ОСМИ клас 2021/2022 - Тема 6

Бебчо, това, от което се отказах, беше конкретна работа. Т.е. след обучението във фирмата, даже не го минах цялото, отказах позицията. Хем не беше моето, хем с едно откачено работно време, което буквално щеше да ме зароби и да нямам време за нищо друго. На сегашното ми място нещата са в пъти по-добре и мога да съчетавам.
При мен ако се стигне дотам, значи е прелял чашата. С годините е разбрал какво значи това и не смее да прекрачва граници. А и аз научих нещо, което отдавна използвам като тактика - въвличам го в процеса на планиране. Например, изминалия уикенд го извиках да направим план за седмицата. В кой ден какво ще прави, какво ще учи, каква дейност има навън, от колко до колко часа с какво се занимава. С така изготвена от него програма няма мърдане - той си я е решил така да бъде, аз само съм му дала насоки и съм я одобрила.

MianaNia, честито пухче ! Много гушливо и любящо да бъде! Това го пожелавам на всички, които си взимат котки, защото моят котАн не дава да го гушкаш, може да го галиш, но не винаги, а само когато е в настроение.

Добри, толкова са ти хубави и интересни постовете, че ще можеш в един момент да ги събереш в една книга-пътепис за Египет.

Това все едно аз съм го писала. Точно по същия начин разсъждавам и аз.
А тъкмо на вчерашната лекция ни запознаха какво ще трябва да представлява курсовата ни работа за края на семестъра. Ами..... .... В момента и идея си нямам как ще я направя.
И естествено веднага ми възникна един от вредните въпроси "Ще се справя ли?" и другия "Няма ли да се издъня?". Забранила съм си ги по принцип, но те си идват самички.

Много е готино, че освен наборите обсъждаме и лични преживявания, дилеми, съмнения... Харесвам ви, дами
Относно ученето - аз съм типичен пример, че луд умора няма... а 34 са далеч от "преклонна възраст", за да реализираш мечтите си и да направиш това, което те кефи. Третото ми више ще е точно в областта на медицината (след ТУ и УНСС), но без да ставам лекар . Честно казано, точно медицината ми се струва малко нереална за реализация мечта. С 6+4 години учене, таман на 45 тепърва да се утвърждаваш като специалист, малко тегаво ми се струва, но не и невъзможно де. Имам приятелка, която записа за фелдшер. Тази година ще завърши, и има доста предложения (вкл. и от Пирогов) за работа в спешни отделения. Давам примера като друга по-реална опция за практика в областта.

Мъжете са на ски в Пампорово цяла седмица. По цял ден наборът кара (има си и компания от 3 девойки), а когато приключат, цялата банда се понася дружно към басейна и сауната. Вчера към 20.30 всички тийнове са били заспали.

пп- Нито съм споделяла с младежа, нито съм го питала за моето учене. Всъщност, никой не съм питала - една докторка ме нервира един ден, а на другия си подадох документите в СУ Все още приятели ми се чудят, а онзи ден след изпит, мъж ме пита с три ли ще се задоволя, или продължавам

Молив, как с три... Аз мога да издържа по около три години без бебе или учене. Е, минах възрастта за бебетата, та само ученето ми остана...

Ох, Маги, щях да се задавя с кафето си от смях, голяма скица си
molive, браво на теб, че действаш със замах
Кали, аз пак чела, но недоразбрала /за ученето ти/. Сега, когато the Invisible "облече" мечтата ми за интериорен дизайн в конкретен курс - ще ви последвам, момичета, много ме надъхахте Само се чудя дали да изчакам да мине седмокласната одисея с малките  - ако обещаете да ми идвате на свиждане в лудницата, действам

Всички сте страхотни, благодаря ви, че Ви има

Днес набора си направи среща с няколко съученик от стария клас. Добре се чувства в новия, няколко деца ги споменава по-често, с един ходила на кино, но заради ненормалната ситуация някак по-бавно се сприятеляват...може би.
С едно от старите момчетата си бяха 1-4, след кандидатстване в 5ти бяха един до друг по точки на състезанията и пак в един клас до 7. Как хубаво ги заваля във Филибето снега, не е истина.
Малкия син и  щерката  също имаха уговорки, той с приятел за  разходка, тя за ледена пързалка. Обаче снега провали и пропаднаха плановете. На нейната приятелка носихме курабии за почерпка. Вчера докато съм била на работа, тя си намерила рецепта, направила ги, опаковала, измила всичко и с тиха стъпка ги скрила. Даде ни по гризка на домашните, другото под ключ за дружката. Водих я днес да ги достави след провала на излизането.

ще уредим да сме в една стая там

Вчера се чух с една прекрасна жена на 45,  записала е за фелдшер. Вероятно и да не е веднага това ще е най-близкото до мечтата ми.
Хубавото, ако бях скочила както мечтах веднага, че вече щях да съм 1ви курс след изпитна сесия с лекции на зоом и присъствие за упражнения и практика. Така, че от една страна човек не може да е сигурен, да чака ли подходящо време или такова няма. При мен наистина най-голямата спънка е самото редовно обучение, иначе нямам грижи да запиша. Мъжът ми сега е на 4та магистратура-геофизика в минно-геоложкия. Реално записа второ висше 2013, няма да казвам на какви години е, но все задочно и през това време намери начин да съчетава с бизнеса си.
Вчера освен с тази прекрасна позната се чух и с организацията аварийно формирование п-в, разказах, че уча за парамедик и дали мога да съм полезна и за моя радост ще бъда част от доброволците.
Извинявам се, че не мога да скрия от тел, утре ще го коригирам, че сигурно станах досадна вече.

Пренасям се и аз в новата тема, Кали благодаря!

Ваканцията тече в пълна сила. Карантината свърши, но наборът не е излизал от вкъщи. Стои предимно пред компютъра, а вчера сутринта се събуди със схващане. От няколко години се схваща периодично и след прегледи при различни лекари се заключи, че е интеркостална невралгия. Вторият срок ще е първа смяна и заяви уж интерес за фитнес, но не знам дали не е малък. На плуване и на тенис на маса ходеше преди пандемията, от две години - нищо. Сам се ограничава с храненето и отслабна доста, но му трябва спорт, а желание и уж време няма достатъчно. Доста е сприхав напоследък, предполагам, че и игрите го напрягат и ми се иска ваканцията да свършва...

MianaNia, честито коте! Какво стана с морското свинче?

Добри, прекрасни снимки! Благородно ти завиждам.

Валерия, аз също те подкрепям в желанието ти да се развиваш. Нали знаеш приказката "Внимавай какво си пожелаваш" Това, че ще си доброволка е чудесно!

ПП: Трифон Зарезан е, наздраве отрано да ви кажа!

sise_to, мисля, че няма проблеми да ходи на фитнес. Моят син започна лятото да ходи, а тогава беше на 15 години. В този фитнес, който посещава обаче може да ходи до 16 часа, тъй като е с ученическа карта. Каза, че можел само с такава да го посещава. Девойката пък идваше с мен. Не са й правили проблем, напротив дори й се радваха, че има желание да спортува.
Наздраве и от мен, въпреки че ние си го почитаме на 14.02, но пък защо да нямаме повече поводи за 🍷

sise_to, наборът ходи на фитнес от тази есен доста активно. Има седмици, когато е всеки ден там. Много добре му се отразява - поне той така твърди. В началото бяха ползвали инструктор да каже какво може и не може, сега сами се оправят (цяла групичка са младежи и девойки). Сега, имаме си с него една разправия, заради която съм го заплашила, че ще го спра, но то неговото е от келешлък малко - на няколко пъти е вдигал 110 от мъртва тяга (с колан разбира се), което не е добре за възрастта му. Иначе като съотношение тегло е ок, но не и съобразно годините. Та съм го заплашила, че ако повтори, ще му хлопна кепенците (има кой да ми докладва какво прави там). В този ред на мисли: не е лошо първият месец да се работи с инструктор, който обаче разбира и от деца; също да се пуснат едни превантивни медицински прегледи с кардио, за да се провери състоянието все пак.

Аз съвсем ви изпуснах, че каката претърпя пътен инцидент, за радост беше малкият дявол и се размина "само" със счупен нос и охлузвания. И операцията мина, утре си я прибираме.
За пореден път се убедих колко е бошлаф всичко, освен здравето.

O,
Yovanka!!!!
Голямо гуш!
Всичко наистина губи смисъл пред ЖИВОТА и ЗДРАВЕТО.
Особено на децата НИ

Уф, Йованка, изправи ми си косата!!! Добре е, когато всичко завърши добре!

Оле, Yovanka, голямо гуш! Добре, че е бил малкият рогат. И повече да не й се случва нищо лошо!

Леле, Yovanka, какво е станало? Колко е голяма каката ви? Счупен нос никак не е малко, но предполагам в случая е било най-малкото зло! Бързо възстановяване!
Моите хора ходят денем на ски и все ми е свито докато не се върнат. Вече толкова нелепици и инциденти се случват, че само лоши сценарии ми се въртят в главата

yovanka, прегръдки и от мен, дано всичко е наред с дъщеря ти Само хубави неща да ви се случват оттук нататък

Yovanka, ужас, какво се е случило. Добре, че е бил малкия дявол. Да й минава бързо.
Сисето, за жалост почина, те са с недълъг живот. Средно го дават пет- шест години, а Томи ни напусна след почти седем.
Сега е голяма радост с Оливия вкъщи.