Сам и самотен

  • 22 672
  • 585
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 808
,Искаш да кажеш, че ако е дебел/рахитичен и няма собствена кола, ходи вехто облечен, ще се заинтересува някоя от него?

Да, напълно е възможно, ако успее да я впечатли по някакъв друг начин - с това, което прави, с това, което говори.

Иначе авторе, наистина вземи си намери хобита, нещо, с което да се занимаваш, да мислиш за себе си, развитието си, света извън любовните взаимоотношения. Както един познат обича да казва - жената трябва да види, че имаш хубав живот, за да поиска да дойде да ти го развали. Не може друг човек да ти е фокусът на всичко. Повечето хора не искат проблеми, искат спокойствие. Каквото спокойствие няма да получа, ако усетя, че ще се хванеш за всяка сламка в моето поведение и ако те отхвърля, ще ти се срине света, защото си разчитал на мен да му бъда център. Освен това - извинявай, малко ще прозвучи грубо - виждайки отчаянието ти разбирам, че никоя не те е избрала и в мен възниква въпрос няма ли да се прецакам много, ако аз го направя.

Струва ми се, че ти много време прекарваш в мечти и идеализиране на някоя, преди да започнеш да действаш по въпроса. Вероятно те е страх от отхвърлянето и протакаш, изпускаш моменти и в същото време се вкарваш във филм, че жената, която си избрал е кой знае какво чудо. Пробвай малко по-бързо да осъществяваш контакт, но да, хубаво е и да не натискаш и да се обясняваш там, където не се приема добре. Нямам идея колко преценката ти за това би била правилна, та може и да е полезно някой да те види отстрани в такава ситуация и да ти каже.
Последно се присъединявам към съвета да поговориш с терапевт, вярвам, че има какво да научиш от такъв.

# 91
  • Мнения: 1 195
Проблемът ти е, че живееш в миналото. Какво значи, сравняваш с тези, с които не ти е провървяло? Забравяш и продължаваш. Напред.

# 92
  • Мнения: 10 352
Абе не е толкова лесно да се забрави. Има по-чувствителни хора, които започват да се чудят, да търсят причините в себе си, това си е съвсем истинско страдание, не е просто драма куийн както някои се изразиха. Особено, ако се случи няколко поредни пъти, това си е направо убийствена болка за един емоционален човек.
Затова продължавам да настоявам, че е добре да се мине и през няколко разговора с психолог, да си изложи емоциите, да ги разгледа, да си ги изживее, ако трябва пред някой, на който има доверие.

# 93
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 1 001
Не всеки може лесно да продължи след разочарование. Няма какво да се заблуждаваме, на силния пол това се случва много по-често и са много момчетата като теб, които си мислят, че нямат шанс. Сещам се за няколко такива случая, супер свестни и интелигентни, но срамежливи, на които малко по-напред в годините се получиха нещата. И с правилното момиче - другите са прави, че е въпрос на добра преценка към кого тръгваш.

Има много жени, които ще имат интерес, ако показваш качества - интелигентност, добрина, смелост, подкрепа, чувство за хумор. Има и такива, които ще те вземат и без пари, кола и супер тяло - аз така направих с ММ около твоята възраст; не съм го върнала, защото няма кола. После идват всичките тези неща.

Можеш да пропуснеш придобиването на "опит" по проститутки.. Жалко стои, според мен, а в малък град и като нищо да се разчуе.

# 94
  • Мнения: 25
Фибоначи, за да те отхвърлят 20 пъти, ти трябва да си имал шанса 20 пъти да поканиш, да осъщесвиш разговор, контакт. Кой има такова изобилие от избори? 20 обекта от противоположния пол, които ти дават повод да си мислиш, че са готови за връзка, а всъщност не са?
Откъде намирате толкова свободни електрони, с които да се заприказвате? Бройката не е невъзможна, но за година, две... Той не е някой секси асистент, който да закача студентките.
За да се упражни на всичките ви съвети, човекът трябва да има повод и причина, - момиче, което да харесва, а не просто да стреля по непознати жени, чакащи си автобуса на спирката. Вероятността да наниже 20 оказа и за ден, е огромна.

Esmee, разбирам идеята ти, но не мога да се съглася напълно с нея. В моите разбирания отхвърлянето си е отхвърляне независимо дали става на втората минута или на втората година. В единия случай е по-неприятно, защото, най-малкото, си инвестирал повече ресурси (време, пари, емоции) в човека отсреща. И да, 20 отказа за 1 ден са нещо напълно възможно. Виждаш момиче, което те привлича, отиваш и се запознавате. Ако те хареса, може и да излезете на среща, ако ли пък не - здраве да е, на другата спирка може и да е твоят автобус. Няма как да знаеш дали една жена е готова за връзка или не само като я гледаш, независимо дали е на спирката, в училище или някъде другаде.
Иначе, моите съвети, не държа да са нито най-добрите, нито най-полезните, но лично при мен сработиха, а оттук насетне всеки има глава на раменете да прецени, кое би му било от полза и кое не. Тук си даваме съветите и мненията и вече Аарон да му мисли. Grinning

П.С. Казвам всичко това напълно приятелски, без лоши чувства. Innocent

# 95
  • Мнения: 10 352
Нали разбираш, че има хора, които не срещат 20 човека и за цяла седмица? Даваш прекалено екстровертни съвети, на човек, който очевидно е интровертен тип и подобно нещо едва ли го вълнува. Него не го интересува как да свали 50 мацки днес (по спирките?!, wtf), а как да намери една, която го харесва достатъчно, че да поиска дори да го целуне, докосне, прегърне.

# 96
  • Мнения: 40 222
Не всеки може лесно да продължи след разочарование.
Така е. Не всеки продължава. Аз също съм емоционална и просто реших да спра и да не се занимавам с неща, които са ми донесли мъка. Дори като чуя думата любов за мен това е асоциация на болка, мъка, тъга.

Много ми е странно това за седмица да е поканил 20 жени на среща.
За интроверт това не го вярвам да го направи.

# 97
  • Мнения: 25
Нали разбираш, че има хора, които не срещат 20 човека и за цяла седмица? Даваш прекалено екстровертни съвети, на човек, който очевидно е интровертен тип и подобно нещо едва ли го вълнува. Него не го интересува как да свали 50 мацки днес (по спирките?!, wtf), а как да намери една, която го харесва достатъчно, че да поиска дори да го целуне, докосне, прегърне.

А как очакваш да срещне тази една от първия път, питам аз? Първо на пръво, аз бях казал 20 за един месец! Може да се върнеш да провериш. След това отговорих на Esmee за нейния пример. И пак казвам, съветите, както моите, така и на останалите във форума може да ги следва, който поиска.
Също така ще допълня, че и аз исках същото като него и бях интровертен и по този начин успях да постигна целта си. Сега излизам с жени, с които не съм си представял, че мога и имах едногодишна връзка, която приключи и то по мое желание. Така че тези ми "съвети" очевидно работят, за някои хора. Да, може и да не са приложими за всеки, но аз се опитвам да помогна, на хора, които са в моето положение от преди години. И реално затова си направих акаунт в този сайт, защото ако имах положителен пример или съветник преди, щях да бъда много щастлив и да ми се получат нещата много по-бъзо и лесно.

# 98
  • Мнения: 10 352
Няма понятия от рода на "бях интровертен, ама сега не съм". Или си, или не си. В крайна сметка, най-доброто решение, според мен, е просто да прави неща, които му харесват и в същото време са свързани с други хора - работа, хобита, интереси. Целенасоченото търсене на жена, само ще го депресира още повече. Освен, ако не си търси нещо за секс. Но ако си търси партньорка за дългосрочни отношения, не го виждам как ще стане, ако просто стреля на посоки, докато му върже някоя, която му е хванала окото. Нещо трябва да ги свърже преди това, за да има стойност цялата работа, каквато мисля, че търси той.

# 99
  • SF
  • Мнения: 25 017
Виждаш момиче, което те привлича, отиваш и се запознавате. Ако те хареса, може и да излезете на среща, ако ли пък не - здраве да е, на другата спирка може и да е твоят автобус. Няма как да знаеш дали една жена е готова за връзка или не само като я гледаш, независимо дали е на спирката, в училище или някъде другаде.

Фибоначи, не стават тези работи така лесно: виждаш момиче, което те привлича и отиваш и се запознавате и ако те хареса, отивате на среща... Това е малко като за до шести клас  - "искаш ли вече да сме гаджета".
Трябва да имаш някакъв контакт, идея за човека, когото ще каниш на среща. Не става така със събиране по спирките.
Не мога да си представя, че ще видя непознат мъж и просто ще му кажа, че ме привлича и искам да изляза на среща с него. Не мога да си представя, докато чакам на опашка, някакъв мъж ми предлага среща, защото ме намира за много яка, и аз се съгласявам. Такива улични закачки от непознати подминавам, дори без да реагирам.
В живота не е толкова лесно това - харесвам те, ела на среща, добре, ще дойда. Или не, няма да дойда - ах, ок, няма проблем!
И аз приятелски го казвам. Светът е шарен и вероятно има и такива свалячи, но нашето момче не дава вид на толкова отворен и безпардонен непукист. Той ако умееше така да си ги заговаря, вероятно темата нямаше да я има. И аз не си позволявам такова поведение, пък съм излизала по срещи и не съм от притеснителните.

# 100
  • Мнения: 25
Няма понятия от рода на "бях интровертен, ама сега не съм". Или си, или не си. В крайна сметка, най-доброто решение, според мен, е просто да прави неща, които му харесват и в същото време са свързани с други хора - работа, хобита, интереси. Целенасоченото търсене на жена, само ще го депресира още повече. Освен, ако не си търси нещо за секс. Но ако си търси партньорка за дългосрочни отношения, не го виждам как ще стане, ако просто стреля на посоки, докато му върже някоя, която му е хванала окото. Нещо трябва да ги свърже преди това, за да има стойност цялата работа, каквато мисля, че търси той.

Добре, интрове съм, но се запознавам и контактувам с много хора. Grinning
А сега на темата. Разбирам идята ти и съм съгласен, че трябва да прави това, което ще му е най-приятно. Също така съм много съгласен, че целенасоченото търсене на жена е грешен подход. Но нека да объсъдим следното: как двама души започват някакви взаимоотношения (независимо приятелски, любовни, работни и каквито и да е други)? Според мен, първо двама човека се запознават. След това, започват да се опознават. В процеса на опознаване намират (или съответно не намират) общи интереси и неща, които да ги свързват. Мисля, че трудно може да се свържат двама души преди да се запознаят. Моят съвет не е толкова да сваля хиляди жени и да спи с тях, а да общува с жени и да се учи от това. Да, статистически може да намери от първия път жената на живота си, но колко често се случва това на практика?


Фибоначи, не стават тези работи така лесно: виждаш момиче, което те привлича и отиваш и се запознавате и ако те хареса, отивате на среща... Това е малко като за до шести клас  - "искаш ли вече да сме гаджета".
Трябва да имаш някакъв контакт, идея за човека, когото ще каниш на среща. Не става така със събиране по спирките.
Не мога да си представя, че ще видя непознат мъж и просто ще му кажа, че ме привлича и искам да изляза на среща с него. Не мога да си представя, докато чакам на опашка, някакъв мъж ми предлага среща, защото ме намира за много яка, и аз се съгласявам. Такива улични закачки от непознати подминавам, дори без да реагирам.
В живота не е толкова лесно това - харесвам те, ела на среща, добре, ще дойда. Или не, няма да дойда - ах, ок, няма проблем!
И аз приятелски го казвам. Светът е шарен и вероятно има и такива свалячи, но нашето момче не дава вид на толкова отворен и безпардонен непукист. Той ако умееше така да си ги заговаря, вероятно темата нямаше да я има. И аз не си позволявам такова поведение, пък съм излизала по срещи и не съм от притеснителните.

Напълно съм съгласен, че не е лесно. Напротив, супер е трудно. Само за приказката и да подкрепя твърдението, че свътът е шарен, искам да споделя една моя история. Едно лято се прибирам вкъщи по обяд и на една спирка (без майтап там се случи) срещам едно прекрасно момиче. Отидох аз при нея, размених ме си 2-3 приказки и ѝ предложих да излезем на кафе някой ден. Отговорът ѝ беше: "Съгласна съм, но трябва да ти кажа, че съм на 17." Grinning Пожелах ѝ хубав ден и си заминах. И държа да отбележа, че въобще не приличаше на годините си. Grinning

Последна редакция: пт, 31 дек 2021, 00:51 от Фибоначи

# 101
  • Мнения: 10 352
Не се случва. Намирането на партньор изобщо не е толкова лесна работа, ако не знаеш какво искаш и нямаш и малко късмет. Дори в обстановка на приятна компания, с общо хоби, той може да се влюби, а тя не.
Като човек, който от немай къде виси по апове за запознанства от известно време, мога да кажа, че това е една от най-изтощителните, безсмислена, и малоумна задача, с която съм се захванала. Никакъв шанс просто да намериш партньор само по снимки. Същото е и със стрелянето на посоки. Ако някой непознат дойде и директно ме покани да излезем, трябва да има инстантно физическо привличане, че да се съглася, и дори тогава не е много сигурно, защото излиза прекалено много от разбиранията ми за отношения между мъж и жена.

# 102
  • Мнения: 16
Здравей. Вероятно няма да ми повярваш, но някой ден всичко ще се нареди по най-добрия за теб начин. Преди почти 3 години се чувствах по подобен начин. Сама и самотна. Това дали си имал връзки или не, не е определящо. По-скоро проблемът е в отношението, което имаме към себе си. Понякога не сме научени да обичаме и да се грижим за себе си. И в основата на това може да е начинът, по който сме били отгледани, момент от детството ни, първата любов, отношение на съученици и т.н. Няма значение причината. Но много често ниското самочувствие, липсата на асертивност, умениено да отстояваш себе си, любовта към себе си, умението да се грижиш за себе си, убежденията са основополагащи за начина, по който се чувстваме. Това, което на първо място може да ти помогне е да си поставиш за цел да се превърнеш в родител сам на себе си. Тоест да си дадеш всичко онова, което ти липсва. Направи си експеримент. Опитай за 1 седмица да спортуваш по половин час на ден, храни се здравословно, наспивай се добре, не употребявай захар, кафе, алкохол, преработени храни, подобри стила си на обличане ако има нужда, обогатявай културата си по начин, който ти е приятен и най-важното.. улови всички онези погрешни убеждения, които имаш за света или за себе си.. като се хванеш, че неприятни мисли минават през ума ти, например "животът ми няма смисъл", умешлено я заменяй с примерно "смисълът е да се грижа за себе си, докато открия своята цел".. "светът е студен" - "светът е шарен и ще създам своя уют"... бъди мил, бъди добър със себе си и другите, но започни да казваш не на това, което не искаш. Отстоявай себе си. Потърси и прави онова, което ти е приятно поне 3 пъти в седмицата. Глези себе си. Опитай редовно тези неща, дори и да ти звучат неестествено и след седмица забележи разликата. Когато започнеш да работиш върху себе си и усетиш разликата, ще намериш и своя уют и спокойствие. Но тези неща на първо място ще ти помогнат на самооценката. Аз лично бих посетила психолог, но знам в Бг какво е отношението към психолозите в повечето случаи и не знам дали наистина би отишъл и имаш ли възможност. Има една много хубава книга на Едмънд Борн. Казва се "Наръчник за работа с тревожността". Мисля, че в нея можеш да откриеш своят вътрешен ресурс, който да ти помогне да се справиш с този момент от живота си, в който не се чувстваш добре. Успех Heart

# 103
  • Fairbanks, Alaska
  • Мнения: 2 524
Аз първо бих попитал автора умее ли да общува с жените, умее ли да ги предразполага, когато разговаря с тях? Щом отказите му се отразяват доста тежко, явно комуникацията му куца доста.

Dacheva Denica 627204, дори и да направи това, което го съветваш за една седмица, едва ли ще промени възприята му. На мен ми се струва, че му липсва увереност от това неумение за комуникация с жените и, че много по-вероятно е да си повярва в себе си, ако се появи жена, която да му отдели 1-2 месеца и да му посочи къде греши. А, когато ти липсва увереност и не знаеш какво да правиш, почваш да тъпчеш на едно място и се получава омагьосан кръг. Няма да се учудя, ако авторът е от онези хора, които са приемани повече като част от пейзажа.

Фибоначи, това, което казваш ми е любимо-всеки втори едва ли не казва, че е интровертен. Винаги съм се чудил как тогава тези хора успяват да си намерят жена, с която да създадат семейство, приятелски кръг. Явно всичко е в излъчването или все пак малко или много умеят да говорят с околните.

# 104
  • Мнения: 16
Аз първо бих попитал автора умее ли да общува с жените, умее ли да ги предразполага, когато разговаря с тях? Щом отказите му се отразяват доста тежко, явно комуникацията му куца доста.

Dacheva Denica 627204, дори и да направи това, което го съветваш за една седмица, едва ли ще промени възприята му. На мен ми се струва, че му липсва увереност от това неумение за комуникация с жените и, че много по-вероятно е да си повярва в себе си, ако се появи жена, която да му отдели 1-2 месеца и да му посочи къде греши. А, когато ти липсва увереност и не знаеш какво да правиш, почваш да тъпчеш на едно място и се получава омагьосан кръг. Няма да се учудя, ако авторът е от онези хора, които са приемани повече като част от пейзажа.

Фибоначи, това, което казваш ми е любимо-всеки втори едва ли не казва, че е интровертен. Винаги съм се чудил как тогава тези хора успяват да си намерят жена, с която да създадат семейство, приятелски кръг. Явно всичко е в излъчването или все пак малко или много умеят да говорят с околните.
За седмица има възможност да види как ще му се отрази и да се увери, че най-добрият booster е личното самочувствие. А за увереността тази книга ще му помогне с конкретни техники да подобри самооценката си.

Общи условия

Активация на акаунт