НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

И както се казва "всичко е точно".
Jinx, описала си нещата точно както са и при нас, както и другите след теб.
Благодаря ви. Много ме успокоихте 🤣
Тази нощ ще заспя спокойно.

Веси, има много много истина в думите ти. Ама много.
Прекалено много условности, прекалено много забрани.... наред с прекалено много разрешени неща и „ама айде, днес може...“.

То това и нас възрастните ни побърква, не е ли така?

Хелинор, какво стана с тенджерите защо се притесни, че ги вади? Може би е искал да аранжира масата човека..... 


За характера – само едно ще ви кажа. Имам вече три деца, които гледаме по що-годе сходен начин. Поне последните две, растейки едновременно, биват отглеждани почти идентично. Хора – нищо общо. НИ-ЩО!


Jinx, това срещи с приятели с децата.... Го приемам като едно излизане, където просто други хора ме гледат как тичам по децата Забава до дупка,какво да ви кажа

Ангелче, както каза една позната - "Всички деца са еднакви. Все едно една майка ги е раждала". 😆
Преди да стана майка, щом срещнех ревящо, тръшкащо се дете по улиците, си казвах леле, колко е невъзпитано...
Сега разбирам, че не е точно така...
Рози, баща му се ядоса и го намъмри да сяда да вечеря и той ги остави на пода.
Човекът има голямо въображение. Често ми сочи нещо, уж да го видя, а то няма нищо реално. 😂 Често сяда на дивана и започва да върти ръцете все едно, че върти кормило и да разправя, че пристигнал някъде си....😆

Сестра му е по-спокойна душица, но и тя си реве, тръшка, рядко дава да я хвана за ръка..

Да ви питам как са вашите дечица с ръст и тегло?
Моето момиче при тегленето и меренето миналата седмица - 12 кг., 85 см.

Божеееее, хора, моето дете е на някакви леки наркотици. Чакам да проговори, за да разбера кой на площадката го снабдява... Не за друго, ми и на мен да даде при нас секунда е много. Буквално докато се обърна се е качил някъде

Наистина е хубаво човек да види, че не е сам в тези периоди. Да живее интернета. Моите приятелки и сестра ми са все със спокойни деца. Ми то още от бебета като почнах да сравнявам и се депресирах. Само моето не спи, само то не обича в количката, не обича и в колата, не обича да го къпят, не обича преобличане и т.н. и т.н. Другите обикалят парковете по 3-4 часа, ние - 30 мин. И по-лошото е, че няма кой да ти повярва, че детето е такова. Получаваш коментари тип "Така сте го научили" или "Няма режим".
Сега пък като са тодлъри, само моя е дивак. На гости другите дечица кротко си гледат играчките без да излизат от очертанието на килима, през това време нашия е минал всички шкафчета на кухнята и вече рови в килера. После как да не се депресира човек.  Аз постоянно си мисля, че правя нещо грешно и съм го "изтървала". Това само на фона на другите. Иначе като си го гледам индивидуално ми се струва като супер якото детенце. Пусто сравняване...  

А да ви кажа вчера какво стана на площадката. Тръшна се нашия за едни лопатки директно в пясъчника. Уж имаше вече 2 в ръцете си, но явно не бяха достатъчни - искаше да събере всички и да не остави нито една за другите деца. Като се метна на пясъка, като почна едно търкаляне, хвърлих се аз да го спасявам, потна, с големия бременен търбух, пясъка се лепи по нас, аз се чудя Борко ли да пазя да не си напълни очите, другите деца ли. Абе направо си се търкаляхме като прасета. То даже и така звучеше с неговия рев и крясъци. Голяма сцена. Брех, в някакъв момент успях да го изкарам от там. Отделих го от ситуацията, отидохме в другия край на площадката и гледахме разни цветенца. Уж беше спокоен, ама после пак хукна към пясъчника и айде наново цялата програма. 30-тина минути бяхме на площадката, той 25 от тях рева и се тръшка. Накрая хванах количката и си тръгнахме. Някой майки ме гледаха със съчувствие, в други се четеше погледа "тука е изтървана работата".
За нещастие не е рядкост да си тръгнем след 20-30 мин на площадката. За някой - те са място, където пускат децата на свобода да горят енергия и им се радват от пейките. За мен е бойно поле. Затова не ги харесвам и всеки път отивам с резерви. Да седна на пейка дума не може да става.


Борко е близо 13кг вече, обаче нямам идея колко е висок.

Jinx, моята госпожица е същата. Напоследък, вместо на площодка, ходим в двора на едно бече бивше училище. Там се събират дечица..
Днес със завист 😁 гледах как две майки и то на момченца дадоха на децата играчки, седнаха на пейката под сянката да си бъбрят и децата не се отделиха на повече от половин метър от тях.
Моята хубавица обиколи цялото училище на длъж и шир. Не спря, а всички мои опити да я позиционирам поне за кратко на сянка завършиха с неуспех, с бурни протести. Ходи по слънцето, хвърля си шапката.
Питам се какви са тези деца???? 🙄 Чуждите, де. Моите си ги знам. 😁

Борко поне търпи шапка, въобще не се сеща да я маха. Моята глава обаче става мармалад.
Аз не се опитвам да го позиционирам - нямам никакъв успех. Най-много да му кажа "Ей виж там има пръчки" и така изкарваме няколко мин до някое дърво. Случвало се е аз да подхвъля камък някъде на сянка, за да отидем да го вземем и да постоим там. А де, аз това питам! Упоени някакви, знам ли

Аз бях убедена, че щом Борко не гледа тв и детско, няма да бъде толкова див и активен. Ха-ха!

Не е от ТВ-то. Аз и преди се опитах да кажа, когато водихме дискусията. Не знам от какво зависи точно.
Госпожицата почти не гледа. А в сравнение с брат си няма никакъв стаж в тази област. 🤣
Книги е хубаво да се четат, но те не предлагат решения за всяко дете.

Jinx, видя ли такова дете се притеснявам. Наистина. Има нещо много съмнително във вечно спокойните, прекалено спокойните деца....

При нас като отидем зад блока и са се събрали вече съседите всички си знаят и започват да се прибират води, сапунени мехури и тн и тн, защото си знаят вече Диана – обикаля и рови да пипне нещо. Изпива на децата водите, ама няма лошо. Едната съседка дайе направо си й дава шишето. Проблема е, че един ден пи и от водата на сапунените мехури.... 

Мисля, че сама си знаеш какво да направиш по въпроса - спри да сравняваш . Кой знае, може пък второто бебе да е от тези кротките...
Аз също постоянно сравнявам Митко с другите деца. Сега съм на вълна - защо не говори и защо не иска да се качва на колела, тротинетки, бутащи колички и т.н.

Веси, мисля, че поривът за сравнение трудно се изкоренява.
Аз също сравнявам моите деца както с на останалите, така и тях двамата.
За да те успокоя - моят син също не проявява интерес към тротинетка, а му беше подарък за втория рожден ден, т.е. две години не се качи на нея.
Преди месец му купиха колело. Не иска, и не иска да се качи на него. Повече от пет минути не е прекарал върху колелото и то с хиляди увещания.
И кола с дистанционно има - поне на нея изкара 10-15 часа.
За говоренето - колко да говори???
На този етап са само отделни думи.

Веси, точно това се опитвам да направя, но е много трудно. Като споделих с психоложката, за която по-рано ви разказвах, тя ми каза "Недей да сравняваш". От комшийка или приятелка очаквам такъв отговор, но от психолог точно мислих, че ще изкара някоя техника от ръкава си, обяснение или поне да задълбаем заедно да открием причината.
Скоро четох нещо кратко по темата, че децата, които в училище са били отличници и са се съревновавали постоянно, после порастват като възрастни, които постоянно се сравняват. Има някаква логика според мен. Аз бях точно така, даже си имах приятелка, с която се състезавахме за оценки и си злобеехме, когато едната има 5.5, а другата 6.

Jinx, на какъв психолог ходиш (ако има различни "видове")?
Искам и аз да посетя такъв, но предполагам трябва да е на детски психолог. Чудя се дали с детето или сама трябва да съм.
Имах усещането, че не се справям добре, но лошото е, че и съпругът ми намекна нещо подобно.
При нас най-големият проблем е, че когато трябва да се приберем в нас от двора, настъпва истерия, все едно идва края на света. Това е в 100% от случаите, когато баща му е има още работа в гаража. Реве, че иска навън, реве и за баща си.
Последният път това продължи 40 минути. Рев, писъци, сълзи, сополи всякакви екстри.
Баща му се прибира и всичко вече е спокойно. Аз се опитах да обясня, че има нужда да прекарва повече време с него, но снощи ми беше сервирано, че трябва да се обърнем към специалист, "за да не си похабим детето".
Разбира се след тази случка са засили моето подозрение, че проблема е в мен.
Имам и въпрос, от какво пият вода децата ви навън? Марти може да пие от чаша, но за навън ми е не практично и нося неразливна. Загубих ѝ капачката и нещо се е цепнала гумата и искам да я сменя. Чудя се с какво. От тези със сламка ли да купувам или да го до науча да пие добре от бутилка, например от тези на минералните води за спорт.
Пробвала съм да давам и сокче със сламка, но освен да дъвче сламката, друго не се случва. Налива сока в обикновена чаша и така го пие

Ангелче, аз също получавам упреци, че не се справям добре, но моят син си е доста непокорен. Писъци и рев за глупости има почти всеки ден и то по много време.
Срам, не срам ще си призная, че аз с двете деца само веднъж съм излизала и няма да повторя скоро. При това мое излизане бебето едвам не изхвръкна от количката. Той не искаше да го държа за ръка, дърпа да се отскубне от мен и събори количката на земята така че дръжката й опря в земята, а бебето се свлече надолу, до дъното на коша. После писна и се хвърли на земята, а аз се разтреперах от уплаха, от ужас. Този случка беше преди малко повече от година.
Ние като майки сме претоварени и подложени на голям стрес. Едно е да прекарваш цял ден с детето, съвсем различно по един час, както е с бащите.
Дори и детето да ходи на ясла/градина основния товар е за майката.
Моето момиче в момента пие от чаша със сламка.

Аз пък бях чела някъде, че точно затова не трябва да говорим на децата си със суперлативи. Примерно " ти си най-умното/ смело/ красиво и т.н. дете на света". Защото свикват да са най-най, а това поставя летвата високо. И после винаги се сравняват с другите и искат да са най-, явно го свързват с любовта на родителите. Та, с две думи, не сме виновни ние, че сме такива, а клетите ни родители .
Това в рамките на шегата.
При мен понякога работи опитът да анализирам сама защо правя това. От една страна защото съм несигурна и не искам заради мен детето да изостава в развитието си, от друга страна съм нащрек да не би да има някакъв обективен проблем. И от трета страна си давам сметка, че и аз съм възпитавана по начина, описан по-горе.
Казват, че осъзнаването на проблема, е половин решение.
А, и не на последно място е суетата - хич не ми се иска моето Митаче да е последен в класацията запъртък. Искам да имам с какво да се похваля то сигурно и имам, но не е това, което аз търся