НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

Kато ви чета, особено описанието на Цвети, се убеждавам, че Борко все още въобще няма или има много малък контрол над физиологичните си нужди. Абсурд да стиска 1 час, всъщност като махнах памперса за 2 часа се изпиша 6 пъти, като 2-3 бяха обилни и 2-3 малки локвички. Което пък ме успокои, че все пак поема достатъчно течности. Освен това след сън абсолютно винаги е с пълен памперс, като 2-3 пъти даже има и №2 по време на сън.

 Дух, и при нас се появиха проблеми със съня преди около месец, не толкова големи като при вас, но беше започнал да не иска да ляга и да плаче и да се тръшка доста преди сън, но все пак заспиваше след известен протест. За да се справя с тръшкането и спазването на часа ни помогна въвеждането на плюшена играчка - преди това ползваше само комфортър (моя тениска). Дадох му едно мече и му обяснявах как то е изморено и Борко трябва да го вземе да го приспи в кошарката. Другото, което направих е, че му казах, че ако не иска може да не спи, но все пак да влезе за малко в кошарата да се потъркаля и мама ще дойде след няколко минути да си играем.

Иначе аз съм много натоварена от поведението му в момента и искрено ме дразни по няколко пъти на ден. Вчера особено беше апокалипсис. Той се успокоява сравнително бързо, обаче мен после ме държи с часове. Не знам как да вентилирам след поредния тантрум или тръшкане и това доста скапва някой от иначе хубавите дни.

Моето момиче също има леки проблеми със съня вечер. Има вечери, когато я слагам в леглото и тя си е спокойна, мята ми с ръчичка за чао, засмуква палеца и аз си излизам. НО има и вечери, когато още преди да я сложа в леглото започва да мрънка, да нервничи, а ако я сложа пищи, надига се..
Не знам на какво се дължи.
Jinx, тръшкането и при нас е ежедневие. За щяло и нещяло се ляга на земята.
Днес навън беше нахлупила една зимна шапка като допълнение към лятната си рокля. Лятната шапка в същото време непрекъснато я маха от главатя си. Опитах са й кажа, че ще се изпоти със зимна шапка, махнах й я от главата, а тя от яд легна на плочките.
И подобен период продължава около година поне.
Скапва, да...За жалост.

Момичета, не съм чела назад.
Как сте?
Ние пътуваме нон стоп Варна-София, София-Варна.
Обмислям втора бременност, но ме е страх дали ще се справя, физически и психически.
С майчинството как стои въпроса при наличие на втора бременност?

Джулджо, разбирам страховете и притесненията ти.
Ще бъда откровена с теб и ще ти кажа, че с две деца е многооо по-различно, отколкото с едно. Трябват много грижи, много енергия, много средства, много сили и най-важното - необходима е подкрепа и разбиране от бащата колко важна и отговорна е твоята роля.
Ако има бебе, ще се справиш, защото няма да имаш избор. Въпросът е как ще се чувстваш.
Ти ще си прецениш.
Докато нямаш две деца, няма да можеш да прецениш колко е по-лесно с едно. 😅😉

Джинкс има една много приятна книга и вярвам, че ще ти е полезна "щастливи деца - спокойни родители".
Или обратното, не помня точно, но ще ти излезе веднага.

Той си спи с едни плюшено куче, много го обича, но не помага. Нощес пак имахме драма от 1 до 2.30.
Четох доста за тази регресия. Все ще свърши някой ден... Егати.

За мен предизвикателството на две деца е да ги направиш стойностни хора, а това изисква много усилия и осъзнатост. Време, внимание, четене. В момента аз не мога да дам толкова енергия и любов. И все пак ако се случи, ще бъда щастлива и благодарна.

Дух, благодаря за препоръката, аз чета доста такива неща и го разбирам Борко все по-добре, съответно доста лесно го успокоявам (повечето пъти). Проблемът съм аз - много лесно се ядосвам/изнервям/натъжавам и когато в такъв момент трябва да скрия тези чувства и вместо това да покажа, че съм блага, разбираща и успокояваща и това се случи няколко пъти на ден, енергийката ми заминава и към 16-17ч вече карам на изпарения, докато ММ се прибере (като броя минутите до 18:30). Ако вземе пък да закъснее, направо се сривам психически.
Искам да кажа, че детето си е доста щастливо или поне аз така го оприличавам и много се радвам, за което. Обаче майката е за психолог. Всъщност, да се похваля, тази седмица предприех тази мярка и отидох за първи път. За съжаление, след като жената ми обясни, че проблемите ми се дължат на хормони + зодиите на цялото семейство, реших, че не е моя човек. Но пък съм доволна, че въобще се престраших и със сигурност ще отида пак при някой друг. Тъй де, сори за офтопика.

Helinor, Борко вчера се тръшка, защото искаше да нахрани един летящ в небето самолет, обаче не можа да го стигне да му даде дървен плод. Миличкия, всичко храни в момента. Първо бяха плюшките, после започна с климатиците по стаите, прахосмукачката, контейнерите за боклук. 

Джулчо, как успявате да пътувате такъв дълъг път с тодлърче? Относно втората бременност, нищо не мога да те посъветвам. Ние взехме решението без да има нужда да се навиваме. И двамата бяхме сигурни, че искаме и макар че хич не сме готови - поехме риска, въпреки, че и с едно дете ни е доооста трудно. Разчитаме на това, че ще изкараме по-набързо бебешките периоди. Относно майчинството - ако децата имат повече от 2г и 45 дни разлика - няма никакво отражение. Просто свършва едното майчинство, връщаш се на работа и после излизаш във второ майчинство. Ако разликата е по-малка, тогава има особености, защото се застъпват.

Jinx, на мен лично за момента ми е по-трудно с по-голямото дете, нищо че с него вече може да се води смислен разговор.
Аз съм супер изнервена и се натоварвам и от недотам добри отношения с някои хора около мен, с липса на разбиране.
Винаги съм мислила, че ще имам едно дете предвид проблемите с бременността, но ето, че живота ме изненада и сега ще трябва да се справя някак.
Сигурна съм, че и вие ще се справите. Човек може да поеме и още и още от всичко.
Аз оставих зад гърба си пет бременности, три от които неуспешни, три инвитро опита, от които един успешен, родих и отглеждам деца на 40+ г. 🙂

Аз продължавам да твърдя, че вие сте супер смели и герои!

Аз съм като Дух, за мен най-важното е да излезе стойностен човек накрая. И аз се обогатявам в тази насока, но най-голямото богатство, за мен, е не в днешните понатруфени книги, а в бабите и дядовците, които мен са отгледали. Виждам от тях как имат подход към децата и изобщо не ги занимават с модерните днес неща - телефони, джаджи, техники, пищящи играчки, залъгалки (и смея да кажа, че заобикалящата го среда го вълнува, интересно му е и доколкото знам, това е много полезно за подрастващия мозък и развитието)... и въпреки това съумяват да го гледат спокойно и уравновесено. При нас няма трагедии и тръшканици (за сега, предполагам), ако има някакви изблици, чакам да мине. Аз съм наистина упорита и не подавам, няма да ме води за носа. Проявява изключителен характер, ама не е познал кой стои срещу него. При едните баба и дядо, там... лиготия до шия, но се надявам да не го развали, да кажем, че не може само ред и дисциплина. Като цяло се разбираме много, слуша ме, защото аз не му изпадам в обяснения и излияния (less is more), не му се моля, ако искам нещо от него... Просто действам спокойно и уравновесено, старая се да не повишавам тон и да действам с разбиране и любов. И винаги гледам да е около някого, който върши някакво домашно задължение, за да попива от тези дейности, а не да му изсипвам чувал с играчки, за да не ми се пречка. Колко съм на прав път, не знам времето ще покаже. Надявам се и в детската да не попие "лоши" практики като вижда другите...

И въпреки всичко... Второ дете не е лъжица за моята уста, адмирции за смелите от вас! )

Аз не се и съмнявам, че четеш. Позволих си да препоръчам тази книга, защото тя е насочена по -скоро към вътрешния мир на родителите, към емоции които децата предизвикват с поведението си и как ние, като хора да се справяме с тях.

Злати на мен ми звучи като да си изморена (нещо нормално за една майка), а от бременността всичко е в пъти по-по-най. И при нас го има това с тръшкането, ако съм адекватна реагирам нормално, но в повечето време съм недоспала и му се карам (дори когато знам, че не трябва). При нас съня също пострада, както заспиваше сам - сега с мен на леглото. В някаква “мама” фаза е и дори баща си не иска. Много ми е задушаващо.
Джулчо аз също искам второ дете, ако не беше секциото щях да започна с опитите още миналата година. Забременях пролетта, но за съжаление на един преглед се установи, че е е спряло развитие. Аз съм на мнение, че човек се адаптира според ситуацията, така че няма какво да ги мислиш нещата

Jinx, нямаме избор общо взето.
Пътувам през нощта,хем на мен ми е по спокойно откъм каране , хем детето не нервничи толкова много.

Аз пък обяснявам всичко и говоря много. Държа се с детето ми като с приятел и възрастен в 90% от случаите. И получавам разбиране и партньорство. Не вярвам в концепцията за лигавщина, налагане и манипулация. Вярвам в недоразвитата нервна система и дял в мозъка, който отговаря за емоциите и логиката (префронтален кортекс) и че всяко бурно изразявана емоция е следствие от невъзможност за контрол. Никога не е имало тръшкане, рев, агресия, удари и опити да налагане у дома. Нито от моя страна над него нито от негова страна над мен. Имало е епизоди на силно желание, но тогава просто пренасочвам вниманието.
Уважението е ключът за мен във всичко. Уважение към детето и нуждите му и уважение към мене си и моите нужди и баланс между двете. Не мисля, че това което ни се случи предните седмици беше опит за налагане и да ме работи, по скоро беше прогрес, макар и описано като регресия на съня, по време на който се засили страхът от изоставяне и отдалечаване. Реших да бъда до него колкото и да ми е трудно и същевременно да опитам да удържам границите, като не спрях с опитите да си заспива самостоятелно, просто когато нещата излизаха от рамките на поносимото за мен като майка страдание на детето ми, отивах до него.

Джулчо и аз съм на мнението на Цвети, зависи колко силно го искаш. Със сигурност ще се справиш, но и със сигурност ще е трудно. Всичко зависи от мотивацията и желанието ти.

Не вярвам да има родител тук, който не иска от детето му да излезе стойностен човек, но всеки разбира това по собствен начин.
Духче, тръгнах да търся книгата, която препоръча. От Хеликон ми казаха, че е изчерпана и в издателството.
При Марти също съня пострада. Предходните 10-14 нощи не бяха леки, но сега сякаш има подобрение.
Четох много по-въпроса, тъй като се бях притеснила, но стигнах до извода, че е нормално и се минава през такива периоди.
Имам върху какво да работя по отношение поведението на Марти. Знам, че няма да ми е лесно и ми се иска първо да съм добре информирана, как точно да постъпвам в конкретните ситуации.
Проблема е, че е инат, тръшка се и реве. В яслата не прави така. При баба си и дядо си също, а само в нас.
Според мен това е чиста манипулация и сме си я "заслужили" покрай проблемната ми бременност. Искам да сложа край на това в най-кратки срокове.

Ангелче, откакто се роди бебето, отношенията със сина ми изобщо не са това, което искам.
Ако искаш нещо да споделя, може да ми пишеш на лични.
Не искам да оттегчавам всички.

Ангелче, не си ме питала и съжалявам, че давам непоискано мнение, но това което съм чела е че през деня малките деца изпитват множество ситуации на фрустрации. В яслата и при баба и дядо, той не се чувства в безопасност по същия начин, по който при мама и тате. Точно това отпускане позволява на емоциите да излязат, да се отпусне и да демонстрира такива поведения като на Марти.