за мен проблемът не е толкова във "вярата" като подход към света, колкото безкритичната мисъл. Това са различни неща.
Втората разлика е поставянето под съмнение. Ние казваме - засега смятаме че е така (няма магнитни монополи), но ако се окаже че има - тоест един ден ги открием - ще трябва да преразгледаме много други принципи на съвременната наука, тъй като нещата (логическите ни изводи за света) са навързани. Аналогично, например, наблюдаваме (и вярваме) че информация не може да се пренася по-бързо от скоростта на светлината. Но ДОПУСКАМЕ че може да се окаже, че може. Просто още няма такива наблюдателни данни.
Ако кажете на един религиозен - Добре, да допуснем че един хубав ден тук кацнат извънземни които докажат и покажат че са ни създали по технологичен начин и самите те могат да правят "чудеса" от наша гледна точка, ще се съгласите ли че сте вярвали в измислици. Религиозните хора отговарят (Аааа, чакай! Не може да правим такива допускания! -- това съм го пробвала, така че говоря от опит).
Така че нерелигиозните хора имат неограничена свобода на мисълта - може да разсъждаваме - какво би било ако... Без никакви ограничения. Докато религиозните не могат. Или поне тези от традиционните религии.