Разногласия относно избора на място за живеене

Напротив, колкото по-далеч, толкова по-добре, разбира се, че връзката не се прекъсва. Ако живее наблизо буквално всеки ден ще е при тях, ако е от друг град, единствено да помрънка защо не се виждат често.

Ти като му обясняваш, че ще ви е по-лесно и удобно да гледате деца в града, не се ли съгласява с аргументите?

Обаче тук разстоянието не е много голямо, та съществува опасността докато авторката стои в града с децата, нейният минимум всеки уикенд да си е на село да копае двора. И пак стигаме до същия момент. Не знам, не е много добре положението.

Ти като му обясняваш, че ще ви е по-лесно и удобно да гледате деца в града, не се ли съгласява с аргументите?

Според него неговото си решение е най-правилно и за двамата и няма да го убедя,иначе и сега пътуваме често,но предпочитам за два дни,отколкото цял живот.Вариантите са ми два ,нямам голям избор

Вариантите са ми два ,нямам голям избор

Не,държи си на мнението! Според него неговото си решение е най-правилно и за двамата и няма да го убедя,иначе и сега пътуваме често,но предпочитам за два дни,отколкото цял живот.Вариантите са ми два ,нямам голям избор

Ако си живеят той на село, а тя в града ще са изключително щастливо семейство.

Еййй, не спряхте това момче да го "храните", че иска на село при мама.
Моята майка пък веднъж, не бяхме се чували няколко дни поради много ангажименти, ама и сестра ми била заета и не й звъняла и звънкам аз първа и тя започва - на комшийката дъщерята по 2 часа до обед и 2 часа следобед говори с нея, а вие не се сещате да звъннете за 2 минути, аз дъщери нямам. Като й звънне, тази си копае, или си слага компоти, пече си чушки, онази й разправя, разправя, тази я поучава, по цяллл ден. Казвам й - браво мамо, че имаш оправни дъщери, та не им се налага да ги поучаваш по цял ден. Та с това леко смешно отклонение исках да кажа, че го има и обратния вариант. Какъв проблем е, че ще иде и ще говори с майка си, или че ще мине и ще напазарува, ако няма кой да отиде и трябва да се носи на ръка от селския магазин, а кой мъж би издържал примерно жена му да докладва на майка си по 2-3-4 часа на ден какво се  случило? Или това не е вмешателство, щото е от разстояние и е по телефона? Хайде моля ви се, понякога издребнявате излишно. Да, може да си мислите, че съм крайна, ние не сме живели близо до родителите ни и сме били самостоятелни с изключение на празници, но по едно време понеже започнаха да ни напрягат, решихме да не пътуваме и на празниците и ходехме на почивка. Искам да ви кажа, че спряха да ни чакат за Великден и Гергьовден или пък Коледа и като не идем да ни вдигат гири, че на всички хора децата отишли, само техните не. Разбраха, че семейство е всяка отделна единица от фамилията и като такова всяко семейство си има планове. Сега ходим, но по наше желание, ако решим да резервираме някъде, като се обади мама да ни покани и й кажа, че имаме резервация, ще каже добре и толкоз. Не виждам нищо драматично, че ще е в селото на родителите си, по-скоро виждам проблем, че не е диалогичен и че взема сам решенията.