ОСМИ клас 2021/2022 - Тема 6

  • 40 834
  • 740
  •   1
Отговори
# 450
  • София
  • Мнения: 2 806
Явно случващото се е основна тема на разговор в класа на набора - прибра се и от вратата започна да изказва гласно мнението си. Дано всичко се реши скоростно и по мирен път, но и мен оптимизмът нещо ме напуска.
Наборът започна с 4-ка по математика, решил трудните задачи, сбъркал на лесните. Но когато, както казва учителката му от индивидуалните уроци, го мързи толкова, че чак го боли - май ще съм благодарна и на това. Докъде я докарах Joy

# 451
  • София
  • Мнения: 3 117
Аз също се учудих, че темата е основна и при децата. При каката момчетата се бяха притеснили, че са ПЪЛНОЛЕТНИ (ох, редакторът беше написал пролетни) и ако се скапят нещата ще ги приберат в армията ... А аз надълго трябваше да обяснявам, че колкото и да се скапят, ще си остана преподавател и това ми е работата и за военно време... (не съм убедена, че ми повярваха, но самата аз съм благодарна на избора си - днес летищата не са романтично място).
Наборът откри сезона със шестици. По испански и рисуване и с тройка по математика ...

Велина, честито и на твоето момиче и дано на лято да завършим с още повече успехи!

# 452
  • София
  • Мнения: 5 370
Не знам дали ще ме последвате. В отчаянието си видях образ, който може да ни обедини.
Мисля, че всички, които четат тук, знаят, че едно момче язди красиво своя кон.
Едно момче резбова малки дървени джуджета.
Едно момче представя фокуси на семейството си.
Езда, джуджета, фокуси; езда, джуджета, фокуси...
Да задържим това щастие като символ на съзидание, добрина, любов.

# 453
  • Пловдив
  • Мнения: 1 716
ЗаСлон,
Много добре казано.
Heart
Наборът говори за конфликта в аспект спад на борсовите индекси. Оказва се, че има съученици, които притежават криптовалути.
Иначе, бях изненадана, когато преди месец и повече, брат ми сподели, че племениците в Испания (на 12 и на 10 г) в училище, с учителите си коментирали конфликта. В посока как Испания НЕ трябва да се намесва. Не съм чула нашите учители да говорят с децата ми за това...
Скрит текст:
Редактирам се, за да добавя за вчерашното ни посещение при ЛЛ, за зърното на лявата гърда (някои са ме чели). Прегледа, опипа... препоръча по веднъж дневно, преди душ намазване с кашичка от хума, която да изсъхне там. Каза, че ще мине... Веднага взех от ДМ хума и го направихме снощи.

Последна редакция: пт, 25 фев 2022, 09:01 от JiD

# 454
  • София
  • Мнения: 4 206
Аз пък си мислех, как ще се отрази всичко това на психиката на украинските деца. Първо пандемията, след това и тази война. Не знам как ще се справят. Дано намерят сили. Дано приключи скоро и да няма жертви.
Моите деца не знам дали са коментирали темата в училище.
На въпроса за провеждането на ФВС, когато е топло са навън, когато е студено в салона. Това е и при двамата.
Маги, Велина, поздравления за каките. Все така да се справят с всички изпити.

# 455
  • София
  • Мнения: 3 117
Марти, аз знам - зле. Днес трябваше да си изпратим обучаемите по Еразъм към дома. 2 момчета и две момичета са от Украйна. Няма да могат да си тръгнат. Чакаме отговор как да стане, не могат да летят. За завършващо есе им дадох няколко теми по избор... Момчетата бяха избрали темата "Защо избрах професията на военен офицер?" Минах през много емоции, четейки есетата. Няма да лъжа, четох ги няколко пъти (на 15-ти беше изпита), сториха ми се милитаристични, твърде сурови за 21 годишни младежи, леко наивни, но чисти по детски. Не ми излизат от главата. Момичетата писаха по темата "Как се виждам след 20 години?", Едното есе завърши с думите "не зная къде, но зная, че съм добър човек и след 20 години отново ще съм добър човек", а Влада и само 9 месеца по-голяма от дъщеря ми. Имам четири деца от групата през 2019-2020 в Киев... Никой от нас, хората с пагони не иска война, защото битките се водят от нас, а войните се решават от политиците.
Отплеснах се... Извинете ме, момичета... (Не върви да си сипя от сутринта).

Последна редакция: пт, 25 фев 2022, 07:52 от magi_sveta

# 456
  • София
  • Мнения: 9 127
Добри, да ти е честит и здрав рожденика на патерици (и майка ми е на същия ден)

За моловете: преди няколко дни към 20:00 ч., влязох в Парк центъра (по скоро влетях - трябваше да мина през Билата на бързо за нещо дребно), на входа нямаше никой, видях охрана около щанда на 100 г сладки, но не ме спря или попита нещо. Чак след като излязох се усетих, че май трябваше да е така .. явно съм му приличала на Таз (от The Looney Tunes ) и не ме закачи.

ЗаСлон, за съжаление не са розови нещата Cry ще ползвам думата война ... Една цивилизована държава (същност май са две) влиза в съседната цивилизована с войска без да са поканени, предполагам и без да показват зелен сертификат и  ПСР.
 
Скрит текст:
срам ме е от обяснението на наш министър: "...той не я наричат така, затова и аз няма да го направя"
 ... когато ботокса или каквото е там, премине от лицето към други части в главата и загубиш връзка с действителността, преиначаваш исторически фактите, нещата стават страшни...
Очаквах да "спасяват" "народните" републики (както казва един колега "щом в името на държавата има "народна" или "демократична" е ясно колко са народни и демократични" ), но не и бомби в градове, цивилни жертви...деца ... нападение над Чернобил Cry
Снощи получих въпрос: "Мамо, а нас ще ни вземат ли за войната?"  казвам: - Не, малки сте, не сте обучени, но явно не съм била убедителна, чух:  През ВСВ, са взимали от 16 г.
Малко по-късно току-що прибралата се девойка: Какво става? Може ли да дойде войната тук?
Disappointed Relieved
Приготвям вечеря и се сещам, че до преди ден, тези хора са правили същото, а днес се крият в метрото, не се знае какво и дали са вечеряли ... сещам се за дете избягало от "цивилизована" държава, не ходило на училище няколко години, намерило убежище тук и днес ползващо езикът ни по-добре от връстниците си, за които е роден (според изпит на МОН)...
Вчера гледах flyradar24 ....гледах празнотата, слушайки новини как се бомбандират Киев, Одеса, Харков,.... Унищожават ПВО, навлизат танкове
Днес Украйна, утре кой?!
Слушах и изказването на Кенийския представител в ООН (дано не бъркам държавата)... смисълът бе: а ние бившите  колонии имаме ли право на държава?
Не съм си и помислила, че ще видя 1939 г. Cry
Да, трябва да се обединим, но полезен ход дали има?! Sad подиграват се на света - нямало да окупират, отрича се правото на една държава да е независима, нарича се управлението на евреин наци-режим. Angry

marini, как са нещата при вас?

Скрит текст:
Служебно работим понякога с руски офис на ЕС-фирма, в същото време имат голямо подразделение в Украйна... тези дни ни предстои "среща" с руснаците и тръпнем какво ще стане.
С украинци не съм имала контакти, но с руснаци - да, страхотни впечатления от обикновенните хора ... освен този служебни контакт много години ходих 2 пъти в първо в Москва после в Санк Петербург. Огромна разлика между центъра и покрайнините, за извън градовете да не отварям дума.
В Санк Петербург случайно попаднахме на таксиджия, който после ни развежда по забележителностите, помогна ни и с билетите - огромна разлика за местни и чужденци, бе напълно наясно, че не сме далеч от неговата черга, младо момче част от филхармонията на града, но всъщност таксито го издържаше Sad

Последна редакция: пт, 25 фев 2022, 13:40 от Desem

# 457
  • Перник
  • Мнения: 5 085
Това, което става в Украйна е ужасно! Моля се да приключи по-бързо и с минимум невинни жертви.

За физическото - нашите играят винаги, когато е възможно - ако времето е хубаво - навън, ако не - в салона. Но тъй като заради ковид там се допуска само по един клас, ако вече е зает, си остават в стаята и играят шах.

# 458
  • София
  • Мнения: 5 370
Когато наборчето беше бебе на 20-30 дни с такси отидохме на профилактичен преглед. Таксиджията ми дръпна една реч, че непрекъснато трябва да се раждат деца, защото само в първите години семейството вярва, че най-висшето благо са децата.  После започват да се разсейват, децата сами се гледат, а възрастните стават алчни и най-лошото, допускат да убиват. Във войни.
Кой родител на бебе или дядо на бебе би тръгнал да убива?!
Така ми говореше той, силно притеснен от себе си.
Каза, че неусетно мъжът губи родителското.

Леля ми разказваше как на 9-ти септември (образно казано, не помня в кой малък град са били евакуирани) до обяд са изпращали немските войничета, с парче хляб,  превръзвали им крака, ръце, за да издържат пътя... а след обяд  посрещнали руските войничета, пак с парче хляб, превръзвали крака, ръце...
Деца! Всичките са деца, в края на войната, всичките уплашени. И най-странното - всичките руси и светли. А тя, изтръпнала, не може да се ориентира каква е разликата и защо...

# 459
  • София
  • Мнения: 3 672
Новините тези дни ми върнаха моите детски спомени. Баща  ми беше военен. Под леглата ни беше пълно с провизии за военно положение - храна, противогази. Бяхме подготвени какво се прави ако чуем сирените. Ужасно е човек да живее в такъв страх... Дано великия доктатор да се опомни все пак и да се разминат нещата възможно най-мирно. Hands Pray

И нашите играят физическо или в салона или навън.
Ние имаме проблем пък с храненето през учебно време. В общите помещения им правят забележка и не разрешават да ядат, за да не цапат и да не стоят без маска. В стаята е забранено да се яде. Извън територията на училище е забраненео да се излиза през учебно време, за да ограничат контакта на децата с други хора. Остава само на двора. Но с тези кратки междучасия и студено време.... И така общо взето наборката стои гладна почти всеки ден през цялото учебно време.

# 460
  • Мнения: 2 099
marini, как са нещата при вас?
 

Благодаря, че питаш, Desem! Hug Какво да кажа - всички са объркани и хаотични...Уж няма паника и напрежение, обаче чета, че хората започвали да се запасяват с продукти (вчера не съм ходила до магазин), а мъж ми рече, че има опашки по бензиностанциите. По границите са невероятни опашки, 20-30 км коли; вчера насам са дошли към 3000 души, като повечето си имат роднини тук, а иначе им се осигурява настаняване. Има пунктове за дарения за бежанци. Летището е затворено и обявиха извънредно положение, което включва предимно мерки, свързани с вход/изход в страната. Класната на набора вчера ги е подготвяла, че може да се наложи училищата да се превърнат в полеви лагери..Тук някои твърдят, че са чували взривовете, ние - не сме.
Добавям от последните новини: насам са дошли над 15 000 души, от които 315 са поискали убежище.
За нас - все още не е ясно дали ще ни евакуират, но на нас не ни се иска, защото съпругът ми трябва да остане със сигурност. Ще видим днес как ще се развие ситуацията.
____
По прозаичните делнични теми - играят физическо навън винаги, освен ако не е мега студ.

Последна редакция: пт, 25 фев 2022, 11:18 от marini

# 461
  • Пловдив
  • Мнения: 1 716
marini!
Молдова беше, нали?
HugHeart


Кой родител на бебе или дядо на бебе би тръгнал да убива?!

Споделеното ме подсети за една статия, която ми попадна преди време...по спомен, обясняваше кои от световните лидери нямат деца и как този факт се отразява на решенията им.

# 462
  • Мнения: 463
Марти, аз знам - зле. Днес трябваше да си изпратим обучаемите по Еразъм към дома. 2 момчета и две момичета са от Украйна. Няма да могат да си тръгнат. Чакаме отговор как да стане, не могат да летят. За завършващо есе им дадох няколко теми по избор... Момчетата бяха избрали темата "Защо избрах професията на военен офицер?" Минах през много емоции, четейки есетата. Няма да лъжа, четох ги няколко пъти (на 15-ти беше изпита), сториха ми се милитаристични, твърде сурови за 21 годишни младежи, леко наивни, но чисти по детски. Не ми излизат от главата. Момичетата писаха по темата "Как се виждам след 20 години?", Едното есе завърши с думите "не зная къде, но зная, че съм добър човек и след 20 години отново ще съм добър човек", а Влада и само 9 месеца по-голяма от дъщеря ми. Имам четири деца от групата през 2019-2020 в Киев... Никой от нас, хората с пагони не иска война, защото битките се водят от нас, а войните се решават от политиците.
Отплеснах се... Извинете ме, момичета... (Не върви да си сипя от сутринта).

Поревах си....тъжен е светът, в който живеем. Дано някъде там в тунела има светло бъдеще за нашите деца!

# 463
  • София
  • Мнения: 4 206
Мен тази война ме върна в детството. Не знам дали си спомняте тази в Югославия, но аз да. До като стана студентка тук в София съм живяла във Видин. По време на войната, играейки на улицата с другите деца до късно вечер много често небето се озаряваше от хвърлените бомби. Много често оттекваше и шума от взривените бомби. Спомням си и за падналата ракета на метри от къщата на наши роднини в градче на границата. Слава богу нямаше жертви.
И докато ние играехме и ни беше любопитно какво се случва отвъд границата, то югославските деца нямаха тази възможност Frowning1 Сега се повтаря същото. Хиляди деца вместо да играят, ще са скрити някъде и ще се надяват, че ще оцелеят.
marini, вчера и аз се сетих за вас. Вие сте толкова близо. Дано да не се наложи да бъдете евакуирани и дано живота ви да продължи що годе както преди.

# 464
  • Перник
  • Мнения: 5 085
...
Ние имаме проблем пък с храненето през учебно време. В общите помещения им правят забележка и не разрешават да ядат, за да не цапат и да не стоят без маска. В стаята е забранено да се яде. Извън територията на училище е забраненео да се излиза през учебно време, за да ограничат контакта на децата с други хора. Остава само на двора. Но с тези кратки междучасия и студено време.... И така общо взето наборката стои гладна почти всеки ден през цялото учебно време.

За мен, като човек, който яде почти непрекъснато, това е безобразие! Като се има предвид колко време прекарват децата в училище, и че има такива, които не закусват, не знам кой е измислил тези правила. Остава вариантът да се носи храна от вкъщи и в голямото междучасие да се хапва на двора. Но когато е студено и вали би било сложно или най-малкото неприятно.
При нас такива проблеми няма - училището е в самия център на града и наоколо има всякаква храна - пици, дюнери, сандвичи. Младежът тича за дюнер всеки ден, не знам как не му омръзва...

Общи условия

Активация на акаунт