С какво ви дразнят свекървите? – 135

  • 35 705
  • 746
  •   1
Отговори
# 690
  • Мнения: 6 577
Ами ако ти й се разсърдиш Thinking

# 691
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Аз обичам да караме празниците при свекърите.Когато бяха живи моите родители ги редувахме,но за съжаление изкарахме съвсем малко в тази конфигурация.Сега обаче живеем в един град със свекърите и е по-различно,но пък аз реших всяка събота да им оставям двете деца и да си наваксам със спането (минимум 3 часа спя тогава,че иначе съвсем ще ми паднат батериите).До 2017-та нова година я посрещахме навън с приятели,от тогава обаче реших,че искам на спокойствие и да не се занимавам с нищо и ходим при свекърите-всички са доволни(единствено 2019-та я срещнахме със семейството на сестра ми в Лондон,ама се наложи няколко години да ни убеждават да отидем,иначе те си идват почти всяка година,а сестра ми даже по 2-3 пъти годишно при мен).Просто в момента съм на такъв етап,че ми е по-добре сама или с най-близките у дома,а пък двете години на пандемията са ми най-хубавите , защото не трябваше почти никъде да ходя и да се срещам с много хора.

# 692
  • Мнения: 164
Ами ако ти й се разсърдиш Thinking
Виж, мен не ме интересува особено, че тя се е разсърдила. Това на мен ми е далечно, не съм възпитавана така да се меся на хората в работите, че да им се сърдя за решенията. Интересува ме, че се създава напрежение в цялото семейство заради нея.

# 693
  • София
  • Мнения: 3 911
Има хора, които не обичат да спорят, да настояват и да се обясняват. Точно за такъв тип е подходящо ходенето по чукарите. Така без пряка конфронтация се постига търсеното уединение. Може да е глупаво, може да е страхливо, може да е всякакво, но пък е действащ начин.
За други типове хора не само може да е неподходящо, но дори и по-неприятно като изживяване от ходенето задължително на гости.

# 694
  • Мнения: 2 853
При нас никога не е 2-3 часа, затова като не съм в настроение (обсъждаме си с мъжа ми кой как се чувства и какво мисли по въпроса), просто казвам "не" и не ходим. Съответно като кажа "да" знам какво ме чака, не мрънкам, не сумтя и не давам зор, ясно ми е, че ще изкараме целия ден там. Макар че последния път свекърът ме потресе. При положение, че бяхме в 10 сутринта у тях и вече в 17.30 станах и казах, че като наредят пъзела, който правят с голямото дете, тръгваме, той се обърна и направо ми се скара "Къде бе?!" Сигурна съм, че съм извадила оня мой специфичен поглед, но успях да отговоря просто и без да съскам "вкъщи". Обичам уговорките да се спазват и от двете страни, не всеки път да стават пазарлъци, айде още малко, ама оставете големия да спи при нас, ама хайде това, хайде онова.

# 695
  • Мнения: 13 769
Ами ако ти й се разсърдиш Thinking
Ти лесно ще й се разсърдиш, че може и цял живот да й се сърдиш дори 😉, но нали в картинката има и едно дете на мама, него кво го правим! Щото и ако то се разсърди, и става напрегнато. И на самия празник, и въобще!

Едно време е било лесно. Много деца, общи къщи, домакинства и софри. Винаги пълни с хора! Родителите винаги са имали с кого да седнат на масата. Сега с по едно-две деца в семейството, при това разпръснати по свои къщи и дори в други градове и държави, разбираемо е желанието на родителите да ги съберат поне за празник. Но е разбираемо и желанието на младите (особено жената) да си организира свой си празник, в своята къща, да създаде собствени семейни традиции.
Мисля, че с времето ще се изчистят тези неща! Важното е никой на никого да не се налага! Щото пък има хора, на които им е кеф да гостуват на родителите, независимо дали собствените или на половинката. И искат да ги видят, и им е приятно да се събират, тъкмо и да не се занимават с планиране, пазаруване, готвене, оправяне след това.
Както има и родители, на които не им се занимава с посрещане на цели роти деца и внуци...

Добре, друга ситуация. Оставяме свекърите/родителите и мъжа настрана 😉, ами децата? Ако на гостуването присъстват и други деца и твоите обичат и искат да си играят с тях!?

Последна редакция: ср, 20 апр 2022, 14:18 от птица

# 696
  • София
  • Мнения: 19 249
Птица, ти пък - мъжовите роднини са недостойни, съответно и децата им не струват Simple Smile

# 697
  • Мнения: 9 361
Аз съм от тези, които искат да ходят на гости, защото обичам традиционните трапези, ама ако маже, аз да не ги приготвям. 😉 Та традиционните гостувания са за мен. Също, ако на следващия ден е почивен и децата искат да останат с баба си и дядо си, ги оставям. Хич няма да се гътна, че една вечер не спазват режим, нямат дрехи за преобличане и вероятно няма да си измият зъбите. Важно е, че всички печелят - ние с мъжа ми тишина, децата и бабите - радост. Проблем е, саво когато следващият ден е работен, тогава не става.

# 698
  • Мнения: 3 323
Аз съм от тези, които искат да ходят на гости, защото обичам традиционните трапези, ама ако маже, аз да не ги приготвям. 😉 Та традиционните гостувания са за мен. Също, ако на следващия ден е почивен и децата искат да останат с баба си и дядо си, ги оставям. Хич няма да се гътна, че една вечер не спазват режим, нямат дрехи за преобличане и вероятно няма да си измият зъбите. Важно е, че всички печелят - ние с мъжа ми тишина, децата и бабите - радост. Проблем е, саво когато следващият ден е работен, тогава не става.

И аз обичам да ходя при свекърите по празниците. Нито готвя, нито чистя. Какво повече да иска човек?
Прибереш се вкъщи - чисто ти е, не е кочина.

# 699
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
И аз съм от същия отбор...
Аз съм от тези, които искат да ходят на гости, защото обичам традиционните трапези, ама ако маже, аз да не ги приготвям. 😉 Та традиционните гостувания са за мен. Също, ако на следващия ден е почивен и децата искат да останат с баба си и дядо си, ги оставям. Хич няма да се гътна, че една вечер не спазват режим, нямат дрехи за преобличане и вероятно няма да си измият зъбите. Важно е, че всички печелят - ние с мъжа ми тишина, децата и бабите - радост. Проблем е, саво когато следващият ден е работен, тогава не става.

И аз обичам да ходя при свекърите по празниците. Нито готвя, нито чистя. Какво повече да иска човек?
Прибереш се вкъщи - чисто ти е, не е кочина.

# 700
  • София
  • Мнения: 3 911
Ох, някой да сготви вместо мен 😍 Особено за два-три дни. Да се чуди, какви и колко салати и гарнитури, да вдига и да слага 🥰 Ех…

# 701
  • Мнения: 6 577
О ама и аз обичам да ходя на гости. Ама не ходя по задължение, а защото искам и ми е приятно. Това ми беше идеята на поста.

# 702
  • Пловдив
  • Мнения: 23 677
Хайде давайте сега другата дежурна тема  "Заедно със свекърите на празниците, пък аз не искам".
Ето, давам. Баш тъй си е, затова ще ходим при моите родители. 😊 Всъщност вече не е вярно, все тая ми е, гледам да не се ядосвам, където и да отида, сядам и си пия кафето, връчвам голямото дете да си се радват и си почивам. Свекърите и те разбраха, че при живи родители и от моя страна просто няма как да стане всички големи празници да се превръщат в целодневни поклонения у тях.
Аз не разбирам от къде идва това настояване на всички празници да сме у свекъри? Направо ми се изправят косите като наближи празник, вместо да се радвам, аз се напрягам, че дежурни трябва да сме там. И ако въобще си позволиш да не отидеш, се започват едни сръдни, натякване после поне половин година.. ужас. Гледам да не се спотайвам на празниците и да ги уважим, да видят внучето, обаче на мен ми е прекалено. Искам и аз да си наглася трапезата, да седна с ММ и детето и да си изкарам празника вкъщи. Но не би. То се започва със звънене от сутринта по сто пъти, докато окончателно не се потвърди, че ще присъстваме. Няма празник, който да не ми е развален. И не, не живеем далече едни от други, в един град сме. Оплаках се.. 😅
Защото ти пука. И какво като натякват половин година? Ама трябва мъжа ти да е съгласен с теб.

# 703
  • Мнения: 36
Здравейте, изчетох последните десетина страници и реших да се включа и аз 😁 Много добре се разбирам със свекървите, живеем в един град, виждаме се често. Майка ми живее на 4 часа път от тук и както се подразбира няма как да се виждаме често. Сега съм бременна и свекървата стана някак досадна, изобщо няма усещане за някои неща. Миналата седмица бяха големи цупения как така няма да се видим на моя имен ден, защото ще сме с майка ми, която си идва специално заради това. 30 минути слушахме дуднене какво ни пречило да я оставим и да отидем при тях 🤷 Дори свекърът и ММ почнаха да ѝ се карат. След това звънеше всеки ден на ММ да провери какво правим и дали случайно не сме я пренебрегнали заради някой друг.И друг път се е случвало да мрънка за такива неща и направо почвам да се притеснявам колко досадна може да стане като родя 😅 Опитах да го обсъдя с ММ, ама ме отряза само с "не обръщай внимание" и приключи. Изказах си мъката и аз, поне за имената няма никакъв зор, сами си ги избираме 😅

# 704
  • Пловдив
  • Мнения: 23 677
Вижте - и аз обичам да ходя на гости и някой да слага трапези. Ако може остатъците в кутийки да си ги нося у нас, мерси. Моите деца всичко са способни да изядат, по много.
Но не и да съм абонирана ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да съм на гости на всеки празник. Всички вече са разбрали, канят ни отдалече, разбират като кажем не.

Общи условия

Активация на акаунт