Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Отговор на Реге:"Детето има ли някакви други проблеми"-походката му е леко тромава,има страх от катерене,не кара тротинетки,колела и др.,а мисля всички двигателни майл стоунс са в норма(обръщане,прохождане)."Необясним регрес"-не мисля ,че има нещо фрапантно,да е говорил и да е спрял да говори.Роден е ноември и докато мигне му се дава вода,храна и памперс(опити за сваляне не са правени,фундаментална грешка)."Устройствата"-ТВ е другата грешка."Двуезичие"-да телевизора.В последно време имам една муха в главата,че трябва да отхвърлим съмнения за много лека форма на ДЦП(лека до степен,че никой не се е усъмнил до момента) Цитат от сайт:
         Много признаци и симптоми не се виждат лесно при раждането, с изключение на някои тежки случаи, и могат да се появят през първите три до пет години от живота, докато мозъкът и детето се развиват.

В тези случаи най-очевидният ранен признак на церебрална парализа е забавянето на развитието. Закъсненията в достигането на ключови етапи на растеж, като преобръщане, седене, пълзене и ходене са причина за безпокойство. Специалистите също ще търсят признаци като анормален мускулен тонус, необичайна стойка, постоянни детски рефлекси и ранно развитие.                                              PS:съжалявам за структурирането на изреченията,нечетенето на книги си казва думата.

Зачетох се и се спомена водене за ръка ако иска нещо . Ами познавам деца в норма ,които също го правят ,дори по едно време се чудех ,защо моето не го прави, а сега не казвайте ,че и това е симптом .По принцип ме води ,защото вратата е затворена и не може да са си я отвори или води кака си при играчките ...

Добриана на колко стана детето?

 Абсолютно доказателство, че може да си полезен и без да водиш социален разговор изобщо, че и да си в час. Аз да ви покажа моя тандем.... Спешъл бой къпе малкия си брат.

Ще разкажа малко за голямата ми дъщеря,защото мисля че ще бъде полезно по отношение на майките, които се притесняват за храненето. Моето голямо момиче беше доста ревливо и привързано към мен бебе. Приспивах я само на ръце  до 7-ми месец,иначе пищеше. Помня как беше някъде 3-4 месец  и майка в опит да ме отмени се опита тя да я люшка. Съдра се от рев,трябваше по специфичен начин да я люшка и пак усещаше сякаш,че не съм аз. Захраних я рано,по старата школа. На някои познати децата те първа даваха по лъжичка нещо,тя вече беше на месно пюре. И така до 10-11 месец, кагато изведнъж това дете отказа храна. Само хляб и адаптирано мляко. Понякога склоняваше на плодова каша. Няма супи,няма манджа,няма готови пюрета-нищо. Сух хляб,банан, кроасан, някоя вафла ако докопа. По товя време бях откачила-водих я на гастроентеролог-мислех че детето не може да прегръща и има физиологичен проблем. Докторката ме изслуша и помня как ме попита дали според мен ако има такъв проблем ще може да дъвче и яде вафла,но не и храна. Дадох си сметка,че е на психологическа основа. Не искаше да опитва храна без дори да знае вкуса. За пример-за да прояде краставица я пипаше с отвръщение и погнуса и пишеше. Аз пак упорито режа на дълга пръчица и отхапвам от едната страна и я моля и тя от другата като игра,правя се на клоун. Това дете прояде краставица. Постепенно менюто ѝ до 2г придоби строго специфичен ежедневен вид: сух хляб, краставица,маслини(необяснимо за мен как ѝ харесваха), забележете шпеков салам (баба ѝ беше дала отчаяно,че по това време всички мислехме,че ще умре от глад това дете) и нишестен крем колкото хапне. Понякога съм давала и пържени картофи,само и само да яде,под никаква друга форма не ядеше картоф.  Това беше менюто от 1,5 до 2 всеки ден. На две отиде един ден в магазина и си взе бебешко пюре. Само определени 2-3 видя ядеше и не можеше аз да ги правя. Само онези. Всичко еднакво слагах-отчаяно сипвах в старо бурканче да си мисли,че е готово-не! Усещаше и реве. Само от готовите.така още 5 месеца на хляб,маслини,краставици,готово пюре и единствено успях с шунка в този момент за да махна салама. Запеци,страхотия…. След 3г. манджа само пасирана и с рев и часове ядене на 10 лъжици…. После прояде картофено пюре,но без мляко,само с масло и сол. Всеки ден се прибавяше нещо ново-я плод, я кекс,я ориз чист,кус-кус със сирене. В един момент детето прояде някакви неща,опитваше с триста усилия и зора,но го правеше и преценяваше дали ще го яде. На 5г. тръгна на предучилищна, но всяка  сутрин ревеше защото не иска да ходи,че стои цял ден гладна и я карат да яде онази храна, която била цитирам”отвратителна,мазнина и плувало вътре картоф,чушка и трева”,под трева разбирай магданоз или копър. Тя дори не си правиш труда да да види какво точно е яденето,просто знаеше,че няма да яде,нищо освен хляба и десерт,ако случайно ѝ хареса. Много рядко нещо от второто единични хапки. Към днешна дата е на 7 и половина. Все още такя капризна и злояда е, но яде доста неща,макар и по нейн начин. Яде ориз със зеленчуци,отбира от зеленчуците,но като цяло яде,яде крем супи,макар и малко,яде манджи,макар и не всички,ястия със свинско, пилешко,риба, наденица, кюфтета. Но до днес яде разделно-първо ще си изяде краставиците,после картофите примерно,после кюфтето. Това винаги ме е удивлявало. До днес я моля да хапне една хапка от едното,после от другото,е не…. Но детето яде,преди мислех,че е обречена кауза-сега мусака,зеле с месо,пилешко с картофи,свинско,абе яде детето. Преди няколко дни опита лютеница ѝ хареса. Зачуди се защо досега е казвала,че е гадна. От дете,което се съдираше от рев като види храна и го казвам буквално,понякога повръщаше след рева, сега яде хиляда неща и човек просто ще каже,ме е капризна. Това дете до днес е изключително умно и добро,но и много чувствително. От най-малката дума или поглед може да се разстрои. Може да се натъжи и разплаче,че си е забравила слънчевите очила и не издържа на слънцето или че вятъра е студен и ѝ духа ужасно в лицето, съблича ли се минава блузата покрай ушите все едно е въже за бесене с такъв страх да не и закачи обицата,може да ревне от това,че я скубе гребена. Не даваше да я подстригвам,вече ходи на фризьор. В банята като беше малка съм си мислела, че ще извикат социалните накой ден,защото пищеше като и мия главата,все едно ѝ съдирам кожата. Не разбираше очевадни шеги и можеше да ревне от това. Като и кажа обичам те,тя просто се усмихваше или казваше добре или просто мълчеше до 4,5-5г. После след много разговори и обяснения разбра,че ако и тя ми обича и хубаво да каже: и аз теб,мамо.Като беше между две и три не искаше да стъпи на земята ако има нападали черници,рев,мъкнене на ръце,ако има сняг иле пясък и влезе лятото в кандилата от пясъчника. Абе всякакви сензорни проблеми. Тогава не знаех какво е,сега знам. Е, борим си ги с нея.ета повечето са в миналото вече,да не кажа почти всички. Беше дете,което не говори с хората, беше я страх,само до мен седеше,ако мръдна лошо. Сега се сприятелява, общува,ходи на допълнителни занимания по нейно желание,поздравява съседи и това просто поетапно след 3,5 г си стана. Много трудно,но си пребори детето почти всичко. Да,чувствителна си е до днес,да капризна на храна,да не обича да я скубе косата, да си търка хубаво зъбите,да и попада вода на очите като се къпе,но всичко в прилични нормални граници. За къпянето си спомням,че по едно време и с очила за плуване и с козирки и с какво ли не не сме се къпали,лягаше върху мен с главичката за да и се стече и броим и говорим и ако недай боже паднеше вода на очите-майкооо.сега се гмурка в морето и се кефи. Стана дълго,но мисълта ми е,че действително трябва време и мноооого търпение. Божествено търпение. Нещата си стават и се израстват при повечето. Въпреки,че си давам сметка,че тя е лек случай,в сравнение със сестра ѝ,заради която почнах да пиша тук. Колкото до сестра ѝ детето почня да общува,да сочи,да гледа в очи,но не говори. Вчера дори си рови специално да си намери картата с картинка на едно гумено пате и ми я даде и ме води към банята за да играе на водата с патето. Вече гумените патетата и динозавър дори ги доближава да се целунат,а доскоро само ги трескаше едно в друго или да скачат. При нея за жалост този език не се прибира в устата,ексцесивно се плези, не говори,появиха се макар и рядко отделни стререотипи с ръцете,които прави и едно дишане вкарва от няколко деня учестено, хапане,заради които за жалост ни посъветваха да си пуснем наистина изследването за Рет синдром. Казаха,че би могло езика и дишането да са вид стимулация,но симптоматиката с изчезнването на придобития говор,плюс тези неща са голямо основание за изследването. Ще се моля само да не е това,тогава оправия няма. Ако е аутизма само-ще го борим. Изследването отнема 10-14 дни и вече 6-ти ден с баща ѝ не сме на себе си от страх. Стискайте ни палци да не е това! Иначе пак за да съм евентуално  полезна за по-малките дечица тук ще кажа-работа и само работа по цял ден с детето,не оставяте да тича безцелно,да се върти в кръг,да потъва в неговия спектър,много говор с познати думи и жестове за да се добри разбирането,разбиване на стереотипите бавно,леко, с отместване на вниманието и фокуса върху тях. Подобри ли се разбирането,почват да те търсят за общуване, да го искат и да се приобщават постепенно към нашия свят, ако мога така да се изразя.

Да ви попитам ,как са повлияли домашните любимци на вашите деца?

1.8 м стана

Изключително ползотворно. Хич не съм фен на кучетата, но май и такова ще взимаме, защото за сега кучета и рибки са направо като магия...

Относно кучето и котката, според мен имат терапевтичен ефект. Моят син много по-рано започна сам да казва чао на кучето и котката, без да му напомняме, отколкото на нас. С тях без проблем общува, храни кучето. Но трябва и да се има предвид, че животното е ангажимент. Първо, ако искате да отидете на почивка, трябва някой да го гледа. Ние преди година и половина ришиме да вземем куче. Спрях се на голдън ретрийвър. Е това куче ни съсипа. Да, много е мила и добра с хората. Детето може да й бърка в очите, в устата, да й дърпа козината, никаква негативна реакция. Но, унищожава всичко. Играчките гризе, кабели, очилата на голямото дете, всичко. Леглото си разпертушини, отвън къщата си разрушава. Какви ли не играчки й взехме. Не помогна. В градината непрекъснато копае, дупка след дупка. Всички лози и рози прегриза. Разбрах, че всичко това е типично за породата, но прекалено късно. Моят съвет е, ако си взимате куче, да го водите на училище за кучета. Иначе може и в приют за животни да отидете като доброволец с детето и да видите как му се отразява.

Извинявам се за закъснението в отговора. Ето моят коментар. Подчертавам че съм само родител. В момента набавям малко академични познания , но не съм сигурна че това може да ме направи по-обективна , пречупвам всичко през опит знания наблюдения над широк кръг  деца


Цитат: 'В последно време имам една муха в главата, че трябва да отхвърлим съмнения за много лека форма на ДЦП (лека до степен, че никой не се е усъмнил до момента) Цитат от сайт:
Много признаци и симптоми не се виждат лесно при раждането, с изключение на някои тежки случаи, и могат да се появят през първите три до пет години от живота, докато мозъкът и детето се развиват.
В тези случаи най-очевидният ранен признак на церебрална парализа е забавянето на развитието. Закъсненията в достигането на ключови етапи на растеж, като преобръщане, седене, пълзене и ходене са причина за безпокойство. Специалистите също ще търсят признаци като анормален мускулен тонус, необичайна стойка, постоянни детски рефлекси и ранно развитие.                                            
 PS:съжалявам за структурирането на изреченията, нечетенето на книги си казва думата."
За всички деца, проявяващи някакво забавяне и отклонение в развитието е добре да се направи ЕЕГ. По много причини. Това би отхвърлило възможност за епилепсия, дцп, други. Щом няма припадъци с пяна на уста, това не значи автоматично, че няма епилепсия. Има такива "моменти",  които вие може даже да не забележите, и в тях  детето ви е в "припадък" и те са да кажем минута в която то изглежда като замислено и не реагира на името си. Познавам детенце на което епилепсия бе открита едва на 5 г заради такива "невидими" за родителите моменти. Направете ЕЕг, дори  ако имате финансовата възможност даже да е фукционално ЕЕГ-  оценка на това как функционира мозъка, съответно ще покаже ако има отклонения , което ще направи ситуацията много по-ясна . От там ще го коментираме после.

Цитат : "Детето има ли някакви други проблеми"-походката му е леко тромава,има страх от катерене,не кара тротинетки,колела и др.,а мисля всички двигателни майл стоунс са в норма(обръщане,прохождане)".
Пъргавостта е лично качество. Да, има наблюдения че спектралните деца могат да имат такива показатели, но това че детето е тромаво не значи задължително че това е показател на някакви негови дефицити . или по-скоро може да е показател за някаква повишена сензорност на вестибуларния апарат. Има много деца които не се научват да карат колело и тротинетка, ролери дори, да плуват също...това е въпрос на добра координация и не всеки я притежава, като сложиш и вестибуларния апарат възможно е детето и никога да не се научи да кара колело ... не е задължително такива деца дори да носят очила на по-късен етап... така че може да от СИД вестибуларен апарат.... така че това не ви е повод за притеснение. Просто движение също е толкова здравословно колкото и каране на тротинетка.

Цитат : "Необясним регрес"-не мисля ,че има нещо фрапантно,да е говорил и да е спрял да говори."
Питах в смисъл дали няма първично отклонение което да води до проява на вторични симптоми на забавено развитие и странно поведение. Да кажем - затрудненото чуване - първичен проблем  може да води до спектрално поведение- вторичен симптом. Епилепсия първично състояние- спектрално поведение- вторичен симптом.

Цитат - "Роден е ноември" - питам защото си имам някакво си бъдещо виждане по този повод. Децата родени след септември с забавяне на развитието за много чувствителна група що касае тръгването на училище. При вас, по начина по който се движат нещата това вече е някаква въпросителна. Съжалявам че трябва да ги кажа.
 

Цитат : "и докато мигне му се дава вода,храна" - Предполагам по написаното че вече сте разбрали че това е голяма допусната грешка. Препятствате самостоятелността.  Ами наясно сте че вече няма как да получава неща без да ги поиска по какъвто и да е начин. Щом води значи все пак има начин за комуникация. А има ли споделено внимание, очен контакт? когато иска нещо гледа ли ви поне за секунда две? Ако му посочите нещо  обръща ли глава, гледа ли където сте посочил? Прави ли опити за вокализация? Логопед гледал ли е артикулационни мускули, асансьор с езика, само говорен апарат подготвен ли е за реч?

 Цитат " и памперс(опити за сваляне не са правени" Това не знам как да го коментирам - наистина, съжалявам че казвам каквото мисля, но съвсем човешки обяснете ми  - как очаквате да се случи този процес. Дори при деца в норма ако трябва да се случи как да стане. Не е възможно детето да дойде една сутрин и да каже - мамо, татко аз пораснах от днес съм без памперс ! Това е все едно да ви каже- днес се научих да ям с лъжица сам , днес се научих да чета сам . Тези неща не стават интуитивно, както и много други неща от тук нататък. Свалете памперса, разберете дали осъзнава кога е напикан. Не мога да ви обещая че ще стане лесно и бързо, може да но може и не. НО нещо трябва да се прави!  Голямата нужда разбирате ли кога прави - крие ли се , напъва ли се?

Цитата : "Устройствата"-ТВ е другата грешка."Двуезичие"-да телевизора"
Детето ви няма двуезичие. То гледа нещо на друг език на устройството но дали го разбира и доколко го разбира. Билингвизма не обхваща само гледане а - Разбиране И Комуникация.
И въобще тези устройства трябва да ги махнете тотално. За момента те нямат какво да правят в ръцете и пред очите на детето ви. То не е на ниво в което са му полезни. В момента дори са му вредни. Казвам какво мисля, а  вие ще направите каквото решите разбира се.

Разберете ме правилно. Детето ви си има проблема. Къде е, в какво е можем за сега само да гадаем, в хода на  изясняването на медицинската картина могат да се градят хипотези, с адекватна терапевтична и родителска намеса нещата могат да търпят глобална промяна. Затова за сега точната диагноза не е толкова важна ( освен ако няма някакви чисто физически проблеми - глух, мозъчна увреда, друго което трябва да се опитате да отхвърлите или потвърдите без да отлагате) Важна е бърза и адекватна терапия. При децата  в норма при такова разглезващо отглеждане каквото се е случило при вас ще имаме само разглезено дете. При вас нямаме просто разглезено дете имаме изоставащо дете. Вие с това което сте правили просто сте задълбочили проблематиката - и ще трябва да приложите усилия  да намалите това изоставане, ако е възможно да го преодолеете напълно.

Затова трябва ама много бързо да търсите абатерапевт, ерготерапевт, сензорен терапевт, специален педагог ( тук не знам доколко детето може да работи и задържа внимание) ... когато аба терапевта създаде споделено внимание и обучителни навици ( седи на стил, гледа в терапевта, задържа внимание, изпълнява задача , има мотивация) , вкарвате  логопед, малко по-късно психолог. Всички работят. Вие също вкъщи, Много работите. То вече трябва да сте почнали с обучителни играчка каквито има на пазара в голямо разнообразие. Тогава ще видим накъде се движат нещата и ако нещо буксува ще мислим вариант. Но поне трябва да се опитаме да подкараме детето ви за да видим какъв му е капацитета.

Тук отново какво мисля  и какво бих направил аз. Може да предизвикам неудоволствие, но всеки си има глава на раменете, всеки си носи отговорност и последствие от решенията.
Нещата около децата с проблеми ( обучителни, спектрални, поведенчески )  се въртят около алтернативно или традиционно терапевтиране. Прилагаш биохимичния подход - слагаш на диета и чакаш чудеса, ХБОТ - мозъка се насища и хоп детето проговаря, пускаш му слухова стимулация и нещата се нормализират, масаж за преодоляване на примитивни рефлекси - прогрес, мозъчна гимнастика - и добри резултати от обучение, хелиране и подобряване, арттерапия, канистерапия - чудеса .... Ами не , това не се случва. Всичко се случва със старите добри традиционни обучителни  методи, а алтеранивните са съпътстващи - те биха подобрили внимание поведение, възприемчивост- но дотолкова, биха подпомогнали традиционните, но ако традиционните ги няма какво да подпомагат. ако трябва родител да се откаже от някои терапии е ясно кои са те. Често обаче родителите залитат именно натам, защото това им се внушава ( използвайки тяхната безпомощност, незнание, отчаяност) и разбора се защото е по-лесно някак. Купуваш добавки, водиш на барокамера, сякаш правиш нещо ... но не и нещо трудоемко и времеемко - като примено не седиш много пъти на ден с обучителни играчка опитвайки се да разбереш как  да го научиш да разпознава цветове или да сортира лъжици, да минеш с него урока след логопед за това как се прави наниз гъби от катеричките, да правите упражнение за споделено внимание и други. Всичко  алтернативно , съпътстващо , което понастоящем се предлага масово на пазара  и е доста съмнителна успеваемост ( няма статистически основани данни за такава!) няма да коментирам че и без това стана чаршаф. Аз лично не познавам дете проговорило като резултат от биохимичен подход или от слухови стимулации или от мозъчна гимнастика ...

Постът на ре ге е много полезен и релевантен.
Аз като майка на такова дете да кажа: аз съм филолог по образование и душа, с обща здравна култура над средната, но преди да се сблъскам бях чувала периферно за диагнозата. Педиатърът ми нищо не алармира, трябваше в движение да се образовам по темата, работа и работя с детето.
Основното е, че за разлика от други диагнози тук няма ясен протокол, правиш това и това, приемаш това и това, резултат това и това. Всичко е относително и всякакви специалисти говорят различни неща. Общо взето трябва сам да се бориш и учиш, и да си познаваш и обичаш детето независимо какво става.

И все пак, има ли предварителни изследвания, които при едно такова дете, ако планираме и второ, е добре да бъдат направени?
И още нещо-имаше ли нещо през бременността или първите месеци, след раждането, които ви направиха впечатление, че има нещо по-различно. Наскоро говорих с една мама, която ми сподели, че е имала тежка бременност с гадене и другото което е, че бебето е плачело твърде много до шестия месец.

Моята бременност мина по учебник, фетални морфологии, всички рутинни изследвания + естествено раждане без никакви проблеми, дете в пълна норма, никакви смущения.
Няма пренатални генетични изследвания, които да установяват някакъв потенциален риск.

С първото дете никакви проблеми(момиче) ,дори ходех на работа до края , в училище! С втората (момче ) гадене ,успях до 6-ти месец,след това бях в болничен . И двете деца са ми родени секцио ,доносени ,с 7г. разлика. При второто обаче имаше увита пъпна връв и ниска кръвна захар,която беше овладяна много бързо ,в смисъл много бързо влезна в норма ,кърмени бебета до 1г и 3м и двете. От два дни съм щастлива ,понеже синът ми е друг -просто друг! Започна да си иска "дай " започна да назовава играчките (ние проблем с говора сме нямали ,но просто говореше на посоки) започна да ми подава предмети ,като очила ,шапка да си ги слагам аз , говори по телефона и си го слага на ухото -преди беше невъзможно да го хвана дори за ръце ,играем надува се балона и пеее. Имам надежда )))

Здравейте!
Майка съм на почти 4-годишно момче. Навършва ги в края на месеца. Синът ми има осезаемо забавяне в двигателното и когнитивното развитие. Провеждаме терапия с кинезитерапевт, ерготерапевт, логопед, специален педагог и психолог в ЦКОДУХЗ вече година и половина. От няколко месеца има и допълнителни занимания с логопед. Ходил е на ясла и посещава масова детска градина. Боледува изключително често и съответно пропуска поне половината от терапиите. Т.е. те не могат да бъдат оптимално ефективни…
.....
Отдавна следя групата. И не само тази. Препрочела съм някои от старите теми по няколко пъти. Както е видно, не се осмелявах да пиша до сега. Мога надълго да разказвам за своето дете и може би ще го направя с течение на времето. Но сега се обръщам към вас с конкретен въпрос. А именно: Ако детето мине на ресурсно подпомагане в градината, ще може ли (при евентуален благоприятен развой на събитията) в последствие да се откажем лесно от него? Примерно при тръгване на училище? Доколкото разбрах, ще трябва да мине оценка от комисия. Но с новата Наредба за приобщаващо образование тази процедура била почти невъзможна.
Надявам се една конкретна майка, минала по този път, да се включи. Но ще бъда благодарна на всякакви съвети и насоки.
......
Детето ми е прието в ДГ по общ ред. Още при записването разказах на директорката за неговите проблеми. Решихме да изчакаме известен период за адаптация и опознаване, и, ако преценим, в последствие да премине на ресурсно подпомагане. Вчера попълних заявлението, подготвих документите…, но се разколебах… Както всяка майка искрено се надявам синът ми да успее да навакса и да се доближи до децата в норма. Крепи ме преценката на специалистите, които са го виждали. Досега никой не смята, че се касае за някаква "тежка диагноза", само отчитат забавянето в развитието.

Здравейте. Моето дете е на 4г. със забавяне в развитието. В края на м.Ноември мина комисия и му назначиха ресурсен учител и логопед. Аз също имах същите притеснения, но по време на комисията ни казаха, че по всяко време може да се прекрати подпомагането по наше желание, както и да се назначи друг специалист ако има нужда. В училище може изобщо да не разбират, че е имал назначен ресурсен учител ако ние не желаем. Имаме роднина директор в градина, която също ни убеди, че ресурсния учител би бил само в плюс на детето и няма да му лепнат етикет за цял живот едва ли не. В крайна сметка за момента от всички специалисти, които посещава съм най-доволна именно от ресурсната учителка. Обади ми се още след първата среща с детето, даде ми доста адекватни съвети, изказа нейното мнение и поддържаме постоянно връзка. Моето мнение е да действате И все пак би било добре някоя майка, минала вече по този път да каже дали наистина лесно можеш да се откажеш