Здравейте,
Пиша тази тема, инициирана от скорошното ми преживяване като кръстница на момченце (в малък град), с риск да бъда оплюта, обявена за вещица/еретичка, лоша майка/жена и т.н. и т.н. В моите очи, обаче съм съвременен, трезво мислещ млад човек.
Започвам с това, че аз вярвам в Бог и той е мой водител. Вярвам, че Бог е в мен, Бог е моят висш аз, но и цялото, голямо нещо, събрало всички висш аз, сила, вселена, знание и т.н. Да поговорим обаче за религиите и конкретно християнската. Аз съм кръстена. Затова (и не само, разбира се) моята най-добра приятелка ме избра за кръстница на сина си (1 годинка). Бях въодушевена, вложи емоция и естетика в подготовката. Докато не дойде заветният ден - преди седмица. Мислех си, че соц ритуалите, в които изтезават бебета, послед зима, голи, в ръцете на непознат, страшен мъж, който ги дави и не дава на майка им да ги утеши, са отживелица. Но за мой голям шок, по едно време на ритуала, попът каза - събличайте детето. И ние с майка му - ама как, навън е 3 градуса, детето ще настине. Попът с присмех- кой е настинал от кръщаване. Майката, да и се чудя на акъла, се съгласи. Аз за моя син категорично нямаше, ако това щеше да е за сметка да прекъснем ритуала, да си съберем парцалките и да си тръгнем. Съблякохме детето, потопи го в СТУДЕНА вода, вкл.главата. Подава ми го - аз го увивам в халата и бързам да го облека, обаче попът ме избутва и казва - не го загръщай, трябва да го миросам. При което това голо и мокро бебе, с мокра коса, в студа стои разгърнато и плачещо, вече давещо се и залисващо се. Ок, мина това. Детето плаче, дави се, тръгнаха и сополи още тогава. Стигнахме до отиването зад олтара (защото, нали е момченце). Мина събитието, денят и т.н.
На другия ден приятелката ми звъни- детето с 39 температура, сополи и кашлица. Ми много ясно...
Та, освен гореописаните извращения, се замислих и за същността първо на този ритуал. Защо кръщаваме едно бебе? Защото религията смята, че то е нечисто и е в съюз със сатаната. И видиш ли, чистият и праведен поп (дето е прибрал 500так и кара с-класа), трябва да направи горното извращение с детето, да го разболее, за да може вече да е чисто. Всъщност, религията смята, че ангелите на земята, най-чистите и неопетнени създания са сатана и зло.
Това е първото. Като казахме чисти - момиченцета не ги вкарват зад олтара, защото религията смята, че ние - жените, сме нечисти. След като родиш, на 40тия ден трябва заедно с бебето да отидеш в черквата, да се пречистиш, заедно с него, защото сте нечисти. Ти си сторила чудо и религията те смята за нечиста. Няма да се връщам назад във времето и лова на вещици.
И какво излиза накрая - религията смята жените и децата за нечисти, дяволски създания, а мъжете за праведни и чисти. Cool.
Излишно е да казвам, че синът ми няма да бъде кръщаван.
Та, интересно ми е да чуя вашите мнения по темата
Пиша тази тема, инициирана от скорошното ми преживяване като кръстница на момченце (в малък град), с риск да бъда оплюта, обявена за вещица/еретичка, лоша майка/жена и т.н. и т.н. В моите очи, обаче съм съвременен, трезво мислещ млад човек.
Започвам с това, че аз вярвам в Бог и той е мой водител. Вярвам, че Бог е в мен, Бог е моят висш аз, но и цялото, голямо нещо, събрало всички висш аз, сила, вселена, знание и т.н. Да поговорим обаче за религиите и конкретно християнската. Аз съм кръстена. Затова (и не само, разбира се) моята най-добра приятелка ме избра за кръстница на сина си (1 годинка). Бях въодушевена, вложи емоция и естетика в подготовката. Докато не дойде заветният ден - преди седмица. Мислех си, че соц ритуалите, в които изтезават бебета, послед зима, голи, в ръцете на непознат, страшен мъж, който ги дави и не дава на майка им да ги утеши, са отживелица. Но за мой голям шок, по едно време на ритуала, попът каза - събличайте детето. И ние с майка му - ама как, навън е 3 градуса, детето ще настине. Попът с присмех- кой е настинал от кръщаване. Майката, да и се чудя на акъла, се съгласи. Аз за моя син категорично нямаше, ако това щеше да е за сметка да прекъснем ритуала, да си съберем парцалките и да си тръгнем. Съблякохме детето, потопи го в СТУДЕНА вода, вкл.главата. Подава ми го - аз го увивам в халата и бързам да го облека, обаче попът ме избутва и казва - не го загръщай, трябва да го миросам. При което това голо и мокро бебе, с мокра коса, в студа стои разгърнато и плачещо, вече давещо се и залисващо се. Ок, мина това. Детето плаче, дави се, тръгнаха и сополи още тогава. Стигнахме до отиването зад олтара (защото, нали е момченце). Мина събитието, денят и т.н.
На другия ден приятелката ми звъни- детето с 39 температура, сополи и кашлица. Ми много ясно...
Та, освен гореописаните извращения, се замислих и за същността първо на този ритуал. Защо кръщаваме едно бебе? Защото религията смята, че то е нечисто и е в съюз със сатаната. И видиш ли, чистият и праведен поп (дето е прибрал 500так и кара с-класа), трябва да направи горното извращение с детето, да го разболее, за да може вече да е чисто. Всъщност, религията смята, че ангелите на земята, най-чистите и неопетнени създания са сатана и зло.
Това е първото. Като казахме чисти - момиченцета не ги вкарват зад олтара, защото религията смята, че ние - жените, сме нечисти. След като родиш, на 40тия ден трябва заедно с бебето да отидеш в черквата, да се пречистиш, заедно с него, защото сте нечисти. Ти си сторила чудо и религията те смята за нечиста. Няма да се връщам назад във времето и лова на вещици.
И какво излиза накрая - религията смята жените и децата за нечисти, дяволски създания, а мъжете за праведни и чисти. Cool.
Излишно е да казвам, че синът ми няма да бъде кръщаван.
Та, интересно ми е да чуя вашите мнения по темата
така че човек е мъжът, жената не, според тях.
