кълнеше се, че ще се промени, накара майка си да ме моли за втори шанс.
Върнах се, простих му.
Но това беше само началото, от тогава се е случвало десетки пъти вече.
Като всеки следващ път е по-агресивен от предишния. Хваща ме за гърлото и ме души, стиска гърдите ми, блъска главата си в моята.
Грозна картинка е. Днес извади електрошока по мен, но не го използва и ми каза, че иска да ме види на некролог.
Само, ако знаете колко го мразя и колко е жалък в моите очи...
Поглеждам се в огледалото със сълзи на очи и се питам, за това ли ме е родила майка ми и толкова ли е трудно да съм щастлива?
Ако ме питате защо стоя, от месец-два сме с ипотека. Аз изплащам моята част от общото ни жилище. Той няма никакви задължения.
Мислила съм като краен вариант- ограничителна заповед. Не мога да повярвам, че стигнахме дотук с "любовта на живота ми".
Пиша за кураж, може би от това имам нужда...
Той ли те принуди някак си насила да теглите заем за общо жилище? Това ми звучи като единственото обяснение. Иначе не прави смисъл да купуваш жилище заедно с някой, който мразиш. Ипотека не е причина да стоиш с насилник, който да издевателства над теб. Ти си по-ценна от парите. Кураж, можеш да се справиш. Просто си тръгни и го забрави. За жилището, и за насилието говори с адвокат!
Момиче, махни се оттам незабавно! Ти си жертва на домашно насилие. А може да не бъдеш такава. Говори с някой близък, разкажи всичко. Извикай някой за подкрепа и докато го няма боксьора си събери документите и най-важните неща и просто излез оттам. Скоро! Ако си сама и нямаш подкрепа, може да пробваш да позвъниш на 112, да обясниш ситуацията, че се изнасяш в момента и те е страх и стой на линия, докато излезеш. Или иди при кварталния полицай преди това. Остави следа. Също, иди и си извади медицинско за побоя. Свържи се с анимус; гореща линия за пострадали от насилие 080018676 и 029817686
Никой не заслужава да живе така. Нокой не е роден за боксова круша. Ти заслужаваш много повече.
Апартаменти се продават и с ипотека. Парите идват и си отиват. Животът е един!
Никой не заслужава да живе така. Нокой не е роден за боксова круша. Ти заслужаваш много повече.
Апартаменти се продават и с ипотека. Парите идват и си отиват. Животът е един!
На 25 и без деца! Сега е моментът да се махнеш.
За апартамента и ипотеката все ще се намери начин - дали чрез продажба, дали чрез принуда мъжът да плаща наем... По-добре няма да става и единственият изход е изчезнеш от там.
За апартамента и ипотеката все ще се намери начин - дали чрез продажба, дали чрез принуда мъжът да плаща наем... По-добре няма да става и единственият изход е изчезнеш от там.
Майната им на парите! Живота си рискуваш, целия живот!! Направо се махай, собствеността няма кой да ти я пипне, ще си плащаш. Но да си жива. Рязко, веднага, без предупреждения и обяснения, бягай.
Сложих и текста, на който отговарям, да не стане объркване, че темата е голяма.
Скрит текст:
Здравейте!
Момиче на 25г съм.
Човекът с когото живея от 1.5г, от близо година упражнява физически тормоз над мен.
Започна с проява на агресия пред мен, блъскане, чупене, ритане. Впоследствие прехвърли агресията си върху мен.
Започна с блъскане и подмятане дори на обществени места, посред бял ден.
Исках да напусна, кълнеше се, че ще се промени, накара майка си да ме моли за втори шанс.
Върнах се, простих му.
Но това беше само началото, от тогава се е случвало десетки пъти вече.
Като всеки следващ път е по-агресивен от предишния. Хваща ме за гърлото и ме души, стиска гърдите ми, блъска главата си в моята.
Грозна картинка е. Днес извади електрошока по мен, но не го използва и ми каза, че иска да ме види на некролог.
Само, ако знаете колко го мразя и колко е жалък в моите очи...
Поглеждам се в огледалото със сълзи на очи и се питам, за това ли ме е родила майка ми и толкова ли е трудно да съм щастлива?
Ако ме питате защо стоя, от месец-два сме с ипотека. Аз изплащам моята част от общото ни жилище. Той няма никакви задължения.
Мислила съм като краен вариант- ограничителна заповед. Не мога да повярвам, че стигнахме дотук с "любовта на живота ми".
Пиша за кураж, може би от това имам нужда...
Момиче на 25г съм.
Човекът с когото живея от 1.5г, от близо година упражнява физически тормоз над мен.
Започна с проява на агресия пред мен, блъскане, чупене, ритане. Впоследствие прехвърли агресията си върху мен.
Започна с блъскане и подмятане дори на обществени места, посред бял ден.
Исках да напусна, кълнеше се, че ще се промени, накара майка си да ме моли за втори шанс.
Върнах се, простих му.
Но това беше само началото, от тогава се е случвало десетки пъти вече.
Като всеки следващ път е по-агресивен от предишния. Хваща ме за гърлото и ме души, стиска гърдите ми, блъска главата си в моята.
Грозна картинка е. Днес извади електрошока по мен, но не го използва и ми каза, че иска да ме види на некролог.
Само, ако знаете колко го мразя и колко е жалък в моите очи...
Поглеждам се в огледалото със сълзи на очи и се питам, за това ли ме е родила майка ми и толкова ли е трудно да съм щастлива?
Ако ме питате защо стоя, от месец-два сме с ипотека. Аз изплащам моята част от общото ни жилище. Той няма никакви задължения.
Мислила съм като краен вариант- ограничителна заповед. Не мога да повярвам, че стигнахме дотук с "любовта на живота ми".
Пиша за кураж, може би от това имам нужда...
Сложих и текста, на който отговарям, да не стане объркване, че темата е голяма.
Имаш ли родители, роднини, приятели, близки, които знаят? Разкажи им! Никога не си тръгвай сама пред мъжа! Сама и тайно, а багажите ще ги прибира някой друг после. В никакъв случай не му казвай, че го напускаш директно. Изглежда много опасен. Нямаш ли приятелки, омъжени за полицаи, пожарникари или въобще "вдъхващи уважение" мъже. Да се изнесеш там на първо време. Или как са родителите ти и къде са? Дано се спасиш скоро!
Така. Разни съвети от мен.
1. Работете
2. Съберете си пари на тайно място - карта, сметка в банката. Може и кредитна карта да извадите, ако имате трудов договор.
3. Не отивайте първо при адвокат!
4. Намерете си малко, тайно, закътано жилище под наем.
5. Намерете си доверени хора и говорете с тях. Все отнякъде ще изникне някаква помощ. Пазете контактите си и ги заключвайте в телефона! Ако трябва, ги запишете и на друго място.
1. Работете
2. Съберете си пари на тайно място - карта, сметка в банката. Може и кредитна карта да извадите, ако имате трудов договор.
3. Не отивайте първо при адвокат!
4. Намерете си малко, тайно, закътано жилище под наем.
5. Намерете си доверени хора и говорете с тях. Все отнякъде ще изникне някаква помощ. Пазете контактите си и ги заключвайте в телефона! Ако трябва, ги запишете и на друго място.