Искам бебе, но не срещам подходящия човек, дали да опитам да зачена ин витро ?

Е, ако ще и 50 пъти да се повторя...

Е, не се повтаряй.
Може просто да отговориш на това, което те питах в по-предния пост.

Само дето отговорът ще е повтаряне.
Има една порода мъже, които са силни на приказки за семейни ценности, за женско или мъжко щастие, за правилния човек, обаче на действия просто прехвърчат от жена на жена. Дали заблуждават умишлено, или наистина си вярват и все жената се оказва 'абе не баш правилната ' - срещала съм и от двата типа - няма практическо значение, резултатът все е един и същ.
Ако за един гимназист е ок да говори на тема правилния човек, за някой зрял човек с опит на любовния фронт вече не върви. 
А жените мъже намират, на опашка се редят, въпросът е за какво.

Сега разбирам.
Всички го знаем този тип мъже,  но за мен те са много, много по-малко отколкото жените смятаме и ни се иска да са. По-лесно е да се убеждаваш, че нещата не са потръгнали, защото този и онзи са такива.
Когато жена на 35/40+ ми казва как все такива мъже среща и не може да намери подходящия... ами откровенно си мисля, че проблемът не е в мъжете.
Както казах, за мен до 27-28 години вече би трябвало да може да се прави разлика кой за какво е. Както ти казаш, несериозно е "за някой зрял човек с опит на любовния фронт" все да твърди, че другия му е виновен.

Абсолютно не

Не ми се вижда особено сериозно да обсъждаме хората, които срещаме, все едно имаме някакъв контрол върху това. По-важно е дали избираме да опитваме отношения с тях.

Ти, ако доста си оставяла да бъдеш 'консумирана', това е твой избор. Тялото си е твое и може да правиш всичко, каквото си пожелаеш с него. Репликата ти с това дали съм селския бик, не мисля да се хабя да ти се обяснявам. Ние хората се раждаме за да оставим нещо след себе си, дали ще са наследници, дали ще научим на нещо някого или ще оставим нещо полезно (иновация, продукт и т.н), който би бил полезен за следващите поколения след нас, това е смисъла. Не да сме поредните консуматори, от тези има много. Също и изказването ти, че не всяка жена мечтае за рожба, може да направиш една извадка с мнения на жени и да видим, какво ще натежи.

Мда

Значи
Мда, този типаж, който коментирах, освен другите си дефекти, имат навика и точно с тоя наратив да прехвърлят отговорността върху жената - тя била позволила, тя се била оставила, тя така била избрала, тя... А той какво е правил (освен че се е ощастливил, нали, докато търси Жената) - не е ясно.

Тука вече наистина от сърце се смея - рязко доводът за мечтата на всяка жена е заменен от изказване за извадка от мнения на жени.

Тъжна работа.

Има една максима, не постъпвай с хората така, както не искаш с теб да постъпят. От това може да си направиш извода за себе си. Винаги е имало хора и ще има на бялото да казват черно, при теб смятам е същото. Изключих, че ти не си от всяка, а почти всяка или почти почти всяка. Нз какво ти е обкръжението, нито дали си имала приятели, които се разделят, само заради това, че не могат да имат деца. Но явно, аз живея в по ограничето от теб време. И не се вълнувам от много възвишените неща, като как изглеждам, къде ще излезна, с кого ще излезна, каква рокля да си взема и т.н. Ама се чудя и какво се обяснявам на един самовлюбен Нарцùса. Който толкова си е повярвал в себе си.

Личи си в какви среди се движиш, щом не преценяваш колко съм стара, за да се впечатля от такива елементарни форми на гаслайтинг като твоите

Здравейте, отново Написах темата в много емоционален момент, което не означава, че в момента тя не е все още толкова актуална за мен, но може би нещата малко поотлежаха в главата ми и успях да седна да изчета всички отговори на спокойствие.
Виждам доста противоречиви мнения по въпорса, всеки от тях е ценен за мен, тъй като виждам различни гледни точки, което ми помага да достигна до истината за себе си. Знам, че е невъзможно някой/я от вас да ми реши проблема, но да прочета различни мнения по темата определено ми помага.
На първо място успях да установя, че наистина желая да имам дете много повече, отколкото да имам партньор в живота си. Желанието ми за дете стои над всичко останало в момента и смятам, че така ще бъде и за напред. Не считам за неморално да забременея от един мъж и след това да си взема детето и да си го гледам сама, напротив, защо да е неморално, ако мъжът знае, че не се пазим, стигнало се е дотам да забременея и той все още не се чувства готов за дете или пък аз самата имам усещането, че не мога да разчитам на него. Да, съгласна съм, че би било неморално, ако използвам някой мъж единствено и само с цел осеменяване без неговото знание, но случаят не е такъв. С приятелят ми правим секс без предпазни средства и той е наясно с възможността това да се случи. Друго нещо, което успях след дълги размисли по темата да осъзная е, че не смятам, че някой би отгледал и възпитал по-добре бъдещото ми дете от мен самата. Аз съм успяла до момента да си изградя ценностна система, система от вярвания и имам ясна визия за това как бих отглеждала дете и до момента повярвайте ми не съм срещала нито един мъж, който да е достатъчно ориентиран какво точно иска от живота си, за да е достоен да бъде баща на моето дете.
Относно ин витро процедурите, да, прави сте, не бях достатъчно информирана, след това прочетох допълнително информация по въпорса, говорих с мои приятелки, преминали през подобни процедури или такива, които поне са наясно с тях и разбрах, че това, което бих предприела (при условие, разбира се, че съм здрава и нямам някакви репродуктивни проблеми) е изкуствено осеменяване или осеменяване чрез донор.
Във всяко едно от мненията има резон и се опитвам да вникна във всяка една гледна точка. Не подценявам по никакъв начин отглеждането на дете и колко усилия и финанси се изискват, разбирам го напълно.Смятам, че имам и подкрепата на близки/роднини/приятели и финансовата възможност да отглеждам дете, така че за момента мисля, че най-доброто решение е на първо място да се оставя за малко на течението, за да се успокоя, но все пак не ми се иска и да отлагам нещата прекалено дълго. Един от вариантите, за който все повече се замислям е да си харесам донор и с негово знание да забременея и да си взема детето, което да отглеждам сама, но може би сте прави всички, че имам още няколко години да помисля.
Благодаря на всички за това, че сте отделили от времето си да оставите мнението си тук, до скоро

Хубаво е да имаш дете, но е хубаво и да има и помощ, някой, който да го вземе от градината например и т. н. Добре е да се ражда и на млади години, все пак трябва и време да стане бебето и да се роди, а времето си минава. Като цяло имаш още време, като имаш деца след това не е същият живот.

🤦‍♀️🤦‍♀️🤦‍♀️

Успех...🤷‍♀️

Трудно ще ти е със сигурност, но щом  ти минава подобна мисъл вероятно ще го направиш рано или късно.
Ами, може и да е за доброто на всички около теб точно този непопулярен вариант.

По-егоистично нещо скоро не бях чела. Мисля, че ти е рано още за тази крачка. Най-добре е едно дете да се отглежда от двама родители и да расте в здрава семейна среда. Съзнателно да забременееш от някого и да си вземеш детето, означава че ти няма дори да дадеш шанс на това дете да има двама родители. Да не говорим, че този "баща" също е човек с чувства и емоции. Той в началото може да се съгласи да е само донор, но по-късно да поиска да присъства в живота на детето си. Не знам защо масово жените смятат, че само майката има чувства и желание да е до детето си, сякаш бащата не е наравно родител. Да не говорим и от юридическа гледна точка, че този "донор" има пълното право да припознае детето си и да има лични контакти с него. И не слушай самотните майки как бащите за нищо не ставали, как не се интересували от децата си и т.н. Много повече са нормалните семейства, в които бащата си е баща и се интересува от децата си.

И повярвай ми, не знаеш нищо за отглеждането и възпитанието на едно дете докато не станеш майка. Така че не бъди толкова самоуверена, че ти ще си безупречна. Напротив, тепърва ще имаш много трудности и затова е най-добре да сте двама и да се подкрепяте в трудните моменти.

Вместо да стоиш с този дечко, по-скоро се ориентирай към по-зрял мъж. Проблемът явно е в теб, че попадаш на неподходящ тип мъже, а не че всички са такива. Просто си промени средата и критериите за мъж и ще видиш, че ще се появи някой подходящ за теб. И пак ти казвам, мъжете истински узряват за семейство след 30-35. Успех!