Първо, ще ти споделя, че и аз като теб, дълго време в ученическите си години, нямах желания успех с жените. Също така съм израснал в не по-голям град от твоя и никога не съм бил Аполон или поне Брад Пит

Сега може би е добре и да кажа някакви разлики помежду ни. Колкото и да са ме рязали, никога не съм се предавал, просто съм пробвал нови и нови неща и така с опита виждах, кое работи и кое не.
Сега ще споделя и същинската част на промяната ми. В университета срещнах една девойка, която много ми харесваше, но заради неопитността ми не успях нищо съществено да направя. Това ме мотивира да се науча и да съм готов за следващата топ мадама. Тогава започнах да излизам по заведения и да заговарям напълно непознати хора, защото за мен това беше доста извън зоната ми на комфорт. Едно е да се запознаваш с хора в училище/работа/университет и т.н. и съвсем друго с хора от пътя. За 2 години се запознах се със стотици хора (мъже и жени). С някои съм приятел и до ден днешен. Повечето жени, с които се запознавах ги свалях и не, не съм спал със стотици жени, ареалът ми не е джакузито в Арбанаси, все пак

Всичките тези приказки ги написах, за да ти покажа, че от всяка ситуация има изход ако наистана положиш усилия. И това не е само при жените, а за всичко в живота. И за още по-оптимистичен завършек ще поставя една графика. Тя показва, в общия случай (разбира се, че има изключения, моля, не се захващайте за това

П.С. По абсцисата са годините на човек, по ордината sex market value, или грубо казано, колко е желан човек.

А ако постът е т.н. пързалка, се надявам коментарът ми да помогне на други пичове във форума.
Аз не се предавам и нямам намерение скоро да го правя, само споделям, че след всяко отрязване се сривам сериозно психически и ми е нужно доста време, докато опитам пак.
Опитвал съм се да намаля горчилката след rejection, но не се получава - вървиш като пиян по улиците със замъглен поглед и всичко наоколо ти е нереално.
Дали се дължи на незряло его - не знам, може би...