Защо българинът мисли единствено за себе си?

  • 21 334
  • 417
  •   1
Отговори
# 345
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Това за 60-те квадрата и 3 поколения са приказки от миналото, когато държавата раздаваше жилищата.
В днешно време и в собствено жилище казват, че е много трудно да се гледа повече от 1 дете, какви са тези деца напоследък не знам...Unamused
Сега всичко живо иска ново строителство и затова в София има цени на жилища, съизмерими със западните. И явно има купувачи, иначе нямаше да строят.
Какво ли ще правят с панелките след още 1 поколение, празни ли ще стоят или ще ги събарят?

Не ми се вярва жена, родена след 1960г да приеме да се гъчка със свекъри, че и 2 деца да роди в тези 60 квадрата. Като бях дете имаше доста такива, но жилищата на родителите им не бяха под 80 квадрата, родителите не седяха постоянно там, а евентуално само зимата и така. Единственият подобен беше съседа на баба и дядо по етаж, но жилището им беше по-голямо от това на баба и дядо, тоест над 80 квадрата. Като им се роди второто дете, искаха да почнат да ползват и спалнята на родителите си, освен хола и другата спалня, за да имали къде да си канят гости. Още през 70те такива мъже бяха подигравани. Питаха децата им дядо им ли ги е направил, че живеят с него и дали дядото, освен финансово, помага и полово на баща им. Бабата переше всичките 6 човека, гладеше ги и им готвеше, миеше чиниите, чистеше цялото жилище и двата огромни балкона, гледаше децата им след детска градина и даже напусна работа за да ги гледа до детска. Беше професионална шивачка и им шиеше дрехи, все естествена коприна, памук. Накрая почна да кара майката поне да купува платовете.  Дядото пазаруваше, с негови пари и ги извеждаше. Купиха им кола, през ваканциите водеха децата на почивки, на село с тях. Даже приписаха целия апартамент на сина и обезнаследиха дъщеря си.

В София не познавам подобни. 36% от жилищата там са обитавани от сам човек, като при майка ми и твоите родители.

Не разбирам защо не са харесвани панелките в България. В момента живеем в панелен (или кофражен) блок,  строен 1971г и си е екстра. Нямаме течове, нито шум. С майка живеехме в панел и си беше приятно и чисто. Баба ми и дядо ми живееха в тухла, но с нищо не беше по-добър. Течеше от таваните, сменяха керемиди, греди, не си е работа. Тук преди живеехме в тухла и въпреки непрекъснатото проветряване и вечно отворения отдушник към балкона в кухнята, всяка вечер имахме конденз.

И панелите, и кофражът могат да бъдат направени много добре и да издържат с векове.

Трябва да видите масовите американски и канадски къщи! Ако някой сере на третия етаж, всичко се чува долу. Вътре стените са като картон. Викторианските сгради из центъра на Лондон бяха с под от дъски. Голи дъски и отдолу е съседа. Вечно ми беше студено вътре, даже през юни. Пред гореописаните избирам панел без да се замисля.
Иди по живеи в панелка в България и ще разбереш.Много бързо ще разбереш.

# 346
  • Paris, France
  • Мнения: 17 439
Мусковадо, написала съм "с майка живеехме в панел" в поста, който цитираш. В цели три панелни апартамента съм живяла в България, а и в чужбина също. Много съм пътувала и живяла насам натам и си заставам зад думите.

Две трети от съучениците ми в гимназията живееха в панелки (или кофраж). Често ходех за цял уикенд у приятелки, спях в панелките им, къпех се в банята на панелката, ядяхме в панелната кухня или балкон ако беше изнесена на остъклен балкон. Ходили сме из квартала. Качвах се по трамваи, тролеи и автобуси за да ида в Люлин, Младост или Дружба, а ние самите живеехме в Студентски град в панел. И градският транспорт, и такситата, и панелките си бяха екстра. Нямаше квартален живот, магазини, кина, театри в крайните квартали, но останалото беше съвсем добре за времето си, като сравнявам с Англия, Франция, Чехия, Германия  а не с Ангола или Мароко.

От 2016г не съм ходила в България, но от 2003 до 2013 ходех често и съм живяла с децата и по 2 месеца наведнъж, често в панелка, представи си!

Панелката не ми е и в топ 1045 на лоши спомени или фобии. Нестигащата топла вода с ниско налягане, гореща и студена вода дето текат от различни кранове, усойните, студени лондонски къщи, лондонското метро, къщите в северна Америка и редкия им градски транспорт, допотопните перални, в които перат много американци в САЩ, някои аспекти на англо здравеопазването са ми били в пъти по-неприятни. Насраните и опикани африкански пазари, по които се продават гнусни, сушени насекоми и пушени части от маймуни, чиито ръце приличат на човешки също не са за пренебрегване. И трупове се въргалят по улиците. Вонята на Лагос е несравнима.

Във Франция непрекъснато пада по някоя стара сграда. В Лисабон падна стара, голяма къща. Старият Лисабон беше като филм на ужасите.

В Колумбия, даже в Богота, Кали и Меделин, нямаше жилища под наем с перални, дори за много пари. На богатите им пере прислугата на ръка и това в имения с по 50 стаи. Ако искаш пералня се разбираш с даващи под наем, носят ти я на мотор и след като свършиш идват да я приберат. Качват я и я свалят по 6 и 7 етажа. Пералнята не е като европейските, а като старите Рига и не топли вода. Масово нямат топла вода в къщи. Масово. Слагат едни топлещи батерии на душа. Така е и в Еквадор и Перу и май цяла Южна Америка. Там какво е здравеопазването не искаш да знаеш. Пак, не е зле в сравнение с много места в Африка и Индия.

# 347
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Мусковадо, написала съм "с майка живеехме в панел" в поста, който цитираш. В цели три панелни апартамента съм живяла в България, а и в чужбина също. Много съм пътувала и живяла насам натам и си заставам зад думите.

Две трети от съучениците ми в гимназията живееха в панелки (или кофраж). Често ходех за цял уикенд у приятелки, спях в панелките им, къпех се в банята на панелката, ядяхме в панелната кухня или балкон ако беше изнесена на остъклен балкон. Ходили сме из квартала. Качвах се по трамваи, тролеи и автобуси за да ида в Люлин, Младост или Дружба, а ние самите живеехме в Студентски град в панел. И градският транспорт, и такситата, и панелките си бяха екстра. Нямаше квартален живот, магазини, кина, театри в крайните квартали, но останалото беше съвсем добре за времето си, като сравнявам с Англия, Франция, Чехия, Германия  а не с Ангола или Мароко.

От 2016г не съм ходила в България, но от 2003 до 2013 ходех често и съм живяла с децата и по 2 месеца наведнъж, често в панелка, представи си!

Панелката не ми е и в топ 1045 на лоши спомени или фобии. Нестигащата топла вода с ниско налягане, гореща и студена вода дето текат от различни кранове, усойните, студени лондонски къщи, лондонското метро, къщите в северна Америка и редкия им градски транспорт, допотопните перални, в които перат много американци в САЩ, някои аспекти на англо здравеопазването са ми били в пъти по-неприятни. Насраните и опикани африкански пазари, по които се продават гнусни, сушени насекоми и пушени части от маймуни, чиито ръце приличат на човешки също не са за пренебрегване. И трупове се въргалят по улиците. Вонята на Лагос е несравнима.

Във Франция непрекъснато пада по някоя стара сграда. В Лисабон падна стара, голяма къща. Старият Лисабон беше като филм на ужасите.

В Колумбия, даже в Богота, Кали и Меделин, нямаше жилища под наем с перални, дори за много пари. На богатите им пере прислугата на ръка и това в имения с по 50 стаи. Ако искаш пералня се разбираш с даващи под наем, носят ти я на мотор и след като свършиш идват да я приберат. Качват я и я свалят по 6 и 7 етажа. Пералнята не е като европейските, а като старите Рига и не топли вода. Масово нямат топла вода в къщи. Масово. Слагат едни топлещи батерии на душа. Така е и в Еквадор и Перу и май цяла Южна Америка. Там какво е здравеопазването не искаш да знаеш. Пак, не е зле в сравнение с много места в Африка и Индия.
Панелните гета в България с не работещи асансьори по на 15 етажа,с несветещи входове с о лющеща мазилка ти харесват.Разбрах.Кой как и на къде усвоява тераси да ги превърне в кухни,разбива носещи стени,също.И глутници те бездомни кучета пред входа да се чудиш как да стигнеш до панелката си също.Много отдавна лондонските къщи не са с различни кранове и къщите не са никак усойните. Напротив независими са.Ако искаш топло си завърташ крачето на бритиш газ ,с добре подплатена банкова сметка.

# 348
  • Paris, France
  • Мнения: 17 439
Скрит текст:
Мусковадо, написала съм "с майка живеехме в панел" в поста, който цитираш. В цели три панелни апартамента съм живяла в България, а и в чужбина също. Много съм пътувала и живяла насам натам и си заставам зад думите.

Две трети от съучениците ми в гимназията живееха в панелки (или кофраж). Често ходех за цял уикенд у приятелки, спях в панелките им, къпех се в банята на панелката, ядяхме в панелната кухня или балкон ако беше изнесена на остъклен балкон. Ходили сме из квартала. Качвах се по трамваи, тролеи и автобуси за да ида в Люлин, Младост или Дружба, а ние самите живеехме в Студентски град в панел. И градският транспорт, и такситата, и панелките си бяха екстра. Нямаше квартален живот, магазини, кина, театри в крайните квартали, но останалото беше съвсем добре за времето си, като сравнявам с Англия, Франция, Чехия, Германия  а не с Ангола или Мароко.

От 2016г не съм ходила в България, но от 2003 до 2013 ходех често и съм живяла с децата и по 2 месеца наведнъж, често в панелка, представи си!

Панелката не ми е и в топ 1045 на лоши спомени или фобии. Нестигащата топла вода с ниско налягане, гореща и студена вода дето текат от различни кранове, усойните, студени лондонски къщи, лондонското метро, къщите в северна Америка и редкия им градски транспорт, допотопните перални, в които перат много американци в САЩ, някои аспекти на англо здравеопазването са ми били в пъти по-неприятни. Насраните и опикани африкански пазари, по които се продават гнусни, сушени насекоми и пушени части от маймуни, чиито ръце приличат на човешки също не са за пренебрегване. И трупове се въргалят по улиците. Вонята на Лагос е несравнима.

Във Франция непрекъснато пада по някоя стара сграда. В Лисабон падна стара, голяма къща. Старият Лисабон беше като филм на ужасите.

В Колумбия, даже в Богота, Кали и Меделин, нямаше жилища под наем с перални, дори за много пари. На богатите им пере прислугата на ръка и това в имения с по 50 стаи. Ако искаш пералня се разбираш с даващи под наем, носят ти я на мотор и след като свършиш идват да я приберат. Качват я и я свалят по 6 и 7 етажа. Пералнята не е като европейските, а като старите Рига и не топли вода. Масово нямат топла вода в къщи. Масово. Слагат едни топлещи батерии на душа. Така е и в Еквадор и Перу и май цяла Южна Америка. Там какво е здравеопазването не искаш да знаеш. Пак, не е зле в сравнение с много места в Африка и Индия.
Панелните гета в България с не работещи асансьори по на 15 етажа,с несветещи входове с о лющеща мазилка ти харесват.Разбрах.Кой как и на къде усвоява тераси да ги превърне в кухни,разбива носещи стени,също.И глутници те бездомни кучета пред входа да се чудиш как да стигнеш до панелката си също.Много отдавна лондонските къщи не са с различни кранове и къщите не са никак усойните. Напротив независими са.Ако искаш топло си завърташ крачето на бритиш газ ,с добре подплатена банкова сметка.

Ами, не, не ми харесва живота в лондонска къща, съжалявам. Все още ходя в Лондон, все още спя по къщи и все още са усойни, ако ще и с изолация и тройни прозорци да са. Е, газта беше евтина едно време и съм пускала парно и през юли и август.  Предпочитам блоковете в оживените квартали в центъра.

Глутниците бездомни кучета не ми пречат. Обичам ги и много ми е жал за тях. Те не са виновни за съдбата си. Такива имаше доскоро и в тухлените, по-централни квартали. В градинките до баня Мадара спяха 2 глутници кучета преди десетина години, под стълбите на военна болница още една. Местата са почти в центъра.

Не съм писала, че панелните гета в България много ми харесват, а че ми харесват повече от някои заспали квартали с къщи. Във всяко панелно гето има денонощен магазин, в някои аптека. В Лондон рядко има такива екстри и тук също.

Не знам къде са тези блокове по 15 етажа. Повечето са 6-8. От тебе чувам за неработещи асансьори. Гледам, че там, където ходя си работят асансьорите.

# 349
  • Мнения: 2 126
В днешно време жилищните фондове на много страни са застаряващи и наистина е трудно да се излезе с решения, които да са универсални. На мен ми харесва унифицираността на панелните блокове, в рязък контраст с разчупеността и “неуважението” на съществуващия контекст на новото строителство, но наистина, за съжаление и от двете не можем да се оттървем, за да изградим индивидуални къщи за повечето семейства.

Последна редакция: сб, 30 апр 2022, 10:42 от ierldan

# 350
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Скрит текст:
Мусковадо, написала съм "с майка живеехме в панел" в поста, който цитираш. В цели три панелни апартамента съм живяла в България, а и в чужбина също. Много съм пътувала и живяла насам натам и си заставам зад думите.

Две трети от съучениците ми в гимназията живееха в панелки (или кофраж). Често ходех за цял уикенд у приятелки, спях в панелките им, къпех се в банята на панелката, ядяхме в панелната кухня или балкон ако беше изнесена на остъклен балкон. Ходили сме из квартала. Качвах се по трамваи, тролеи и автобуси за да ида в Люлин, Младост или Дружба, а ние самите живеехме в Студентски град в панел. И градският транспорт, и такситата, и панелките си бяха екстра. Нямаше квартален живот, магазини, кина, театри в крайните квартали, но останалото беше съвсем добре за времето си, като сравнявам с Англия, Франция, Чехия, Германия  а не с Ангола или Мароко.

От 2016г не съм ходила в България, но от 2003 до 2013 ходех често и съм живяла с децата и по 2 месеца наведнъж, често в панелка, представи си!

Панелката не ми е и в топ 1045 на лоши спомени или фобии. Нестигащата топла вода с ниско налягане, гореща и студена вода дето текат от различни кранове, усойните, студени лондонски къщи, лондонското метро, къщите в северна Америка и редкия им градски транспорт, допотопните перални, в които перат много американци в САЩ, някои аспекти на англо здравеопазването са ми били в пъти по-неприятни. Насраните и опикани африкански пазари, по които се продават гнусни, сушени насекоми и пушени части от маймуни, чиито ръце приличат на човешки също не са за пренебрегване. И трупове се въргалят по улиците. Вонята на Лагос е несравнима.

Във Франция непрекъснато пада по някоя стара сграда. В Лисабон падна стара, голяма къща. Старият Лисабон беше като филм на ужасите.

В Колумбия, даже в Богота, Кали и Меделин, нямаше жилища под наем с перални, дори за много пари. На богатите им пере прислугата на ръка и това в имения с по 50 стаи. Ако искаш пералня се разбираш с даващи под наем, носят ти я на мотор и след като свършиш идват да я приберат. Качват я и я свалят по 6 и 7 етажа. Пералнята не е като европейските, а като старите Рига и не топли вода. Масово нямат топла вода в къщи. Масово. Слагат едни топлещи батерии на душа. Така е и в Еквадор и Перу и май цяла Южна Америка. Там какво е здравеопазването не искаш да знаеш. Пак, не е зле в сравнение с много места в Африка и Индия.
Панелните гета в България с не работещи асансьори по на 15 етажа,с несветещи входове с о лющеща мазилка ти харесват.Разбрах.Кой как и на къде усвоява тераси да ги превърне в кухни,разбива носещи стени,също.И глутници те бездомни кучета пред входа да се чудиш как да стигнеш до панелката си също.Много отдавна лондонските къщи не са с различни кранове и къщите не са никак усойните. Напротив независими са.Ако искаш топло си завърташ крачето на бритиш газ ,с добре подплатена банкова сметка.

Ами, не, не ми харесва живота в лондонска къща, съжалявам. Все още ходя в Лондон, все още спя по къщи и все още са усойни, ако ще и с изолация и тройни прозорци да са. Е, газта беше евтина едно време и съм пускала парно и през юли и август.  Предпочитам блоковете в оживените квартали в центъра.

Глутниците бездомни кучета не ми пречат. Обичам ги и много ми е жал за тях. Те не са виновни за съдбата си. Такива имаше доскоро и в тухлените, по-централни квартали. В градинките до баня Мадара спяха 2 глутници кучета преди десетина години, под стълбите на военна болница още една. Местата са почти в центъра.

Не съм писала, че панелните гета в България много ми харесват, а че ми харесват повече от някои заспали квартали с къщи. Във всяко панелно гето има денонощен магазин, в някои аптека. В Лондон рядко има такива екстри и тук също.

Не знам къде са тези блокове по 15 етажа. Повечето са 6-8. От тебе чувам за неработещи асансьори. Гледам, че там, където ходя си работят асансьорите.
Не си длъжна да харесваш лондонски къщи.Има къщи и къщи.Стандарт и стандарт.Къща с преден и заден двор абсолютно индипендънт ,лондонска аз не заменям за панелка.В всеки панелен квартал и ма 15 етажни блокове с по едно село население в тях.

Последна редакция: пт, 29 апр 2022, 23:27 от Мусковадоoo

# 351
  • Мнения: 9 762
Муковадо, май хич не ти хрумва, че има и много други живяли в Лондон или си с плътни тъмнорозови очила. И не ми казвай, че твоя стандарт е "о-хооо" и никога не си попадала, дори и само на обява, на къща, в която студената и топлата вода са отделни. Или къщите с мокет, мокет в коридора (ако изобщо го има) от улицата, мокет и в банята пред ваната. Разбира се, това са крайности, но горен етаж на мокет е класика. Първото училище, в което учи дъщеря ми, когато се установихме в Лондон, беше съборено наптлно и построено ново, като в почти двете години, когато това се случваше, децата бяха в друга временна общинска сграда. И представяш ли си (аз отначало не си го представях изобщо, както и други майки), в новопостроената сграда в мивките топлата и студената вода бяха отделно. Дъщеря ми се оплакваше, че не може да си измие хубаво ръцете, защото едната вода е много студена, другата - много гореща. Но това беше преди пандемията и тогава миенето на ръце не беше още национална политика.
Гренфел. Няма да го коментирам, знаеш. И не са били само хора на помощи там, имало е и луксозно обзаведени апартаменти.

Много неща са зле в България, но и не всичко "на запад" е много по-хубаво.

# 352
  • Great Britain
  • Мнения: 2 215
Муковадо, май хич не ти хрумва, че има и много други живяли в Лондон или си с плътни тъмнорозови очила. И не ми казвай, че твоя стандарт е "о-хооо" и никога не си попадала, дори и само на обява, на къща, в която студената и топлата вода са отделни. Или къщите с мокет, мокет в коридора (ако изобщо го има) от улицата, мокет и в банята пред ваната. Разбира се, това са крайности, но горен етаж на мокет е класика. Първото училище, в което учи дъщеря ми, когато се установихме в Лондон, беше съборено наптлно и построено ново, като в почти двете години, когато това се случваше, децата бяха в друга временна общинска сграда. И представяш ли си (аз отначало не си го представях изобщо, както и други майки), в новопостроената сграда в мивките топлата и студената вода бяха отделно. Дъщеря ми се оплакваше, че не може да си измие хубаво ръцете, защото едната вода е много студена, другата - много гореща. Но това беше преди пандемията и тогава миенето на ръце не беше още национална политика.
Гренфел. Няма да го коментирам, знаеш. И не са били само хора на помощи там, имало е и луксозно обзаведени апартаменти.

Много неща са зле в България, но и не всичко "на запад" е много по-хубаво.
Попадала съм преди 20 години,тоест в миналия век.Стандарта е както си го направиш.

# 353
  • Мнения: 9 762
Попадала съм преди 20 години,тоест в миналия век.Стандарта е както си го направиш.
В България също много хора успяват да си направят стандарт и да живеят в доста приятни домове, а не във високи панелни блокове с неработещ асансьор.

# 354
  • Мнения: X
Сега и ако пуснете актуални снимки на жилищата си, ще ви призная за ово е стандарт Simple Smile

# 355
  • Мнения: 9 762
Сега и ако пуснете актуални снимки на жилищата си, ще ви призная за ово е стандарт Simple Smile
А ти к'во, търсиш повод да пуснеш на твоята къща ли? Ми пускай. Simple Smile

# 356
  • Paris, France
  • Мнения: 17 439
В къща извън място с целогодишно топъл климат не желая да живея. На мене живота в къща ми действа депресиращо, дори когато къщата е на оживено място.

Панелни блокове тук има и в скъпи квартали. Градинките са изключително добре поддържани.

Стандартът може и да може човек да си го направи сам, но не може да избяга от хората, с които работи, с които се разминава по улиците, от спешното здравеопазване. В Лондон родих преждевременно в 29та седмица. В частна клиника и да исках, нямаше да ме вземат. Лудница са им болниците, но им свалям шапка за организацията и всичко, което правят за обикновените хора.

Блу като писа за мокета, се изприщих отново. Сетих се и за старите кенефи, в които имаше поне 2 легена вода до ръба горе. Също, че в баните и кухните няма сифон. Във Франция е същото. Имаме сифон в единия килер, но в кухнята, банята и тоалетната няма. В миналото там са слагали пералните. В Испания, Португалия, цяла южна Америка и България, навсякъде има сифони на пода в кухните и баните, даже в панелките.

Във Франция масово няма течаща вода в тоалетните (извън резервоара за кенефа), нито душ да се подмиеш, нито биде, нито даже умивалник. У свекърва ми бидето беше в банята, но за да се стигне до нея се минава през коридор, хола и още един коридор. Е, без гащи ли да припкам из апартамента? Вечно влизаме с пластмасова кана с вода. И Не, нямаме право да добавим душ или умивалник. Тъпа работа.

Мене в български асансьор ме беше страх от дете и си ходех пеша до 8мия етаж или който ми трябва. Асансьорите масово нямаха вътрешна врата. Тук има едни миниатюрни, с решетки в старите сгради. И в тях не ми е приятно.

В Англия ми харесваха баните с прозорци. Сегашната ни няма.

И пак, предпочитам 15 етаж с изглед към Витоша, в панелен блок с неработещ асансьор пред 200 квадрата тухла в Севлиево или Сусурлиево.

ierldan, панели имаше и в Англия. Строени са след края на втората световна за да се настанят милионите прииждащи работници и служители от Индия, Кариби итн. През 90те почнаха да ги бутат и да строят тухлени сгради на тяхно място, по-ниски и без асансьори.

А като стана дума за олющена мазилка, в ОК са решили въпроса прагматично. Къщите и блоковете им са масово неизмазани отвън. Виждат се тухлите. Няма мазилка - няма какво да се лющи. Май и в Америка е разпространено. Има и с по 2 реда тухли и между тях въздух или слама, добре изолирани. Ходила съм в такава в Шотландия.

Много ми харесваха сламените покриви, но поддръжката им е скъпа.

 
Сега и ако пуснете актуални снимки на жилищата си, ще ви призная за ово е стандарт Simple Smile

То је животни стандард, али да ли је квалитетан? Ще ме скъсаш 🥳

# 357
  • Мнения: X
Сега и ако пуснете актуални снимки на жилищата си, ще ви призная за ово е стандарт Simple Smile
А ти к'во, търсиш повод да пуснеш на твоята къща ли? Ми пускай. Simple Smile
О, не, исках да видя подкрепа на такива крайни думи, нищо повече.

Иначе стм съгласна и с Невена и с Блу.

# 358
  • Мнения: 2 126
На британските острови, заради климата, строителните традиции са различни. През 20в стените са предимно от два слоя с празнина помежду им(след 80те с топлоизолация), за да се оттича просмуканата вода от първия слой тухла и не навлиза навътре. Този тип конструкция го има и в Белгия, но не и другаде. А до 60те са се отоплявали основно с камини. В такъв климат коминът е вентилатор, а къщите са “дишащи”, трудно се отопляват.

Сега да видим какво ще става с реновацията на всички тези застаряващи сгради. Аз като учих архитектура в София през 90те, ни казваха, че панелките са с живот 50г. Какво ли са мислели ще стане с тях?

# 359
  • Мнения: 5 832
В къща извън място с целогодишно топъл климат не желая да живея. На мене живота в къща ми действа депресиращо, дори когато къщата е на оживено място.

Панелни блокове тук има и в скъпи квартали. Градинките са изключително добре поддържани.

Стандартът може и да може човек да си го направи сам, но не може да избяга от хората, с които работи, с които се разминава по улиците, от спешното здравеопазване. В Лондон родих преждевременно в 29та седмица. В частна клиника и да исках, нямаше да ме вземат. Лудница са им болниците, но им свалям шапка за организацията и всичко, което правят за обикновените хора.

Блу като писа за мокета, се изприщих отново. Сетих се и за старите кенефи, в които имаше поне 2 легена вода до ръба горе. Също, че в баните и кухните няма сифон. Във Франция е същото. Имаме сифон в единия килер, но в кухнята, банята и тоалетната няма. В миналото там са слагали пералните. В Испания, Португалия, цяла южна Америка и България, навсякъде има сифони на пода в кухните и баните, даже в панелките.

Във Франция масово няма течаща вода в тоалетните (извън резервоара за кенефа), нито душ да се подмиеш, нито биде, нито даже умивалник. У свекърва ми бидето беше в банята, но за да се стигне до нея се минава през коридор, хола и още един коридор. Е, без гащи ли да припкам из апартамента? Вечно влизаме с пластмасова кана с вода. И Не, нямаме право да добавим душ или умивалник. Тъпа работа.

Мене в български асансьор ме беше страх от дете и си ходех пеша до 8мия етаж или който ми трябва. Асансьорите масово нямаха вътрешна врата. Тук има едни миниатюрни, с решетки в старите сгради. И в тях не ми е приятно.

В Англия ми харесваха баните с прозорци. Сегашната ни няма.

И пак, предпочитам 15 етаж с изглед към Витоша, в панелен блок с неработещ асансьор пред 200 квадрата тухла в Севлиево или Сусурлиево.

ierldan, панели имаше и в Англия. Строени са след края на втората световна за да се настанят милионите прииждащи работници и служители от Индия, Кариби итн. През 90те почнаха да ги бутат и да строят тухлени сгради на тяхно място, по-ниски и без асансьори.

А като стана дума за олющена мазилка, в ОК са решили въпроса прагматично. Къщите и блоковете им са масово неизмазани отвън. Виждат се тухлите. Няма мазилка - няма какво да се лющи. Май и в Америка е разпространено. Има и с по 2 реда тухли и между тях въздух или слама, добре изолирани. Ходила съм в такава в Шотландия.

Много ми харесваха сламените покриви, но поддръжката им е скъпа.

 
Сега и ако пуснете актуални снимки на жилищата си, ще ви призная за ово е стандарт Simple Smile

То је животни стандард, али да ли је квалитетан? Ще ме скъсаш 🥳

Боже, ти сериозно ли ги говориш тези неща!? Не зная къде си живяла и къде живееш, но всички тези генерални обобщения ме разбиват!
Какво им е на къщите в САЩ и Канада? В колко такива си живяла? Или поне влизала? Или пък на къщите във Великобритания? Просто ме разбихте с тези описания. А това за сламените покриви е черешката на тортата.

Общи условия

Активация на акаунт