Понякога да, понякога не. Зависи от човека и причините, колко близки сме си били, дали има предистория, понякога просто остава едно чувство за несправедливост, което ме яде. След време всичко губи значение, все в някакъв момент успявам да го превъзмогна.
- Публикувана: 28 ноем. 2021, 08:55 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2022, 12:33 ч.
Имате ли нужда от closure при приключване на отношения?
Когато приключвам отношения с някого, нямам нужда от обяснения, разяснения, психоанализи, търсене на вина и т.н. Правя си моите изводи и се надявам, че и другата страна ги е направила. Приключа ли, това е окончателно. Търпелива съм и винаги давам възможност, докато усетя, че е дошла капката, която прелива чашата. Човекът престава да съществува и го изтривам от главата си и отвсякъде. Отказвам всяка възможност дори за случайно общуване.
Колко ли хора си водят монолози в моя чест….
За мен, след като се е стигнало до приключване на отношенията, това означава липса на комуникация. Тоест, дори и да тръгнеш да се обясняваш, човекът няма да те чуе и още по-малък шанс да поиска да те разбере. При едни обяснения най-вероятно е да се стигне до тежки думи, които биха ни наранили допълнително. Добре е, ако наистина имаш възможност да приключиш с такъв човек. Лошото е, ако е в много близкото ти обкръжение и се налага да продължиш да общуваш с него.
Изяснителни разговори кой кого наранил имат смисъл за мен в отношения, които продължават и занапред и търсим начин да навигираме ситуацията, защото в противен случай горчилката се трупа и трови.
За отношения, които считам за приключени, не търся подобни разговори, важното е аз да знам за себе си как се чуствам и какво (не) искам.
За отношения, които считам за приключени, не търся подобни разговори, важното е аз да знам за себе си как се чуствам и какво (не) искам.
За мен, след като се е стигнало до приключване на отношенията, това означава липса на комуникация. Тоест, дори и да тръгнеш да се обясняваш, човекът няма да те чуе и още по-малък шанс да поиска да те разбере. При едни обяснения най-вероятно е да се стигне до тежки думи, които биха ни наранили допълнително. Добре е, ако наистина имаш възможност да приключиш с такъв човек. Лошото е, ако е в много близкото ти обкръжение и се налага да продължиш да общуваш с него.
Няма как да приключиш взаимоотношения с някого, който се намира вкъщи.
Аз лично, така и не успях да накарам майка ми да ме разбере до последният й ден на тази земя. Дано сега ме е разбрала. А аз живея с кофти чувство за отношенията ми с нея. А не е било да не се обичаме, напротив. Но никога не получих подкрепа от нея за неща, които аз съм смятала за важни, а тя е била на друго мнение. Никога не можа да надмогне ината си.
Closure - от английски може да се преведе като намирам покой,но има смисъла на приключване на нещо.
Тази сутрин си го мисля това,защото има няколко приключени връзки - роднински и приятелски,Тъй като нямах възможност да бъда чута и да обясня защо съм наранена,се усещам че понякога водя монолог в главата си какво бих казала..Недоизясняването ми тежи понякога.
Какво мислите? Случва ли ви се да имате възможност да кажете на някой,който ви е наранил,какво чувствате?
Тази сутрин си го мисля това,защото има няколко приключени връзки - роднински и приятелски,Тъй като нямах възможност да бъда чута и да обясня защо съм наранена,се усещам че понякога водя монолог в главата си какво бих казала..Недоизясняването ми тежи понякога.
Какво мислите? Случва ли ви се да имате възможност да кажете на някой,който ви е наранил,какво чувствате?
С приятелки не съм се обяснявала, просто пускам в безсрочна ваканция или те мен, или с времето губим връзка.
Сега за първи път имаше опит да се обясняваме с приятелка от 30 години, която вече смятам за добра позната.
Гадно ми беше, да. Обаче истината е грозна и не бих ѝ я казала. Тя си е човек на интересите. Такива са ѝ приятелствата. Но това е моята гледна точка. Нейната сигурно е друга.
Та така. Изяснявам, но до някакви граници, грозните неща ги пропускам.
Случвало ми се е да останат недоизказани и неизяснени неща. В повечето случаи, след време се доизяснява картинката и разбираш защо не си е струвало да говориш.
Няма смисъл за да го мислиш и да задържаш в себе си отрицателни емоции за хора, които не заслужават да те чуят. Не са те чули, когато е трябало.
Няма смисъл за да го мислиш и да задържаш в себе си отрицателни емоции за хора, които не заслужават да те чуят. Не са те чули, когато е трябало.
Явно много го мислиш, за да продължаваш да водиш монолог в главата си.
Аз тази техника я използвам ПРЕДИ някакво събитие - раздяла, събиране, изясняване, настъпил конфликт на работа, интервю за работа и т.н. Помага ми да си изясня по-добре моята гледна точка и становище, евентуално да се подготвя за някакви въпроси.
Ако това събитие не е приключило, но не искам да влизам в спорове или дискусии, сядам и пиша. Редактирам, пак пиша. Така се чувствам по-добре. После, ако реша, го изпращам до съответния човек. До момента е било оценявано от хората. Даже някои от тях започнаха да използват същата техника, хаха.
И последно, една приятелка наскоро се раздели с последния ѝ партньор, с когото бяха заедно над 3 години. И ми сподели един ден, че предишната вечер много се били карали по телефона и тя така се изнервила, че не искала да говорят повече, въпреки че имала още много какво да му каже. Легнала си, не можела да заспи и цяла нощ му говорела в главата си. Като й казах, че е трябвало да стане и да го напише, за да се освободи, ми каза, че изобщо е забравила за това, а при нея също действало.
Моят съвет е да си излееш душата на един лист хартия/тестов файл. Ако още имате какво да изяснявате с този човек, може да го пратиш. Ако обаче връзката между вас е приключила, го направи, за да се освободиш.
Аз тази техника я използвам ПРЕДИ някакво събитие - раздяла, събиране, изясняване, настъпил конфликт на работа, интервю за работа и т.н. Помага ми да си изясня по-добре моята гледна точка и становище, евентуално да се подготвя за някакви въпроси.
Ако това събитие не е приключило, но не искам да влизам в спорове или дискусии, сядам и пиша. Редактирам, пак пиша. Така се чувствам по-добре. После, ако реша, го изпращам до съответния човек. До момента е било оценявано от хората. Даже някои от тях започнаха да използват същата техника, хаха.
И последно, една приятелка наскоро се раздели с последния ѝ партньор, с когото бяха заедно над 3 години. И ми сподели един ден, че предишната вечер много се били карали по телефона и тя така се изнервила, че не искала да говорят повече, въпреки че имала още много какво да му каже. Легнала си, не можела да заспи и цяла нощ му говорела в главата си. Като й казах, че е трябвало да стане и да го напише, за да се освободи, ми каза, че изобщо е забравила за това, а при нея също действало.
Моят съвет е да си излееш душата на един лист хартия/тестов файл. Ако още имате какво да изяснявате с този човек, може да го пратиш. Ако обаче връзката между вас е приключила, го направи, за да се освободиш.