Силна привързаност при 4 годишно

И аз мисля, че е до характер на детето. Извежданията и различните забавления не гарантират детето да бъде по-социално, лично изпитано.

Двете основни неща - характер и възпитанието/обстановка вкъщи + разбира се и самата градина. Трябва да намерите подхода, вие и персоналът от градината. Присъствайте за малко там, появявайте се примерно по няколко пъти на ден, да видите как е вашето дете, питайте го с какво си играе, има ли си приятелчета, кои деца му харесват и т.н. В един момент ще свикне че вие винаги ще  бъдете там при нужда, и да го наблюдавате и подкрепяте.

Исках да изкажа друга гледна точка, с която се надявам да съм полезна. Да имаш НЕревящо дете не е никакъв късмет, а целенасочено поведение от страна на родителя, говоря за здрави деца.
Авторката търси съвет, съжалявам, ама ако аз съм на нейно място, съвети почти не видях, разбиране ДА от хора, които са или са били в нейното положение с децата си т.е. как да помогнат като и те очевидно не знаят и други от сорта градина е виновна, госпожата ни е виновна т.е. някой друг ни е виновен на нас, а не можем да видим собствените си пропуски и накрая най-силния аргумент - ами то си зависи от детето т.е. ние каквото и да правим нама как да повлияем и грешка няма. Еми, дай да не правим нищо, да седи залепен за майка си, щото нищо не може да се направи.
Имам много близка приятелка с 2 деца първото момче, тя беше строгичка с него никакъв проблем с ясли и градини. Второто много чакано, мечтано момиче, залепена за майка си точно както в случая на нашата авторка. Сега е на почти 3год истерия, че е при баба си, истерия че я пращат на градина, всяка сутрин. Моята приятелка и тя се чуди как 2 деца при едни родители пък толкоз различни, тя до тоалетната не може да иде без нея. Еми аз ще ви кажа, че като страничен наблюдател виждам огромна разлика как тя се държеше към първото и второто, не казвам че ги дели, обича си ги по равно, те имат и 7год разлика. Просто за нея това момиче беше сбъдната мечта, радваше и се да са все заедно като бебе и по-малка и сега не щеш ли проблем. Да, ама това го виждам аз от страни, за нея всичко е еднакво пък що така. Извод - то си зависи от детето.
Разбира се, че хората сме различни и спор няма, ама живеем в общество и без значение, всеки интроверт или екстроверт трябва да се научи да живее в това общество, колкото по-рано, толкова по-добре. Пък който си търси оправдания, за едно или друго ще си ги намери.

Разбира се, че всяко дете е различно и реагира различно в една и съща ситуация.
Аз лично казах - имах подобен проблем с дете на същата възраст, а моето е и с нарушена привързаност, но там историята е коренно различна. Спрях я от градина за около два месеца и в следващата градина, в различна обстановка, различни учители и лелки не е плакала нито ден, че и на сборни групи ходеше с желание. Малкият - на година и половина беше като се върнах на работа. Сутрин като тръгвах за първа смяна ревеше неистово, че аз отивам на работа, а той остава у дома с баба си, не че преди това не съм го оставяла, напротив. Когато бях втора смяна не е плакал. Плака малко първата година в градината и много - втората. Третата заради боледувания и локдаун почти не беше ходил и след това ходи с желание. Сега пък на училище не иска да ходи, тази сутрин тръгна с рев. А на този етап се справя отлично, не е в това проблемът, общителен е, има приятели в класа, няма проблем нито с деца, нито с учител. Но не иска да ходи на училище и това е. Буден, умен, схватлив, паметлив, но няма никакво желание да учи.

Ники11, не съм съгласна с теб. Децата не се моделират и дресират. Личността им се формира около 50% от средата и 50% - от гени. Ти изцяло отричаш втория фактор.
Второто ми дете беше бебе-еднорог, не го чухме да реве до 7мия месец, спеше, ядеше, гукаше. Все едно да кажа на майките с ревящи и неспокойни бебета, че бъркат с отглеждането.

О, не в никакъв случай не отричам втория фактор, и напълно съм съгласна с теб за това. Едно 4 год дете има тепърва да се развива и да показва характер, интереси, повлияно от околна и семейна среда, но тук говорим за елементарни навици т.е. ако мама не е пред нас не идва края на света. Тези точно елементарни навици са грешно създадени към момента според мен, пък явно и според майка му, щом търси съвети и помощ от психолози, психиатри и форуми. Та точно тези елементарни навици може би повечето с по-големи деца ще потвърдят, че децата им са придобили по-един или друг начин (дори и най-ревливите) използвайки един или друг подход, съобразен с индивидуалните специфики на своето дете всеки е успял в един момент. Аз поне не съм още чула за здраво дете, ходещо с майка си на училище, щото реве.
Просто не мога да се съглася, че тъй като децата са различни и от нас като родители едва ли не нищо не зависи и следователно, дай да не се напъваме, няма смисъл, то си зависи от детето. За създаване на елементарни навици ( примерно да си облича, обува, мие зъби, самостоятелно, да се държи учтиво с другите и да не изпада в истерия когато майка му не е наоколо) не зная какво си зависи толкоз от детето, освен това, че едни се научават по-бързо от други.
По-умни хора са изписали тонове книги на тая тема, как да се намери правилния подход за съотв дете и бързо да се създадат добри елементарни навици. Не твърдя, че хората с ревливи деца са лоши родители, в никакъв случай, просто не са създали все още добри елементарни навици за своите деца.

Не виждам някой да твърди, че понеже децата са различни, не е нужно да правим нищо като родители.
Едва ли съществува родител, който да цели детето му да е като отгледано в гората и да не притежава никакви социални умения.
Тук сме се събрали родители, които сме правили всичко нужно /представи си, имаме достатъчни знания по темата/, но въпреки всичко децата ни не са ходили с удоволствие на градина. И ако ти прави впечатление често се споделя, че едното дете в семейството е било по един начин, а другото - по съвсем друг. Деца, отглеждани еднакво.

И защо продължаваш да наричаш характера "навик"?
То по тази логика и аз самата така и не съм успяла цели 40 години да придобия навика да ми е приятно в срада на неприятни за мен хора. Ами не ми е.

Изобщо не става дума да ти е приятно!
А да знаеш как да се държиш в такава ситуация.

Личното ми мнение е, че прекалено много им вървим по гайдата на децата. Разбирам, че на всеки му е мило и си го обича ама айде да си имаме границите. Аз съм родител, то е дете. Докато аз се грижа за него относно базовите нужди, то ще прави каквото кажа. И съвсем нямам предвид да го гледам в някаква диктатура. Решила съм, че ще ходи на градина, значи ще ходи. Може да реве, да се тръшка, ще го прегръщам и обичам, ще обяснявам, но накрая въпреки ревовете и тръшкането, ще влезе в градината. Много се разпасаха последните поколения с тия внушавани им права. Задълженията удобно не се споменават.

И е много вредно да се отглеждат такива "чувствителни" а.к.а. разглезени дечица, защото животът им после става ад.
Слушам за тийновете колко е скочил процента на самоубийствата сред тях. Страшно е! Депресирани, нещастни, обидчиви - защото в живота вече нищо не става, както искат те... Страшно е!

Много ясно, че знам как да се държа.
Децата също знаят, но са по-първосигнални от възрастните и трудно си го налагат. И не става въпрос за глезотии или създаване на навик, а психологическа зрялост, която няма как да тренираш, идва си с възрастта.

Категорично не съм съгласна.

Мисля, че страшно много излизаш извън темата.
Кой човек има навика да му е приятно в неприятна за него среда, що за изводи. Ние не можем да харесваме всички, разбира се, но и нас не ни харесват всички. Добрите елементарни навици и възпитание, обаче, изискват да се държим възпитано и учтиво с всички.

Значи идва изплашена от лелките в градината бременна жена, на която вече двама психолога са казали че детето си е напълно в нормите и какво се случва тук? Другите майки я успокояват, дават полезни съвети? Неее, един хубав бой що не го е пуснала на ясла и защо не го е възпитала, а и що е лигла да я е страх от пандемията.
Авторке, както са ти казали, на Запад масово системата за влизане в детска градина е следната: в началото сте заедно, после малко по малко намалява твоето присъствие, за да са спокойни децата. Сигурно са ненормални западняците, децата им невъзпитани и т.н. по форумните стандарти, но само по тях. Та явно проблемът е в тази градина, аз бих изчакала да се успокои детето, да му говорим много и после на градина, където позволяват постепенно свикване на детето. Довери се на психолозите с които си говорила, не на ССФ.

Еми, ясно, нали? Монтесори... е пътят. И развитието на методиката и.
Аз никога и не съм имал съмнения в това. Защо? всеки креативен подход, развиващ максимално индивида на всяко дете- винаги ще е успешен. Всеки подход, "наблягащ" на "колективизацията и социализацията" е провал. Дете се интегрира, ако и индивид.  И там си намира своето място.