Познай коя е книгата - тема 17

  • 20 506
  • 460
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 2 912
Прилича на някоя от постакаполиптичните антиутопии на Глуховски. Обаче не е "Метро". Там нямам спомен да има река.

# 376
  • София
  • Мнения: 8 653
Топло, топло.

# 377
  • Мнения: 1 867
На мен ми напомня на описанието на реката от “Сага за живите кораби” на Р. Хоб, ама там няма релси и стълбове Joy
Малко и на “Мъглата” на Стивън Кинг.
Като че и това съм го чела, ама пусто, не мога да се сетя.
Дай още някой цитат.

# 378
  • София
  • Мнения: 8 653
Лепливата мъгла се присламчва към нещото, обгръща го, не позволява да се видят очертанията му. То се движи странно, неравно, сякаш пълзи на тласъци, внезапни скокове — и още се клати насам-натам. На ръст би трябвало да е поне два и половина метра, ако не и три. Дългото слабо тяло като че ли е увенчано с огромна глава.

Хората на заставата просто наблюдават как то се приближава към тях — наблюдават го като омагьосани, сякаш всичките инструкции изведнъж са излетели от главите им. Не могат да отвикнат от мисълта, че от онази страна на моста не може да има нищо, че оттам никой не може да дойде при тях. Никой и нищо.

И едва когато се вижда как то в пълен ръст минава през зелената ципа, когато става окончателно ясно, че всичко това се случва наистина, Ямшчиков сякаш се пробужда и изревава:

— Стой, кой е там?!

Но съществото не спира — то продължава да се носи право към заставата: ето, вече е с крачка по-близо, още с крачка и още, и още.

Ямшчиков напипва автомата, насочва дулото към ниското навъсено небе — облаците са разплескани върху невидимо стъкло право над главите им — и изстрелва в него единични изстрели. Стъклото не се чупи, небето не пада, съществото продължава да се носи право към тях. Ямшчиков реве:

— Ще стрелям!

Но Антончик му взима автомата.

— Дай на мен. А ти по-добре ми свети…

# 379
  • Мнения: 9 114
Този текст го има в интернет, достатъчно е само копи и пейст и излиза книгата.
По-добре пускайте снимки от текстовете, за да не реши някой да се прави на голям интелектуалец. Преди се е случвало.

# 380
  • София
  • Мнения: 8 653
Е, ако някой ще търси в гугъл, няма смисъл от играта.

Нито пари се раздават, нито медали на позналите. Та, няма значение кой познал или не.

# 381
  • Мнения: 9 114
Казвам само какво се случваше преди.

# 382
  • Мнения: 16 953
Този текст го има в интернет, достатъчно е само копи и пейст и излиза книгата.
По-добре пускайте снимки от текстовете, за да не реши някой да се прави на голям интелектуалец. Преди се е случвало.
Ако искам да потърся в интернет книгата, какво ми пречи просто да препиша две изречения от снимката? Въпрос на съвест е дали ще се възползва някой да даде така верен отговор.

# 383
  • Мнения: 9 114
Мама Ру, затруднява се човек от преписнатето. Повтарям се, случваше се преди. Може и затова темата да замря, не знам...

# 384
  • Мнения: 5 184
На мен ми харесва и се радвам, че я възкресихте. Но публикувате книги и автори, и стилове, каквито не чета.
Тоест, може би просто произведенията не са познати на много хора.

# 385
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 759
Детето чете Метро преди година-две... Там имаше застави в метрото, хора с руски имена и някакви неубиваеми... Май ги изгориха накрая.

# 386
  • Мнения: 16 953
На мен ми харесва и се радвам, че я възкресихте. Но публикувате книги и автори, и стилове, каквито не чета.
Тоест, може би просто произведенията не са познати на много хора.
И аз повечето от нещата, които се публикуват не съм ги чела, но самата игра ми е интересна.
Да припомня, че още не сме познали загадката на АРТЕМИС
Лепливата мъгла се присламчва към нещото, обгръща го, не позволява да се видят очертанията му. То се движи странно, неравно, сякаш пълзи на тласъци, внезапни скокове — и още се клати насам-натам. На ръст би трябвало да е поне два и половина метра, ако не и три. Дългото слабо тяло като че ли е увенчано с огромна глава.

Хората на заставата просто наблюдават как то се приближава към тях — наблюдават го като омагьосани, сякаш всичките инструкции изведнъж са излетели от главите им. Не могат да отвикнат от мисълта, че от онази страна на моста не може да има нищо, че оттам никой не може да дойде при тях. Никой и нищо.

И едва когато се вижда как то в пълен ръст минава през зелената ципа, когато става окончателно ясно, че всичко това се случва наистина, Ямшчиков сякаш се пробужда и изревава:

— Стой, кой е там?!

Но съществото не спира — то продължава да се носи право към заставата: ето, вече е с крачка по-близо, още с крачка и още, и още.

Ямшчиков напипва автомата, насочва дулото към ниското навъсено небе — облаците са разплескани върху невидимо стъкло право над главите им — и изстрелва в него единични изстрели. Стъклото не се чупи, небето не пада, съществото продължава да се носи право към тях. Ямшчиков реве:

— Ще стрелям!

Но Антончик му взима автомата.

— Дай на мен. А ти по-добре ми свети…

# 387
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 759
Така си набелязвам книги за четене Wink

# 388
  • Мнения: 16 953
Загадката
Лепливата мъгла се присламчва към нещото, обгръща го, не позволява да се видят очертанията му. То се движи странно, неравно, сякаш пълзи на тласъци, внезапни скокове — и още се клати насам-натам. На ръст би трябвало да е поне два и половина метра, ако не и три. Дългото слабо тяло като че ли е увенчано с огромна глава.

Хората на заставата просто наблюдават как то се приближава към тях — наблюдават го като омагьосани, сякаш всичките инструкции изведнъж са излетели от главите им. Не могат да отвикнат от мисълта, че от онази страна на моста не може да има нищо, че оттам никой не може да дойде при тях. Никой и нищо.

И едва когато се вижда как то в пълен ръст минава през зелената ципа, когато става окончателно ясно, че всичко това се случва наистина, Ямшчиков сякаш се пробужда и изревава:

— Стой, кой е там?!

Но съществото не спира — то продължава да се носи право към заставата: ето, вече е с крачка по-близо, още с крачка и още, и още.

Ямшчиков напипва автомата, насочва дулото към ниското навъсено небе — облаците са разплескани върху невидимо стъкло право над главите им — и изстрелва в него единични изстрели. Стъклото не се чупи, небето не пада, съществото продължава да се носи право към тях. Ямшчиков реве:

— Ще стрелям!

Но Антончик му взима автомата.

— Дай на мен. А ти по-добре ми свети…

# 389
  • София
  • Мнения: 8 653
Ами, малко сме в темата, явно не сте чели книгата.

"Граничен пост" на Дмитрий Глуховски.

Пепси беше най-близо. Може тя да пусне следващата загадка, че аз няма да мога довечера.

Общи условия

Активация на акаунт