Струва ми се, че нещо недоизказано има в историята. Авторката е в идеална възраст, с жилище, предполагаемо работа, а хукнала след някакъв байо, който я разхожда до н майната си и я прави на тъпа маймуна. Ултиматуми му поставя, прави се на даваща свобода. Все едно е последният мъж.
Не го спирам да пие кафе с приятелка от детството или колежка през почивката, той работи с хора следователно и с мн дами, тежи ми факта че има нужда и желание да излиза вечер с компанията си т. е. и жени без мен, както и да организира почивка с тях, на която аз не съм в списъка. За това направих темата и исках да сверя аз ли съм цербер или морала е изчезнал
Искаш да си нещо, което не си. Това, че живеете заедно нищо не означава. Казва му се тестдраив. Колкото и гадно да звучи. А ти се изживяваш като съпруга. Защо? Кое в отношението му те оставя с впечатлението, че си нещо такова?
Тежало ти, че иска да излиза? Понеже ти си му много интересна и ще предпочете да гледа сериали пред телевизора с теб? За бога, това е мъж на 30 години.
Не му харесваше компанията, защото си решила, че хора, които се познават от толкова години са длъжни да отговарят на твоите представи за морал? Че от къде накъде. За тях днес си ти, вчера е била друга, утре?
Не че ти има нещо на теб, просто не си за този мъж, не си за неговата компания.
Ти си жена за мъж домошар, който го интересува какво има наготвено, да има дете и да е като хората, да се събирате по приятелски със също толкова интересни хора като вас.
Просто няма какво да се ожалваш, а се вземи у ръце и намери такъв. Не са малко.
