Страх при раждане

Спокойно, най-нормалното нещо🙂 Съсигурност не е приятно, но като много други неща минава к заминава. Това са няколко часа, а ние жените сме пригодени за болката😊

Живеем в модерен свят където има упойки които правят болките по-малки и пътя до самото раждане по-лесен. Ако доктора види, че се изморяваш и ти идва много дори може да ти направи лек разрес. При моето раждане малкия не искаше да излиза известно време и около 2ч напъвах. Накрая докторката ме цепна, а акушерката натисна и той просто излезе. Ако наистина много те е страх може да обмислиш секцио. С пълна упойка е и няма да усетиш нищо. Да после ще те боли може би повече и попринцип аз съм за естесвеното раждане с упойка, но както прецениш.

Лека и приятна бременност!🍀

И да ти кажа няма страшно, няма да ми повярваш. Аз се бях наплашила много, изчетох всичко за "болката", попитах всички познати. Всеки отговаряше различно, едни ги боли повече, други по-малко. Най-накрая мама ме смъмри, каза да изляза на улицата и да гледам всеки, който мине е роден 😃. Гледах клипове, висях тук в бг-мама по цял ден. Голяма грешка, колкото по-малко знаеш, толкова по- добре иначе се вкарваш в драми, които даже няма да станат😃. Примирих се, знаех, че идваше краят🤣🤣🤣. Преди да вляза в болница се сбогувах с всички, казах как искам да се казва бебето, както споменах от интернет се вкарах в излишен филм. Влязох, докторите предупредиха, че щом е първо може да продължи над 12/20ч, аз още повече изперках. Прегледаха ме на ехограф, но моята госпожица се оказа инат, обърна се напречно и тоновете започнаха да и падат. Докторите решиха секцио, отдъхнах си, казах, че като умра еди как си искам да се казва бебето😃😅, изпаднаха в откачен смях. После съжалих (мое мнение)  неможех да ставам 53 часа, някой минават само с 24ч.. Гледах жените, които са родили нормално ставаха след 2/3ч, аз чувах моето как плаче, а неможех да мръдна. Мина и замина, за около 10дни. Сега, като се сетя, вместо да си почивам, да се наспя аз се занимавах с простотии. Беба ми разказа играта 4 месеца без сън, вместо да се притесняваш от болката, по-добре се подготви какво те чака след това.

Направиха ми секцио в полунощ и сутринта в 9ч бях на крак 😱

И аз също се притеснявах много, но от сегашната си гледна точка след две нормални раждания (първото с упойка, второто без упойка) ще ти кажа - няма страшно! Да има някаква болка, но замисли се - хиляди години милиарди хора са се родили на земята именно по този начин..
Аз съм от хората, които обичат да са информирани - кое, какво, защо.. за моето спокойствие преди първото раждане много ми помогнаха лекциите от училищата за родители.
И най-много лекцията на Елена Василева за дишане по време на раждане - съветвам всяка жена, на кояти и предстои раждане да я гледа инда си тренира дишането.
Също имах пълно доверие на лекаря си и се чувствах изключително спокойна с него.

Страх ме беше и с първото, и с второто раждане. Първото беше нормално, второто секцио. Да ти кажа, ако сега ми кажат, че съм бременна, пак ще ме е страх. Ама ето на, жива съм, преживява се. И аз четях, че някои не ги боляло, е....не се оказах от късметлийките. Секциото ми мина по-леко. Но при други не е така. Лека бременност и не го мисли много. Важното е ти и бебето да сте живи и здрави. Всичко друго минава.

И аз изпитвах огромен страх от раждането,знаех че ще боли,бях и на диета заради гестационен диабет,бях като в депресия и даже отказах упойка,две седмици преди да се роди бебето нямах търпение вече да излиза ,каракат ми се бяха подули ужасно.Боля ме единствено страшно много кръста и може би защото имам гръбначно изкриваване ми беше по лесно да родя в клекнало положение,защото в легнало не усещах кога трябва да напъвам,Тялото на жената е устроено така че ,да знае кога да напъва ,продължи 24 часа от контракцийте до раждането.Успях да поспя 4 часа,а самото раждане трая 20 минути,беше смешно защото на дваистия час ми казаха имаш разкритие само 5 сантиметра и може и до утре да изкараш,и аз като започнах да плача и на мъжа звънях да му се разкрещя и след 3 часа болките се засилиха ,и най накрая родих,честно да споделя повече ме болеше шиенето биха три упойки и не ме хванаха,имах само 4 шева.
Правилно са ти казали да си тренираш дишането това е много важно!!!!

Много съм страхлива и винаги ме е било страх от раждането и болката, но в момента в който разбрах, че съм бременна този страх изчезна.
Бях запозната с процеса и щом толкова жени минават през това бях убедена, че аз ще се справя.
Два пъти минах през това.
Много ме е страх от игли обаче и докато ми взимаха кръв и ми слагаха абукат щях да припадна. Наложи се няколко пъти да ме дупчат. Много гадно ми беше.
За раждането има епидурална. И двата пъти бях с упойка и нищо не усетих от самото раждане.

Преди два месеца родих! Мога да кажа,че изпитвах същия страх. Напълно нормално е. В началото на бременността бях спокойна и нямах търпение да се доближа до финала, но колкото повече наближаваше термина, страха се усилваше. Родих секцио по мед. причини. И от него се страхувах и не спях дни наред, но щом видиш мъника забравяш за всичко! Всичко ще е наред, напълно естествени неща са това!

Аз бях доста спокойна относно раждането, е, имаше моменти на страх, но бях положително настроена.
Раждането не мина много добре и след него си казах, че повече няма да раждам. След няколко месеца си казах, че ако раждам изобщо някой ден отново, то ще избера секцио. Сега, година и нещо по-късно, си мисля, че бих опитала отново естествено раждане 😀 Та, мисълта ми е, че минава и заминава, с времето се позабравя, иначе наистина много жени не биха родили второ, трето и т.н.

Благодаря за подкрепата мила ❤

Дишането много помага, а има и обезболяващи методи.

Първата ми бременност беше кошмарна и като влязох в родилна зала се радвах, че съм избутала до 38г.с. Просто нямах търпение да приключат мъките и притесненията ми.. Имах късмет за леко раждане без упойка. Пожелавам успех!

На мен ми предстои първо раждане. Моят страх беше продиктуван от непознатото и не толкова свързан с раждането, а дали ще бъде всичко наред с бебето. Паниката и страхът могат да бъдат лош съюзник и както сама виждаш ти повлияват на съня. Преди няколко месеца ми бяха объркали изследванията от една лаборатория вместо ТСХ 1.2, ми го изкараха 14.45 и докато повторя резултата пулса ми беше 110 вместо 60-70-80 както обикновено и не можех да спя. Тогава изпитах истински страх от притеснение да не съм увредила детето със скочилите до небето хормони. Лекарите ми казаха да не се притеснявам, защото се отразява негативно на бебето и всичко ще бъде наред, защото ще ги коригираме.
Следя редовно лекции от училища за родители: Училище Ма-ма, Списание Кенгуру, Училище Мама знае най-добре, 1 наум и т.н. Взех си и литература за кърмене и отглеждане на дете. С всяка книга и лекция ставам все по-уверена в себе си, че всичко ще е наред. В 8-ми месец съм и нямам търпение вече да си гушкам бебчето. Таткото се притеснява как ще го къпем, за пъпчето и т.н. Аз съм толкова спокойна все едно съм отгледала 5 деца, той на моменти ми се дразни дори защо съм толкова уверена. 😂
Според мен за да изчезне този страх, трябва да сме подготвени какво ни очаква. Моя приятелка отиде да ражда без да се интересува от нищо и си мислеше, че отива, ражда и си заминава. Но не се оказа точно така. И в групите съм чела подобни коментари от майки, които съжаляват, че не са тренирали поне дишането.
Всичко е непридвимо, но се надявам да отида с положителна нагласа и усмивка в болницата, да се доверя изцяло на лекарския екип, който съм избрала и да се прибера вкъщи с живо и здраво бебе. Пожелавам ви същото! ❤

За болката има едно чудесно решение и то е епидурална упойка. Аз спах между 5см и 9 см разкритие. Дори съм похърквала.

И аз бях така с първата доза, но като свърши, втората не ме хвана! Та всичко си усетих.