- Публикувана: 29 дек. 2021, 13:20 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2022, 21:55 ч.
Керем Бюрсин преди и след "Почукай на вратата ми" (тема 110)
Какво става? Каква е темата?
Енгин: Като се обади, дойдох набързо. Всъщност, може да се каже, че избягах. Какво става? Каква е темата?
Серкан: Много сериозна. Доста сериозна. Затова няма да кажеш на никой.
Енгин: Защо казваш това сега? На кого ще кажа? Боже мой. Добре. Обещавам.
Серкан: Ако не го споделя, ще полудея...Еда. Еда. Не съм сигурен, разбра ли? Не съм сигурен.
Енгин: Да?
Серкан: Ами...Според мен е...бременна.
Енгин: Какво? Боже!
Серкан: Замълчи. Тя е тук, тук е.
Енгин: Ще ставам чичо. Чичо ли ще ставам? Боже, колко мило. Бебето ще бъде толкова малко. Ще го изям. Дай Боже да няма твоя характер. Нека вземе външността, но не и характера. Защото, ще страдаме много, братле. Кълна се.
Серкан: Виж ти. Какъв добър приятел си само. Какво значи това? Забрави сега за това. Знаеш в какво положение сме с Еда. Истината е, че Еда и аз почти не си говорим. Да ти припомня, защо се разделих с Еда.
Енгин: И това го има, нали? Може би, благодарение на това ще поговорите, братле?
Серкан: Не съм сигурен. Как и за какво да говоря?
Енгин: Все пак говорим за Еда. Може и да не ти каже.
Серкан: Да, но ако не е. А ако не е , как тогава. Разбираш ли ме?
Енгин: Братко, няма какво да се направи. Някой ден ще проговориш. Това е сериозна тема, трябва да говорите.
Защо? Защо поиска да вземем бебето?
Серкан: Защо? Защо поиска да вземем бебето? Каква е тази логика? Чуждо дете в нашия... В моя дом!
Еда: Какво да направя, Серкан?
Серкан: Какво значи „Какво да направя?“ Например да не го взимаш, Еда.
Еда: За това ли ще говорим сега? Не е нужно да стоиш далеч. Приближи се, не хапе. Какво ще стане, ако се събуди? Например, ще го нахраниш.
Серкан: Аз да го нахраня?
Еда: Да.
Серкан: Да го нахраня. Никога няма да го направя. Никога. Вече повърна върху мен.
Еда: Просто ще го нахраниш.
Серкан: Еда, той е само едно малко живо същество. Има малка уста и малко гърло. Нямам идея какво изсмуква. Няма да го докосна, няма да рискувам. Нищо подобно!
Еда: Какъв риск?
Серкан: Как какъв риск?
Еда: Наистина ли те е страх от малкото създание? От малко бебе.
Серкан: Ето. Събуди се.
Поредната импулсива, необмислена, според мен постъпка на Еда. Тя поиска да се грижат за бебето на сем. Кафесчиолу без дори и да помисли да говори предварително със Серкан, камо ли да поиска съгласието му. И защо той по подразбиране трябва също да взема участие в грижите на бебето, и защо непрекъснато открито иронизира Серкан за отношението му към бебето? Според мен е нормално мъж, на 30, израснал извън семейна среда никога да не е докосвал бебе и да не знае как да се грижи за него.
Може да изглежда смешна и комична ситуацията, но това говори за незачитането от страна на Еда на мнението на Серкан. Не е редно, не е нормално, да иска от него да харесва и да се съгласява с всичко, което на нея й хрумне, което прави и харесва тя. С обяснението „Аз съм такава!“ И ако той си „позволи“ да зададе въпрос или да не не се съгласи с нея, да го иронизира и понякога открито да му се присмива.
Енгин: Като се обади, дойдох набързо. Всъщност, може да се каже, че избягах. Какво става? Каква е темата?
Серкан: Много сериозна. Доста сериозна. Затова няма да кажеш на никой.
Енгин: Защо казваш това сега? На кого ще кажа? Боже мой. Добре. Обещавам.
Серкан: Ако не го споделя, ще полудея...Еда. Еда. Не съм сигурен, разбра ли? Не съм сигурен.
Енгин: Да?
Серкан: Ами...Според мен е...бременна.
Енгин: Какво? Боже!
Серкан: Замълчи. Тя е тук, тук е.
Енгин: Ще ставам чичо. Чичо ли ще ставам? Боже, колко мило. Бебето ще бъде толкова малко. Ще го изям. Дай Боже да няма твоя характер. Нека вземе външността, но не и характера. Защото, ще страдаме много, братле. Кълна се.
Серкан: Виж ти. Какъв добър приятел си само. Какво значи това? Забрави сега за това. Знаеш в какво положение сме с Еда. Истината е, че Еда и аз почти не си говорим. Да ти припомня, защо се разделих с Еда.
Енгин: И това го има, нали? Може би, благодарение на това ще поговорите, братле?
Серкан: Не съм сигурен. Как и за какво да говоря?
Енгин: Все пак говорим за Еда. Може и да не ти каже.
Серкан: Да, но ако не е. А ако не е , как тогава. Разбираш ли ме?
Енгин: Братко, няма какво да се направи. Някой ден ще проговориш. Това е сериозна тема, трябва да говорите.
Защо? Защо поиска да вземем бебето?
Серкан: Защо? Защо поиска да вземем бебето? Каква е тази логика? Чуждо дете в нашия... В моя дом!
Еда: Какво да направя, Серкан?
Серкан: Какво значи „Какво да направя?“ Например да не го взимаш, Еда.
Еда: За това ли ще говорим сега? Не е нужно да стоиш далеч. Приближи се, не хапе. Какво ще стане, ако се събуди? Например, ще го нахраниш.
Серкан: Аз да го нахраня?
Еда: Да.
Серкан: Да го нахраня. Никога няма да го направя. Никога. Вече повърна върху мен.
Еда: Просто ще го нахраниш.
Серкан: Еда, той е само едно малко живо същество. Има малка уста и малко гърло. Нямам идея какво изсмуква. Няма да го докосна, няма да рискувам. Нищо подобно!
Еда: Какъв риск?
Серкан: Как какъв риск?
Еда: Наистина ли те е страх от малкото създание? От малко бебе.
Серкан: Ето. Събуди се.
Поредната импулсива, необмислена, според мен постъпка на Еда. Тя поиска да се грижат за бебето на сем. Кафесчиолу без дори и да помисли да говори предварително със Серкан, камо ли да поиска съгласието му. И защо той по подразбиране трябва също да взема участие в грижите на бебето, и защо непрекъснато открито иронизира Серкан за отношението му към бебето? Според мен е нормално мъж, на 30, израснал извън семейна среда никога да не е докосвал бебе и да не знае как да се грижи за него.
Може да изглежда смешна и комична ситуацията, но това говори за незачитането от страна на Еда на мнението на Серкан. Не е редно, не е нормално, да иска от него да харесва и да се съгласява с всичко, което на нея й хрумне, което прави и харесва тя. С обяснението „Аз съм такава!“ И ако той си „позволи“ да зададе въпрос или да не не се съгласи с нея, да го иронизира и понякога открито да му се присмива.
Както и да е, но това е положението. Имаме дете в хола.
Айфер: Еда?
Айдан: Серкан?
Еда: Да. Сега е нашият край.
Айдан: Тук има бебе.
Серкан: Да, мамо. Има.
Айфер: И не е ваше
Eда: Не е лельо. Как ще е наше?
Айфер: Но името му е Серкан. Малък Серкан.
Серкан: Съвпадение.
Айдан: Не вярваш в съвпадения, Серкан.
Серкан: Да, мамо. Както и да е, но това е положението. Имаме дете в хола.
Айфер: Не мога да разбера тази работа.
Еда: Заспа. Ако няма други въпроси.
Айфер: Аз имам, ела тук.
Айдан: И аз имам, и аз. Серкан, ела.
Айфер: Еда, бременна ли си?
Еда: Не
Айдан: Еда бременна ли е?
Серкан: Възможно е.
Айфер:Сигурна ли си?
Еда: Да
Серкан: Не
Айдан: Как ще разбереш?
Серкан: Ще попитам.
Айдан и Айфер: Дай боже, да видим тези дни.
Айдан: Разбира се, не от Еда
Айфер: Разбира се, не от Серкан
Айдан: Бебе... ай...
Айфер: Тоест, бебе...
Еда и Серкан: Този разговор приключи
Страхотна игра и невероятни физиономии на Серкан/Керем при „разследването“ и преживяването на всичко видяно, чуто, изговорено и предполагаемо във връзка със здравословното състояние на Еда и грижата за Малък Серкан!
zlati_ru,
момичета
Айфер: Еда?
Айдан: Серкан?
Еда: Да. Сега е нашият край.
Айдан: Тук има бебе.
Серкан: Да, мамо. Има.
Айфер: И не е ваше
Eда: Не е лельо. Как ще е наше?
Айфер: Но името му е Серкан. Малък Серкан.
Серкан: Съвпадение.
Айдан: Не вярваш в съвпадения, Серкан.
Серкан: Да, мамо. Както и да е, но това е положението. Имаме дете в хола.
Айфер: Не мога да разбера тази работа.
Еда: Заспа. Ако няма други въпроси.
Айфер: Аз имам, ела тук.
Айдан: И аз имам, и аз. Серкан, ела.
Айфер: Еда, бременна ли си?
Еда: Не
Айдан: Еда бременна ли е?
Серкан: Възможно е.
Айфер:Сигурна ли си?
Еда: Да
Серкан: Не
Айдан: Как ще разбереш?
Серкан: Ще попитам.
Айдан и Айфер: Дай боже, да видим тези дни.
Айдан: Разбира се, не от Еда
Айфер: Разбира се, не от Серкан
Айдан: Бебе... ай...
Айфер: Тоест, бебе...
Еда и Серкан: Този разговор приключи
Страхотна игра и невероятни физиономии на Серкан/Керем при „разследването“ и преживяването на всичко видяно, чуто, изговорено и предполагаемо във връзка със здравословното състояние на Еда и грижата за Малък Серкан!
zlati_ru,
момичета 
Тук са много забавни. Една от любимите ми сцени
Айфер: Еда, бременна ли си?
Еда: Не
Айдан: Еда бременна ли е?
Серкан: Възможно е.
Еда: Не
Айдан: Еда бременна ли е?
Серкан: Възможно е.
Трябва ли да се безпокоя?
Ефе: Въпреки, че дойдох наскоро, понякога е непоносимо. Особено ме вбесява отношението на Серкан към мен-
Селин: Той не ти вярва.
Ефе: Селин, тази работа не може да продължи без доверие. Дадох много пари. И купих почти половината от акциите на холдинга. Серкан има същите права и пълномощия, като мен. Ако не го разбере с добро, ще го разбере по другия начин. Пред него не седи дете.
Селин: Какво имаш предвид „по другия начин“?
Ефе: Тежките пътища на бизнес живота. Знаеш, нали?
Селин: Трябва ли да се безпокоя?
Ефе: Със сигурност не. Методи, които всички познават. Ще оправим отношенията ни със Серкан. Защото така трябва да бъде.
Ако Селин наистина е добра приятелка на Серкан, или дори само лоялен и почтен партньор, трябва да го предупреди за разговора си с Ефе и неговите намерения или дори закани.
Мисля, че проблемът няма нищо общо с кучето
Ферит: Не можеш да променяш решението си, когато поискаш, Селин.
Селин:Така ли? Но да станеш от брачната маса в последния момент може, нали, Ферит?
Джерен: Мисля, че проблемът няма нищо общо с кучето. Може ли да взема документите?
Селин: Да, не е свързано с кучето, Джерен. Освен това, очевидно нямаш друг клиент, тъй като си тук през цялото време.
Джерен: Селин, разбирам, че си ядосана, гневна. Но не може да се държиш с мен така.
Селин: Да, обидена съм и ядосана. И да видя теб или Еда, да се намирате, където съм и аз, правят нещата трудни за мен. Позволете поне веднъж да не го задържа в себе си.
Джерен: Какво е това? Обикновено не мълча при подобно отношение. Но сега се намирам на работа и мълча. И ако чуя нещо лошо отново за мен и еда....Няма да мълча. Знай го.
Да...Кой да вземе да гледа общото куче Чиркин май ще се окаже онази капка, която препълни чашата на отдавна потисканото и сдържано недоволство и раздразнение на Селин, стаената обида, яд, срам, завист, отчаяние... Сама...Другите около нея продължават напред, продължават с живота си... Еда и Серкан... Пъръл и Енгин...Джерен и Ферит...Тя е сама. Зациклила, не може да помръдне. Няма подкрепа, или по-точно не е подходящата за характера на Селин подкрепа. Няма кой да я приласкае, утеши и посъветва. Разочарованието се превръща в нетърпимост и ненавист, обидата и срама в злоба и омраза.
Лека полека Селин преминава в тъмната страна, откъдето връщането е трудно или дори невъзможно.
Ефе: Въпреки, че дойдох наскоро, понякога е непоносимо. Особено ме вбесява отношението на Серкан към мен-
Селин: Той не ти вярва.
Ефе: Селин, тази работа не може да продължи без доверие. Дадох много пари. И купих почти половината от акциите на холдинга. Серкан има същите права и пълномощия, като мен. Ако не го разбере с добро, ще го разбере по другия начин. Пред него не седи дете.
Селин: Какво имаш предвид „по другия начин“?
Ефе: Тежките пътища на бизнес живота. Знаеш, нали?
Селин: Трябва ли да се безпокоя?
Ефе: Със сигурност не. Методи, които всички познават. Ще оправим отношенията ни със Серкан. Защото така трябва да бъде.
Ако Селин наистина е добра приятелка на Серкан, или дори само лоялен и почтен партньор, трябва да го предупреди за разговора си с Ефе и неговите намерения или дори закани.
Мисля, че проблемът няма нищо общо с кучето
Ферит: Не можеш да променяш решението си, когато поискаш, Селин.
Селин:Така ли? Но да станеш от брачната маса в последния момент може, нали, Ферит?
Джерен: Мисля, че проблемът няма нищо общо с кучето. Може ли да взема документите?
Селин: Да, не е свързано с кучето, Джерен. Освен това, очевидно нямаш друг клиент, тъй като си тук през цялото време.
Джерен: Селин, разбирам, че си ядосана, гневна. Но не може да се държиш с мен така.
Селин: Да, обидена съм и ядосана. И да видя теб или Еда, да се намирате, където съм и аз, правят нещата трудни за мен. Позволете поне веднъж да не го задържа в себе си.
Джерен: Какво е това? Обикновено не мълча при подобно отношение. Но сега се намирам на работа и мълча. И ако чуя нещо лошо отново за мен и еда....Няма да мълча. Знай го.
Да...Кой да вземе да гледа общото куче Чиркин май ще се окаже онази капка, която препълни чашата на отдавна потисканото и сдържано недоволство и раздразнение на Селин, стаената обида, яд, срам, завист, отчаяние... Сама...Другите около нея продължават напред, продължават с живота си... Еда и Серкан... Пъръл и Енгин...Джерен и Ферит...Тя е сама. Зациклила, не може да помръдне. Няма подкрепа, или по-точно не е подходящата за характера на Селин подкрепа. Няма кой да я приласкае, утеши и посъветва. Разочарованието се превръща в нетърпимост и ненавист, обидата и срама в злоба и омраза.
Лека полека Селин преминава в тъмната страна, откъдето връщането е трудно или дори невъзможно.
Това съм аз. Такава съм.
Серкан: Мога ли да те попитам нещо? Защо помагаш на двойка, която не познаваш?
Еда: Защо питаш?
Серкан: Тоест....Все пак е дете. Не разбирам. Таква голяма отговорност.
Еда: Зная, че не разбираш. Зная, че не ме разбираш.
Серкан: Не казвам това, Еда. Разбирам те . Просто...
Еда: Говорихме за това и преди. Каза ми, че това мое поведение те вбесява.
Серкан: Мисля, че не разбираш сега.
Еда: Това съм аз, Серкан. Това съм аз. Такава съм. Защо замълча? Хайде, кажи нещо умно и ме накарай да млъкна, както преди.
Серкан: Може би искам да мълча. Може би искам да поговорим.
Еда: Искаш да говорим? За какво да говоря с теб?
Серкан: Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Еда: Има толкова неща, които искам да ти кажа. Ще продължи вечно, но нямам толкова време.
Серкан: Добре. Има ли нещо друго?
Еда: Не, Cеркан. Аз при теб дойдох каквато съм. Обичах те такъв, какъвто си. Дадох сърцето си, но ти...
Серкан: Аз...Никога не съм искал да те разстроя.
Еда: Каза ми да не се бъркам. Според мен не се бъркай. Остави ме на спокойствие.
Възможно най-детинското и елементарно обяснение – такава съм, това съм аз. Разбира се, че е възможно другия във връзката, партньора, да приеме и да се съгласява, доброволно, с такова поведение и обяснение, но за да е нормална, честна, балансирана връзката, трябва да има подобно реципрочно поведение. И ти трябва да приемеш другия такъв, какъвто е и да не се опитваш да го променяш според собствените си виждания. Още по-малко пък да му се подиграваш за неговото поведение и отношение към нещата.
Еда съзнателно отклонява сериозните разговори, заяжда се със Серкан, иронизира го. И според мен не е истина, че го е приела и обичала такъв, какъвто е. От самото начало с думи и действия му показа, че иска Серкан да се промени. Вече и той е склонен да направи някакви промени....
От „Мадоната с коженото палто“ Сабахатин Али
„Ако едно съвпадение не те беше довело при мен, щях да живея по същия начин, но щях да живея, без да знам всичко. Ти ме научи, че има и друг вид живот на света. Научи ме, че и аз имам душа. Ако не мога да го понеса, то вината не е твоя“
Серкан: Мога ли да те попитам нещо? Защо помагаш на двойка, която не познаваш?
Еда: Защо питаш?
Серкан: Тоест....Все пак е дете. Не разбирам. Таква голяма отговорност.
Еда: Зная, че не разбираш. Зная, че не ме разбираш.
Серкан: Не казвам това, Еда. Разбирам те . Просто...
Еда: Говорихме за това и преди. Каза ми, че това мое поведение те вбесява.
Серкан: Мисля, че не разбираш сега.
Еда: Това съм аз, Серкан. Това съм аз. Такава съм. Защо замълча? Хайде, кажи нещо умно и ме накарай да млъкна, както преди.
Серкан: Може би искам да мълча. Може би искам да поговорим.
Еда: Искаш да говорим? За какво да говоря с теб?
Серкан: Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Еда: Има толкова неща, които искам да ти кажа. Ще продължи вечно, но нямам толкова време.
Серкан: Добре. Има ли нещо друго?
Еда: Не, Cеркан. Аз при теб дойдох каквато съм. Обичах те такъв, какъвто си. Дадох сърцето си, но ти...
Серкан: Аз...Никога не съм искал да те разстроя.
Еда: Каза ми да не се бъркам. Според мен не се бъркай. Остави ме на спокойствие.
Възможно най-детинското и елементарно обяснение – такава съм, това съм аз. Разбира се, че е възможно другия във връзката, партньора, да приеме и да се съгласява, доброволно, с такова поведение и обяснение, но за да е нормална, честна, балансирана връзката, трябва да има подобно реципрочно поведение. И ти трябва да приемеш другия такъв, какъвто е и да не се опитваш да го променяш според собствените си виждания. Още по-малко пък да му се подиграваш за неговото поведение и отношение към нещата.
Еда съзнателно отклонява сериозните разговори, заяжда се със Серкан, иронизира го. И според мен не е истина, че го е приела и обичала такъв, какъвто е. От самото начало с думи и действия му показа, че иска Серкан да се промени. Вече и той е склонен да направи някакви промени....
От „Мадоната с коженото палто“ Сабахатин Али
„Ако едно съвпадение не те беше довело при мен, щях да живея по същия начин, но щях да живея, без да знам всичко. Ти ме научи, че има и друг вид живот на света. Научи ме, че и аз имам душа. Ако не мога да го понеса, то вината не е твоя“
Препоръчани теми