С какво ви дразнят свекървите? – 135

Слави,Славчо,Слав-както дойде.Понякога Стаси,но много рядко,а като бе бебе му виках Слънчо.
За буквата Ц в името-аз съм Елица,за чужденци само Ели и толкова.Братовчедка ми е Цветелина и повече от 20 години живее в Испания-казват и Бет,точно заради това Ц.

Това със задължителното присъствие се оформя в началото на една връзка. С две думи, как ги научиш. Направи ли се компромис в началото за няколко пъти, после изведнъж осъзнаваш, че е станало "традиция". Затова, отначало нищо не се обещава, едната година при едните, другата при другите, третата вкъщи, четвъртата организирате семейно празнуване някъде на почивка. Така и двете страни ще са наясно, че плановете са правят за момента и няма да имат очаквания. Проблем това да се осъществи обикновенно е мамин златен, научен, че задължително техните традиции трябва да продължи и новото му семейство.

Да, за имената и аз това мислех да кажа! Колко толкова си контактувате с официалните институции, та ви трябват непрекъснато имената по паспорт! Веднъж, два пъти, пет пъти в годината!? За пред приятели и колеги избирате едно близко познато зо тях име и готово.
А иначе, универсалните имена са най-доброто решение, да. Имаме си предостатъчно такива в нашия си именник. За Европа и Америките говоря. Виж, за Азия и Африка, там вече не знам 😀

Нямам идея откъде идва, явно в традицията на имената, и презумпцията, че жената като се омъжи, няма вече род, ами е придатък на мъжовия "корен", става принадлежност в семейството на свекърите. Опитваха се така да ме работят и мен, още  след сватбата идваха на гости и като тръгваха, свекървата каза с един наставнически тон: "На Коледа сте у нас, да не си правите планове."
Ужасно се почувствах. Те живеят на 10 минути от нас, аз съм от друг град по принцип, моите родители ги виждам по 2-3 пъти в годината за 3-4 дни, брат ми е от много време в чужбина и рядко се прибира, и някаква леля, видиш ли, идва да ми сее и да ми вее как ще съм ù част от декорацията на празника, и то това било един вид по подразбиране. Казах му още тогава на мъжа ми, че и аз имам живи родители, по-възрастни доста от неговите, и че не може така. И всъщност може пък да искам да си направим наша традиция като семейство, станали сме на по 30+ години, ако може да не се съобразявам постоянно коя майка как била свикнала. Еми научи се и мъжът ми да казва "не". Сега ходим където и ако решим, в каквато конфигурация на нас ни е удобно, като винаги намираме начин да уважим и двата комплекта родители, но без да скачаме по зададен сигнал. Миналата Коледа ги поканих всичките вкъщи, на моя територия. Заявете се, жени, не става въпрос да сте груби или неуважителни, ама дръжте се като жени, не като момиченца. Пък ако мъжете ви вземат да чупят пръсти с дежурното "нали разбираш", вземете кажете, че не, не разбирате, и седнете да се изясните.

Аз държа на български имена. Баща ми явно така ме е възпитал. Първородният е с буквата на свекър ми. Първо с буквата на баща ми няма хубави български имена, второ мъжът ми е едно дете, трето - неговите родители ни помагат за всичко. Забавното беше, че като се разбра пола, баща ми ми звъня и той със същото предложение много имена просто има с тая буква, а и той не си харесва неговото име, като му казах какво име сме харесали супер много се зарадва.
Моето име дълги години не го харесвах, на прадядо ми съм кръстена и май е имало война как да се казвам - първородната все пак… Сега ми харесва, всякакви кратки вариации има И ми е забавно как се мъчат чужденците с него, поне в краткия вариант им е лесно.

Аз си харесвам името. Не съм кръстена на никого. И по-добре, че предвид факта, че съм католичка и кръстниците ми са предложили Тереза или Кармела, Милена звучи направо прекрасно.

Моето име е интернационално, но все пак има птоблем с изписването заради транслитерацията. Най-големият автогол в чужбина е "дж" (dzh). И май след това е "ц"
Майка ми се скарала с дядо едно врвме и казала, че никога нвма да си кръсти децата на него. Неговото име започва с Т, а моето не. Но твърдял, че съм кръстена на него, защото в името ми все пак има буквата Т Така че всеки може да си интерпретира, както му е кеф.

Моята свекърва беше вкъщи за 2 дни. Няма да се оплаквам. Много помогна и ме отмени в домакинската работа. С отворени обятия бих я приела за още няколко дни.
Свекърът е вкъщи вече четвърта седмица. Чак съм изненадана как съжителстваме (пу, пу).

Аз имам "Ц" в името и от 8 години живея в Германия. Нямам проблем, ц-то ми не се изпизва като немското ц, т.е. z. Освен това фамилията ми започва с В, изписана   с V, което на немски се произнася Ф, има и ъ и "ч" - то е изписано по френски маниер. Всеки път казвам името си буква по буква и не ме е срам и нямам проблем с това. Името не бих си сменила.

Аз пък , като единствена / за огромно съжаление / баба на внучката си и респ. като най-помагаща , не мога да си представя да изисквам да я кръстят на мен. Ако ще и Тарталета да се казва, изобщо няма да я обичам по-малко.
   Родителите избраха името,даже не съм питала предварително за букви и т.н. , не знам дали са водили битки помежду си.Това си е тяхна работа. По стечение на обстоятелствата, защото ясно се показа,че не е кръстена на никой, първата буква съвпада с буквите на двамата дядовци. ММ изобщо не се ласкае и не живее с идеята,че е кръстена на него.Но това е без никакво значение.
   Изумиха ме коментари на доста близки хора,от които не очаквах "ее, сега мисли му как ще се отчетеш за буквата". 
Бе какво значи да се отчетеш???? Аз, ако имам имоти за раздаване и искам да ги дам,изобщо не ме вълнува чия буква носи.
    Ей това със задължителното присъствие по празниците в един момент ми дотежа и на мен. Моят баща се опита да вкара в схемата и семейството на дъщеря ми, само че тя каза НЕ и аз казах -достатъчно. Ако искат, когато искат, празникът е , когато сме заедно, без значение датата.
    Но тъй като моите родители умират за правнучката си , а са далече, ние ги поканихме за Великден. С уговорката ,че децата са канени и при другата рода и те ще си решават кой кога да уважат.
   Не знам как ще прозвучи, но най-страхотния ни Великден е този,в който бяхме затворени вкъщи.Децата си бяха дошли , никъде не отидохме и никой не дойде. Само нашата малка вселена !

Най-безболезнено, ако не ви се конфронтира, е да организирате някаква кратка дву-три дневна екскурзия за вас двамата и детето за дните с празници. Къщи за гости, хижи, близките страни, дори приятели с вила извън населеното ви място са чудесен начин да изкарате празниците в тесен кръг.

Мдааа някой ще ме задължава за нещо си... Даже и да искам или да ми е все тая, няма да стане, защото не съм "длъжна" и само заради това да го покажа и докажа, не бих отишла. Пък да ни се бърка някой за името, абсурд. Свекър ми беше правил някакви изречения. Аз нямах нищо против да ползваме първата му буква, но мъжа ми отказа категорично. Избрахме име, което и двамата харесваме и не е на никой. Ако някой се е разсърдил, си е негов проблем. Толкова му е капацитета.

Така е, но има чисто домашни, семейни празници. Защо ако искаш да сте си вкъщи само вие си, зорлем да обикаляш нейде по гори и чукари или измисляш разни оправдания, само и само да се измъкнеш от досадна тегоба!

Е, да правиш/не правиш нещо само защото държиш непременно ТИ да се наложиш и да е напук, също не е много умно 🙂

Точно така. А семейството се състои от мен, мъжа ми и децата. Нищо против нямам понякога празниците да  се споделят с родителите на мъжа или на жената. Но абонамент за всички празници с тях? Не.

Да, не е много умно, ама върши работа

Точно. Само дето ми е на кантар кое е по-дразнещо - тези два/три часа заедно на празника (разбира се, настоява се за повече, но..) или сърденето сума ти време след това, ако случайно не си присъствал? Моята свеки е опасен човек, много трудно приема “не” за отговор и после ти го изкарва през носа, искаш или не искаш..