Наглостта на един брат

Баба ми казваше: "Иди да видиш някого като е жив, после и да му идеш на погребението, и да ревеш полза няма. Дай на  човека да хапне и пийне каквото му се яде сега, после и да разнасяш по помени и да го преливаш може и да не му се намери.".
Едната ѝ внучка не я беше виждала повече от пет години, дойде на погребението и рева даже.
Същата като се разболя от рак майка ѝ, дори не ѝ се обаждаше накрая, защото това много щяло да я натовари. После на погребението изпроси 20 лева, че платила билет за влака. Майката беше казала да не ѝ се обаждат за погребението, но една роднина звъннала, да се сбогува горката с майка си.
За погребението на дядо даже не се появи. И тримата даваха мило и драго за нея и от нищо не е лишавана, даже напротив. Обаче някои хора просто им има нещо в мозъка и не могат да изпитват съпричастност, емпатия, обич, освен към себе си.
Някои са тежки случаи и стават наистина социопати и психопати, други са леки, имат си нормален живот и даже познатите им казват, че са много свестни хора, но близките им си знаят какво им е.
Не смятам, че човек трябва да общува с такива хора, дори да са му роднини. Кръвта става на вода, въпреки популярната фраза. Както и водата може да стане на кръв, т.е. приятели да ти станат повече семейство от кръвните ти роднини.
На сватбата ми нямаше роднини просто защото са ми роднини, както и на погребението ми един ден не желая да има такива. От думите на баба ми, а и от опит знам, че сбогуването с труп е безсмислено, ако приживе не си се отнасял добре с човека.
Авторе, бих те посъветвала да изтриеш новия си профил във фейсбук, да спреш да търсиш контакти с брат си и да се опиташ да не се влияеш от това какво казва той или хората. Който ти е близък, знае какво си направил за семейството, а който не е, няма значение какво мисли.
Знам, че е трудно, защото вероятно си лишавал детето си и жена си за да плащаш сметки и алкохол. Пренебрегването от брат и баща алкохолик оставя лошо чувство за цял живот, така че няма как да го забравиш, но си гледай семейството, не се занимавай повече с брат ти.
А колкото до коментарите, че е грозно споделянето по форуми, ще им кажа на драгите съфорумци, че форумите са направени именно за такова анонимно споделяне. И по-добре да е тук, отколкото да се почнат злобни коментари във фейсбук открито, за радост на сеирджиите. Тая тема ще потъне между другите, а на човекът му е олекнало като е споделил.
Обаче ако тръгне тези неща да ги пише във Фейсбук или да ги говори пред роднини и приятели, как ще се чувства детето му като ги чуе или прочете?
Добре споделя човекът тук, но е попаднал на безгрешни ангели, не на съфорумци, та бая камъни нахвърляха.
Много семейни драми, в които близките се прегръщат, реват на погребенията и си прощават сте гледали. Голяма работа, че не си видял някого студен и в ковчег, та да му кажеш нещо, което не може вече да чуе. Пък и непростимо било?! Ами ако живееш на село, където няма хладилни камери за мъртвите, как ще чакаш някого да дойде да се сбогува, особено лятото? И е право на човекът, който е "затворил очите" на покойника да оганизира погребението както иска и може. По-късно желаещите могат да отидат на гроба и да се сбогуват колкото си искат. Обаче подозирам, че братът на автора няма и да мине, да не говорим да сложи паметна плоча и да се погрижи за чистенето на гроба.
Обаче, ако все пак отиде, сигурно ще пусне снимка във фейсбука как е занемарено и как братът и снахата не са го издирили да му кажат.
Та пак авторът на темата ще излезе виновен.

Че той авторът коментира брат си с бившите му. Накъде повече.
И не знаем гледната точка на брата. Защото надали от хубаво се е изнесъл от бащата алкохолик. Между другото, двамата братя са се изнесли и оженили. Пък само големият излиза лош, че заминал в чужбина и се развел.

Вече кой как възприема смъртта, гроба на близките и колко се товари, е въпрос на лични възгледи.

Ако авторът беше толкова сигурен, че е постъпил правилно нямаше да има нужда да се "изповядва" пред непознати и да търси други постъпили като него, само и само да оправдае действията си !
Като се смята за нещо повече от брат си, можеше да си преглътне егото и да постъпи по друг начин. Ама не е !
Както и да го извърта, направил е всичко за да НЕ  каже да брат си месеци.
Само празни думи, обиди и безкрайни оправдания.

Горкичкият онеправдан брат няколко месеца явно въобще не се е срещал за баща си.

Горкичкият онеправдан брат може да се е чул с баща си точно преди инфаркта.
Както и да го въртите, изключително странно е, че авторът е запознат в дълбоки детайли с живота на батко си, но някак не бил успял един месец да го намери и да му каже татко почина. Абсолютно нереалистично е.

Горкичкият автор, знае как да блокира, но не и как да отблокира профила да брат си.
Ма то така е , лесно е да се информираш най-подробно къде , какво , с кого и колко е правил брат ти, включително от бившата му,  но не и опциите на Facebook .

А, да, и това.
Не знам сега как е, но преди 2 години, когато имах още фб, блокирането означаваше да станеш практически невидим за блокирания. Все едно профилът ти не съществува. Мисълта ми е, няма как да мине обяснението, че баткото също е блокирал автора, защото баткото реално не би виждал изобщо профила на автора. Ама то нали и въпросното блокиране се е случило преди години...

Може, то като ти плащат други хора телефонните сметки, може и всеки ден да се обаждаш, даже и по два пъти. Голяма грижа е това, няма спор.
Никой не е длъжен да уведомява никого, че негов роднина е починал. Както и не е длъжен да търси роднини, които не харесва. Аз като съм в чужбина никога не бих се сърдила, че някой не ми се обажда или не ме търси. Това си е моят избор и както имам позитиви, така ще си търпя и негативите, че не съм до роднините и приятелите си.
Друг е въпросът, че повечето хора плащат данък обществено мнение, особено като са по-млади, какъвто предполагам е и авторът, и им е гузно, все едно са направили нещо лошо. Затова са споделянията и оправданията. Ще се научи с времето и опита.
Всъщност най-лесно е да бъдеш информиран за някого, който не те интересува. В България, особено в провинциалните градчета има едни хора, които държат да те осведомяват дори за неща, които не искаш да знаеш. Като бях малка и чаках автобуса на спирката, се е случвало да дойде някоя лелка, невинно да ме подпита чие дете съм и после още по-невинно да ми съобщи коя е поредната любовница на баща ми. Те с майка ми бяха разделени по това време и той можеше да ходи където си иска, но пак не виждах причина да го знам. Обаче дете, нито можех да се сопна на лелките, нито нищо. След време баща ми се кротна с една жена, и един ден тя ме хвана на улицата на връщане от училище и един час слушах оплаквания как се прибрала и го хванала с някаква друга. Пак не ми трябваше да го знам това, че и с подробности, но го изслушах. Слушала съм от нея оплаквания и за други неща, които изобщо не ме интересуваха. След години обаче, когато вече живеех в друг град и пак се опита да ми приложи тоя номер да ми се обажда и да ми се жалва, вече я отрязах.
Обаче наистина ми отне години да се науча да казвам "не" и да разбера, че не съм длъжна да търпя токсични хора и да плащам данък обществено мнение.
Пак добре, че го разбрах. Има хора до края на живота си се чувстват гузни, ако не отстъпят пред нахалниците и ако не постъпят както съседите и съфорумците очакват от тях.
Има прекалено много стойностни хора, за да си губи човек времето с разни неудачници, на които все някой им е длъжен.
Да не говорим, че имам познат с подобна история като на брата. Първо уж работеше за един бизнесмен в България, после замина за  Германия, бизнес в Украйна и пак така има проблеми с пътуванията когато роднините предложат да се видят. Та те почнаха да се притесняват що за бизнес прави. Още една причина авторът да се дистанцира от брат си, защото като стане въпрос в чужбина за престъпност, украинците не са света вода ненапита.

Действително ли не забелязваш, че именно авторът е в ролята на лелките, които ти разправят гнусни неща, които не те интересуват?

Не, защото нито той е дошъл в дома ми, нито ми звъни по телефона да ми разказва, нито публикува на стената ми във фейсбук.
Аз съм влязла да прочета НЕГОВАТА тема, аз пиша в НЕГОВАТА тема.
Можех след първото изречение да спра да чета, но не, аз съвсем доброволно дочетох всичко и коментирам.
Както и ти, между другото.
Така че авторът не е като лелките и не досажда, защото си е създал своя тема и ние сме в неговото пространство, а не той в нашето.
И мен тази тема очевидно ме интересува, щом правя вече трети коментар по нея.
Май и с теб е така.
А дали са гнусни нещата не знам. Ако авторът не лъже за абсолютно всичко, то той е един нормален човек, изтеглил късата клечка в този живот.
Майка му умира като е млад,  той плаща сметки и помага на баща алкохолик с два инфаркта, накрая той го намира и го погребва и все пак си надделява над лошите чувства и се свързва с брат си. Може да е след един месец, но го прави.
Това не е лесно да го преживееш.
Който прави нещо, той греши. Който нищо не прави, той не греши.
Както и друг път съм писала, малко съчувствие и емпатия към авторите не са излишни.
Това е форум за споделяне и взаимопомощ и нека не вменяваме вина на хора, които го използват по предназначение.

На теория май все пак може да се блокира човек, който вече те е блокирал. Малко по-трудно е и трябва да се рови, ама ако имаш желание... Няма как да го пробвам лично, но ако на някой му е интересно, гугъл казва как става. 

Като цяло до голяма степен съм съгласна с мненията на Опосум. Подразни ме единствено, че на всички коментари авторът отговори просто с допълнителна порция факти за живота на брат си. За това да получи съчувствие и разбиране, тези подробности са излишни и не оказват влияние. Май е затънал в една нездрава обсесия, от която трябва да се измъкне.

Мда, доста му е набрал. Ще му мине, макар че някои неща дори и да се простят, не могат да бъдат забравени.
Ако беше толкова лесно, психолозите щяха да са безработни.

С кое по-точно - че и тя оплю роднините си; че се чуди защо изобщо братът е уведомен, понеже на нея не ù било нужно да научава?

Повечето от нещата които ти пишеш, хвърлят камъни в неговата градинка.
Твоите покойни роднини кога са си заминали от този свят - преди или след като си емигрирала? Беше ли изобщо необходимо някой да те уведомява? Питам, защото много ларж го играеш на тема уведомления в чужбина и кой колко е длъжен. Не всички емигранти отсвирват близките си, освен ако тези близки не са някакви боклуци, което съвсем реалистично може да е случаят тук.

Баба ми казвала нещо подобно на майка ми "Ако ще ми даваш нещо, дай ми го, докато съм жива, после все тая".
Под целия пост се подписвам с две ръце.

Нарциса, извинявай, обаче смешни доводи - ако братът е отсвирил баща си, значи има за какво. Да, в провинцията обстойно се знае кой какво и как. Авторът е расъл там, не е паднал от Марс, нито е перфектната ССФ, която е извисена над битовизмите.

Който каквото заслужава, това получава. Няма нужда да хваля някого, само защото ми е роднина. Както и не бих казала лоша дума за брат ми, например, да ми е жив и здрав, няма ден да не благодаря на Бог, че го е пратил в живота ми.
Баба ми почина като бях студентка, колкото ни е било по силите сме се грижили и ние с брат ми за нея. Почина в болница, уведомиха ме с телеграма, нямаше тогава мобилни телефони, тръгнах с първия влак.
Майка ми почина когато бях на двадесет и няколко години, в продължение на две години изцяло бях поела грижата за нея и дядо ми, къща и повече от декар двор. Брат ми беше студент по това време и помагаше. Няколко месеца преди майка ми да си отиде, брат ми замина на студентска бригада. Все още интернет не беше популярен, нямах даже и личен компютър, мобилен телефон също. Той звънеше периодично с някаква карта на домашния ни телефон. Съобщих му за смъртта на майка ни няколко седмици след погребението, когато се обади. Знаех адреса му, не съм се престарала да търся телефони, човек който знае чужди езици и  да го издирвам за да му кажа по-рано. Какво щеше да промени това? Нищо. Беше ме и малко страх как ще реагира сам, в чужда страна, аз почти се бях побъркала, и двамата обожавахме майка ми, тя беше невероятен човек. Освен това финансово бях на нулата - гледане на болни хора и студент на една заплата и две малки пенсии не е лесно. На погребението като дойдоха гробарите, бръкнах да им дам пари да се почерпят, защото такава е традицията и нямах нищо. Взех назаем  пари за да им дам. Дядо ми, с инфаркт и куп други болести не знам как преживя погребението на единственото си дете, та и за него трябваше да мисля. Така че, не ми е било първа грижа издирването на брат ми за да му кажа това, което той си знаеше, че няма да завари майка ми жива като се върне.
За дядо ми се грижихме след това на смени, почина когато брат ми беше при него. Обади ми се, обаче беше късно, хванах сутрешния влак. Брат ми вече беше подготвил най-важните неща, аз оправих ковчега, което при нас е женска работа.
В началото на пандемията почина и последната ни възрастна роднина, почти на 95. Вече бях в чужбина. Брат ми се грижеше за нея, няколко месеца беше на легло. Обсъдихме го и заедно решихме, че ще е трудно да се прибера и да не го правя. Предвид състоянието ѝ, тя нямаше и да разбере напълно че съм там. Най-тежкото беше като двама лекари отказаха да ѝ помогнат, защото е нямало смисъл на нейните години, брат ми се мъчеше да направи нещо, а аз седях безпомощна тук и не можех да помогна. Съобщи ми когато почина, но нямаше да се сърдя, ако не го беше направил веднага. Човек губи правото да изисква, когато той самия не може да даде всичко.
Не мисля, че "го играя ларж", както ти пишеш. Напротив, животът ми не е бил лек, даже на моменти се обръщам назад и ми се струва, че съм живяла вече като за три живота.
Мен не ме притеснява да споделя нещо от миналото ми. Като цяло няма от какво да се срамувам. Ако злепоставям някой роднина, толкова по-зле за него, той трябва да се срамува от постъпките си.
И от моя опит ти казвам, че няма начин човекът,  който плаща сметките и погребва баща си да е лошия, а този който стои с изтекъл паспорт и дългове в Украйна, и звънка от време на време за чужда сметка да е добрия.
И също от опит ти казвам, че има много емигранти и неемигранти, които "отсвирват" близките си дори ако не са боклуци. Виждала съм майки да "отсвирват" малките си деца.
Просто някои хора са егоисти по природа.
Един "боклук" обаче не би се грижил да носи храна на пропадналия си баща. Така че тук случаят определено не е такъв.
Отговорих ли на всичките ти въпроси?
А ти какъв опит имаш с грижата за други хора, погребенията, емиграцията и с "отсвирването" на роднини, защото са боклуци?