С какво ви дразнят свекървите? – 134

Свекърва ти просто не се наема да гледа децата, две на почти една възраст не е лесно, но явно чувства неудобство, щом дори на майка ти се обажда извинително. Макар че не е длъжна. Може би като станат по-големи ще могат да ходят при нея за повече време.
За съдовете, трябвало е да попита могат ли да ги вземат, въпреки, че ситуацията е малко двусмислена,  защото вече сте казали, че не ви трябват. Но и аз не обичам да си давам нещата, дори да не ги ползвам, та те разбирам.

При разстояния 150 и 180 км един от друг   вие точно как оставяте децата при бабите? Не оставате ли и вие да си видите родителите? Или искаш да ги гледат през ваканциите? Историята с чиниите е гадна, дори да не ги ползвате, са си ваши, а не техни.

О, моля ви се, за някакви си чинии и вилици, които тя е казала, че няма да взема и да ползва. Ми дай да седят в шкафа, след десет години може да се сети да си ги прибере. Ама като се впрегнете в такива дреболии... А за "гледането", ами никой не е длъжен да ти гледа децата, освен вие с мъжа ти. "Примирала се и си ги гледала" - върховна тъпотия. Има контрацепция, ако не ти се гледат деца. Не вярвам с пистолет да са те нкарали да родиш породени. Ваш избор си е /с мъжа ти/, ще си ги гледате. Ако някоя баба прояви желание, тогава.

Свекървите много обичат, също като теб, да преценяват за чуждите вещи, да решават кое е най-добре и какво щял да направи или не собственика. Ей това е проблема, ама свекървите не го схващат. Пропусна ли, че е казала, ако ще дават имота под наем, свекървата да се обади да си прибере вещите или не ти се вписваше в теорията? Айде моля ви се, да не определяте на хората кога и как да ползват собствените си вещи!

Към авторката по въпроса за децата и аз съм на мнение, че не може да се сърдиш, че не гледа деца свекървата. разбирам, че не те дразни това, че първо иска, а после се отмята, но не е длъжна. Като е направила така един, два пъти, аз на твое място изобщо повече не бих била този път, като поиска да ги види. Казваш, че нямате време да се разкарвате и толкоз. Не бих претендирала да ги оставям, особено на някой, който после мрънка.

Това е доста голямо разстояние, ако са в същия град е съвсем друго, защото винаги може да отидеш в  случай на спешност. Свекървата може да иска да ги гледа, но не и да поеме толкова голяма отговорност. Дори аз се втрисам, като си помисля да гледам две деца, явно все още малки, а родителите им да са на 100 километра. Така че наистина в случая примиряването е точния израз, примиряваш се, че нямаш помощ в близост и така. Майката на авторката явно е по-смела.

Аз се учудих на мъжа, който си познал (!?) приборите 😀 Че има ли такова чудо на света! Мъж да познае нещо домакинско, особено кухненско!
За посудата, приборите и всичко останало, не се ядосвай! Щом си ги оставила и не си ги потърсила досега, значи след 10 или 20 години пък въобще няма да ти потрябват. И при тях мода има. Не е редно да ги взима така, но направено вече! Или много са й харесвали, или няма финансова възможност за нови (нейните собствени къде са?), ти като си ги зарязала, взела ги е. Услуга ти е направила, отървала те е от тях! И сега ще имаш възможност всеки път, като отидете, да й напомняш пък ти за твоята "услуга" 😂
Относно "примирих се и си ги гледам сама", не се заяждайте! Ясно е какво има предвид момичето.

За вземането на чужди вещи,свекървата не е права.Собственика ,ако иска ще си ги държи и 10 години неползвани.
Относно децата,снахата пък не е права.Това са две породени деца,явно малки и то родителите да са на 180км,а не на съседната улица.Отговорността е голяма и не всяка възрастна жена се наема.
Човек ражда толкова деца,колкото може да гледа.Помощ от бабите е екстра ,а не задължение.

Много сте ларж за чуждите вещи.
И аз така разсъждавах преди, обаче после някои хора си пиеха бирата, пък аз работех допълнително да купувам пак "дреболии", защото и една вилица няма да ти дадат в магазина без пари, да не говорим за тави и тигани.
Бая пари могат да се похарчат за посуда, особено ако обичаш да готвиш и да подреждаш маса.
Няма значение, че сега не ползваш нещо. Може временно да не каниш гости, защото нямаш време, може да не искаш да ползваш скъп сервиз докато са малки децата, може да са ѝ подарък и спомен от някого... обаче не е редно някой да ти вземе собствеността без разрешение, пък след време като ти дотрябва да купуваш.
Дори и на синът на свекървата му е направило впечатление, че вещите им са при майка му, а обикновено мъжете не обръщат внимание на такива неща. Явно доста работи е заграбила и то след като е попитала и изрично ѝ е казано, че не ги дават.
За помощта - разчита се на семейството. Аз например не мога да си представя, че ще отида в града на брат ми и ще спя на хотел. Много криво ще ми стане, макар да не ми е длъжен и да мога да си го позволя.
Семейството е И за това, да си помагаме.
Да не стане само така, че след време срекървата да вика "Ела, снахо, помагай" и да се налага да се примирява, че никой няма да помогне.
Ако самата свекърва смяташе, че с право не взема децата и не може да се справи, нямаше да се обяснява на никого.
Обясняват се непоискано хората с гузна съвест. Другите си спят спокойно.
Това звучи доста грубо казано от жена на жена, още повече ако е от майка на майка.

Истината е, че възрастна жена не е от нежелание, а от страх не би се навила да гледа две породени и малки деца, при положение, че родителите са на 180 км. Ако сте през един квартал, дори всички в София и ще стигнете с метрото за половин час дотам, ако нещо се наложи е едно. Породените деца са много трудни за гледане, дори по-трудни от близнаци - акълът име различен, нуждите им се различни, а пък си си малки. И ако едното вдигне 39 за половин час, а другото пищи и хуква навън, една възрастна жена не може да се оправи както майката. Дори за майката ще е много трудно, но все пак годините играят роля и ще е по-подвижна ако щете. Много баби отказват да гледат и двете деца заедно, дори и с голяма разлика между тях. Просто не могат да поемат такава отговорност. Пък за малки деца и то породени, просто... Дори и на 5 км да сте, какво остава за 180.
За чиниите определено е трябвало да попита след като възнамерява да вземе нещо чуждо. То просто е чуждо - пита се собственика. Преди три месеца, или преди 10 години авторката може да е казала, че не ѝ трябват, но щом свекървата мисли да ги мести е редно да попита.

птица, моят мъж като се нанасял като студент в общежитието и си занесъл вилици и ги оставил при общите. Като се изнасяше си позна точно кои са неговите и си ги взе. Нямам идея как, но явно си познава вещите.

Съгласна съм, че свекървата може да се страхува да гледа две малки деца. Може да има и инструкции за гледането, които да не може да изпълни и да предпочита да не се нагърбва. Варианти всякакви, но не можем да я съдим. Тя нейните си ги е изгледала и е ред на младите.

Не, не всяка. Аз никога не съм искала, не защото съм героиня, а защото съм контрол фрийк. Всякаква помощ ме дразни, напряга ме, пречи ми. Искам нещата да се случват само и единствено по моя начин. Мразя да комуникирам с този, който ми оказва помощ и да се чудя как да не му нараня чувствата, като не прави нещата по начина, по който ги искам аз. Затова ми е хиляда пъти по-добре да си върша работата сама. Не само за гледането на деца. Изобщо. Един на милиард са хората, с които съм се сработила. Всъщност, само един.

Човек трябва да има гати логиката, егати авторитета, че да се изказва решително за чужда собственост

Аз не съм контрол фрийк и пак никога не съм имала нужда да оставям детето на баба/дядо. В един квартал сме и с майка ми и със свекъра, при майка ми за пръв път беше сам малко преди да направи 8, а свекъра до ден днешен и минута не е бил насаме с него. Не знам какво е да ти тежи дете и не си го представям. Не съм изпитвала това чувство и никога не съм имала нужда от почивка от детето. Толкова бързо растат, че много бързо идва времето, когато ще искаш да е около теб, а то ще си има "по-важни" ангажименти и щеш, не щеш, ти се налага да го оставиш самО да си определя "ангажиментите".
Да, сега ходи при майка ми с преспиване, даже довечера отива, но никога аз не съм била инициатор. Или майка ми (най-често) се обажда да го вземе или той самия от време на време проявява желание. Аз никога не съм вдигала телефона да кажа "вземи го този уикенд да си починем", даже, ако имаме някаква работа, не да си почиваме не ми идва наум, какво остава за нищо

Тук като се говори за свекърви, имам чувството че представата е като за възрастни немощни прегърбени баби, които са взели дали.
Тази свекърва може да е на петдесет, аз съм почти на толкова и не се чувствам стара и неспособна да гледам деца.
На тези години познавам жена детегледачка, която гледа три, хем чужди, без да е умряла от страх.
Честно казано аз малко бих се обидила, ако някой ме нарече възрастна жена и ми каже, че не мога да се справя с две деца, които познавам.

Чудесно. Аз съм детска учителка и мога да се справя и с 20. Но това не означава, че всички са като мен. И определено сега на 43 години не съм като на 30, това исках да кажа.