НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

Ох, като ви чета и ви се радвам. Аз съм нещо супер бърнаут. С много силно изразен ПМС придружен с адско безсъние,като всичко започна като спрях да кърмя. Много са се разместило при мен хормоните. До преди няколко месеца бях убедена, че август месец започваме правене на бебе номер 2. Сега не зная къде се намирам и не ми е до това. А според гинеколожката, това ще оправи нещата. Иначе и при Георги го има този момент със заспиването-ляга на леглото, става, скача и това по 40 мин. Много ме изнервя  и си мисля, че е време за смяна на начина на заспиване. Правим му сега стаята и мисля, оставям го в кошарата с една играчка и да заспива сам.
С памперса сме до никъде - когато се иззака тогава казва ако, когато се изпикае на земята казва пиш. И за това ще узрее, не го натискам на всяка цена

Мамси, вероятно всички са малко или повече бърнаут. 🙃
И все пак да те "успокоя"  - сега всички сме в началото на най-трудната част..., която поне до три години е супер изтощаваща.  
Щом детето не е в кошара, трудно можеш да го задържиш в леглото почне ли да ходи. Става, качва се, уж ляга, върти се и така до пълно изтощение.
Аз малката мисля да я оставя в кошарата, докато може, защото знам какво се случва после.
За момента държа фронта, но то ми стига, че имам четиригодишно дете, което не мога да накарам да легне.
Малката в момента заспива сама, но той - не.
С памперса и при нас е същото.
За пиш даже и не казва.
Но днес за първи път я оставих без памперс, сомо по гащи.
Та, разбрах защо казва по десет пъти на ден Ако. За нея и пишането е също ако. 😅
Всеки път щом го кажеше и веждах мокри гащи.
Според мен ще се промени ситуацията след навършване на две години. С първото дете много се ядосвах, че не успявам. Сега го приемам по-спокойно.

Дух, след като потърсих книгата и видях, че заглавието е наобратно "Спокойни родители - щастливи деца" ми се изясни причината да я препоръчваш. Ще я погледна и нея със сигурност. Сега съм на ето тази (макар и само в началото), но има доста полезни неща. Вече успях да науча нещо за себе си и също я препоръчвам.
https://www.orangecenter.bg/knigata-koyato-iskate-roditelite-vi- … aha-procheli.html

Ангелче, Борко е по същия начин. Като имаме гости, ние като сме на гости или дори като са само двамата с баща си - се държи различно. Аз като се появя, на секундата се почва лигавене, беснеене, тестване на границите на макс. Много често ми казват "До преди малко не беше така, ти като се появи и нещо стана". Определено съм съгласна тук с мнението, че пред другите има някакви задръжки, а с мен може да се отпусне и емоциите му излизат наяве.

Цвети, Хелинор, много съжалявам да чуя, че и вие сте минали през такива неща. Не знам какво да кажа, освен че пращам виртуални прегръдки.   Все повече такива истории чувам и от приятелки и ми става много мъчно. Скоро се изцепих пред една позната с "Е, поне е станало в ранните седмици" уж като успокоение, но чак като се прибрах се усетих, че е мега тъпа реплика и още го мисля.

 Хелинор, на мен ми е интересно как са се променили отношенията ви с баткото, така че пиши, няма да ни отегчаваш.

Мамси, вие сега във Виница излизате ли в тази жега по нашите площадки? Вчера реших в 8:30, уж рано-рано да го изведа, обаче то вече беше станало мега жега и едва изкарах 1 час и се прибрахме. Следобяд чак в 18:30 мръднахме пак навън, но пак беше зле. По това време видях едно бебенце (5-6м) в количката с пухено одеяло и направо ми призля. Много е гадно по цял ден вкъщи!

Някой беше писал по-назад, че също доста стоят вкъщи. С какво се занимавате? Дайте някакви идеи. Вече се чудя какво да измисля. Сложих едно басейнче на балкона, ама Борко няма интерес Що за дете? Иначе на мивката може да си играе 20 мин с водата... ама и това взе да му писва.

Jinx, и при мен неуспехите бяха съвсем в началато, но си е доста неприятно преживяване.
Несполучливите инвитро опити са още по-натоварващи, защото то са подготовки, изследвания, стимулации, пътувания, надежди, болки, разходи в хиляди левове и накрая да не видиш никакъв резултат е смазващо за психиката.
При мен явно нещата се оправиха след раждането.
Що се отнася до отношенията с детето - докато беше единствен бях нон стоп с него. За първи път се разделихме, когато отидох да родя сестра му. Мислех, че ще плаче за мен, но нищо подобно - човекът не беше забелязал липсата ми. От този момент нататък не мога да смогна да изкарам качествено време с него. Все домакинска работа и време покрай малката.
Човекът свикна да е повече с баща си, с да гледа повече ТВ.
Не си представях така нещата, след като толкова години се борих за него. Чувствам се виновна, чувствам се като в капан.
Той е палав, непокорен. Аз често му се карам.
Иначе, е много любознателно дете, говори много ясно, отчетливо за възрастта си, запомня всичко, но трудно задържа интереса си.
Със сестра си не си играе толкова, по-скоро се дразнят.
Интересно, че и моите родители твърдят, че когато е при тях е по-различен. 😉
Нашият град е рекордьор по жеги. Ако се заслушвате по прогнозите, ние сме първенци редом с Русе.
Днес в 8 ч. сутринта вече беше нетърпимо, а се очаква температурите да достигнат 40 градуса.

Здравейте,
Някое детенце има ли някаква реакция от ваксината за морбили ?
Димана от вчера вдига до 38,5 температура , а 10ти ден след ваксината . Изключвам да е болна , няма други никакви симптоми и не е събирана с други деца .

Духче, изобщо не се притеснявай да изказваш мнение. Приемам и съвети.
За съжаление проблема с Марти не е само вечер, когато го взема от ясла. Събота и неделя ми играе по нервите от сутринта. Много е емоционален и мога да кажа, че ни се води, ни се кара. Освен това посяга и да ни удря.
Давам пример:
Оф, от вчера започвам да пиша, трия и така няколко пъти. Исках да дам пример, но като напиша нещо ми звучи супер глупаво човек да се връзва на такива неща и то от малко дете, но разберете наистина понякога е много натоварващо.
Явно сме го поразглезили с баща му покрай моите престои в болницата.
Обясняваме, показваме, но той е доста темпераментент.
Всяко дете е различно и подхода е различен, но ще се радвам да споделите как успявате да се справите вие.
Определено не помага да се правя, че не ми пука, когато се тръшка или иска нещо.
Helinor, дали не е възможно просто ти да се товариш емоционално излишно, от това, че си заета доста покрай по-малкото дете. Имам предвид, че ако не беше тя, предполагам щеше да си на работа и времето, което щеше да прекарваш със сина си да е пак толкова или даже по-малко (гадая само).
Искам да кажа, че може би си по-скоро изморена и затова не се чувстваш пълноценна към сина си.

Момичета, не крийте чувствата си.
Нали, не казвам да крещите на децата и да ги обвинявате за какво ли не, но те имат право да ни видят тъжни, ядосани, унили.
Наш дълг е да ги запознаем с цялата палитра от емоции и чувства.

Моите ми спират тока. Буквално. Бяхме сами 5 дни, мъжа ми отиде с каката на море – решихме да не водим близначките, защото тази година се оказахме сами и щяхме много да се озорим. Обикновено ходим с компания и е забавно, има винаги кой да удари по едно рамо, но някак си не си го представяхме сега. Та беше ми направо скука и монотонност страшна – режим, спане, в 21ч винцето, вечерята, изгледах 4 филма  Ама през деня направо съм дроб и са толкова различни – едната ходи, другата иска да я носят. С количката не мога да мръдна на повече от 500 метра, но не мога и без нея, не знам направо. Напоследък практикувам ходене с колата до някой парк или в гората и там ги пускам да беснеят, че иначе циклим в квартала и около блока. Не че е скучно тук, но е еднообразно.....

Jinx_, толкова е хубаво това, което си започнала Аз казвам непрекъснато, че ходенето на психолог е като ходенето на профилактичен медицински преглед – абсолютно задължително. Ходи на друг психолог, ще намериш своя човек. Обикновено не става от първия път, уви често дори не и от втория....


Дух много добре го е написала. Даже си е за буукмарк това.
При децата няма манипулация, не и сега. Чак след 3-4г започват да осъзнават  това умение и съвсем не влагат онзи смисъл, котйо ние възрастните влагаме....
Всичко в момента при тях е свързано с опознаването на средата, тестването и създаването на граници (много дълъг процес) и тестването и опознаването на собственото Аз. Не ни е леко на нас, ама на децата – хич. Децата обикновено пред другите са тихи води и дойдат ли си вкъщи става ад под небето. Всичко това е защото могат да разчитат само на родителите си истински, да получат разбиране, съчувствие. Тогава си изливат всичко, всичко, защото са на сигурно място.

Хелинор, и аз се улавям понякога с каката, че не се държа така, както очаквам от себе си и обикновено, в 90% от случаите всичко се дължи на преумора.
Затова поне веднъж седмично гледам да изляза само с нея за някой друг час вечер, когато баща й свърши работа.

Ангелче, да, изморена съм както емоционално, така и физически. Има и други фактори, които утежняват обстановката - неразбиране от някои близки, семейни проблеми.
С обеснение и говорене при мен не става.
Пример - аз казвам, че е време да се храним или да излизаме, или да лягаме, призовавам да се спре телевизора и човекът просто не ме отразява. Аз го спирам, той тича да го пуска и така два-три пъти, докато избухна. Ако не е телевизора, захваща се веднага пък с нещо друго. Снощи казвам, че е време за вечеря, той отива в кухнята и ми обяснява, че сега ще готви и ми вади някакви съдове от шкафа.
Не мисля, че аз лично съм го глезила. Баща му го глези повече, но и него го слуша доста повече.
Ревност ли изпитва, че се въртя повече около сестра му???
Ще споделя случка от моето детство. Бяхме на море и покрай нас в станцията имаше германци. Направи ми впечатление, запечата ми се в съзнанието следната ситуация - 20 ч., родителите дума не продумват на децата си, а само сочат с пръст към часовника и две около осемгодишни момиченца нищо не казват, а тръгват към стаята веднага, без думи. Българските деца се правят, че не чуват, пък като чуят се пазарят за още малко време. Защо те могат, ние не?
И аз съм чела книги, но не успявам..

Рози, да, това е важно, както казваш.
Аз мисля, че има и още нещо - на човекът му е скучно, иска разнообразие, а ние не може да му го осигурим.....

Елинор, и аз съм си задавала този въпрос за германчетата и въобще защо на повечето чужденци са им възпитани децата. Мисля, че националния манталитет и темперамент, както и средата, в която растат, имат голямо значение . Според мен има и доста дивачета от чужбинските деца, но те са от по-южните държави.
Иначе, от моите скромни наблюдения установих, че най-добри резултати има ако си постоянен в усилията си. Което изисква доста силна воля, защото нещата винаги трябва да се случват и да се казват по един и същ начин, дори в едно и също време, независимо дали ти имаш сили и настроение за това. При мен дисциплината пропада когато си кажа, "айде днес по изключение няма да мием зъби, щото растат кучешките" или " ох, нямам сили сега да се боря да мием зъби"
Обаче за три-четири годишно не знам дали важи този опит.
Освен това мисля, че тукашните майки отделяме на децата една идея повече внимание от здравословното, а и крякаме твърде много. Или пък обратното - не им отделяме качествено внимание изобщо и се почва спиралата за борба за внимание, власт и т.н.  Все си мисля, че нещата могат да се случват без толкова нерви и крясъци и забрани и покани.
И друго съм си мислила - че не оставяме достатъчно време на децата да правят тъпотии. По цял ден се тътрим след тях и гледаме да не настъпят нещо, да не се ударят, да не изядат нещо от земята, да не си лапат ръцете...правим всичко почти вместо тях за да не пищят...и накрая ние сме изтощени, а те не са изразходвали енергията си. И става мазало.
Edit: в резюме на дългия пост исках да кажа само, че според мен децата ни са претръпнали от цялото негативно внимание, което получават под формата на забрани, крясъци, насоки и команди и вече ни възприемат повече като фонов шум. Освен това не ми се струва нормално ние да търчим след тях с лъжицата да им казваме кога да ядат, би трябвало да е обратното. Това го казвам с ясното съзнание, че действам по абсолютно същия начин с Димитър, особено в злоядия му период.

ivanamar, нищо чудно да е от ваксината. Ето тук (на 3-та страница) има информация, че това е нормална странична реакция, която се появява между 7 и 11 дни след поставянето, което отговаря при вас:
https://111.wales.nhs.uk/pdfs/After%20Your%20Child%20is%20immuns … Your%20Child_.pdf

m-angel, за мен въобще не биха били глупави каквито и да било примери. Мен лично често нещо елементарно ме изкарва от равновесие, после си давам сметка, че се случва за 100-ен път или пък съм изтърпяла 100 други неща преди това. Po3u съветва да не си крием чувствата, но аз точно това правя, защото иначе ще трябва да викам и блъскам по цял ден, а така успявам да удържа до 1-2 пъти на ден, когато наистина ми кипне. Което не е добър вариант, просто трябва да измисля как да показвам, че съм ядосана или изнервена по някакъв друг, по-малко деструктивен начин. Затова и работата с психолог...

Както и да е, исках да кажа друго. До преди да вляза в клуба на родителите, си мислих, че 90% от характера на детето, дали ще се тръшка, бие, реве, зависи от родителите - начина им на възпитание и пример. Сега все повече се убеждавам, че нещата май са 50-50 и личния характер на детето е мноооого важен. Съвсем пресен пример - скоро ходихме на плажно заведение с едни приятели с детенце на сходна възраст. Без да му се карат или да му нареждат да стои на едно място, то милото прекара 1 час да стои седнало до масата с 2 кофички и 2 лопатки и да си играе. Междувременно Борко за този кратък един час обиколи целия бар, ходихме до морето, игра с водата, после играхме с чужди деца и играчки, опита да влезе и в съседния бар, искаше да опита всяка напитка от масата. Съответно с баща му обикаляхме на смени и едва се видяхме с приятелите.
Така сме и в ежедневието, което е адски изморително. Понякога си мисля защо и той не е такъв, защо не ми се падна спокойно детенце. После се самоуспокоявам, че всъщност той е супер любопитен и активен и ще се радвам много да си остане така и като порасне. Не искам да скърша този прекрасен характер, колкото и нерви да ми коства. Не искам да му нареждам да стои на едно място или да не пипа това или онова. Само че за тази цел се изисква търпение, което често губя. 
И това е отделно от всички други битки за деня свързани с преобличане, смяна на памперси, уговорки за къпане, спане, зъби и какво ли още не. Виждам как някой деца обичат да изпълняват инструкции. "Мамо, подай ми това" и малкото веднага отива и носи. Борко не е такъв въобще. Детенцето от примера горе вече помага с прибирането на играчките си преди обеден и вечерен сън. Пробвала съм го с Борко, дори под формата на игра и не става, хора! Той обича да вади, а не да прибира. Обича да подрежда и сортира, но предмети, които той реши, когато реши.
Виждам как много деца още от малки вървят за ръка с майките си и съм питала моите приятелки как са ги научили "Ами не сме, така им харесва" - ми отговарят. Борко пък не може да следва посока. Той се разсейва в 99% от времето и в 1% ме следва. До никъде не можем да стигнем, а уж е вече голям. И аз искам да махам вече количката, но да повтарям като папагал по 10000 пъти "хайде хайде", да измислям игри с цел да мръдне 2 метра, да гоним кучета и котки, да стигнем до някоя кофа и какво ли не, е супер изморително, поне ЗА МЕН.
Вече прибегнах до подкупи - нещо, което бях супер против да правя в началото. "Хайде изкачи стълбите и като се приберем ще ти нарежда праскова", "Хайде да обличаме пижамата и ще ти дам да спреш климатика" - ей така сме цял ден. 
Относно миенето на зъби, до преди 1 месец всичко беше супер при нас. Изведнъж започна да отказва. Сега процедираме като просто поддържаме навика. Не го насилваме, защото рискуваме да се разстрои неутешимо точно преди сън. Ако не позволява да ги мием ние, му даваме да действа сам, като се примирявам дори просто да си вкара четката в устата и да изяде пастата. Само и единствено да остане навика, без да гоним ефективност.

Олях се, много дълго стана, но исках да ви разкажа малко за нашата реалност. Само на вас и мъжа ми мога да се оплаквам така директно надълго и нашироко.

Jynx, не си сама, при нас е същото положението от много отдавна, вече от месеци е тръшкане за всичко, памперс никога не е обичал да сменяме, зъби да мием, всичко трябва да става на неговото. Всеки ден си казвам, че днес няма да се ядосвам, защото се чувствам ужасно, знам, че всичко, което прави е нормално за възрастта и не го прави нарочно, обаче често това с търпението не ми се получава. Особено сега като не излизаме много. Преди няколко месеца бяхме по цял ден навън и беше мкого по-добре. Сега му е скучно без децата, само вкъщи с мен, еднообразни игри...
Нямам търпение да се разхлади малко.

Да, такова е положението при почти всички деца и е супер изнервящо.
Моят 4-годишен син досега два пъти си е прибирал играчките и то пак с мое участие. Всичко продължава да вади, разхвърля, чупи, катери се, събаря. На обед не иска да спи, вечер до 23 ч. не заспива, нощем се буди и иска някой да ходи при него, до преди два месеца едвам го вкарвах в банята, а като дойдеш ред за миене на косата, то бяха писъци, дърпане, та чак в коридора съм го гонила.
Сестра му е малко по-кротка все пак...

Потвърждавам за положението. При нас игра с вода и късане на всичко, което може да се скъса, ме изкарва извън релси вкъщи. Навън и аз повтарям по хиляда пъти ела, хайде и т.н. без ефект. От площадката го изнасям на ръце с рев и писъци. Последно 20 е да не си дава играчките. Не само тези, с които играе, а и другите, които стоят настрани. Той ходи и взима чуждите, но ако някой вземе негова играчка се спуска като майка орлица и почва да реве, да се тръшка, да преследва детето, което я е взело. Най-много ме изнервя в тази ситуация, че другите майки веднага почват да казват на своите деца " върни му я хайде, той е малък, виж че плаче" и т.н. и се чувствам леко неловко от това. Ама ще мине и това, сигурно и аз така бих реагирала в такава ситуация. За памперса го гоня из стаята, зъбите съвсем не ще да мие, каквото и да направя, което не му харесва, надува гайдата.  Вече спрях да го отразявам за всичко, то ми писва, преди обяснявах, проявявах емпатия, признавах му чувствата, сега мълча и го гледам от упор докато се поуспокои или излизам от стаята и си върша нещо, какво да го правя...пък е кротко дете като цяло. Просто всички си имат своите моменти.

И ние сме така. Аз отглеждам Магули.
Обещавам, че като избие и последния зъб ще се напия ритуално.
В ранните ми тийн години имаше една песен "ще се гръмна със патрони за глиган". И аз така.

С риск да съм досадна, ще "рекламирам" и аз най-ценният наръчник, който съм срещала до сега и книгата, която е различна от 90% от масовката за възпитание.



Просто ми напомни, когато прочетох за въпросните германчета...