В днешно време и в собствено жилище казват, че е много трудно да се гледа повече от 1 дете, какви са тези деца напоследък не знам...

Сега всичко живо иска ново строителство и затова в София има цени на жилища, съизмерими със западните. И явно има купувачи, иначе нямаше да строят.
Какво ли ще правят с панелките след още 1 поколение, празни ли ще стоят или ще ги събарят?
Не ми се вярва жена, родена след 1960г да приеме да се гъчка със свекъри, че и 2 деца да роди в тези 60 квадрата. Като бях дете имаше доста такива, но жилищата на родителите им не бяха под 80 квадрата, родителите не седяха постоянно там, а евентуално само зимата и така. Единственият подобен беше съседа на баба и дядо по етаж, но жилището им беше по-голямо от това на баба и дядо, тоест над 80 квадрата. Като им се роди второто дете, искаха да почнат да ползват и спалнята на родителите си, освен хола и другата спалня, за да имали къде да си канят гости. Още през 70те такива мъже бяха подигравани. Питаха децата им дядо им ли ги е направил, че живеят с него и дали дядото, освен финансово, помага и полово на баща им. Бабата переше всичките 6 човека, гладеше ги и им готвеше, миеше чиниите, чистеше цялото жилище и двата огромни балкона, гледаше децата им след детска градина и даже напусна работа за да ги гледа до детска. Беше професионална шивачка и им шиеше дрехи, все естествена коприна, памук. Накрая почна да кара майката поне да купува платовете. Дядото пазаруваше, с негови пари и ги извеждаше. Купиха им кола, през ваканциите водеха децата на почивки, на село с тях. Даже приписаха целия апартамент на сина и обезнаследиха дъщеря си.
В София не познавам подобни. 36% от жилищата там са обитавани от сам човек, като при майка ми и твоите родители.
Не разбирам защо не са харесвани панелките в България. В момента живеем в панелен (или кофражен) блок, строен 1971г и си е екстра. Нямаме течове, нито шум. С майка живеехме в панел и си беше приятно и чисто. Баба ми и дядо ми живееха в тухла, но с нищо не беше по-добър. Течеше от таваните, сменяха керемиди, греди, не си е работа. Тук преди живеехме в тухла и въпреки непрекъснатото проветряване и вечно отворения отдушник към балкона в кухнята, всяка вечер имахме конденз.
И панелите, и кофражът могат да бъдат направени много добре и да издържат с векове.
Трябва да видите масовите американски и канадски къщи! Ако някой сере на третия етаж, всичко се чува долу. Вътре стените са като картон. Викторианските сгради из центъра на Лондон бяха с под от дъски. Голи дъски и отдолу е съседа. Вечно ми беше студено вътре, даже през юни. Пред гореописаните избирам панел без да се замисля.