Аха, хубаво, обаче не само душевните уроди и злодеи изневеряват или си изпускат нервите. Хората не са разделени на ангели и серийни убийци, има много сива зона между двете.
- Публикувана: 12 ян. 2022, 19:13 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2022, 12:55 ч.
Могат ли да съществуват отношения с фундаментални различия между партньорите?
Айде сега, всеки е обичал, всеки е страдал. Всеки е бил готов да направи по-големи компромиси, отколкото реално душата му позволява без да боли, но това колко време ще издържи? И защо смяташ, че не минава без последици, които се влачат във времето и в бъдещи отношения след това? Тези последици обаче ги виждаш на по-късен етап.
Мисля, че всеки човек е индивидуалност със собствени интереси.Но за дългосрочно съжителство трябва ,поне да имате някакви допирни точки, и двамата да обичате някакви еднакви неща. Дали да пътувате, дали да пиете, дали да правите секс..или четете....или сходни виждания за живота, все неща от ежедневието, в които ако има големи различия, не смятам че дълго ще изкарате.
Когато сме със сходни виждания по основни житейски въпроси, сме по-силни като двойка, защото се подкрепяме истински в нещата, в които и двамата вярваме. Но да речем, че връзка с различия е възможна. Аз се считам за широко скроен човек и нямам проблеми за много неща да се чувствам свободна, както да дам свобода и на другия да бъде себе си в областите, в които се различаваме. Какво обаче правим с евентуалните деца? Тях в коя музика ги посвещаваме, в коя религия, в кой начин на живот, на кое държим в тяхното отглеждане и възпитание? Човек за себе си може да направи всякакъв избор, но иска най-доброто за децата си. За да съм направила определен избор, значи го считам за най-добрият, за да е направила половинката ми друг избор - значи него счита за най-добрият. Как решаваме кое е по-доброто от двете, когато се отнася за децата? Или единият ги храни здравословно, а другият ги тъпче с джънк (например), единият разрешава нещо, другият го забранява? Тежко им на децата в такава връзка ...
Айде сега, всеки е обичал, всеки е страдал. Всеки е бил готов да направи по-големи компромиси, отколкото реално душата му позволява без да боли, но това колко време ще издържи? И защо смяташ, че не минава без последици, които се влачат във времето и в бъдещи отношения след това? Тези последици обаче ги виждаш на по-късен етап.
Абсолютно. Лесно е да говориш за безусловна любов, когато отсреща имат усет, и с готовност ти отвръщат на желанията и нуждите. Тогава може би става дума за споделена, зряла, здравословна любов, но пак не е безусловна.
Според мен портньорите трябва да са със сходни (не задължително еднакви) интереси, интелектуално ниво и материално състояние. Всякакви големи различия водят до отдалечаване във времето.
По въпроса с безусловната любов - само родител към дете. Не мисля, че има друг вариант.
Каквото и да направи детето ти, ще го обичаш. За партньора не е така...
По въпроса с безусловната любов - само родител към дете. Не мисля, че има друг вариант.
Каквото и да направи детето ти, ще го обичаш. За партньора не е така...
Айде сега, всеки е обичал, всеки е страдал.
Този вид любов е много специфична, ако някой все още не е срещнал човека, към когото да я изпита, ще му е много трудно да я разбере.
Какво изобщо означава безусловна любов? За да обикнеш някого, той трябва да ти харесва като характер, възгледи и интереси, тоест да отговаря на определени условия. Или греша?
За любов на родител към дете не коментирам, нямам личен опит, а и темата така или иначе не е за това.
За любов на родител към дете не коментирам, нямам личен опит, а и темата така или иначе не е за това.
Лия-м, какво би преглътнала и простила в името на "безусловната любов", ако, както твърдиш, срешнеш Човека?!?!
Би ли простила изневяра и да продължиш да го обичаш безусловно?!? Би ли търпяла бой, обиди....?!?!
Безусловно означава независимо от всичко! Ако има жена, която би търпяла горните неща и все още на "обича безусловно", то бих я обявила за мазохист!
Би ли простила изневяра и да продължиш да го обичаш безусловно?!? Би ли търпяла бой, обиди....?!?!
Безусловно означава независимо от всичко! Ако има жена, която би търпяла горните неща и все още на "обича безусловно", то бих я обявила за мазохист!
Не искам да бъда груба, а го казвам и от личен опит, но мисля, че е нужно много специфично състояние на душата, да не казвам диагноза, че да обичаш безусловно някой, който не обича безусловно теб.
Когато нещата между хората се получават, е лесно да обичаш. Когато не се получават, ти пак можеш да си обичаш, но вече поемаш и доста щети върху себе си. Та добре, обичай си... но все пак бягай.
Когато нещата между хората се получават, е лесно да обичаш. Когато не се получават, ти пак можеш да си обичаш, но вече поемаш и доста щети върху себе си. Та добре, обичай си... но все пак бягай.
Като ви чета, виждам, че всеки има различно разбиране за "фундаментални различия". Оттам идва и различното възприятие по този въпрос.
За мен лично, фундаментално различие би било разлика в интелекта; разлика в желанието за развитие на връзката и на създаването на дете; съществена разлика в бъдещите цели и желания за семейството като цяло; липсата на общи теми за разговор. Във всички останали по-дребни неща аз не виждам никакъв проблем. Ако двама човека се обичат и гледат в една посока за бъдещето, то могат да приемат другия такъв какъвто е и да правят компромиси, когато е необходимо. Дори връзката с такъв човек е по-интересна, защото можете взаимно да научите и възприемете нови и различни неща. Друго положително е, че е много приятно за единия, когато другия прави компромис за него във връзка с нещо, което той харесва. По този начин двамата си засвидетелстват любовта чрез най-дребни ежедневни неща. Също така, човек, с когото не сте много еднакви, може да задържи вниманието ти за по-дълго време. Аз съм забелязала, че много дългогодишни двойки са с коренно различен характер - единия, например, е по-сприхав, а другия е по-разбран; или единия е по-мълчалив, а другия - приказлив. Така че приказката, че противоположностите се привличат се оказва доста вярна.
За мен лично, фундаментално различие би било разлика в интелекта; разлика в желанието за развитие на връзката и на създаването на дете; съществена разлика в бъдещите цели и желания за семейството като цяло; липсата на общи теми за разговор. Във всички останали по-дребни неща аз не виждам никакъв проблем. Ако двама човека се обичат и гледат в една посока за бъдещето, то могат да приемат другия такъв какъвто е и да правят компромиси, когато е необходимо. Дори връзката с такъв човек е по-интересна, защото можете взаимно да научите и възприемете нови и различни неща. Друго положително е, че е много приятно за единия, когато другия прави компромис за него във връзка с нещо, което той харесва. По този начин двамата си засвидетелстват любовта чрез най-дребни ежедневни неща. Също така, човек, с когото не сте много еднакви, може да задържи вниманието ти за по-дълго време. Аз съм забелязала, че много дългогодишни двойки са с коренно различен характер - единия, например, е по-сприхав, а другия е по-разбран; или единия е по-мълчалив, а другия - приказлив. Така че приказката, че противоположностите се привличат се оказва доста вярна.