Работа, CV-та, HR-и, съвети - 77

Ами за 5-8 месеца, действай тогава. Светът днес бързо се променя. Въпросът беше дали е морално… това е различно.
За преговарянето за временна работа, не знам как става за по-квалифицирана. Аз бях изпаднала в подобна ситуация - борсата и спестените приключваха, и понеже интервютата се проточваха, а като ученичка бях работила в копирен център, отидох в студентски град, бяха на зор, и им казах - имам опит, не съм студентка, ще работя каквито и колкото часове ми кажете. Само не ме връзвайте с дълги предизвестия. Беше много отчаяна работа, но такава беше ситуацията. Все пак шефа се полакоми да ме завърже и не се получи. Бързо след това се отпушиха нещата.

Нямам срокове за нищо и не ме интересува какво и как е приемливо. Напускала съм на 4ия месец. Два пъти. Сериозен човек съм, дори твърде сериозен и когато отсреща се държат несериозно - напускам. Когато няма съответствие между обещана заплата, длъжност и отговорности, работно време това за мен е сигнал, че не трябва да си губя времето. Ако не ми харесва колектива, нещо в маниерите на прекия ми ръководител, политиките на компанията, като цяло - тогава си натискам парцалите без да се впечатлявам и изчаквам нещо, което наистина да си заслужава напускането, не просто на всяка цена. Забелязала съм, че субективните впечатления се променят с времето, шефове се сменят, нови политики са въвеждат и понякога просто трябва да изчакаш. Няма универсална рецепта, но винаги изхождам от позицията какво ще е добро за мен, все пак за работодателя съм абсолютно заменима пионка - ако не съм аз ще намери друг/и.

Въобще не ме интересува кое е приемливо и кое не е, щом не съм получила обещаното. Рядко ми се е случвало, май само веднъж. Напуснах на 4-ия месец, фирмата беше малка и говорих с шефа директно. Нямаше смисъл да ме държи в предизвестие, защото още бях в изпитателен срок. Същият ден ми беше и последен, след няколко дни си получих трудовата книжка и останалите документи.

Щеше да е губене на време и за двете страни да седя там. Не съм имала проблеми след това да се връна към предишното си амплоа.

Аз съм напускала и на 15-тия ден, ако става въпрос. Когато човек не е доволен от това, което е говорил и това, което в действителност се окозва в последствие, защо да си губи времето?
Относно изпитателния срок трябва да се гледа в договора, защото най-често този срок е в полза само на работодателя, т.е. служителя ако ще напуска трябва да си спази предизвестието.

В изпитателния срок рядко някой работодател иска да се отработи предизвестието. Служителят не е навлазъл в работата, няма смисъл да му продължава обучение и да му се плаща за това време. В 99% от случаите се разделят по взаимно съгласие. Е, винаги има 1% такива, които просто искат да ти стъжнят живота...

Ем да де ама не сте започвали с ясната идея, още преди да подпишете, че условията не ви харесват, и няма да седите там, а с очаквания, че сте сериозни и това ще ви е постоянната работа. Макар че и работодатели правят така явно, и си печелят лоша слава по мрежите.

Малко се успокоих от отговорите Аз имам проблем с прекалената лоялност, което определено не работи в моя полза.

Мисля, че всичко ще е наред с екипа и работата, но заплатата е компромис. И точно това ме притеснява - когато средата е благоприятна, аз се отпускам, оставям встрани целите си и се задоволявам с лоши условия (ниско заплащане, липса на развитие). А искам да се отърва от този навик и да гледам повече личния си интерес.

В момента пазарът е много труден. На пръв поглед има безброй позиции, но реално на компаниите им се налага да променят планове непрекъснато. Често се случва да се водят интервюта и накрая да не се наеме никой, не защото няма подходящи кандидати, а защото плановете са се променили.
Към това се наслагва и все по-ниско ниво на кадрите в подбора. Отношението е покъртително. Може да минеш 4-5 интервюта и повече да не ти се обадят изобщо. Може дори да ти обяснят как ей сега ще ти направят оферта, само чакат някакви одобрения и повече да не чуеш нищо от тях. И след два месеца да ти звъннат за друга позиция, все едно нищо не е било. С цялото ми уважение към труда на колегите, но високото търсене на кадри в подбора, доведе до сериозни компромиси сред наетите. Което от своя страна е много пагубно за работодателите, но това ще го усетят след време.
Аз не виждам нищо лошо в това да започнеш тази работа и да продължиш да си търсиш друга. Все пак търсенето може да отнеме и година, с оглед на пазара. През това време е добре все пак да получаваш някаква заплата и да ти тече стаж. Нищо некоректно няма. Пазарът е такъв. Обстоятелствата го налагат. Не е въпрос на лоялност, а на развитие.

Нищо лично, тези промени в плановете при наемането на покачването на разходите на бизнеса ли се дължат?

От гледната точка на търсеща работа ми прави впечатление, че сякаш има по-малко обяви в сравнение с предишни години по това време. Освен в аутсорсинга, но там се въртят едни и същи.

Не, по-скоро на промяна в приоритети. Търсели са човек за нещо. После се е появил проблем и другаде и са решили, че им трябва друг тип човек, който да съчетава и двете. Или пък друго нещо е станало по-проблемно, наложило се е там да подсилят екипа и тази позиция е останала на заден план. Или пък мениджърът, при който е щял да започне човека, е решил да напусне. Задържат позицията, докато му намерят заместник, който вече да реши има ли нужда от такъв човек и да си го избере сам.
Появява се нов проект, който променя приоритетите. Или пък внезапно отпада голям проект.
Рядко фирма планира толкова зле, че това, което е можела да си позволи вчера, днес да не може. По-скоро е продиктувано от динамиката на бизнеса в момента. Интересни времена са, но и много предизвикателни.

Лошото е, че интересните позиции и стажове са все за София. Аз, като човек, който живее извън София вече няколко години, не мога да си намеря що годе свястна работа, а да не говоря за работа по специалността, която съм завършила. Много е трудно, навсякъде се сблъсквам с много изискващи работодатели, а ако може и без пари да им работя, още по-добре...

За мен интересните позиции са извън България

Cocnut.water, това го има и в София - кофти работа, недобро заплащане. Достъпът до някои сфери е труден. Ако излезе хубава позиция, конкуренцията е голяма. А стажовете не всеки може да си ги позволи от финансова гледна точка.

Пробвай да кандидатстваш по обяви в София и да се договориш за дистанционна работа. Или да си търсиш проекти на свободна практика, стига да е възможно в сферите, към които имаш интерес.

Включвам се с една моя дилема, питанка, кръстопът.. както решите го наречете
На 26 съм, живея във Варна, с бакалавър (маркетинг) и магистър (глобален търговски бизнес), но от края на бакалавърската си степен работя в сферата на директните продажби (по позиция се водя "бизнес консултант", реално продавам, така наречените гифт карти).
Работата ми беше добре, когато учех и се занимавах със странични неща, защото работната среда е на щанд в мол, работното време е 2 на 2 по 12 часа (причина номер 1, поради която искам да сменя попрището), но сега, вече след почти 4 години, искам промяна. Ужасно скучна, протяжна работа.. По цял ден висиш в средата на един мол и буквално нищо не правиш. И да, може би за някои хора е много "яко да ти плащат, а да не правиш нищо", ноо чувствам как от години съм на едно място, нямам реализация и в кариерен план съм на кота 0. Което убива един млад човек.
Лошото настъпва тук, когато реално, дори с тези 2 висши, аз нямам какво да предложа като служител на някоя фирма. Имам дипломите - нямам опита и самочувствието. А сега, незнайно защо, виждам как се търсят хора с опит, не с образование.
Като критерии съм си определила, че не искам да работя в сферата на директните продажби. Толкова негативизъм през тези години, като пряко лице на компанията пред клиенти ми стига... Другото със сигурност е нормалното работно време, това да почивам на официални празници, както събота и неделя, разбира се.
Ще съм благодарна за мнения, за съвети към какво мога да се насоча предвид образованието ми. Също ако има хора, като мен, нерешителни, които искат да сменят работата си, но дълго са го отлагали, кога решихте, че е преломният момент?
При мен той май дойде една сутрин, когато бях готова просто да се обадя и да кажа, че няма да ходя на работа и напускам
Ясно ми е, че първата стъпка със сигурност ще е да подобря и да докажа знанието на английски език, защото, за жалост, нивото е разговорно.
Доста дълго и объркано написано, но дано сте схванали какво имам предвид.

Здравейте, извинявам се, ако мястото не е правилно, но случайно има ли някой, който да сподели мнение за Телелинк Бизнес Сървисис? От гледна точка на отношение, развитие, работен процес. Приятелят ми ще ходи на интервю, те го потърсиха. Да си призная нямам познати, които да работят там… и не откриваме много информация. Става въпрос за търговския отдел.

Габриел, ако искаш да си работиш по специалността и имаш финансовата възможност, можеш да направиш стаж по дигитален маркетинг. Клише е , но все още има ниша инсе търсят и начинаещи. Има и курс към софтуни. Гледам, че в последно време хората наблягат на курсове и работа от рано, а не на образование.
Нещо, което в чужбина, обаче, тежи и е ценз, за който се плаща. Млада си, така че не съжалявай, не е изгубено време и тепърва ще имаш време да се развиваш.