Ще имам близнаци ! Тема с продължение 38

Аз планувам баткото да се гледа основно от таткото, аз дано успея да си кърмя спокойно, пък като се нагласим и напаснем ще се въртим кой с баткото, кой с бебоците. Дано плановете ми се получат.

Момичета, шапка ви свалям. Аз си мислех как ще се оправям сама, защото как пък няма да се оправям, нали всички се оправят. По средата на бременността ми излязох болничен, а мъжът ми остана без работа, беше преди година. Добре, че стана така, защото не само, че сама не се оправях, ами и двамата заедно не се оправяхме. Издържахме два месеца и половина без сън и свекървата започна да идва. Идваше около месец, после децата станаха по-спокойни. От една или две седмици мога да се оправям сама с тях, със зор, но се оправям.
Не знам, такива деца ми се паднаха ли, другите някакви магии ли правите, то беше нон стоп рев и евентуално някакво спокойствие, ако са в слинговете. Бях се анатемосала няколко пъти за грешните мисли, че мога да се справя сама. Сега са ми толкова милички и перфектни, че ме е страх да не ги разваля.

Кърменето не ми се получи и за месец и половина го приключих.
Мъжа  ми помага в домакинството, но за да е адекватен на работа почти аз се занимавам с малките.
Първия месец и нещо имах чувството, че ще се свърша. Връчиха ги от болницата с инструкции да се хранят през 3 часа, едното си ящно, другото докато се нахрани и ми оставаше време колкото да се подготвя за следващо хране. Правех и грешка да ги будя от сън за храна. Постепенно децата сами си разредиха нощно хранене. От около две седмици спят почти без да се будят или само едното. Снощи ги сложих в 21 часа - номер едно се събуди в 7 сутринта, малкото, което яде усмивки денем изрева в 4 - дадох му порция, в 7:30  ядоха и двете и така им изравних режима за деня да се хранят по едно и също време. Точно, когато мислех да ги мятам в количката и да излизам - заспаха, не ги теглих, спаха два часа на спуснати щори, аз си свърших малко пране, следобяд си наваксаха - едно си гука, гъхка и бърбори, другото щом кресне трябва да съм му пред очите и да не се мърдам от погледа му.

Ако през деня се унесат - не ги будя, приготвям съдики  като ревнат щом отворят очи. В сряда ли беше, след захлаждането от дъжда спаха непробудно 3 часа през деня, което е прецедент - не бързах да ги будя отново.

Като почнат да ми кършат ръце разни хора - ох, ама сега като реват, пък двете, много ли плачат, трудно ли ми е..... Игнорирам такива вайкания, бебетата плачат, смеят се... важното е да са здрави и щастливи.

Ако имат скок в растежа и им се прияде преди да е минал определен интервал - давам храна да се успокоят, както ние възрастните се случва да ни пристърже.

Едното като си се роди по-голямо и си върви така ЛЛ, който не е педиатър го слага дебело от изкуствени храни, отговарям, че той е от поколението хранено с разджуркано кисело мляко и пак има комплекс да отслабва все. Никой друг лекар не намира детето за наднормено, така, че си подбирам и какво ми говорят.

Накрая, каквото и да съветват, изказват мнение другите само, който е с децата 7/24 може да ги усети и знае кое е най-добро за собствените му деца. Другото е кимане - да, добре, лесно ми е нали са две едното да гледа другото.

При нас таткото работи и помага само през нощта.Вече са на 1,4 години де , но като бяха малки ставаше.
През деня си ги гледам сама, ама като тичат в две посоки не знам кой по-напред да хвана.😂
Сега се бият много , карат се за вниманието ми и е яко рев.
Есента мислим да ги пуснем на ясла.
Някоя от вас пуснала ли е близнаците преди 2 годишна възраст на ясла?

Има огромна разлика ако децата са първи или втори.Казвам го от гледна точка на спокойствие, избегнати грешки и вглеждане в глупости.С каката не съм спала почти 3 години, голямо разнасяне беше голям рев.С близначките знаех какво не искам да се случва и го предотвратих.Баща им нощем не е помагал, някъде от 5-тата нощ се премести да спи в стаята на каката, защото трябва да е адекватен на работа.Вечер след работа ми помагаше.По време на първото затваряне изкарах сама с трите 5 седмици в къщи.Малките бяха на два месеца.Оцеляхме!Всичко е до организация и нагласяне.
Слинга/раницата използвах, за да приспивам едната че не искаше.Имахме люлка електрическа и шезлонг с вибрация, много помагаше за заспиването и това да не плачат нон стоп. За коликите ползвах Лефакс, бързо им ги спря.Със зъбите извадихме късмет, едната ги вадеше без да разберем, а другата с мрънкане(в сравнение с кака си, са еднорози)

Пуснах ги на ясла на година и десет месеца.Бързо се адаптираха, но и много боледуват.Аз друго не съм очаквала, няма значение от възрастта, кофата с болести ги чака на прага на яслата.

За мен в момента е най-големия ужас, между 2-3 годинки са ужасни.Всичко е Аз, мога, дай, мое.Боя е почти постоянен, състезават се за всичко, ако едната направи нещо другата го повтаря.И най-гадното не слушат въобще.Всяка поема в своя посока.Аз нямам с кой да ги извеждам, за това разходките са около блока, толкова!

Ако въпросът е към мен - да работи и издържа цялото семейство. Работата му е отговорна, тежка - психически и физически. Партньори и родители сме и даваме всичко от себе си за децата ни . За мен разпределянето на ролите е нещо нормално и необходимо. Все пак когато ги пусна на градина есента и аз ще се върна на работа с него. Ще работя по цял ден , но това не променя ролята ми на майка , домакиня , жена , приятелка . И след връщането на работа аз пак трябва да " хвърча " да гледам деца,да чистя ,да готвя , да съм му любовница ?!? Еми щом аз мога да се справя с тези всички роли е редно и партньорът ми да може !!!
Уважавам себе си ,уважавам и мъжът ми !
Искам да възпитам и да дам правилният пример на децата ми !
Когато решат да станат бащи - тази роля не е само даването на пари и генетичен материал.
Това е моето виждане за живота 🙂

Абсолютно съгласна. Дали са близнаци или не, за мен важното е мъжът да е част от всичко. С моя мъж сме разпределили всички домакински задачи помежду си. След връщането ми на работа, много помага нощем за децата. Няма само аз да ставам и да се занимавам с тях.

Здравейте,
Мойте момичета са на 1м. и 10 дни, взехме ги от болницата на 5 Май, т. е. вече 18 дни си ги гледаме ние. Не знам дали има значение (защото и по този въпрос всеки казва различно нещо) , но термина ми беше на 16 Май, т. е. са с коригирана възраст месец и 5дни. И нас също си ни изпратиха в къщи с указания за хранене на 3 часа, а и педиатърката ни каза, че ако издържим така до 4-я им месец ще е идеално. Съответно при това изказване на мен ми призля 😃 Аз си мислех до края на втория и вече да се опитам да им махна поне едно от нощните хранения.
Искам да ви попитам защо отчитате като факт, че сте будили малките за храна? Питането ми е свързано с това, че вечер и ние ги будим ако те сами не станат и аз започнах да се замислям дали не ги дразня още повече така. Но ме притеснява да не им разваля режима, защото той ни спасява 😃 имаме време да си свършим някаква работа, да поспим, което според мен в момента си е жизнено важно 😃
И другия ми въпрос е от кой месец им махнахте нощните хранения.

Бебета под месец трябва да се будят редовно за хранене, та и малко по-големи, защото минавате в другия раздел недохранени и летаргични бебета.А това, повярвайте ми е ужасен стрес за вас.Аз като преживял и двете крайности, предпочитам будене на 3 часа, пред бебе което не яде, не качва и изпада в летаргия.Та в началото ги будете, важно е.

До края на втория месец май ги будихме. После като ги приспим за нощния сън ги оставяхме на поискване. До четвъртия месец ми е абсурдно, не бих издържала.

Manoela, както пише mm_st рано е още много да не ги будните за ядене.
Моите ще станат след дни на 3,5 месеца
Не съм им махала нищо, те си направиха нощна пауза след като навършиха 2,5 месеца. Спряха едно от среднощните хранения, другото нощно хранене от две седмици или се будят, или спят.

Аз вероятно щях още да ги будя, ако не слушах признания как ги хранели, а през нощта да почивал стомаха и ме гледаха учудено, че ги будя. То си е и до дете.

Преди две седмици на преглед при педиатър ми казаха да съм вместела всичките шест хранения в момента от 6 часа сутрин през три часа и нощем да почиват. Не го правя, защото не си усещам така децата, едното е много лакомо и да го тъпча да влезе в в график за деня огладнее ли се тресе къщата. Другото е по-злоядо, изпуска въздух, смее се, ако го натискам постоянно за порция то почва да връща храна. Затова не го насилвам, ако е хапвало на едно ядене по-малко после навакса на следващо или си хапва нощем.

Отделно им влияят и преживявания, емоции извън познатото им ежедневие. Скоро ги водих на ортопед, вкъщи хапнаха, но веднага след прегледа още по пейките ги хранихме нищо, че се водеха сити, от разтягането при ортопеда огладняха.

Има дни, когато имат разминавания, но  гледам да ги храня заедно по едно и също време, за да вмества и масажи упражнения, баня и за двете и вечерта да си лягат в един час, а после вече кой когато има нужда.

На нас педиатър от болницата също ми даде съвет да им приключвам храненето в рамките на 30 минути да са в режим, но малкото ядеше много бавно и го чаках по час. Не всеки съвет е приложим.

Децата учат, много неща като правило са изключение, когато се наблюдава детето всеки ден.

И нашите са недоносени, родени в 35гс. Педиатърът ни караше да ги храним на 3ч и да ги будим нощем. Те обаче не искаха изобщо да стават да ядат посред нощ и се хранеха на 4 часа. Бяха на АМ от самото начало. След като навършиха 3 коригирани месеца спряхме да ги будим. Сега са на 1г5м и добре си похапват

Благодаря на всички за споделения опит. 🥰🙂

Щефи, явно всеки лекар има мнение по въпроса, но да ти си права, че те децата си показват и е по важно да се водим по тях ❤️🙂

Аз пък съм се засилила за кърмене на поискване в началото. Така бях със сина ми 11 месеца, но беше само едно бебе.. Будеше се до последно през1-2 часа за мляко. Надали ще успея отново да си го причиня, но поне в началото месец-два ще си дам зор.
Таткото от сега е поел почти изцяло баткото. Освен, че работи. Просто аз не съм в състояние да поема грижите. Скоро като започна пак да хъркам жестоко и ще ги пращам в друга стая двамата 😀

Моите така и не засукаха. Известно време цедях, после се отказах. На нас ни казаха в началото да ги храним на 2,5 часа. Цялото денонощие беше правене на мляко и стерилизиране на шишета.  Майка ми спеше в нашата спалня на диван, за да може таткото да дремне някой час през нощта, и аз евентуално. На всеки 2 часа имахме навита аларма, ставаш,сменяш памперси, правиш мляко. Сумати време записвахме по колко са яли и дали наддават достатъчно. После постепенно разредихме интервалите, но може би чак до годината, ако не и по-късно, ставах през нощта да им правя поне по 1 път мляко.
Първия месец само спяха и ядяха, после почнаха коликите денонощно. С мъжа ми нямахме време да си изпържим едни яйца, месеци наред карахме на Take Away. 
Сега са на 2,4 години. Непоносими са. Позволих да ми се качат на главата и сега си сърбам попарата. Всяка иска нещо постоянно. Изобщо не ме слушат. В парка често някоя друга майка търчи след едната, а аз след другата. Тръшкат се за всичко, имат претенции за всичко. От октомври са записани на ясла, но ходят за по 3 дни и после 2 седмици в къщи. От 4 месеца не са ходили, защото последното боледуване беше тежко и стигнахме до системи. Трябваше днес да тръгнат пак, в петък вдигнаха Т и пак са в къщи. Мечтая си вече да се върна на работа. Физически не съм изморена, наспивам се, лягам и с тях на обяд. Но психически съм на ръба..