Как ви наказваха/биеха родителите ви и как наказвате вашите деца за същите провинения сега

"Най-много само викане" за нормално ли го смяташ? Опитай някой път да си представиш как ще изглеждат нещата, ако са на филмче, представИ си, че не са твоите деца, а чужди. Дали ще си ок като наблюдател на такива отношения? Дори само шумът изнервя, така че не е "само викане". Това е превъзбуждане на нервната система и няма спиране. Те вече започват да привикват на толкова високи нива на нервно напрежение и докога ще я карат така, докато се претрепят ли? Вие какво правите през това време? И вие ли привикнахте с викането и гоненето? Дългосрочният негативен ефект е, че те вече свикват това да е обичайният им начин на комуникация. Кога и как ще научат комуникацията с думи и преговори и добро отношение? Тези неща трябва да се учат още от ранното детство, защото после става късно, има формиран устойчив модел от саморазправа, физически сблъсъци, крясъци и провокации.

Има толкова много игри, които могат да се играят от родители (или поне единият родител да участва) с децата. Дори при най-малките може да има включване - домино, Несе сърди човече, на карти. При момчетата може и да измислите някакви физически игри, но да са съобразени с възможностите и на двамата. И най-важното е да не допускате нарушаване на правилата. Трябва да следите правилата да се спазват и да пресичате конфликтите. Иначе разваляте играта или изключвате този, който не спазва правилата. Това дори малките деца го разбират. Решението е във вашите ръце като родители. Ако смятате, че нещата са ок - продължавайте като досега. Ако искате да се променят - първо вие си променете възгледите и подхода.

Да допълня нещо към предния си пост - като родител мен по-скоро ме е страх, че детето ми ще общува с връстници (и то момчета), научени, че каквото и да направят, наказание няма да има. Като по-големи, такива деца могат да станат... страшни за връстниците си.
Той ще си позволи всякакви прояви (в училище да речем да тормози по-слабите си съученици), а вкъщи само ще му говорят колко не е хубаво така. За мен такива родители са за бой.

А от агресори, отгледани от агресори не те ли е страх?
Дайте да не се лъжем, че битите растат възпитани и кротки.

Криминалните семейства май са по-рядко срещащи се от изпуснатите деца от свестни семейства.
А тези, които познавах (от вторите), дори не оцеляха - наркотици и край. Какво ли са сбъркали родителите?

Ема мисля, че в тази тема се бърка Лом с Лондон, никой не говори за агресори и за смелване от бой… говорим за поемане на отговорност. В класа на дъщеря ми имаше едно момче, което биеше и обиждаше всички наред, когато се обадих за пореден път на класната, тя каза че всеки ден говорела с родителите, а те на свой ред с детето. След поредната му простотия го дръпнах на страни и му казах, ча ако техните не го бият аз ще го набия, ами нямаше повече оплаквания от него…

Няма нужда да са криминални елементи, най-често срещания вид агресор е "мен ме биха, сега ще бия аз" - преобладаващ и в темата. Боят, като изграждащ елемент за малкия човек... Агресията, етикирана като родителски подход..
Та откъде такова дете да разбере, че има и други начини за справяне с проблеми... Сигурно от съседите, и то ако има късмет.

Наистина ли смяташ, че някой родител иска да отмъщава на децата си, че някога е бил бит? Имаш ли деца?

Ти как мислиш, дали имам?

Жоржи, извадила си късмет, че след това същото това дете не е отишло при майка си и при баща си да се оплаче как си го дръпнала настрани и си го заплашила. Родителите веднага щяха да цъфнат в училище и да подадат жалба срещу теб. Сигурно не ти се вярва, но съм ги виждала такива случаи доста. После вайкане как можело така - може, защото детето може да е всякакво, но ти като възрастен нямаш право да говориш с чуждото дете, да не говорим да го заплашваш с бой. А директорът явно не е искал да се разправя, защото е можел много лесно да пусне сигнал до ОЗД за проверка, особено ако родителите подадат жалба, че Иванчо тормози децата им. Дори един родител да подаде жалба, директорът лесно ще пусне сигнал до ОЗД. При проблеми с агресия в училище първо четете правилниците и се информирайте какво можете да направите по съответния административен ред.

Не. Иначе не би допуснала, че е възможно това.

Отново стигаме до лични нападки с цел уязвяване на другия.
А това "мен ме биха, сега бия аз" е обичания рефрен в темите за бой на деца.

Никога не съм била удряна, бита, первана, шамаросвана, потупвана (и всички останали варианти на домашно насилие, за които в момента не се сещам). Същото се отнася и за брат ми, и за мъжа ми.
Може да възпитаваш дете и без да упражняваш насилие върху него.

Не може това да е причината. Но вероятно, родители, които са яли бой като малки, са "научени", че така се гради възпитание и че понякога детето си заслужава пошляпването.
А какво значи "пошляпване", си има други измерения.
Има жени, които търпят шамарчета от мъжете си, раздрусване, замахване, юмруци по масата. Когато се оплачат, родителите им ги съветват да мълчат, защото всички мъже са такива.
Родителско възпитание и схващане за нещата.

Аз също не съм бита.
И не, не съм станала наркоманка Никой от познатите ми не-бити не стана наркоман, колкото и странно да звучи.

Никого не съм искала да нападам. Аз също не съм бита. Но предполагам, че ако бях вършила някакви сериозни нарушения, щях да бъда. Не съм чувствала, че каквото и да направя, ще съм безнаказана.