Могат ли да съществуват отношения с фундаментални различия между партньорите?

А, право в десетката, ЧС. И аз така мисля - хората с фундаментални различия просто няма как да се харесат един друг.

Това щях да пиша и аз, но вече е написано така ,че няма да повтарям.

Няма безусловна обич. Или поне няма вечна такава

Аз съм си егоист и контрол фрийк, така че определено поставям условия и правила. Даже с възрастта стават повече. 😜

Говорим за фундаментални неща. Обичта си е обич, но има едни неща, при които ако двамата не са на една вълна няма как да се случи пълноценна връзка.
Аз съм вегетарианка.
Не мога да готвя месо.
Разбирате ли, гадно ми е и не мога да го пипам и готвя.
Навън да си яде, както иска, но, ако човекът е свикнал да яде домашно приготвени пържоли просто няма как да се случат нещата.
Сега, на планина мога и сама да си ходя и ако той не иска няма да ми е проблем. Но ако е свикнал всеки уикенд двойката да си лежи на дивана, рано или късно...

Безусловна обич има само към децата. В романтичната обич, винаги има някакви условия. Ами ако се кефи да се напива всяка вечер или да плющи съседката, пак ли ще го обичаш безусловно, защото нали трябва да приемане подобни фундаментални различия...

По моя опит и мнение - не не е възможно да съществува дълго време връзка, при която хората са тотално различни. Или пък би съществувала, но ще е необходимо постоянно да се правят компромиси, което по принцип е нормално във връзките, но в този случай ще е почти за всичко, а това ще доведе до доста напрежение.
Бих обобщила различията обаче с това в каква среда е израстнал човек и как е възпитан. Всеки има предпочитания, въпросът е да не ги налага на хората около себе си.
Понеже въпросът е по скоро за личния опит, с мъжа ми сме много сходни, израстнали сме в еднаква среда, възпитани сме по еднакъв начин, имаме и еднакви очаквания от живота по отношение на брак, деца, до колко да ни е важна кариерата и т.н. Слушаме почти една и съща музика, филмите също си ги гледаме заедно, религиозно сме почти на една вълна (аз съм атеист, а той не е крайно религиозен, просто държи да спазваме традиции - и ето тук идва моментът, в който аз не се налагам и правя компромис, тъй като не ми коства нищо). Според мен, всичко това прави една връзка устойчива. Ако всяко решение трябва да обсъждаме с дни и накрая винаги единият да пренебрегва себе си, не виждам как подобна връзка би била щастлива и успешна.

Ясно, че двамата няма как да са си копия един на друг, но, както казва Черна станция - поне да със сходно възпитание, със сходни виждания за основните неща. Пример: едни съседи са с много голяма разлика, 14 години. Той вече се е напътувал и наживял, а тя е била на 19, като са се взели, и моля ви се, трябва ли да седи и тя с него на дивана? Ами не седи, а пътува. Е, сори, ама ако свободното си време изкарваш с други хора и се забавляваш с други хора, то за какво си с този човек пък точно?

Също за религията. Познавам хора с различна религия, които се взеха. И какво стана? Тя прие неговата религия. Ами, тогава от различни стават еднакви, нали така. Ако не бяха се изравнили, какви щяха да са децата? Как щяха да ги възпитават съвместно?

Та, хубаво е двамата в двойката да са си различни, но не прекалено.
Моят опит - с мъжа ми сме на сходна възраст, сходно възпирание и образование, с различни характери (почти лед и пламък), но еднаква представа за това, какво да правим през свободното си време. Например, като съм се омъжила за скиор, как ли няма да го пусна сам да го омайват някакви готини скиорки по баирите! Изкарах курс и така.

Разликата в годините не е проблем до към 50-60 (по-младия) стига да има общи интереси и да се постигат компромиси. Имала съм връзка с по-възрастен мъж и имах повече общи теми, с който и да е на моята възраст. Да има разлика в препочитанията за дискотеки и екскурзии, но ако има разбиране от двете страни не е проблем. Също не виждам проблем да ходиш от време на време отделно от парньора си на почивка.
Много по-зле е ако интересите се свеждат предимно до пътувания, излизания и приятели. В крайна сметка емоционалната привъзраност се изгражда по друг начин.

За релилията- и според мен е голям проблем. От друга страна имам близка двойка християнка и мюсюлманин. Вече са 6 години заедно бе особени пробеми, НО нямат още деца. Предполагам там ще е по-трудно.

Каза и отсече Bianka.При нея като няма при никои друг не може да има.

Когато бъдат поставени условия в романтичната любов, то това не е любов. Може да е привличане, страст или привързаност, но не е любов.
Безусловната любов е чувство, идващо от сърцето и разумът няма влияние над него. Тя никога и по никакъв начин не задължава да бъдем с човека, към когото я изпитваме. Ако разумът е преценил и решил, че с този човек не можем да изградим успешни и щастливи отношения (не заради фундаментални различия), сме свободни да си тръгнем, безусловната любов не пречи на това.
Безусловната любов просто приема човека такъв, какъвто е, с разбиране и прошка, без претенции и очаквания, без да съди, манипулира или изисква.
Ако се е стигнало до край на връзката, той не означава край на любовта. Тя просто си остава там, в сърцето, неподвластна на трудностите, пречките и времето.
В живота рядко има хора, които се обичат безусловно и ако те не са заедно, то това не е заради някакви фундаментални различия, а заради обстоятелства, които или са трудни, или невъзможни за преодоляване.

За мен фундаментални са различията в моралните и ценностните системи, в принципите, светогледите.
Не могат да съществуват отношения между чистосърдечен добродетелен човек и злобен, вечно недоволен егоист; между емоционално интелигентен, балансиран в мислите и поведението си човек и агресивен манипулатор или нарцисист; между лоялен справедлив човек и такъв, който не е способен ни на вярност, ни на доброта, използващ другия пол единствено за собствена изгода без угризения и съвест; между човек с градивна енергия и някой с разрушителна такава; между някой мъдър, спокоен и целеустремен и друг, чийто ум денонощно е зает да произвежда идеи за интриги и зло, чиято подлост граници не знае...
Безусловната любов не може да съществува при фундаментални различия. Тя е там, където сърцата са чисти и мислите добри. И там, където има сходства и много допирни точки.

T.е. чувствата няма да се променят, ако партньора изневерява, пренебрегва, удари някой шамар в гнева си? Това е безусловна обич също. Той прави каквото иска, когато иска, както го иска, а ти продължаваш да го обичаш безусловно, силно и страстно?

Отиваш в крайности.
Безусловната любов е любов от душата и към душата. Добродетелен, с чисто сърце човек не би обичал безусловно някой душевен урод и злодей. 
Обясних го в предния си пост.

Прекрасно обяснено.

А нима изневеряващите или ударилите по някое шамарче всички са "душевни изроди и злодеи" Пък всички останали сме добдродетелни, с чисти сърца... Не съм чак толкова романтична.