Ама естествено, че ще го дондурка, оригва, гушка, сменя по някой памперс, къпе и на разходка да го изведе с количката, а майката да си поспи. Къде съм написала, д ане се включва изобщо.. Но това е точно помощ, защото основните грижи си остават за майката. Тя е човека 24/7 с бебето, всичко останало е добре дошло и показател за любовта на мъжа към жената, но не е задължение. Негово задължение е да облекчи майката откъм финансова страна и битови неща, за да може тя да се отдаде изцяло на новороденото. И тук не става въпрос за еманципация, роли, кой колко усчаствал и прочее, а за подсъзнателната връзка майка-дете, която е без аналог.
- Публикувана: 9 дек. 2021, 18:07 ч.
- Последно мнение: 4 март 2022, 17:38 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №10/
maiathebee, това вече е въпрос на разбирания. Ако двамата в двойката имат еднакви такива, проблем няма, без значение какви са точно. Ако са различни, тогава има дразнене и проблеми.
За мен връзката дете-родител е еднаква, без значение дали майка или баща. И много държах детето ми да има баща, който също мисли така. Не защото на мен ще ми е по-леко, а защото смятам, че това е най-добре за детето.
За съжаление не всеки взема предвид разбиранията на партньора си преди да се появи бебето или смята, че с вълшебна пръчица те ще се променят. А после това води до дразнене и влошаване на отношенията.
Затова, към тези, на които им предстои, не правете компромиси при избора си. Не говоря само за тези, които смятат, че бащата е толкова родител, колкото и майката, но и за другите, които смятат, че детето е основна отговорност на жената. Те пък биха се дразнили от мъж, който държи да гледа детето си активно.
За мен връзката дете-родител е еднаква, без значение дали майка или баща. И много държах детето ми да има баща, който също мисли така. Не защото на мен ще ми е по-леко, а защото смятам, че това е най-добре за детето.
За съжаление не всеки взема предвид разбиранията на партньора си преди да се появи бебето или смята, че с вълшебна пръчица те ще се променят. А после това води до дразнене и влошаване на отношенията.
Затова, към тези, на които им предстои, не правете компромиси при избора си. Не говоря само за тези, които смятат, че бащата е толкова родител, колкото и майката, но и за другите, които смятат, че детето е основна отговорност на жената. Те пък биха се дразнили от мъж, който държи да гледа детето си активно.
Ако бащата отсъства професионално, какво следва? Майката си лепва стикер-мъченица. Мъжете нямат,чисто физиологически определени женски качества. Не е каприз присъждането на родителски права, именно на майката. Помощта в битовизмите е незначителна, на база емоционалната връзка. Майката може да усети проблеми с детето, независимо от разстояние и възраст.
Има жени, с помощен персонал, които винаги се оплакват егоистично. Там майчинския инстинкт липсва или е засегнат. Други запълват дефицити, делегирайки отговорности на партньора.
Има жени, с помощен персонал, които винаги се оплакват егоистично. Там майчинския инстинкт липсва или е засегнат. Други запълват дефицити, делегирайки отговорности на партньора.
Никой не говори за мъченици, пак казвам, въпрос на разбирания за семейство и отношения. Никой не казва и че даден човек е лош или друг добър. Просто разминаване в усещанията и оттам дразнене и проблеми.
Ако обстоятелствата го налагат, например лошо финансово състояние, което изисква временно отсъствие, докато си стъпят на краката, тогава нямат избор. Стягат се и двамата и натискат колкото могат. Както казваш, не физическата част е толкова от значение, колкото емоционалната от отсъствието. Но хората са приспособими, успяват да израснат и с 1 родител, дори без нито един.
Въпросът е, когато нищо не го налага, съвсем доброволно да бъде лишено от единия си родител, който само да си поиграе с него за малко, като някой страничен човек, че и после да подчертае, че е "помогнал".
Иначе с човек, чиято професия е свързана с отсъствия, аз лично не бих създала семейство, точно защото знам, че ще се дразня и няма да имаме здравословна семейна среда. И ще обвинявам най-вече себе си, затова че съзнателно съм лишила детето си от единия родител. Да, знам, че има такива професии и не казвам, че тези хора са лоши. Просто познавам себе си и знам, че ще отровя и моя, и техния живот, което не е ок.
Цитат
Ако бащата отсъства професионално, какво следва?
Въпросът е, когато нищо не го налага, съвсем доброволно да бъде лишено от единия си родител, който само да си поиграе с него за малко, като някой страничен човек, че и после да подчертае, че е "помогнал".
Иначе с човек, чиято професия е свързана с отсъствия, аз лично не бих създала семейство, точно защото знам, че ще се дразня и няма да имаме здравословна семейна среда. И ще обвинявам най-вече себе си, затова че съзнателно съм лишила детето си от единия родител. Да, знам, че има такива професии и не казвам, че тези хора са лоши. Просто познавам себе си и знам, че ще отровя и моя, и техния живот, което не е ок.
Скрит текст:
Извън темата.
Аз лично не вярвам в майчинския инстинкт. Смятам, че всеки родител го има и може го доразвие, ако му даде шанс. Нашето дете е почти пълнолетно вече, връзка с мен и с баща ѝ на емоционално ниво е еднаква.
Аз лично не вярвам в майчинския инстинкт. Смятам, че всеки родител го има и може го доразвие, ако му даде шанс. Нашето дете е почти пълнолетно вече, връзка с мен и с баща ѝ на емоционално ниво е еднаква.
Професионалните командировки са при финансово обезпечени семейства. Има самотни майки, които се справят перфектно. От резюметата ви лъха отчаяние и нужда от съпружеска помощ. При хипотетичен развод няма ли да оцелеете?
Мисля, че ролята на бащата е важна в по-осъзната детска възраст. Не бих поверила невръстно бебе на неопитен мъж.
Мисля, че ролята на бащата е важна в по-осъзната детска възраст. Не бих поверила невръстно бебе на неопитен мъж.
Ако съм искала да си гледам детето като самотна майка, съм щяла да стана самотна майка.
Но тъй като моето дете има двама родители в брак, не виждам причина единият да бъде обявен за нефелен да се грижи за собственото си дете.
И ние изобщо не сме изключение, около нас семействата си гледат децата от бебета точно по този начин.
Другият вариант, за който често се пише във форума - дистанциран или отсъстващ емоционално баща, - ми е непознат и неприемлив.
Но тъй като моето дете има двама родители в брак, не виждам причина единият да бъде обявен за нефелен да се грижи за собственото си дете.
И ние изобщо не сме изключение, около нас семействата си гледат децата от бебета точно по този начин.
Другият вариант, за който често се пише във форума - дистанциран или отсъстващ емоционално баща, - ми е непознат и неприемлив.
Емоционалната привързаност и грижи не се изискват, те са даденост. Абдикация от задължения има и при семейни двойки. Форумът изобилства с подобни теми. Но си има ясни понятия за майка и баща, които не се взаимозаменими. Някои професии са свързани с мащабни отговорности и стрес. Да делегираш битовизми и пампепси на подобни хора е вредно и унизително. Познавам майки, които заложиха на кариерата. Майчинските им бяха около 3 месеца. Съпрузите поеха основните грижи. Дори придружаването в болница на деца. Няма хармония, въпреки финансовия стимул. Обтегнати отношения и свръхеизнервени съпрузи. Когато липсва баланс се търси реабилитация с друг(а).
Именно. И при развод, и при всичко ще оцелея, но не искам да живея като самотна майка или детето ми без един родител, ако нищо не го налага.
Това за отчаянието не го разбрах, след близо четвърт век заедно, никога не сме имали разногласия по тези въпроси. Просто обясних гледната точка на жената, която сподели, че мъжът ѝ дразни с това.
П.П. Финансово сме повече от обезпечени. Не е задължително да отсъстваш, за да изкарваш пари. При изборът на професии едно от условията и при двама ни винаги е било да е свободна и да ни лишава от време за семейството.
Това за отчаянието не го разбрах, след близо четвърт век заедно, никога не сме имали разногласия по тези въпроси. Просто обясних гледната точка на жената, която сподели, че мъжът ѝ дразни с това.
П.П. Финансово сме повече от обезпечени. Не е задължително да отсъстваш, за да изкарваш пари. При изборът на професии едно от условията и при двама ни винаги е било да е свободна и да ни лишава от време за семейството.
Моят семеен модел изключва отсъстващия от живота на бебето баща, неспособен да се адаптира към новия член на семейството.
Нямам намерение да се изживявам като самотна майка, особено докато съм в брак, и да залагам деформиран пример за семейство на детето си.
Както казах - така отглеждат децата си и другите семейства около нас. Бащите се грижат за бебетата и децата, майките не се изживяват като самотни родители, децата виждат и двамата си родители ангажирани с тях.
Нямам намерение да се изживявам като самотна майка, особено докато съм в брак, и да залагам деформиран пример за семейство на детето си.
Както казах - така отглеждат децата си и другите семейства около нас. Бащите се грижат за бебетата и децата, майките не се изживяват като самотни родители, децата виждат и двамата си родители ангажирани с тях.
Цитат
Казусът трябва да се разглежда от различни страни, не само от личния модел.
Дали тя ще приеме, че детето ѝ ще расте 1 родител и 1, който помага понякога. Или той ще стане от хората, който не смятат, че финансовото обезпечение е достатъчно да бъдеш родител. Това вече зависи от тях. Но за всички е най-добре да намерят решение възможно най-бързо, за да не ескалира в нещо по-сериозно.
Аз за себе си знам, че нищо не е в състояние да промени мнението ми, особено след като вече имам отгледано дете и виждам позитивите. Дано тя е по-гъвкава.
С посредствен човек нямам работа. Човекът е мултифункционално животно и може да изпълнява всички роли в живота си едновременно, ако иска. Ако няма желание, това вече е негов проблем. Нямам намерение да страдам от проблемите му. И то не аз, а детето ни.
Мисля, че ролята на бащата е важна в по-осъзната детска възраст. Не бих поверила невръстно бебе на неопитен мъж.
Тези мъже направо малоумни ги изкарахте 😁
Дъщеря ми е първото новородено, което видях в живота си. Свекърва ми и мъжа ми бяха първата седмица вкъщи. После тя си замина, мъжът ми отиде на работа и като останах сама с бебето първите минути го гледах от 1 метър разстояние и си виках - в какво се забърках? Това беше точно няколко минути. После като възрастен човек се стегнах и си поех отговорностите на родител. И грешки съм правила, и всичко, докато придобих опит. Може да съм крайна, но се дразня от хора, които искат деца, но обясняват, че не могат да ги гледат, защото ги е страх, защото нямат време, защото не знам си какво. Оправдания много. Но детето не е играчка. Като искаш, променяш си живота и намираш време. Променяш си границите и капризите и се учиш. Опитът не пада отгоре.
Както казва мъжът ми - ефективното възпитание идва от родител, който познава детето си. При всяко е нужен различен подход, спрямо характера му. Ако години наред си го гледал от разстояние и друг се е грижил за него, няма как да го познаваш.
Затова напълно разбирам жените, които се дразнят от такива мъже. Когато става дума за децата, няма място за компромиси.
Както казва мъжът ми - ефективното възпитание идва от родител, който познава детето си. При всяко е нужен различен подход, спрямо характера му. Ако години наред си го гледал от разстояние и друг се е грижил за него, няма как да го познаваш.
Затова напълно разбирам жените, които се дразнят от такива мъже. Когато става дума за децата, няма място за компромиси.