Частни училища - информативно-дискусионна тема 50

Оф, те пък двуезичните са толкова двуезични, че.....

По ред на номерата:


не знам как търсите алтернативен подход при положение, че действате мегаамбициозно с тия уроци. Дали съпругът ви не се е опитал да е балансьор на вашите амбиции и затова да е дал другата крайност на щастливо дете без домашни?! ( не се заяждам, давам гледна точка, която може да ви е от полза)

Мария, не сте ли мислила да се консултирате с психолог. Има някакво разминаваме между желания и възможности при вас. Може това да причинява объркване и за детето. Как може да сте завършила топ гимназия и от нея да помните учене до 4 следобед и после до 1 през нощта... то е ясно, че е извън възможностите. Но детето може да е различно, може да се справя по-лесно и по-бързо от вас. Щом ходи на уроци от сега и му харесва.
Олив дано каже, но няма дете от 7-клас на прогресивно без плътни уроци, но тя да каже от седми или от шести клас някои.
Академичните училища развиват бързината и силата на интелекта. Което си е нужно и за университет и за бизнес, пък и мъж/жена да си намериш...

Алтернативният подход и 3-те вида частни уроци за 5/6-годишно си противоречат някак. Прочетох доводите, но отново си противоречат.

По отношение на това как искате детето да се вдъхновява с обяснение защо и как дадено откритие е преобразило света - страхотно е, и спокойно може да му го обяснявате и вкъщи.

Но на интервю за работа в IT сектора например, един програмист няма да го питат как PHP да кажем се е отразило на програмирането, а ще поискат от него да пише код на РНР 😉

Помислих си същото като Амели, какво мисли съпругът Ви за тези безбройни уроци? Дали идеята да не е в академично училище да е на бащата, а майката на повърхността да се съгласява с него, а подсъзнателно да се противопоставя и да търси сериозно учене?
Чак такъв дисбаланс не бях срещала, съвсем честно.

Може и така да е. Може би аз имам различна представа за академичните учлища, въпреки че съм доста млада. Може нещата да са се променили, а да не е като по мое време.

Иначе мъжа ми да. Той е завършил най-пропадналото училище за мен в София - Тоха. Дори са го приели след 8ми клас, защото 7ми клас е изкарал двойки. Двамата завършихме един и същи университет въпреки моето голямо академично учене и неговото нулево, запознахме наравно.
Но той като цяло не е фактор. Ако питам него да се местим да живеем в Бали и децата да учат с местните там

Може би е проблем, че сред приятелите ми имам най-голямото дете, никой никога не ми е говорил за училище или споделял опит. Повечето от тях сега тепърва имат деца...

Нормално е всеки да търси най-доброто за детето си.

Тук виждам, че академичното се тачи и е важно.

Но примерно в скандинавските държави,  не се преподава академично, напротив.

Там децата не са пренатоварени, нямат домашни, наблягат предимно на софт скилс и въпреки това от образователната система излизат най-успешните хора в Европа и най-вече най-щастливите.

Може би наистина ако го вкларам в първи клас в някое по-академично училище и видя как е, после мога да преценя дали да го оставя или не. От престижно училище мога да го преместя където поискам.

Ама те в Скандинавия базов доход имат. За какво им е да учат?

Ох, от кога чаках да се спомене Финландия.

Във Финландия има много сняг и по цял ден се пързалят.

ЕЙ, изяли сте я с парцалите.

Не не защо? Просто се изчистват противоречията.

аз мисля, че конфликта в душата ви идва от това крайно категоризиране на училищата. Имахме си тука един Нико, дето категоризираше така - технукумите не ставаха...
май трябва вие да спрете така да очерняте и определяте като пропаднали, а след това ще дойде и по-лекото разсъждаване по темата. В крайна сметка най-важното е изобщо да растем и да бъдем добри хора.

Ето вижте - съпругът ви е след тоха е станал човек. Вие да не се бунтувате, че цял живот сте учили толкова много, пък накрая сте наравно с някой от тох-а? Ама моля ви се, хората се допълват, не сте се прецакали, сега двамата дружно ще давате житейските истини на вашето дете. Живота е доста шарен и всичко си има време и място. Ако му се учи на детето нека да учи. Вие като настойник го подкрепяйте в желанията му, стимулирайте любопитството му като му представяте това и онова, но ако видите, че не иска да става световен китарист или математически философ , просто спирате да го настискате.
Релакс, живота предстои, нищо не е фатално.

Невероятна дискусия в последните страници. Мария, според мен наистина имате изградена някаква особена представа за т.нар академични училища. Аз лично много се притеснявам от тенденциите в родителството напоследък.... на децата не трябва да им е трудно, да полагат усилия, да изпитват дискомфорт, да им се поставят граници, защото ще са тъжнички... Иска ми се светът да е толкова розово място, ама не е ...
 Никое дете няма да е щастливо/нещастно в живота си, успешно или не заради домашните 3 клас втори срок или че се явило на олимпиада или е плело гривни в час и оцветявало вместо да учи. Но е особено полезно да получи стабилни знания и обща култура (т.е такива, които ще го улеснят при кандидатстването след 7ми клас + такива, които ще са му ценни и полезни цял живот). Да има възможност да открие интересите си, подкрепяно от родители, преподаватели и средата в училище. Да се научи на труд и последователност и че в живота не е нужно да ни казват браво за всяко елементарно нещо. За мен това го има в спряганите академични училища и не само... вече вие като семейство можете да прецените другите фактори, които имат тежест при взимането на решение. Вслушайте се и в детето Ви - то Ви е показало какво му е интересно за момента и кое би го мотивирало в училище... математика, експерименти и др подобни можете да откриете в доста от т.нар. академични училища. Успех!

blondie_anna Труден избор беше между СС/Питагор.... дъщеря ми искаше да ги редуваме Тя беше очарована от изпитите и на двете места, даже с превес към СС заради по-игровия формат. Същевременно каза, че задачите в Питагор са й били по-интересни. По-близо ни е и ще се справяме с взимането без транспорт (който аз предпочитам да не използва по ред причини). Имаме и някои търде лични причини да не изберем СС (не са свързани с училището само по себе си), но в ПУК бяха записани две деца, които ние (и тримата) не желаем в обкръжението й заради 2 години неприятни изживявания в градината с тях и родителите им.

Мария, разбираме ви напълно, доста от нас са минали през подобни терзания. Просто вие не ни разбирате. Объркана сте, защото в главата си сте изградили образа на някакво идеално за вас училище, а такова няма. Със сигурност го твърдя за София. Вие живеете със заблудата, че основните неща се учат еднакво навсякъде, а разликата е в "допълнителните" неща- В академичните - учат излишно много, тормозят ги,  а в алтернативните - се учат допълнително меки умения и имат някакъв алтернативен подход допълващ основните изисквания на МОН и правещ ги интересни и "уау". Ама това са глупости. Без извинение. Това, което си мислите, че търсите просто не съществува. Съжалявам. Затова е добре да се запознаете с реалностите и после да правите избор. Имате време, нищо че сте изпуснали сега сроковете за ПУК (за Питагор може и да не сте, не знам), има възможност и за първи клас. Особено щом на детето му върви математиката, не знам защо изобщо имате дилема. Не са много училищата, където би могло да си развива тази наклонност. Ако го запишете в алтернативно, ще трябва да го скъсате от уроци. А ако е по цял ден в алтернативното? Кога ще наваксва? Вечер? Аз съм я играла тази игра и ви казвам, че не си струва. В тези моменти разбираш, че е изключително важно колкото се може по-бързо да се изнесеш с двеста в някое "академично". И е много по-добре нещата да се случват в училище, а извън него да се надгражда по интереси, вместо да наемате учители, с които да запълва пропуски от най-простия и основен материал по МОН. Този вариант е ок, само както предложи Призма, ако се запишете в близкото ДУ и детето е по половин ден в училище.
Между другото, от първия завършил випуск на Прогресивното имам познато дете - ами...скъсаха го от уроци, когато родителите осъзнаха нивото и че доникъде не стига за желанията на детето. Иначе и те залитаха все по алтернативните. После, след сагата в седми клас, споделиха, че са сглупили. И чест им прави де.

Някой спомена интересите на децата да се подкрепят от преподавателите и ми изникна въпроса, дали преподаватели са ви обръщали внимание за интересите на детето ви и дали ги стимулират в училище по някакъв конкретен начин. Бихте ли споделили? Моят опит е по-скоро обратен. При видими интереси и способности у детето, някак си го оставят да си се развива само. Нали се справя и няма нужда от допълнително внимание. Естествено основната роля си е на детето и родителите, но имах някакви надежди и учителите да участват.