Случи ми се нещо странно XXV

  • 91 529
  • 773
  •   1
Отговори
# 405
  • Мнения: 282
4μΕ, радвам се, че сподели, защото мислех да задам подобен въпрос тук преди 2-3 седмици. В крайна сметка тогава се порових и намерих термина "hypnagogic hallucinations/хипнагогични халюцинации". Не знам дали е това, но е близко по описание.

На мен ми се случва нещо такова откакто се помня, но определено не е сънна парализа, защото имам пълна свобода на тялото, знам, че лежа в леглото, мога дори да си мисля неща, макар и мисълта ми да тече заспало.

Някакво лепкаво състояние между будност и сън е, в което чувам бучене/свистене в ушите, имам усещане, че тялото ми се рее и превърта или лети с огромна скорост през пространството и сякаш се стряска на всеки няколко секунди и мускулите ми леко конвулсират. Понякога има гласове или музика. Понякога се сменят съновидения светкавично (често са някакви кошмароподобни). Винаги е достатъчно само да си отворя очите, за да спре, но затворя ли ги - започва пак. За да спре окончателно, е необходимо да се разбудя напълно - да стана за чаша вода или да не затварям обратно очи за поне 10-15 минути.

Доста е неприятно, последния път нарочно не отварях очи, за да видя дали ще спре от само себе си, но си продължаваше, а е уморително (поне за мен) и накрая се отказах и станах. Също, като отворя очи, първите 5-10 секунди ми е доста замаяно.

# 406
  • София
  • Мнения: 910
По моя края някъде през 90-те бяха пуснали  слух  в ромската махала,  че са виждали  змей. Даже по  едно  време бяха пуснали  патрули там защото хората доста се бяха уплашили. Доколкото  си спомням доста хора са споменавали ,че са го  виждали .  Големи мъже се кръстеха когато говореха за случая, което на мен ми направи силно впечатление.

# 407
  • Мнения: 2 122
Може би приказките не са просто измислица...

# 408
  • Мнения: 154
Днес се навършват 6месеца откакто батко си замина. Събудих се към 5часа сутринта и изведнъж телефонът ми започна да свири мелодията за звънене, без да свети. Просто само музиката се чува от него. А този телефон от 2 дни няма сим-карта и стои на тоалетката. Бях изумена.

# 409
  • Мнения: 2 233
Реших да ви разкажа една странна случка от детството ми.
Тогава много обичах да прекарвам летата си на село с баба и дядо. Била съм към 8-9-10 годишна, когато едно лято имаше доста дълъг период на засушаване и си спомням че беше страшна жега. Не се очертаваше да вали, поне според прогнозатите. Един ден, в момент на скука, досаждах нещо на баба ми и тя реши да ме забавлява като направим ритуал за дъжд. Да вметна, че тя никога не се е занимавала с подобни неща, единствено почиташе църковните празници и сега връщайки лентата назад, ми е малко странно, че го е предложила. Както и да е. Облече ме в нейна стара бяла рокла (по-скоро беше комбенизон Grinning) и аз застанах в средата на двора. Баба нареждаше някакви неща, припявайки и аз повтарях след нея. Едновременно с това ме пръскаше с малко водичка. Добре, че двора ни не се вижда много, много от съседите, че кой знае каква гледка сме били. Помня, че ни беше много забавно и сега това е мил спомен от баба ми. Странното тук е, че след няколки часа небето се навъси и наистина заваля. Случайност или не, за мен си остава загадка дали наистина го предизвикахме.
В последствие разбрах, че има подобен ритуал наречен "пеперуда".

# 410
  • Мнения: 6 856
Днес се навършват 6месеца откакто батко си замина. Събудих се към 5часа сутринта и изведнъж телефонът ми започна да свири мелодията за звънене, без да свети. Просто само музиката се чува от него. А този телефон от 2 дни няма сим-карта и стои на тоалетката. Бях изумена.
Ако има заряд в батерията и настройка за аларма ще свири докато падне батерията. Изпитано.

Ритуал за дъжда са правили баба и дядо заедно с цялото село. Описвал ми е нещо различно вече не си спомням подробности но съм ги питала после валял ли е дъжд и са ми казвали, че да!

Аз вярвам в силата на ритуалите. Колкото повече енергия (заряд) е вложена, толкова по-силен е ритуалът. Но много от знанията за тях са си заминали с поколенията.

Аз да ви кажа, веднъж имах странно преживяване докато се бях хванала на хоро. Бяхме в заведение на РД на свекървата, всички почти от фамилията играехме. По време на хорото ме връхлетя мисъл и усещане, и някак го усетих в движенията като магично преживяване, че всъщност и хорото е вид ритуал за здраве. Убедена съм в това.

Змейовете вероятно си съществуват и сега на друга честота, в така наречената паралелна реалност. Понякога реалностите се преплитат и може да се видят от свидетели.

Допълвам си в скрит тест с нещо, което ми попадна днес. може да Ви е интересно Simple Smile
Скрит текст:
"Нищо не „се появява внезапно”, едва като го видиш. Погледът ти го кара ,,да се появи” внезапно пред ТЕБЕ. Някой, едва навлязъл в елементарната квантова физика, би казал, че нищо не е там, докато не го видиш. Това, че ти си го видял там, го поставя там. А днешната по-напреднала наука знае, че дори това не показва напълно как стоят нещата.
В Основната Действителност нещата СА там, преди да ги видиш. Тоест, през цялото време съществуват множеството възможности. Всеки изход, който можеш да си представиш, от всяка ситуация, която можеш да си представиш, съществува точно тук, точно сега — и се проявява точно тук, точно сега. Фактът, че виждаш само един от изходите, не го „поставя там”, в буквалния смисъл на думата — поставя го „тук”, в твоето съзнание.
Но коя сред съществуващите действителности съм поставил, вложил в съзнанието си вместо някоя друга?
Онази, която си избрал да видиш.
И какво определя избора ми да видя една действителност вместо друга?
Добре, сега това е въпросът, нали? Какво определя избора ти да видиш една действителност вместо друга?
Когато минеш покрай някого, прострял се на тротоара, несресан, небръснат, надигнал шише с вино, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „строполил се на улицата” или „светец на тротоара”? Когато видиш бележка, написана от работодателя ти, че си „съкратен”, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „ужасно нещастие” или „чудесна възможност”? Когато видиш по телевизията земетресение или цунами, какво определя избора ти да видиш едно от двете: „бедствие” или нещо „съвършено”?
Какво те кара да избереш едно нещо пред Друго?
Може би представата ми за това, което е пред мене?
Наистина, Всъщност по-скоро представата ти за самия себе си.....Всичко зависи от това как ще погледнеш на всичко.
Знаеш ли кое е невероятното? Колкото и безумно да звучи, мисля, че наистина разбирам това.
Разбираш го, то се знае, защото то е съвсем естествено. Душата ти чудесно разбира всичко това, включително и че то се случва „последовременно”, „едноследователно”. Душата ти знае, че всички действителности съществуват. Мъжът на тротоара е едновременно и двете: строполил се на улицата и светец на тротоара. Алдонца е едновременно и двете: кръчмарка и красива девица. Ти си и двете: жертва и злодей, бил си и двете в своя живот. Но нито едно от тях не е действително. Нито едно. Ти си измисляш всичко това. Ти създаваш своето изживяване, решавайки към коя част от Всичко, Което Си ще избереш да погледнеш. И можеш много лесно да отминеш с поглед онова, което се опитваш да намериш.
Братче, схванах това. Някои хора са ми казвали, че търсят своя съвършен спътник в живота, но когато небесата им го изпратят, те дори не го поглеждат, защото са объркани от някои неща, например външността, и ги описват като недостатъци. Дон Кихот е видял в кръчмарката една красива девица и тя е станала такава.
Тъй можем да минем покрай нещо, без да го погледнем, понякога и покрай физически обекти. Ще ти кажа, че много пъти съм тръгвал да търся нещо, което е било под носа ми но друго е отвлякло вниманието ми и не съм го видял. Просто съм минал, без да го погледна! И тъй съм напускал тази „стая” (в случая този миг от живота си), заявявайки на всеослушание: „Не, тук го няма. Казвам ви, тук го няма!” А после, за мое разочарование, някой друг е влизал в стаята и се е връщал тържествено, носейки онова, което аз се бях заклел, че никъде не може да бъде намерено!
Ето, това правят майсторите. Духовен майстор и учител е оня, който влиза в стаята на твоя живот и вижда онова, което си се заклел, че не е там и не може да бъда намерено.
Толкова често съм чувал хората да казват — абе, колко често съм се чувал и самият аз да казвам: „Брей, откъде изникна това тук?”
Илюзионистите отлично разбират този принцип. Те казват, че „ръката е по-бърза от очите”. Изпълняват фокусите си точно под носа ти. В това няма съвършено никаква илюзия. Но илюзионистите знаят., че то ще ти изглежда като илюзия, защото ти не гледаш накъдето трябва.
Тайната в професията на илюзиониста е да те накара да гледаш някъде далеч от мястото, където се изпълнява фокусът.
Неслучайно илюзионистите, магьосниците и духовните учители често биват обучавани почти по един и същ начин и биват наричани „мистици”. Думите мистичен и магически, често са поставяни една до друга, за да обрисуват определен човек или изживяване.
Мистиците са хора, виждащи неща, които ти не виждаш. Те не гледат някъде далеч встрани от мястото, където се изпълнява фокусът, магията, а точно там.
Във Вселената няма нищо загадъчно, мистериозно, ако правилно гледаш на нея, ако я разглеждаш многоизмерно, във всичките й измерения. Много хора обаче не успяват да го сторят поради ограничената си гледна точка.
Ти със своето тяло си поставен в Пространството и Времето, където виждаш, възприемаш и се движиш в ограничен брой посоки, в съответствие и с ограничените възможности на своето тяло. Но тялото ти не е този, Който Си Ти, а нещо, което имаш. И Времето не е нещо, което минава, а нещо, през което ти минаваш, както би минал през стаята. И Пространството в действителност съвсем не е „пространство” като „място, където няма нищо”, защото такова място не съществува.
Времето Е, то СЪЩЕСТВУВА. Казват, че „времето върви”, но то всъщност не върви наникъде. Ти си оня, който върви, ти си оня, който „се движи, преминава през времето”. Ти си оня, който създава илюзията, че „времето минава”, докато самият ти минаваш през Единствения Миг, Който Е, Който Съществува.
А „Единственият Миг, Който Съществува”, е безкраен и така, докато минаваш през него, ти имаш чувството, че буквално „времето минава”, защото ти .минаваш през него.
Времето е нещо, което ти забелязваш последователно, докато съществуваш едновременно във всички пространства. Времето и Пространството са последовременни. едноследователни.
Докато се движиш из Коридора на Времето, стигаш до изживяването, че единството Пространство/Време е нещо огромно. Единственият Миг, Който Съществува, се нарича КОНТИНУУМ на Пространство/Време, точно защото това пространство/време продължава да съществува вечно.
Ти, като Чист Дух, можеш да се движиш, да минаваш през тази Странна, Неповторима Действителност (понякога наричана Странност, Неповторимост) в безкрайни цикли, докато продължаваш да изживяваш Своето Аз. Ти СИ тази Странност, Неповторимост. Ти си материалът, от който тя е направена. Чистата Същност. Енергията. Ти си индивидуализация на тази енергия и на тази Същност. Ти си „Индивидуализация на Странността, Неповторимостта”.
Странността, Неповторимостта е онова, което някои от вас наричат Бог. Индивидуализацията е онова, което някои от вас наричат Свое Аз.
Ти можеш да разделиш на части Своето Аз и да минеш през Странността, Неповторимостта в много различни посоки. Тези променящи се минавания през Континуума Пространство/Време вие наричате „животи”. Това са циклите на Твоето Аз, което се разкрива ПРЕД Твоето Аз чрез Преминаването на Твоето Аз ПРЕЗ Циклите НА Твоето Аз.
Тук вече съм сащисан, слисан. Никой никога не ми е обяснявал това по такъв начин."
Нийл Доналд Уолш
Разговори с Бога

Последна редакция: пн, 24 яну 2022, 16:18 от NOVA NADEJDA

# 411
  • Мнения: 154
Не, няма включени аларми за събуждане, а и те са с друга мелодия. Беше все едно някой ми звъни, но телефонът не светеше. Когато го докоснах - мелодията спря.


[/quote] Ако има заряд в батерията и настройка за аларма ще свири докато падне батерията. Изпитано.
.
[/quote]

# 412
  • Мнения: 2 122
Може да е слухова илюзия, так както докато дремваш, не си заспал съвсем, ти се причува нечии глас.

# 413
  • Мнения: 2 155
По селото на баба ми също имаше слух за змей/дракон, разправяха че при една много силна буря много ясно се видял и доста от по възрастните твърдяха че са го виждали. Било е обаче преди 30-40г сигурно
Преди десетина теми говорехме за самодиви и прочие. Още тогава се замислих, дали защото не сме имали толкова информация сме си казвали "това са самодиви/дракони/т.н." или сме имали по силна връзка с природата? Или пък сега сме по скептични и търсим разумен отговор, обаче тези странните неща от едно време днес вече не се срещат толклва?
Спомням си, и назад съм писала, извинявам се за повтарянето, виждала съм вихрушки на самодиви, как се вдига за секунди и изчезва по същия начин. Виждала съм и рано сутринта отъпкан кръг в поляната, казваха че е от самодивско хоро. Но не съм виждала нищо подобно от поне 15г, та сега се чудя това всичко случвало ли се е или просто е нямало друг отговор

# 414
  • Там където
  • Мнения: 972
Преди може би 10-ина години имаше обширна статия за змейовете по нашите земи в списание 8. Там един човек даже упорито твърдеше че пра-пра-прадядо му е син на змей. Интересното е, че няма етнос и страна, които да нямат истории за змейове. Или са били оцелели динозаври, които отдавна са измрели вече или извънземни-рептили... Мое лично мнение Simple Smile

П.С. Моя колежка е учила етнология в СУ и всъщност там обяснението за "мома залюбена от змей" се е давало за неженена бременна мома или болнава. Едно време и двете неща са били най-големият срам за едно семейство.

# 415
  • България
  • Мнения: 3 632
Не съм чувала за тези змейове и дори се изненадах,че има няколко различни истории.
Интересно!

# 416
  • Мнения: 17 116
тези странните неща от едно време днес вече не се срещат толклва?
Защото самодивите не обичат да танцуват по счупените плочки на площадката между панелните блокове? Satisfied Ако житните кръгове се бяха случили някога из българските ниви, сигурно щяха да бъдат обяснени със самодиви. Сега имаме извънземни за тая цел. Градските легенди си ги има, просто са леко по-различни сега.

# 417
  • Мнения: 224
Историята която разказах е истинска ,и да ...много хора няма да повярват в
това.Но всеки има право да вярва или не вярва .
Виждам ,че има и други включили се със разкази за змейове.

Замислял ли се е някой ,от къде идват  някои наши приказки ,в които се говори за змейове ,хубави моми .

Това са неща ,които са предавани от уста на уста ,неща които не са художествена измислица ,били са видяни .И тогава се е явил някой ,който да го разкаже ,и да го превърне в приказка.Не случайно змейовете присъстват във нашият фолклор.

Нека да вземем и Снежанка за пример като приказка ,която вече идва от друга страна ,и няма нищо общо с българския фолклор,написана от Братя Грим .
Там се разказва за завистта ,която мащехата изпитва към доведената си дъщеря .И понеже няма как да промени този факт и да се пребори с природата,злата мащеха използва магия ,давайки на Снежанка отровна ябълка ,както и др неща които вече не си спомням ,пак чрез способа на магия .
Е ,това не са ли пак действителни неща ,магиите под всякаква форма които са се правели в миналото  , правят се и сега с други способи разбира се  ,за съжаление - но факт ,с цел да унищожиш и промениш съдбата на човека ,който не обичаш .

Последна редакция: ср, 26 яну 2022, 10:43 от ivo8

# 418
  • Мнения: 17 116
злата мащеха използва магия ,давайки на Снежанка отровна ябълка ,както и др неща които вече не си спомням ,пак чрез способа на магия .
Е ,това не са ли пак действителни неща ,които са се правели , правят и ще се правят и занапред
Даването на отровни ябълки? Satisfied

# 419
  • София
  • Мнения: 10 813
Приказките са се измисляли още от прадедите ни с цел да предадат на децата житейски опит и в отделните приказки са взаимствани образи и герои от други приказки, затова змейовете се повтарят. За да бъде възприет от децата този житейски опит, той се "вплита" в различни истории и действащи лица, които са интересни за децата и са достъпни за детското световъзприятие. Всички приказни същества, в това число и змейовете, може за първообраз да имат някакво истинско създание, което обаче според мен ( без да налагам мнението си) далеч не е било с мащабите на това, което се описва в приказките. Също така го има и момента на преувеличаването от страх. На всички ни се  е случвало в момент на страх това, което ни е уплашило да ни се струва по-сериозно отколкото е всъщност.

За да повярвам в съществуването на змей във вида и качествата му, които се описват в приказки и легенди, трябва да го видя с очите си. Въпреки това не изключвам минимален процент вероятност да е съществувало подобно животно ( особено в ерата на динозаврите и може би някое с по-малък  размер  след това), може би дори да има някъде и до днес. Но като цяло идеята ми се струва наивна.

От време на време попадам на предавания по научнопопулярните канали, в които се търсят странни животни, нанасящи загуби сред местно население ( обикновено става въпрос за население в примитивно общество). Населението описва тези същества по начин, напомнящ приказните създания. Когато екипът на предаването установи кое е това същество и успее да го заснеме, се оказва, че в страха си местните жители са преувеличили малко, често дори не са успели лично да зърнат създанието, а само са видели как например човек бива завлечен под водата от нещо, но това нещо остава скрито за тях в тъмнината и те му придават вид с въображението  си. "На страха очите са големи". Simple Smile

Никой от нас не е виждал змей с очите си. Всички сме чували за тях. Всеки е свободен да вярва или да не вярва.

Общи условия

Активация на акаунт