Значи, да поясня, че моите търкания със свекърва ми започнаха още в момента, в който казахме, че ще излизаме на квартира. Това беше три месеца след сватбата. Разбира се, в нейните очи, аз бях виновната за това искане, защото според нея "редното било, сина с жена си да остане да живее при неговите родители, а дъщерята с мъжа си да отиде при неговите" Е, добре, ама дъщерята и мъжа й нямаха никакво намерение да се изнасят, а аз не смятах за нужно три жени да се бутаме в една кухня. Не, че ако се бяха изнесли, ние щяхме да останем при свекърва ми.
K.A.G., самопоканвала се е два-три пъти, и все ни сварваше на вратата, когато тъкмо излизаме. Това си беше чиста случайност, обаче. Сама разбра, че така не стават нещата - като й щукне, да намине да ни види, без да се обади преди това. И, да, понякога се е налагало да стана груба, след като от няколко добронамерени и културни изказвания от моя страна, тя продължаваше да си знае своето.
А пък да не споменавам, че си правеше устата и за ключ от квартирата.
))
Но, пак казвам, за мен дали майка, или свекърва, няма значение. Ние сме семейство със съпругът ми и децата! И като такова имаме собствено виждане как да живеем, и няма нужда от особена близост нито с едната, нито с другата, тъй като те винаги ще виждат неща, които ще ги дразнят в чуждия човек и той винаги ще е кривия, просто, защото детето им е кръв. Друг е въпросът до колко ще си замълчат. При нас, майка ми е доста по-толерантна и търпелива и никога не си е позволила да каже лоша дума на мъжа ми - нито пред мен, а още по-малко пред него или пред децата.
За разлика от свекърва ми, за която вече споменах, че си позволи да говори на майка ми колко съм проклета. Ми, добре, нека съм проклета, пък да живея спокойно с мъжа ми, така, както ние решим, и там, където ние решим.
Абсолютно се подписвам под мнението на Как' Сийка.
K.A.G., самопоканвала се е два-три пъти, и все ни сварваше на вратата, когато тъкмо излизаме. Това си беше чиста случайност, обаче. Сама разбра, че така не стават нещата - като й щукне, да намине да ни види, без да се обади преди това. И, да, понякога се е налагало да стана груба, след като от няколко добронамерени и културни изказвания от моя страна, тя продължаваше да си знае своето.
А пък да не споменавам, че си правеше устата и за ключ от квартирата.
))Но, пак казвам, за мен дали майка, или свекърва, няма значение. Ние сме семейство със съпругът ми и децата! И като такова имаме собствено виждане как да живеем, и няма нужда от особена близост нито с едната, нито с другата, тъй като те винаги ще виждат неща, които ще ги дразнят в чуждия човек и той винаги ще е кривия, просто, защото детето им е кръв. Друг е въпросът до колко ще си замълчат. При нас, майка ми е доста по-толерантна и търпелива и никога не си е позволила да каже лоша дума на мъжа ми - нито пред мен, а още по-малко пред него или пред децата.
За разлика от свекърва ми, за която вече споменах, че си позволи да говори на майка ми колко съм проклета. Ми, добре, нека съм проклета, пък да живея спокойно с мъжа ми, така, както ние решим, и там, където ние решим.
Абсолютно се подписвам под мнението на Как' Сийка.
