Отдаване и наемане на имоти - какво се случва реално? - ТЕМА 25

Не смеех да кажа, но и моята баба живее сама в огромна къща. Не иска да чуе за местене. Щяла да си умре на къщата. Молили сме я да помисли, но не и не.

Писала съм и преди - така се променя психиката на хората, като поостареят. Като констатация на факт, без никаква оценка. Затова смятам, че е по-добре, ако е възможно, разместване да се прави докато родителите са в по-съзнателна възраст - до и около пенсиониране.

Моята майка също беше така! Аз в София , тя сама в тристаен апартамент в  провинцията! За всяка болежка трябваше да препускам по 250км да й помагам , а работя! Как ли не я молих да дойде при мене, че има отделна стая,не и не! Искала отделно!Накрая купих една малко жилище близо до мен, ремонтирах го, направих го както иска и хукнах с една кола само да си вземе парцалките! А познайте дали се качи в колата? Каза не мърдам от тук и това е! По същия начин, свита в една стая, и цяла зима не мърдаше от там! А и обяснявах колко е по-добре да си е при децата! Ами не! На това му се вика старчески егоизъм! Въобще не мислеше, че за всеки ремонт, болница и други грижи трябва да тичам по 250км.! Но майка.....какво да правиш! Така с тичане изкарахме 5г и миналата година почина, лека й пръст! И не бяхме до нея! Всеки път ,като звъннех телефона и не ми вдигнеше ,се побърквах! Но това е друга история! Та каквото трябва да правят родителите трябва да го правят в по-млада възраст! После просто не става!

Трудна тема. В нашия блок е пълно с баби, които живеят по сама в четиристайни апартаменти. Със стари дограми, през които духа и вее. И отопляват по една стая само. Мизерен живот, нямат пари ни за добра храна, ни за лекарства. Ако съм на техните години, продавам, купувам гарсониера и хуквам да харча парите по екскурзии.

Извън темата на темата е, но е тъжно.
Не ми се струва старчески егоизъм. Може би мислят, че като 3стайната руина е много ценна за наследниците. Затова да държат на нея.
От друга страна ми е мъчно за наборите ми - разкъсани мужду старците и децата си. Все си мисля, че повече внимание трябва да отделяме на вторите. Но няма как - живот.
Нещо ново по наемателите има ли?

При нас е друго, майка ми от 16 години живее при нас (баща ми почина отдавна).
Дойде да ми помага за детето, остана и след като се върнах на работа, защото професията ми е много обсебваща. Така си останахме.
В малкия град има апратамент с гараж, който може да се продаде веднага, но тя не дава. Само да отворя въпрос и вдига кръвно. Брат ми, който живее в чужбина ми е оставил пълномощно да продавам, но не мога с тази жена да се разбера. Пролет и есен прекарва по двайсет дни там, да си починела. С близки се чува почти всеки ден по телефона, поддържа си контактите. Разбира прекрасно, че няма да се върне там да живее сама, но и не дава нищо да се предприеме.
Не са ми на зор парите от този апратмент, не ми трябват спешно нито на мен, нито на нея. Мислех да ги инвестираме в нещо друго тук във Варна.

За наемателите мога да кажа, че искарахме голям късмет, при това по много линии. Даже си станахме близки. Пазят, чисто е, домашните животни не се усещат изобщо. Решиха, че климатиците в двете спални не са им ОК за през нощта и си купиха радиатори. Много са доволни от Адакс-а в банята.

Отлична група за съквартиранти, където  може да се добие представа за наемателите които търсят без брокер.
Аз не съм фен на брокерите, прескачал съм ги няколко пъти, но с това темпо скоро  може да има обяви за наем в които да пише,ч е се отдават само на клиенти с брокер. Ебаси прошляците с претенции. Винаги ми е било интересно какво става като напусне единия.

https://www.facebook.com/groups/1768589073411714/?hoisted_sectio … =3075289619408313

Зависи как и с кой сте подписали договора си за под наем.
Ако е само с един(титуляр) за целия наем, то той ви дължи цялата сума. Ако е с всеки поотделно - на стая, всеки е отговорен до размера на част от сумата. Ако е групов договор - не знам как би се оформил.

Винаги подписвам само с 1 наемател. Той/тя после да се оправя. Но ако живее и друг човек в имота ми - държа да имам копие от ЛК.
Ако титуляра напусне - договора се сключва при същите условия с останалия, ако иска. Ако не ще - да напуска. Не е имало проблеми до сега.

а за какво ти е личната  карта на другия човек? Ти с този човек де факто нямаш договор. Може титулярът ти да е сключил нещо с него. Не знам имаш ли клаузи забраняващи преотдаването?

Аз съм живяла в  споделен апартамент, където договор имаше само един от нас, но собственикът не ми е искал паспорт. Имаше трудни периоди, в които някоя стая беше празна, но винаги се стягахме и намирахме човек да влезе точно преди плащане на наема, иначе трябваше да събираме пари и за празната стая.

Искам да знам кой живее в мой имот.
Имах случай с ДАНС - търсиха някаква живяла във входа. Решили, че е у нас - съседки казали, че имам наематели. Показах им документи на хората, живели тогава - тя не беше между тях.

То и по закон всички обитатели за повече от месец трябва да се вписват в Книга на собствениците (известна и като Домова книга), ама друг въпрос е колко се прави.

Скоро имахме събрание на кооперацията, в която е апартамента, който даваме под наем.
Домоуправителят ни раздаде бланки, фактически страници от домовата книга, които всеки собственик трябваше да попълни. Отделно си имаше графи за собственици, после ползватели, после наематели, вкл. брой на домашните любимци.
В блока, където живеем сме с професионален домоуправител, такива книги не съществуват.

Професионалният домоуправител трябва да поддържа такава книга. Ако я няма - да я направи.
Има тема в раздела "Нашия дом", в която обсъждат ЗУЕС, там по-компетентно ще се изкажат.

Измествам темата, но като стана въпрос за проф.домоуправител - за мен не върши никаква работа. Смятам, че човек от общността на сградата е в пъти по-полезен.
При нас никой не се наема, защото негативните отношения с годините се натрупани и никой не иска да трябва да се разправя с хора, с които от години не си говори.

Днес, да ви кажа, какво ме изнедада. Имаме съсед, който си държи мотопеда (много симпатичен италиански модел) във входа. Човека ходи на работа с него, не му е за показ. Сега - не му е мястото там, ясно. На мен лично не ми пречи, въпреки че разхождам куче 45 кг. и всеки път внимавам особено, когато минаваме покрай него да не го съборим случайно това бижу .
Вечерта се прибираме от разходката и виждам, че някой е сложил бележка на кормилото, нещо от рода: "махнете го, пречи, не му е тук мястото и т.н.", обаче анонимна. Е! Като искаш нещо такова, кажи кой си.
Защо го разказвам - моята гледна точка е ОК, държи го там, няма къде, аз мога да го пренебрегна и да не го оценя като голям проблем. Влизам-излизам, какво толкова. В блока нямаме възрастни хора, които ползват проходилки, на единственото бебе количката е в гаража им.
Обаче! Много се дразня и изобщо ми е трудно да понасям (но и нищо не правя) срещу киселото зеле в мазето, които всяка зима "озарява със зреенето си" целия вход, вкл. миризмата се вдига нагоре по етажите по асансьорната шахта. Знам кои са хората, не мога да им вляза в положението, както на този дето мотопеда му е важен, поне защото не сменя два автобуса до работното място.
За варнецни, намираме се по линията -> Руско училище-Образцов дом.

Другото, за което се сещам да кажа, е че нашите наематели ми показаха паспорта, документите за регистрация на кучето и бележката за платения данък.
Пак да се върна в блока, абсолютно съм сигурна, че нито едно от кучетата във входа не е регистрирано. Служебния домоуправителя не пита такива неща. Може и да не му е в задълженията, не съм чела закона за етажната собственост.