За религиите

Не отговори каква е разликата.

Аз наобратно ги виждам нещата.
Че е отворена за дискусии от по общ характер, а примера с бебето е колкото за начало.
Но както виждам опитът ми за дискусия от по -общ характер не намира последователи, а почти всички се въртят около легена и събличането.
Освен това не подкрепям заключвания на теми освен ако не са в разрез с правилата на форума.

О, да.
При големи деца и възрастни има "отричаш ли се от сатаната".

Като не ви харесва религията, не ходите в храмове и не празнувате Великден, Байрям и други, не кръщавате и не опявате, не вярвате, че умрелите са станали ,,звездички" на небето и че са на по-добро място, дупката в пръстта не  по-добро място.

Абсолютно безмислен въпрос, при това не помня колко пъти повторен. Да се отричам от фиктивен образ. Все едно да се отрека от вълка от "Червената шапчица". 
Ако ли не - априори се счита,  че съм с дявола???

И сега възниква въпроса кои вкарват омраза първи:
А) тези дето смятат че другите сме с дявола
или
Б) тези дето смятаме че другите вярват в басни.

Някак си първото звучи по-омразно.

Отричаш ли се да правиш лоши неща?
По-практично ли звучи?
Сега никой няма са каже примерно ще спреш ли да спъваш съучениците си и да им крадеш мотивите.
Лоши дела.
Няма да спорим дали са част от човешката природа или Сатаната там ги внушава.
Центрираме неизвършването им.

?!
Каква е връзката, да не изтриха нещо?

По-практично - не! 
По близо до реалния свят да, защото хората правят лоши неща и защото сатаната е фиктивен образ.

Но така или иначе, обидата остава - че всички тия дето не са минали покръстване се предполага че не са "имунизирани" срещу правене на лоши неща защото нито са се отрекли от това, нито са ги приели в "лоното".
А тези дето са покръстени, имунизирани ли са?  Отговорът го знаем - попове педофили и т.н.
И кел файда да дадеш едни пари на тоя поп, да те накваси с малко вода и  да си издекламира наизустеното като след това си пак същия човек само че мокър и минус 500 лева.

 

Ако не вярваш наистина си мокър и с -500 лева.
Ако си вярващ правиш нещо, от което изпитваш нужда.
А за Айшето - не е коректно в новото време да казваме, че сме горди, че за пет века РОБСТВО не сме дали вярата си.
Иначе Айше е име като всяко.
Беше препратка към това, което обяснявам направо.

Това пък за вярата и 5-те века робство къде е казано, в тази тема?!?!? От нерелигиозните.

Сигурно същото става и с тия, дето вярват на разни в интернет, които продават „лечение“ от неизлечими болести и средства за подмладяване. Ако вярват силно, после, когато няма ефект, не се чувстват чак толкова измамени.

Може ли да ми покажете правилата за кръщаване на бебе? Защото такива правила няма. Няма правило за събличане.

Няма как учение/вяра/религия, което твърди, че някакво същество е баща на себе си (дори няма да споменавам останалите абсурди), да е правилно. Смехотворно абсурдно е.

П.П. Абсурдите ги има във всяка вяра, не само в изброените тук. За мен това е една от основните причини, поради които вярата е толкова вредна. Щом един човек мое да бъде научен да вярва в такива абсурди, то значи може да бъде манипулиран прекалено лесно. А когато става въпрос не за един човек, а за тълпа, нация... Тогава нещата загрубяват доста. В човешка история има предостатъчно примери за това.

Въобще – по-малко вяра, повече здрав разум и критична мисъл, е по-добре.

Забавно.
Ние младите...
Ами ние умните сме все още млади, но понеже сме и умни знаем всичко "за ние младите".
Всичко се повтаря, всяко едно поколение се мисли за по-напредничаво от предходното, и следващото, и следващото.
Просто е повърхностно, дори не мога да го определя като невъзпитано.
Накратко - кухо.

milenaka,
за мен проблемът не е толкова във "вярата"  като подход към света, колкото безкритичната мисъл. Това са различни неща. И в науката има доза вяра.  Примерно ние знаем че няма магнитни монополи, тоест частици които да имат само един магнитен полюс. При електричния заряд не е така - има положително заредени частици, например протони и отрицателно заредени - например електрони. Но магнитни монополи няма. "Знаем" защото всичките ни наблюдения показват че е така. Това е първата разлика (религиите не се базират на това че са наблюдавали богове).  Но всъщност вярваме че е така, защото няма как да сме видели всички възможни места на света и всички възможни условия на света.
Втората разлика е поставянето под съмнение. Ние казваме - засега смятаме че е така (няма магнитни монополи), но ако се окаже че има - тоест един ден ги открием - ще трябва да преразгледаме много други принципи на съвременната наука, тъй като нещата (логическите ни изводи за света) са навързани. Аналогично, например,  наблюдаваме (и вярваме) че информация не може да се пренася по-бързо от скоростта на светлината. Но ДОПУСКАМЕ че може да се окаже, че може.  Просто още няма такива наблюдателни данни.

Ако кажете на един религиозен - Добре, да допуснем че един хубав ден тук кацнат извънземни които докажат и покажат че са ни създали по технологичен начин и самите те могат да правят "чудеса" от наша гледна точка, ще се съгласите ли че сте вярвали в измислици. Религиозните хора отговарят (Аааа, чакай!  Не може да правим такива допускания! -- това съм го пробвала, така че говоря от опит).
Така че нерелигиозните хора имат неограничена свобода на мисълта - може да разсъждаваме - какво би било ако... Без никакви ограничения.     Докато религиозните не могат.  Или поне тези от традиционните религии.