Когато психологът нанесе повече вреди, отколкото да помогне

Ами случва се. Миналия август моят екс беше попаднал на един тиквеник, който въобще не се усети в какво състояние е този човек и вместо да му помогне поне малко да се успокои, му даде съвети, които тотално влошиха нещата.
Една година по-късно, бих казала - всяко зло за добро и така било писано. То си показа, че не е виновен психолога, просто човека няма оправия и затова вече не сме заедно.

А възможно ли да да не ви е харесало това, което сте чули и да е дало козове в подкрепа на партньора, което да ви дразни в ситуацията? Какво имате предвид под обвинения?
Вие как преценихте, че съветите са грешни?
Влошаване на партньорски отношения може да има и без намесата на психолог.
Подобрение само след една сесия е наивно да се очаква.

Така е. Обикновено първите сесии са тежки за всички. За психолога е опознавателна, за клиента е болезнена. Аз лично се упокоих и видях някакво движение при себе си едва след третата среща.

Не е само този психолог, повечето за нищо не стават, защото не са реално специалисти, а изкарали някъде някакъв ди курс и толкова. Човешката психика е много сложно нещо и се учи много години, сериозно. Вече всеки втори се е провъзгласил за психолог или позитивен психолог, или семеен терапевт, за да обира парите на хората. Не се доверявайте. Трябва със закон да ги изчистят, това е престъпление, тези хора не са реално професионалисти, които могат да помогнат. Те нямат дипломи.

Айде сега...
Всичко е много сложно и си иска майстора.

То по тази логика всеки некадърен специалист може да се атакува. Като се почне от майстора на бани, мине се през учители, лекари, зъболекари, стига до управляващите ни.
Професионалист не би трябвало да обвинява директно.
Затова е важно да се изясни дали е имало обвинения или думите са били възприети от чувстващата се виновно страна като обвинения.

Очаквах подобен коментар. Сигурна съм[, че мнението ми не е строго субективно и просто не ми е харесало, какво съм чула. Първо съм завършила психология и имам психологическа култура и второ, след това посетихме друг психолог, посещенията при който дадоха много добър резултат.

Вие не давате пример, а говорим общо.
Когато се говори общо има различни коментари.

Освен да си купиш рекламно табло насред София или по телевизията, друг начин да достигнеш до нечии бъдещи потенциални клиенти няма. Всъщност каква е гаранцията, че е това което казваш е вярно, след като пишеш анонимно?

И аз съм имала лош опит с психолози, които вместо да решат проблема, са го задълбочавали.

Наистина много самозванци си слагат табелки и големи цени, а всъщност е една голяма измама. И в началото не знаеш как да търсиш.

Хората си мислят (и аз като по-млада), че психотерапевтите и психолозите са някакви душевни лекари, които могат да те излекуват. Истината е, че психологията не е точна наука. Не мога да се сетя за друга професия където случаен човек, без кой знае какво образование, може да остане незабелязан.
Ако отидете на лекар самозванец или инженер или адвокат бързо ще го разобличите, но тук не се забелязва веднага. Изхарчваш доста пари, преди да разбереш, че в най-добрия случай са безполезни.

Психолозите може да са полезни само и единствено, когато имате нужда да говорите в безопасна среда и се предполага, че няма да ви разнасят. И се предполага, че няма да ви съдят.  Последните две не са гаранция. Същите съвети може да намерите в книгите за самопомощ, в религията, при приятел или по друг начин.  Масовите психолози са безполезни и надценени в много от случаите.

 Някъде един на хиляда може и да стават за някой от душените проблеми и да вършат работа, но наистина е търсене на игла в купа сено.

То, днешно време, всяка втора мома, дето не става за нищо, завършва психология в някой измислен университет и тръгва да лови шарани, щото в малка България просто няма работа за толкова много измислени "специалисти". .. Особено тук, в този форум, всеки втори съвет е - отивай на психолог или семеен терапевт... Моето мнение е, че ако човек има проблем, е хубаво да отиде на психиатър, който все пак първо е завършил медицина, преди да специализира психиатрия. Аман от гладни, самозвани кокошки, с интелект на маникюристка, и манталитет на продавачка, тръгнали да "оправят" живота на хората.
И да, има некадърни хора във всяка професия, но поне лекари, адвокати, архитекти, строителни инженери, одитори имат професионални гилдии, завършено образование и издържани изпити, за да могат да практикуват, докато при психолозите всеки може да си купи някаква фалшива диплома, да я лепне на стената, и да почне да "помага". Срещу доста пари, естествено, доста повече, отколкото би изкарала като фризьорка, момата, примерно. На че имам нещо против споменатите професии, не ме разбирайте погрешно. И от тях има нужда. Даже доста по голяма, отколкото от поредната измислена семейна терапевтка. В зората на демокрацията пък беше пълно с всевъзможни врачки, баячки, магове, лечители и контактьори, които вършеха същата работа и не подлежаха на никакъв контрол.
Българина пусто го е срам да отиде на психиатър, щото нали, не е луд, ама на врача, ходжа, или изнамерен в Интернет терапевт не го е срам.

не се ли очаква да знае щом го е завършила и има култура или да попита новия психолог за съвет?

След като сте завършила психология би трябвало да сте наясно към кого, къде и как да се обърнете, та нещо не се връзва

Въобще не е задължително. Има огромна разлика между завършил психология и практикуващ професията. Въпорсът ми беше от съвсем различно естество, далеч от това да бъде анализиран въпроса ми.

Аз също имам негативен опит с психолог. Избрах си жена, по много висок рейтинг в някаква класация беше.
Тогава бях жертва на дом.насилие. Отидох да кажа на някого, буквално. Да получа подкрепа, отидох възмутена, от това което ми се е случило, смятах, че е нередно, неправилно, обидно, казах и го
Основния съвет беше, че аз съм неудовлетворена, не щастлива сама със себе си, никога няма да може да ми бъде угодено и ако работя и променя това, ще се промени и насилника.
От сегашна гледна точка, това ми звучи ужасяващо. Не знам не се ли е замислила тази жена какво може да се случи. Чисто човешки, не професионално.
Тогава бях много млада, малка направо:) Не се почуваствах нещо добре с нея, остана ми смут и дискомфорт в душата. Искаше ми се сякаш някой да ме подкрепи, да ми каже, че това което става е дълбоко нередно и съм права да не приемам. Но не стана така. Прибрах се объркана. Все пак психолог е, не е шега работа, авторитет за мен, на крехка възрадт. И останах още с насилника в опит да променям себе си и него:)
Сега отдавна е минало, но темата ме подсети, за тази жена, психоложка.

Нямам идея къде може да се подаде оплаване, но най-вероятно никъде.