Освен стандартните глупости от сорта - като кажеш, че кърмиш, да се втренчат в гърдите ти, или (това най ми е писнало) при вида на Соня, разперила бузи като корабни платна и гледаща като примадона в блясъка на седемте си и половина кила (на 4 месеца), невярващо "Ауууууу, ама тя само на кърма ли? Само на кърма !!??!!", най-любимото ми е включването от баба и мама по повод даването на вода:
"Ама тя ТРЯБВА да пие вода, човек не може да живее без вода!"
Аз: "Е то в кърмата има най-вече вода, пък и освен това тя не иска да пие вода и плюва"
Те: "Ти не я подслаждаш достатъчно, трябва да слагаш повече захар"
Аз: "Захарта ще я дехидратира"
Те: "Глупости, кърмата е сладка и затова трябва да подслаждаш водата за да я пие."
Аз: (все пак съм биологът в семейството)
Добре де, викам, как бабите ви са пили вода като бебета, при положение, че не е имало ни биберони, ни нищо.
След дружния мисловен напън, отговорът беше "Ми топели са им парцал и така са им давали."
Парцал.
За Бога!