Не е трябвало въобще да ти свършва. На мен ми "доляха" преди това.
- Публикувана: 18 ян. 2022, 13:01 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2022, 00:24 ч.
Страх при раждане
Не е трябвало въобще да ти свършва. На мен ми "доляха" преди това.
Сигурно, но чаках един час за анестезиолог за втората доза 🙂 Но и като цяло, не на всеки действа епидуралната, за съжаление. Може и да съм рядък случай.
В 9-ти месец изобщо не съм спала, понеже тази мисъл не ми даваше мира. Въпреки това твърдо бях решена да раждам нормално, а мисля че не е имало жена, която да я е страх павече от мен. 3 дни бях с родилни болки, последната вечер вече не се издържаше. Но повече от 1 см разкритие не получих, защо с точност не знам! 🤷🏼♀ След това се наложи секцио. Та мисълта ми е - изживях ги и двете опции за раждане, няма страшно! Боли, но ще се справиш! И неизвестното плаши още повече, но бъди с мисълта, че по един или друг начин трябва да излезе мъничето! И да забравя се! Аз си мислех, че всеки ден ще се сещам за това, но не. След като гушнеш бебенцето и всичко ще бъде наред! 
)
)
Накратко -2 нормални раждания, първото с упойка, второто без. При първескините нещата се случват доста бавно и при мен стана така, че упойката допълнително забави нещата, а и не беше като да не усещам нищо. Съветът ми е без упойка, лично за мен няма никакъв смисъл. И двата пъти бях сравнително спокойна, просто стиснах зъби и си казах "няколко часа и ще свърши, през какви ли не други неща съм минала". Опитай се да стоиш у вас максимално дълго по време на контракциите и да отидеш вече на 6см разкритие например. Няма да родиш вкъщи, спокойно. Първият път аз отидох с 3 см, метнаха ме на едно легло, защото беше 1 през нощта и това ми забави разкритието повече. Вторият път си стоях вкъщи докато контракциите не станаха на 3 минути БЕЗ ДА СПИРАТ. Приеха ме с 8 см, нямаше време дори за клизма. Но ти имаш още доста време до раждането, не го мисли от сега, а като влезеш в 8 месец например. Сега си живей живота -разходки, книжки, спане, маникюрче, фризьор. Леко бременеене
Аз бях слушала всякакви ужаси за раждането и не вярвах на нито едно. Не вярвах да е такъв ужас, а после да родят второ естествено. Деня преди да родя ( в 40г с.) Питах майка ми колко боли. Тя ме погледна сериозно и ми каза, боли, много боли, но толкова бързо се забравя като си видиш детето, че няма да повярваш. Родих през нощта, а на сутринта питах доктора кога мога да забременея пак 
те паднаха от смях, а аз бях супер сериозна. Ин витро съм, и година по-късно забременях пак (; Боли, но забравих болката в момента в който излезе детето. Успех и не се самонаваивай 
те паднаха от смях, а аз бях супер сериозна. Ин витро съм, и година по-късно забременях пак (; Боли, но забравих болката в момента в който излезе детето. Успех и не се самонаваивай
Не бих раждала без епидурална упойка, но майка ми е раждала двамата ми братя без упойка и е Ок. Приятелка и казала да седи вкъщи и когато я боли толкова, че да вика, да отива в болницата. Ами за малко да не роди брат ми вкъщи, защото чакала да вика, а не и се викало. Айде стига жени сме, търпим на болка, телата ни са потготвени за това. Всеки го е страх, нормално е. Както примерно първия път когато правиш секс пак знаеш, че боли и те е страх, все пак бързо минава. Болката при раждане е по-силна, но много по-лесно се забравя.
Хайде стига си правила такива генерални заключения. Родила си едно дете и вече всичко знаеш и говориш от името на всички, няма нужда.
И защо не би раждала без епидурална упойка като си жена и тялото ти е подготвено за това и бързо се забравяло? Изобщо не се четеш какво пишеш май! И да сравняваш секс с раждане...
И защо не би раждала без епидурална упойка като си жена и тялото ти е подготвено за това и бързо се забравяло? Изобщо не се четеш какво пишеш май! И да сравняваш секс с раждане...
И при мен имаше страх, започна към 7ми месец, защото имах колебания за метода на родоразрешение и страх от странични ефекти от упойки. Страховете ми намаляха значително, когато попаднах на съвестен лекар, който прецени какво да бъде раждането и го избрах да води раждането. С него обсъждахме всичко, което ме притеснява, от 34 г. с. до самото раждане.
С първото си раждане имах леко притеснение от неизвестното, но в крайна сметка си дадох сметка, че от както свят светува, жени раждат всеки ден и трябва да се стегна. А и четох книга, в която лекари споделяха за спокойни родилки, при които почти никаква болка не е имало точно заради липсата на страх и съответното стягане и стискане.
Влязох да раждам спокойна, болките не надминаха менструалните, които съм имала. Персоналът ми се засмя, като ги помолих да ме проверят за разкритие, а те си мислеха, че съм още в началото (2 мин по-късно се оказа, че съм на 8-9см).
Втората ми бременност я загубих, но трябваше да родя с предизвикване в 17 г.с.- след слагане на бусколизин, който уж е за отпускане, ми стана толкова студено, че се разтреперих като лист 10-15 мин, съответно цялостно стягане на мускулатурата- адски болки. Целенасочено трябваше да спра треперенето и болката спря.
Просто не се стягайте и стискайте, момичета. Най-лошата услуга си правите така, защото хем ви боли, хем ефективността на контракцията много намалява.
Април ми предстои трето раждане и ще видим как ще мине и то.
Влязох да раждам спокойна, болките не надминаха менструалните, които съм имала. Персоналът ми се засмя, като ги помолих да ме проверят за разкритие, а те си мислеха, че съм още в началото (2 мин по-късно се оказа, че съм на 8-9см).
Втората ми бременност я загубих, но трябваше да родя с предизвикване в 17 г.с.- след слагане на бусколизин, който уж е за отпускане, ми стана толкова студено, че се разтреперих като лист 10-15 мин, съответно цялостно стягане на мускулатурата- адски болки. Целенасочено трябваше да спра треперенето и болката спря.
Просто не се стягайте и стискайте, момичета. Най-лошата услуга си правите така, защото хем ви боли, хем ефективността на контракцията много намалява.
Април ми предстои трето раждане и ще видим как ще мине и то.
Не е до късмет, както казах. При предизвиканото ми раждане не бях такава "късметлийка" докато не се овладях.
Да, спокойствието наистина помага, но болките са изключително персонални и техният интензитет варира при всяка жена. Просто вие сте имали късмет.