Имате ли нужда от closure при приключване на отношения?

Какво пък общо има достойнството с един нормален разговор между приятели (хора)? Аз не виждам нищо унизително !

Ейнджъл,какво искаш да кажеш?! Единствено Его-то е реално! То е съм,съмност... Докато Аз-ът е измислица. Малко философско се получи,но не мога да го обясня с битовизми...

Деф, не е баш така..)
Точно Егото не е реалното, то е продукт на ума и възприятията, които са наложени от среда, възпитание, непреработени бъгове и тн.

Най-простичко казано - ако живееш и действащ чрез Егото, никога няма да си напълно щастлив, все нещо няма да ти достига, все ще искаш повече и тн.
А ако действаш слушайки душата си, ще живееш в синхрон с Вселената и всичко ще става с лекота, както и ще си щастлив и в хармония.

Точно там е, че няма нищо недостойно.
Но хората не искат да разговарят и това е проблема. Не искат да разговарят честно и откровенно, защото в един такъв разговор те трябва да поставят душата и чувствата си на масата и да кажат кое не е наред според тях. Голямото Его, което не може да се преглътне им пречи на такъв вид разговор. Те са с мисълта, че не дължат обяснение на никого, че всичко , което правят е правилно и обстоятелствата са ги принудили по вина на другите да се стигне до това. Тук няма лична вина и провали, всичко е в другите.
В същото време, тези хора не си дават представа, че със своите действия и постъпки са губили времето и силите на тези до тях, използвала са ги за задоволяване на своите желания, които са най-важни и околните са длъжни да се съобразяват единствено и само с тях.
Точно Его-то е в основата. Онзи животински индивидуализъм, който постая себе си, Аз-а пред всичко останало.
Възниква логичния въпрос : Добре, като само ти си важен, защо губиш времето на останалите хора като ни занимаваш със себе си, а не се оправяш сам със своето его, ние не сме ти нужни ? Там е работата , че голямото его е ненаситно, то трябва да се подхранва ежеминутно без значение какво струва това. От там идват и конфликтите.
В една връзка, като видиш, че другия има много силно его и се отдръпнеш веднага почват обвинения или приказки от типа как всичко се прави за отдръпнатия а той не го оценява видиш ли.  Липсата на реална преценка е замъглена от жаждата на егото за самоизтъкване и величие.
Когато видиш, че такъв човек се отдръпва от теб, напуска те или каквото там е, разговора няма смисъл. Той никога няма да се и опита да приеме твоята гледна точка и доводи. Винаги ще си държи на своето, като удавник за сламка. На такъв човек липсва умствена зрялост да обхване мащабите на мислене, да се постави на мястото на събеседника си , са се попита "Абе има ли нещо такова наистина?", да се погледне отстрани. Тези неща ги няма. При тези липси е невъзможно каквато и да е нормална комуникация. Това са пропуски в равитието, които много, ама много трудно могат да бъдат попълнени ....

Всеки е воден от егото си Не всеки го осъзнава или признава, това е разликата.

Едно балансирано его е нашият барометър и вътрешен компас за случващото се около нас.
Едно разбалансирано ни кара да правим неща като горепосочените.

Его не е мръсна дума, моля ви.

Аз-ът е измислица. Втълпил си си,че Аз,това съм самият Аз,:yum:,но всъщност без да разбереш си приел за свои чужди мнения и усещания. И едва Его-то те връща в реалността... В твоята реалност... Его-то е здраве. В моя град има кафене с името "Его".

Не, точно това е Егото.
Но Горджи е права - не е мръсна дума, и всички го имаме, да.  Щастието е баланса и в разпознаването на Егото, когато то пречи.

Моето мнение е подобно на това на Lan_7 и не е в защита на егото, но моля никой да не го приема лично. 🙂 Просто споделям мой житейски опит.
Преди време в живота ми неканено нахлу една персона с недобри намерения. След като разбрах за сторената от нея подлост, простичко я попитах "Защо?" 
Нямах нищо общо с нея, но тя беше решила че съм прекалено щастлива, при това абсолютно незаслужено и тя е небесният съдия, който трябва да поправи тази грешка.
Една единствена дума, изречена без излишни емоции и упреци, я накара да побеснее и веднага ме блокира.
Егото й не й позволи да отговори на въпроса. Защото отговорът щеше да я приземи и разобличи. Щеше да й покаже нейния реален личностен образ. Егото живее в самозаблуда и неспособност за реална самооценка. То не умее да признава собствените си грешки, но винаги се стреми да идеализира представата за самия себе си, то е микс от свръхвисока, но нереална самооценка, чувство за величие и превъзходство - "Аз съм над всичко и всички. Аз винаги, във всичко съм прав, другите - никога и в нищо"... Егото не желае разговори и изясняване, защото за тях се изисква поемане на отговорност за решенията и постъпките, както и осъзнаване на последствията от тях. То не се интересува от чувствата на другите, то се интересува единствено от себе си. Защото е поставило себе си на най-върховното място, смятайки се за перфектното безгрешно създание...

Аз нямам проблеми с такива разговори, ако някой има нужда от тях - може да разчита, не бих отказала, не бих се крила. Достойно е да дадеш отговори, ако ситуацията го изисква.
За мен достойнството е самоуважение, но и инстинкт за самосъхранение, усет за точно определени граници и тяхното спазване - и спрямо себе си, и спрямо другите, а достойното поведение и отношение включва и уважение към правата на хората около нас, за разлика от егото, което е управлявано най-вече от егоизъм - онзи егоизъм, който се стреми да постигне своето щастие за сметка на чуждото нещастие...

Мда, това си е най-обикновен нарцис. Аз, аз, аз, аз.....
А, че може да не си успял да му звъннеш, щото примерно ти се е случило нещо или си бил в трудна ситуация и какво правим, отсреща те изтриват ? Хубавата новина е, че ни отървават от самите тях.
Какъв кеф !

Бъркате Аз-ът с Его-то. Това не е упрек. На всеки се случва да сбърка причина и следствие.

Батинкова е грозна,(без извинение). Но хората около нея,(баща и!),са изградили "нейно" Аз в което тя е някаква неземна красавица и го запечатаха с титлата Мис България. Ако Антония наистина беше егоистка,щеше да отхвърли тези лъжи и въобще да не се явява на конкурса. Обаче лъжливото Аз няма шансове в борбата си с реалността,която все някога ще я удари по главата и (дай боже) освести.

Ами те са си другарчета двамата. 🙂
Егото управлява реакциите на Аз-ът.
Има ли его, има и грешно изграден Аз.
Такова е моето мнение.
Най-добрият вариант е човек, осъзнаващ че непрекъснато се развива - така си е устроен живота и грешките в поведението ни са част от пътя. Важни са търпението, смирението и осъзнаването, че е по-добре да се стараем да поправяме грешките си, отколкото да ги отричаме.

Прочетете за егото, моля ви.
Ако нямаме его ще сме толкова, колкото да пазим равновесие.
Изместеният му фокус е проблемен, не наличието му.

Горджи, четох, но не съм съгласна с обясненията за това, че точно егото е жизненоважно, едва ли не животоспасяващо и задължително трябва да го притежаваме за нашето оцеляване. Смятам, че го бъркат точно с достойнството и забелязвам, че думата достойнство бавно и славно напуска речника ни, изместена от думата "его". Нещо като "чай" и "студен чай". Едното нямащо нищо общо с другото, но производителите на второто успяха (поне за известен период от време) да внушат на потребителите точно обратното.
Няма да бъда изненадана ако след време заменим въпроса "Ти достойнство нямаш ли?" с "Ти его нямаш ли?"

А аз се обяснявам. Дори с такива, които смятам, че не го заслужават, но само когато аз реша, че му е дошло времето. Дори осъдените на смърт заслужават едно последно изслушване. Понякога се допускат грешки. Виж, обаче на такива, които са ми отказали изслушване не давам втори шанс. Пропиляли са го и не заслужават.
За мъж не се боря никога. Той за мен е чужд човек, следователно - заменяем. За децата обаче - да. Само смятам, че грешките им, които не съм успяла да поправя, търпят поправка от живота. Затова там не се меся. Наблюдавам отстрани.