Разногласия относно избора на място за живеене

Ами сигурно стяга куфарите....

Вие пишете кой би живял, кой не, на мен ми се къса сърцето, че още се туткаме със селската къща. Трябваше досега да е готова, но поради ред обстоятелства не се случи.
За "селяните" - едните ни съседи са жена-офицер от МВР, мъж-пътуващ под чужд флаг. От др страна- празен парцел, засаден само с брезички от собственика, който е от по-другата страна и е собственик на верига заведения в града. Съпругата му е адвокат. Насреща не ги зная какви са, след нас дойдоха, но имат две много мили и възпитани дъщери, малко по-малки от сина ми. А като се кача на недовършения чардак, (защото не е точно балкон) виждам в далечината кокетната къща, доста отдалечена, на мой съученик и колега(не сме близки, но сме добри познати) И да кажеш нещо скъпарско, не е, просто хубави, прилични къщи и дворове.
Сега, да не изреждам във входа, в който живея и масово са 4-5 поколение от Варна, какви ситуации се случват с нас, гражданята.

Членувам в  група във ФБ, свързана със селски къщи, пиша си със съфорумка, тя е пътувала и живяла по целия свят кажи - речи, но се е заселила в село, на стотици км от нейния град. Съпругът е чужденец, детето от централно варненско училище се премести в училище в малък град и изискванията се оказват ни най-малко по- ниски.Много доволни и щастливи изглеждат и да, доматите и са неописуемо вкусни.

Така че, няма в днешно време еднакво хубаво и еднакво лошо място за живеене, кой каквото го влече.
Но и на жълтите павета да се живее, ако ще под Айфеловата кула, ако ще в Кремъл, ако целта е "придърпване" към едното семейство, то проблемът е посят, каквото и да е това семейство. И не бих посъветвала за такава близост.

В моето поколение от малки (вкл областни) градове и от села, като се срещаха младежите  зад студентските скамейки или по стажове-целта беше една- с "нокти и зъби" - София, в краен случай голям областен град. Имаше и такава книга "Завоевателката", много характерни образи. Сега вече вижданията на хората се променят, бягат предимно от мръсния въздух, напрежението и да, често от напрегнати "градски отношения".
Но не всичко е за всеки и тук темата е не "село-град", а защо младежът толкова държи на близостта с родителите.

Много зависи къде е това село. Ако е съвсем близо до големия град /10-15мин/, имате две коли и зимата чистят пътя до града, има канализация и ток и нет, двора на къщата е с цветенца и тревички и басейн, а къщата направена, ремонтирана с удобства, пак няма и мъъъъъничък шанс аз лично да се навия. Като се замисля колко ще се пътува всяка сутрин и вечер от и до работа и детска градина и с такива условия не бих се навила. Това пък за родата съвсем би ме отказало. Според мен само ще се набуташ ако отидеш и ще си изгубиш хубави години от живота.
ММ също много му се иска да живее в къща в близко село до нашия град, ама това е ,защото гледа само романтичната страна и забравя за логистиката с детето, за поддържането на къща, двор /дори и с тревичка и басейн, пак си има поддържане/, за зимата като падне снега и два дена не може да излезеш от селото /а и аз не шофирам в зимни условия/. Дори и нещо толкова елементарно като да отидеш до магазина става трудно. А вижданията с приятели.. и там трудна работа. Ай върви вечер се прибирай до майна си райна... Или изгуби цяла сутрин за едно кафе.. мммне, не си заслужава за мен. Предпочитам всичко да ми е на разположение.

Правете разлика между селяни и селяндури, хора.

Много обичам теми, в които авторката влиза, казва нещо или 2 и изчезва. Ако е обидена и въобще не желае да коментира по-бих го разбрала. Но тя е активна, чете, хората я питат някакви работи - тя мълчи. След като си пуснал тема в обществен форум е редно да се усетиш, че ще има мнения, които може би няма да ти харесат. Но хубаво, не искаш повече да обсъждаш, поне имай уважението да отговориш на хората, кажи "не желая повече да говорим, решила съм си еди-какво-си" и точка. Това, все едно да си говоря с някого, да попитам нещо събеседника, след което просто да си тръгна и да не му кажа дори "чао".

Често пътуваме до селото на приятелят ми,оставали сме за доста дълъг период от време и има неща ,които в момента не мога да търпя ,а ако остана за постоянно там е много вероятно да ми писне. Преди се беше съгласил за жилище в града и след това си промени решението изведнъж незнайно защо.

Кои са тези неща?

През първия локдаун прекарах 3 месеца на село. Оказа се, че това не е за мен. Нищо, че е на 5 мин от град с болница и други удобства. Просто не е моят начин на живот.

Ами тогава какво се чудиш и маеш.. щом от сега има неща, който не ти харесват за какво е тази тема? Ние да го убедим да си купите жилище в града ли? Той явно си е решил за себе си, на теб явно не ти харесва. Спести си години разочарования и прекрати докато е време. Добре, че поне си разбрала преди да се окажеш бременна и на селото.

В такъв случай директно му казваш, че за теб вариант да живееш там не съществува, съответно няма да вложиш и финансов ресурс в къща там.

Човекът те е водил там понеже натам го тегли, а и за да ти покаже какво е да живееш на селото му. Няма да му промениш решението, съжалявам. Просто не се набутвай, защото в противен случай ще пускаш много теми тук и няма да са по хубави поводи.

Е как незнайно защо? Мама и тате са го настъпили. Явно е споделил нсмеренията си за жилище в града, ама мама рече и отсече.

Примерите за хора, които вече за минали по-активната част от живота си - отгледали са деца, реализирали са професия, обиколили са света, са не много релевантни с млади хора, които тепърва ще правят семейство, ще имат деца.
На 50-60+ и аз мога да поискам да отида в някоя къща и да бодна няколко корена домати през уикенда или няколко месеца в годината. Но това е доста различно от ежедневно пътуване, развозване на деца и организация на живота около локацията. Има хора, на които не им тежи, но има и такива, за които е тегаво. И това е нормално.

Ами например много често като седне да си общува с майка си,аз се чувствам излишна ....така си говорят всеедно ме няма.Ако и трябва нещо винаги моят приятел я кара,при положение,че си има и мъж,ако тръгнем на някъде се пита - къде ?

Къде ами, а мама да не знае Имам приятелка, омъжена от години, дори до супера ходеха с някой от родителите на мъжа й Живееха в една голяма къща, на различни етажи. Ама са в града и след години тя се пребори да се отделят.

Дренка, знам за младите семейства. Най-добрата ми приятелка си направиха къща близо до София и повечето време живеят там. Ама на тях им харесва! Двора свети, цветя, дръвчета, зеленчуци. Там искат да си живеят занапред. Аз само като погледна вития път нагоре и си представям ледовете зимата. Отделно ако не дай Боже стане нещо, най-близкото спешно излиза далеч. Не е за мен това. Имала съм село отдавна, харесваше ми, но сега не ми е вариант.

Не е нужно мама да рече и отсече. Има си такива хора, супер инертни. И граждани от баш центъра на областни градове познавам с такова мислене.

+100000000

Ами явно и нейният мъж не я слуша и не се съобразява с нуждите ѝ, както твоят приятел с твоите. Това видяло момчето, това повтаря като модел.
За това, че ви пита къде отивате, не виждам да е проблем, ако не коментира и не се натрапва да идва с вас.
Но щом още отсега те дразнят тези неща, в бъдеще ще става все по-зле, особено когато отидете да живеете там.
Отказвай се, докато е време.