Улавяте ли се, че харчите залудо пари?

Оф,  то как да го изкоментираш. Трагично е просто.
Добре че  съм говедо по природа и трудно търпя глупости.
Ние наскоро извадихме един сервиз за кафе.
Писна ми да седи в шкафа.
Че той е за това. Да се сипва кафе в тези малки хубави чашки.
Майка ми много държеше да седят години прибрани. Аз си имах мои си чаши.
Като имах ме гости в тях даваше кафе. После ги прибираше.
Ама сега  като ги извадих, не дудна много.
Абе много труден е бил животът им и психиката направо им е повредена.
То и аз съм имала тежки моменти, ама не и като техния къртовски труд и лишения.
Та понякога си харча, или пък спестявам.
Харча защото едно време не съм могла и искам да си угодя.
Пък бурканбанка е точно защото искам да знам, че имам нещо заделено.
Аз научих майка ми да пести.
Веднъж ни разбиха входната врата. Ако не ми бяха спестяванията нямаше как да заделим от заплати толкова пари.
Шашна се като набързо поръчах нова врата и я платих.
Оттогова ни ми пипа буркана, а и тя си пести вече. Даже повече от мен.

Едно време нямаше откъде да купиш, въпреки че имаш пари. Не е само до немотия, просто стоките бяха дефицитни. Освен това си имаше тертип - чашите седят във витрините. Сега кой подрежда така? Никой. Баба ми имаше една пластмасова бутилка от лимонов сок, донесен от чужбина и си я пазеше, да слага вода в нея, когато пътува, защото нямаше такива бутилки по магазините. Всичко се пазеше, найлоновите торбички бяха изключителна ценност, защото ги нямаше. Нямаше това, нямаше онова, пазиш, че може да потрябва. Кърпиш, защото не винаги има откъде да купиш.

Сигурно и това го има, че стоките са били кът.

Елора, относно спестяването, аз преди хич не можех. Родителите ми имаха финансови проблеми като бях тийнейджър и студент. Беше много гадно да ходя с кофти дрехи в готиното ми даскало на ценъра на София. И да имам 2 лв джобни, когато не стигаха и за пица на парче.
Заради тия моменти имах страшни умопомрачения преди. Цялата заплата в мола- няма проблем- ще вечеряме обувки за 200 лв.

Купувах си дрехи, гримове, козметика, храна непрекъснато навън. До заплата съм била с жълти стотинки, докато със същите пари колежката до мен плащаше квартира и беше самотна майка.

Но беше период, мина и замина, сега не съм така, защото го преодолях.

Дядо ми и баба ми също са започнали да строят на поляна от нулата. Много са се лишавали хората навремето и не е било само от липса на пари, а и от липса на магазина. Дядо ми е разказвал, че е нямало пирони на магазина и като има е зареждал колкото му позволяват парите, защото после не е ясно кога пак ще получат, та през доста трудности са минали, отделно беднотията, затова са и купували и трупали впоследствие. Разказвали са ми, че са нямали възможност да си заградят имота, съседи в началото са нямали, дали им мястото на някаква голяма нива  и само тяхната къща по средата издигнали, казвал ми е че като завее вятър и ако има нещо по двора нямало събиране. Той обаче беше много работлив и не го мързеше хич, та от нищото решил ограда да си прави, от пръчки плет направил, всичко чудесно, но вятъра и него отвял. По-късно се населели още хора и постепенно си станала махала от къщи. Не искам да си представям през какви трудности са минавали.


Да, права е Мими това беше после по времето на моето детство. Нямаше, празно, а като докарат, ако не си близък с продавача, ще си купиш на кукуво лято. Мама с триста зора ми купи калкулатор, защото първо не докарваха и нямаше наличност, когато докарат, все някой се набута и казват свършиха, те по 2-3 бройки донасяха от дъжд на вятър. Помня, че толкова съм се радвала на носни кърпи в пакетче, сега има изобилно навсякъде, синът ми и не подозира, че аз когато съм била дете сме ползвали носни кърпи от плат.
Найлонови пликчета нямаше. Бабите миеха найлоните от млякото и ги ползваха за каквото си решат, те бяха здрави пликчета, на магазина всичко се увиваше в кафявата хартия и като отвориш да извадиш наденицата или сиренето отдолу е написана и бележката, кое колко тежи по колко пари, какви бележки имаме сега - отиват в НАП

    
То имаше и такъв виц

Ама ако са от естествена кожа, може да се измисли някаква рецепта

Чарли Чаплин в "Треска за злато"

Абе едва ли са били от естествена кожа неговите

Е, то тогава друга е нямало

Ама ти не си ли го гледала? Задължително трябва, един от шедьоврите на нямото кино, абсолютна класика.

Ясно, че са от “кожа”, но принципно са шоколадови.

Прочетох по диагонал, "Успявате ли да харчите залудо пари?", викам тук съм! Вчера влязох в супера за чушки и хляб, на касата оставих трицифрена сума, с две ромчета (бутилирани) се прибрах, и не помня какво друго. Ако няма какво да ядем, ще пием Най-много обичам да се разровя в шкафа и да си намеря чифт неносени обувки Обувки обаче няма да ям докато има трева в градината, и люти чушлета има вкъщи на прозореца, добре сме Из полето ще рупаме диви ябълки. И парното мога да спра, да се увия в два нови пуловера и да си джиткам на телефона в тъмното, да пестим ток. Който иска, намира (компенсация на харчовете).

Бъркаш мода с дефицит.

Чаплиновите във филма са от ликорица (бонбони "Асфалт")

Е, уточнете за реквизита на филма ли говорим, или за идеята, която се представя.

Ако е за идеята, вероятно си е представял пиле на грил, съдейки по това че си представяше съкилийника като кокошка.

Аз разбирам, че Елора говори за реквизита.

Чашите не бяха чак такъв дефицит. Но във витринките, които сега липсват по мебелите, какво друго да наредиш? Нареждаш чаши и сервизи.

Какво е това разхищение да вечеряте обувки за 200лв.?По-добре глад,но обувките да се използват по предназначение.Аз съм пестелива,защото обичам да си имам пари и както писах по-назад,рядко ми се случва да харча залудо.Обаче,има неща,за които не ми мига окото реша ли си нещо.За скъпи билети за концерти,защото искам най-най-доброто място и др.неща,съм на принципа,кеф цена няма.Случвало се е да ме питат:ама как ти се дават толкова пари?Ами има неща,за които ми се дават.Преди много години в магазин на тел.оператор продаваха билети за рок концерт.Продавача се пули,беше в истински шок и ми каза,че е по-добре да си купя не знам си коя марка телефон. Ама той ако бил на мое място,така щял да направи.