И да, предпочитам да ми се каже в лицето, че еди си кое не е ок, вместо лицемерна мазна усмивка, гарнирана с лъжата, че е мноого хубав подаръка и после да бъде засилен в коша (без да знам). Така няма да мога да зарадвам никого, а мен ще ме лъжат. Не виждам смисъл от подобни фалшиви захаросани глупости.
- Публикувана: 10 дек. 2021, 14:07 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2022, 19:44 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 133
Явно не успяваш да схванеш, че подаръкът се състои в жеста и любовта, с която е направен. Подаръкът НЕ е стока - нея всеки може да си купи сам. Ако схванеш това, ще ти се изясни защо например приех с радост пуловер, който майка ми беше изплела за мен и който изобщо не харесвам. Нищо общо няма с моя стил и никога няма да го облека, освен като ѝ отида на гости следващия път. Но е направен с любов за мен - ето това е подарък, жестът лично за мен. Капиш?
Обяснявах че сменям тактиката като разбрах.
А допълвам ,че миналата година два еднакви джипа ,втория от майка и , каза че ще подари единия ,защото е предупредила ,че има такъв, не е лично към мен и го е казвала.(може да е бил купен вече)Което и съм приела, характер е , нали това все пиша, различни сме , няма еднакви. И спазвам да приемам различното ,напасвам се.
Което не значи ,че няма различно.
А допълвам ,че миналата година два еднакви джипа ,втория от майка и , каза че ще подари единия ,защото е предупредила ,че има такъв, не е лично към мен и го е казвала.(може да е бил купен вече)Което и съм приела, характер е , нали това все пиша, различни сме , няма еднакви. И спазвам да приемам различното ,напасвам се.
Което не значи ,че няма различно.
Да защитиш правата си не е необходимо да си груб. Ужасно не харесвам хора, които смятат грубостта за искреност, отвратително е.
Скрит текст: Явно не успяваш да схванеш, че подаръкът се състои в жеста и любовта, с която е направен. Подаръкът НЕ е стока - нея всеки може да си купи сам. Ако схванеш това, ще ти се изясни защо например приех с радост пуловер, който майка ми беше изплела за мен и който изобщо не харесвам. Нищо общо няма с моя стил и никога няма да го облека, освен като ѝ отида на гости следващия път. Но е направен с любов за мен - ето това е подарък, жестът лично за мен. Капиш?
И да, предпочитам да ми се каже в лицето, че еди си кое не е ок, вместо лицемерна мазна усмивка, гарнирана с лъжата, че е мноого хубав подаръка и после да бъде засилен в коша (без да знам). Така няма да мога да зарадвам никого, а мен ще ме лъжат. Не виждам смисъл от подобни фалшиви захаросани глупости.
И да, предпочитам да ми се каже в лицето, че еди си кое не е ок, вместо лицемерна мазна усмивка, гарнирана с лъжата, че е мноого хубав подаръка и после да бъде засилен в коша (без да знам). Така няма да мога да зарадвам никого, а мен ще ме лъжат. Не виждам смисъл от подобни фалшиви захаросани глупости.
Не познавам Боряна, но не ми прилича на човек, който би продължил да взема дрехи, за които ѝ е казано директно защо не се носят - грешен размер, неподходящи, изкуствена материя и т.н.
А когато подарят нещо на детето ти, което не хареса и така поне десетина пъти, как успяваш да поддържаш лъжата, че детето е много възторжено от нещото което никога не облича/ не обува/с което не играе? Щото те децата обикновено си казват истината сами. Освен това, когато пдаряваш подарък, се стараеш да подположиш какво би харесало на другия, а не на теб например.
Ами, много лесно се решава този проблем. От родителите.
Нищо странно или срамно няма да помогнат на баби/дядовци при избора на подаръци за внуците. Да покажат, да подскажат, абе направо да поръчат, ако трябва.
Изненадата трябва да е за децата, не за родителите им, особено когато последните имат претенции.
Нищо не пречи на сина и снахата на Боряна да ѝ подскажат какви подаръци биха били подходящи за децата им (съобразено с нейните възможности, естествено). Или сами да ги купят с нейни пари. Варианти много, стига да има желание.
Но желание да се зарадват и децата, и възрастните, а не само да се натрие носа на несъобразителната баба.
Друг е въпросът, ако родителите са подсказали, подаръкът е по джоба на бабата, но тя се запъне да купи нещо друго. Тогава вече сама си го е изпросила.
Бабите също трябва да се научат първо да питат, особено за малки деца. Но и за по-големи да е, тогава вече питат директно децата. (Което пак води до проблеми, ако желанията на децата и техните родители се разминават, ама това е друга тема.)
Мако, различно е от бурканите, защото тук говорим за нещо купено или направено с любов по някакъв повод. Бурканите са нещо което систематично правят въпреки волята ти, при това беше стара храна... Веднъж два пъти в годината че е получено нещо непотребно се преживява съвсем спокойно. Като видят че не се ползва питат, обяснявам спокойно защо точно е неподходящ подаръка и ето - сега питат всички, не е имало сърдити. Не съм се преструвала че ми харесва, защото като получиш примерно неергономична раница, без възможност за смяна и която струва все пак достатъчно пари, няма смисъл да се правиш на супер щастлив. Но и да кажа ти що не пита като не знаеш, сега ще хвърлям - какво точно щях да постигна? Знам че е било с добри намерения, не се повтори, не е за умиране болка.
И да, предпочитам да ми се каже в лицето, че еди си кое не е ок, вместо лицемерна мазна усмивка, гарнирана с лъжата, че е мноого хубав подаръка и после да бъде засилен в коша (без да знам). Така няма да мога да зарадвам никого, а мен ще ме лъжат. Не виждам смисъл от подобни фалшиви захаросани глупости.
F major, а защо смяташ, че е грубо и грозно за кажеш на близки хора истината?
.......
.......
Сериозно ли питаш? Защото жестовете към теб обикновено се правят от добро чувсто и е мега тъпо да нагрубиш някой, когото го е грижа за теб, само защото не харесва същите неща и/или мисли различно. Когато някой близък те обиди боли повече.
Нарича се емпатия. Ако е пропусната през първите седем, може да се култивира в последствие.
Репченето и грубостта в случаите с подаръците са признаци на емоционална слабост и невъзможност да се овладеят личните нервни изблици.
Вижте, има емпатия и има и отношения с предистория.Тук чуваме едната страна, как сте сигурни какво се случва?
Например имам една добра позната, отглежда си детето по еко-начин. За нея всякакви играчки от зрънчо и прочие боклуци са кошмар. Приема пластмасови играчки само втора употреба(от моите деца). Ако за нейното дете се купува играчка, то тя обича тази играчка да е дървена или там някакви специални еко, които аз не мога да науча, та купувам дървени. Най-добре от местен производител. По същия начин и с дрехите. Е сега си представете, че подобен светоглед се сблъсква с купуването на еднократните играчки от зрънчо и джъмбо. И дрехи с полиестер.
Например имам една добра позната, отглежда си детето по еко-начин. За нея всякакви играчки от зрънчо и прочие боклуци са кошмар. Приема пластмасови играчки само втора употреба(от моите деца). Ако за нейното дете се купува играчка, то тя обича тази играчка да е дървена или там някакви специални еко, които аз не мога да науча, та купувам дървени. Най-добре от местен производител. По същия начин и с дрехите. Е сега си представете, че подобен светоглед се сблъсква с купуването на еднократните играчки от зрънчо и джъмбо. И дрехи с полиестер.
Мако, различно е от бурканите, защото тук говорим за нещо купено или направено с любов по някакъв повод. Бурканите са нещо което систематично правят въпреки волята ти, при това беше стара храна... Веднъж два пъти в годината че е получено нещо непотребно се преживява съвсем спокойно. Като видят че не се ползва питат, обяснявам спокойно защо точно е неподходящ подаръка и ето - сега питат всички, не е имало сърдити. Не съм се преструвала че ми харесва, защото като получиш примерно неергономична раница, без възможност за смяна и която струва все пак достатъчно пари, няма смисъл да се правиш на супер щастлив. Но и да кажа ти що не пита като не знаеш, сега ще хвърлям - какво точно щях да постигна? Знам че е било с добри намерения, не се повтори, не е за умиране болка.
Не конкретно за Боряна, макар сама да каза, че дрехите са обичайния ѝ подарък и няколко пъти съм я чела какво е приготвила за подаръци. А децата вече са около 6-7 годишни. Може да бъркам точната възраст, но тя пише тук от преди да се родят. И друг път е давала този пример, не го коментираме за сефте. Още с подаръците за изписването ѝ се каза от всички, че дрехите са най-неподходящия подарък. Не само за случая и занапред. Сега се оплаква на практика, от нещо, за което беше предупредена, че така ще стане