Случи ми се нещо странно XXV

  • 92 004
  • 773
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 109
Преди години имах колежка, на име Ваня. Винаги усмихната, малко отнесена, с очила. Интересна и нетипична физиономия, но много ми напомняше на леля ми. Не бях срещала Ваня от доста време и един ден я виждам на Витошка. Стои и си зяпа нещо ..Приближих се и я поздравих доста ентусиазирано🥳🤣 А жената ме гледа странно..и аз казвам: -Ваня!?..А тя: Валя съм аз
Направо щях да падна..в момента в който каза името си, сякаш и лицето и се промени..Пак приличаше на моята позната..но имаше и доста разлики, за момент се почувствах като в сън
След ден-два, фейсбук ми предложи истинската Ваня, като човек, който може би познавам:)

# 196
  • Мнения: 12 375
Чувала съм, че една от цифрите в личната карта показва колко двойника имаш. Но не знам дали се има предвид двойник като имена или като физиономия.
Когато започнах работа, преди години, работех с едно момиче, с което не си приличахме чак толкова, но често ни объркваха. Отдавах това на факта, че работим заедно, в една стая, на близка възраст, подобен ръст, а и двете бяхме с много бяла кожа и дълги естествено черни коси. След няколко години, един път я бях поканила на гости вкъщи. Излизаме и двете едновременно на стълбите, тя върви пред мен. В този момент минава съседът ми и я поздравява. След това ме вижда и се извинява, че ме е объркал. А аз от няколко години бях руса.

Последна редакция: ср, 01 дек 2021, 01:16 от Poni69

# 197
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 152
Вчера, докато си разцъквах във фейса, виждам снимка на две жени, една от коите ми е абсолютно копие. Абсолютно. Направо се шокирах. Свалих снимката и я пратих по отделно на баща ми, майка ми, сестра ми и мъжа ми. Получих съобщения от сестра ми - тая ти е пълно копие. От майка ми - много си хубава на тази снимка, маме. И от баща ми - коя е жената с теб на снимката? Мъжът ми само каза - абе, това не си ти. А, като я показах на детето то се чудеше дали съм аз или сестра ми. 

# 198
  • Мнения: 13
Аз до сега само ви четях, но се регистрирах за да ви разкажа нещо и да помоля за мнение.
Аз съм от тия хора дето не виждат и чуват странни неща. Вярвам в тях, но на мен не се случват никога. На приятелят ми обаче се случват често и преди няколко седмици се случи нещо в което и аз някак си участвах и нямаме никакво обяснение...
Въпросната нощ си спим заедно, както обикновено. Разказа ми, че чул шум, като от счупване на нещо и се събудил. Отворил очи и ме видял на ръба на леглото да плача, надигнал се да ме докосне по рамото и да пита какво се случва, следователно и ме назова по име .. което аз чух и се събудих ДО него, легнала и го попитах какво става. Разказа ми, че като ме чул до него, вместо пред него се обърнал и ме видял легнала, пак се обърнал към ъгъла на леглото и вече нямало нищо. Демек ... Видял ме е двойна? Какво е било това нещо дето е било като мен, облечено като мен и звучащо като мен? Какво е искало?   Много го мислихме и сукахме, но не намираме отговор. Някой има ли някаква идея? Много ми е любопитно и плашещо.

# 199
  • Мнения: 2 123
Аз до сега само ви четях, но се регистрирах за да ви разкажа нещо и да помоля за мнение.
Аз съм от тия хора дето не виждат и чуват странни неща. Вярвам в тях, но на мен не се случват никога. На приятелят ми обаче се случват често и преди няколко седмици се случи нещо в което и аз някак си участвах и нямаме никакво обяснение...
Въпросната нощ си спим заедно, както обикновено. Разказа ми, че чул шум, като от счупване на нещо и се събудил. Отворил очи и ме видял на ръба на леглото да плача, надигнал се да ме докосне по рамото и да пита какво се случва, следователно и ме назова по име .. което аз чух и се събудих ДО него, легнала и го попитах какво става. Разказа ми, че като ме чул до него, вместо пред него се обърнал и ме видял легнала, пак се обърнал към ъгъла на леглото и вече нямало нищо. Демек ... Видял ме е двойна? Какво е било това нещо дето е било като мен, облечено като мен и звучащо като мен? Какво е искало?   Много го мислихме и сукахме, но не намираме отговор. Някой има ли някаква идея? Много ми е любопитно и плашещо.
Може да е твоето астрално тяло.

# 200
  • Мнения: 2 287
Здравейте! За двойниците - до някъде вярвам, че може да има по-нормално обяснение. Например, аз съм забелязала как хора с определени черти си приличат. Не съм сигурна как да обясня, без да публикувам снимки на познати.. Но ще се опитам да дам пример - да кажем лицевите черти на двама човека, с по-издадена горна челюст, са почти еднакви. Или пък тези на хората с по-раздалечени очи, по-ниско/високо чело. И всякакви други изразени и не чак толкова, отличителни белези.
В очите си съм видяла как баща ми на младини е приличал на известен в момента актьор от САЩ.
Може тези прилики,които се забелязват да се дължат на общи предци със силен ген. Като под предци, имам предвид много, много години и поколения назад.
За моето семейство, успях да намеря снимки най-делече на прапра баби и дядовци. И се вижда как аз, сестра ми, братовчедите ми приличаме на тях страшно много. А колко много роднини (2ри и 3ти братовчеди и техните деца) всъщност не познаваме, а всъщност приличат на нас.

Luz Maria, може ли да е било нещо в просъница или сънна парализа? Аз имам няколко подобни истории, но ще разкажа в друг коментар, тъй като този стана много дълъг.

# 201
  • Мнения: 2 123
Няма нищо странно в двойниците, просто е винаги изненадващо като срещнеш такива.

# 202
  • Мнения: 109
Аз до сега само ви четях, но се регистрирах за да ви разкажа нещо и да помоля за мнение.
Аз съм от тия хора дето не виждат и чуват странни неща. Вярвам в тях, но на мен не се случват никога. На приятелят ми обаче се случват често и преди няколко седмици се случи нещо в което и аз някак си участвах и нямаме никакво обяснение...
Въпросната нощ си спим заедно, както обикновено. Разказа ми, че чул шум, като от счупване на нещо и се събудил. Отворил очи и ме видял на ръба на леглото да плача, надигнал се да ме докосне по рамото и да пита какво се случва, следователно и ме назова по име .. което аз чух и се събудих ДО него, легнала и го попитах какво става. Разказа ми, че като ме чул до него, вместо пред него се обърнал и ме видял легнала, пак се обърнал към ъгъла на леглото и вече нямало нищо. Демек ... Видял ме е двойна? Какво е било това нещо дето е било като мен, облечено като мен и звучащо като мен? Какво е искало?   Много го мислихме и сукахме, но не намираме отговор. Някой има ли някаква идея? Много ми е любопитно и плашещо.
Може би е било сън..сънувал го е, нещо като сънна парализа. На мен ми се е случвало..да виждам майка ми и да се опитвам да я извикам за да ме извади от сънната парализа..а когато се събудя напълно и наистина, нея изобщо я няма в стаята. А иначе съм убедена че е там, при мен.

# 203
  • Мнения: 12 375
За семейната прилика - знам история, която няма да разказвам тук, защото е за други хора, които биха могли да се идентифицират. Но като общо - става въпрос за разделено семейство, които са си загубили следите. Събрал ги е общ познат, който е видял характерните физиономии.

# 204
  • Мнения: 14
Историята ми е от преди 12 години с бившото ми гадже. Бяхме седнали на стълбището в къщата, в която живеех тогава. Беше сумрачно, влизаше слаба светлина само отвън. Гушкаме се, говорим си, смеем се. По едно време ме обзема чувство на безпокойство и страх, а гаджето нещо ми говори, сякаш не го чувам, гласът му е някак далечен. Поглеждам го и изведнъж лицето му започва да се променя пред очите ми- погледа му става злобен, а устата  му започна да се разтяга като в много широка усмивка, толкова широка, сякаш краищата на устните му ще стигнат ушите. Виждам как лицето му се променя пред очите ми и наистина не искам да повярвам какво виждам. Може да звучи смешно, но просто се обърнах и закрих лицето си с шепи. Той се изненада от реакцията ми и пита "Какво става, добре ли си?". Аз събрах смелост и го погледнах отново- беше си той, естествено. С риск да ме помисли за луда му отвърнах - "Добре съм, просто за секунда сякаш лицето ти сякаш беше друго, няма значение." Той притихна за миг и ми каза "Видя ми лицето като на Жокера, с усмивка до ушите, нали? Твоето беше същото, но не исках да те плаша." Не мога да опиша какъв ужас ме обзе и с каква скорост станахме, и се ометохме от там... Много често се сещам за това, макар че минаха толкова години, за мен това беше сюрреалистично изживяване.

# 205
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 152
олее, да не сте пушили трева преди това?

# 206
  • Мнения: 14
олее, да не сте пушили трева преди това?
не Simple Smile

# 207
  • Мнения: 201
Скрит текст:
Историята ми е от преди 12 години с бившото ми гадже. Бяхме седнали на стълбището в къщата, в която живеех тогава. Беше сумрачно, влизаше слаба светлина само отвън. Гушкаме се, говорим си, смеем се. По едно време ме обзема чувство на безпокойство и страх, а гаджето нещо ми говори, сякаш не го чувам, гласът му е някак далечен. Поглеждам го и изведнъж лицето му започва да се променя пред очите ми- погледа му става злобен, а устата  му започна да се разтяга като в много широка усмивка, толкова широка, сякаш краищата на устните му ще стигнат ушите. Виждам как лицето му се променя пред очите ми и наистина не искам да повярвам какво виждам. Може да звучи смешно, но просто се обърнах и закрих лицето си с шепи. Той се изненада от реакцията ми и пита "Какво става, добре ли си?". Аз събрах смелост и го погледнах отново- беше си той, естествено. С риск да ме помисли за луда му отвърнах - "Добре съм, просто за секунда сякаш лицето ти сякаш беше друго, няма значение." Той притихна за миг и ми каза "Видя ми лицето като на Жокера, с усмивка до ушите, нали? Твоето беше същото, но не исках да те плаша." Не мога да опиша какъв ужас ме обзе и с каква скорост станахме, и се ометохме от там... Много често се сещам за това, макар че минаха толкова години, за мен това беше сюрреалистично изживяване.
И на мен ми се е случвало, но лицето не беше усмихнато, а имаше нещо недобро в изражението. Имаше един филм, в който лицата така им се изкривяваха "истина или предизвикателство" май беше

# 208
  • Мнения: 2 123
Историята ми е от преди 12 години с бившото ми гадже. Бяхме седнали на стълбището в къщата, в която живеех тогава. Беше сумрачно, влизаше слаба светлина само отвън. Гушкаме се, говорим си, смеем се. По едно време ме обзема чувство на безпокойство и страх, а гаджето нещо ми говори, сякаш не го чувам, гласът му е някак далечен. Поглеждам го и изведнъж лицето му започва да се променя пред очите ми- погледа му става злобен, а устата  му започна да се разтяга като в много широка усмивка, толкова широка, сякаш краищата на устните му ще стигнат ушите. Виждам как лицето му се променя пред очите ми и наистина не искам да повярвам какво виждам. Може да звучи смешно, но просто се обърнах и закрих лицето си с шепи. Той се изненада от реакцията ми и пита "Какво става, добре ли си?". Аз събрах смелост и го погледнах отново- беше си той, естествено. С риск да ме помисли за луда му отвърнах - "Добре съм, просто за секунда сякаш лицето ти сякаш беше друго, няма значение." Той притихна за миг и ми каза "Видя ми лицето като на Жокера, с усмивка до ушите, нали? Твоето беше същото, но не исках да те плаша." Не мога да опиша какъв ужас ме обзе и с каква скорост станахме, и се ометохме от там... Много често се сещам за това, макар че минаха толкова години, за мен това беше сюрреалистично изживяване.
Много странно, но ми звучи познато, вероятно някой ми е разказвал подобна история. ист

# 209
  • Мнения: 13

Luz Maria, може ли да е било нещо в просъница или сънна парализа? Аз имам няколко подобни истории, но ще разкажа в друг коментар, тъй като този стана много дълъг.

Ами според него се е събудил от шума и след това ме е видял. След това не е последвало друг вид събуждане, знам ли. Сънна парализа май не може да е, защото и тялото му е било будно, опитал се е да ме хване за рамото и аз като се събудих си беше в такава поза, все едно се опитва да хване нещо, което е в ъгъла на леглото.

Общи условия

Активация на акаунт